Отглеждане на Киноа
Киноа съставлява ядливо растение с необятни листа. За негова татковина се счита Южна Америка.
Киноата се дефинира като зърнена просвета. От друга страна обаче тя е непосредствен роднина на спанак, цвекло и лобода. Благодарение на превъзходните си хранителни качества, това растение придобива все по-голяма известност. Това се дължи най-много на преимуществото, че е изцяло ядливо – освен семената, само че и листата на киноата се ядат. Някои я назовават " царицата на зърнените култури ".
Киноата е с богат хранителен състав и лек орехов привкус. Малките и семена, наподобяващи кус-кус, са желана храна от вегетарианци и суровоядци. Консумирането и е добра причина за здравословно и уравновесено хранене.
Отглеждането на киноа датира още от преди повече от 5 000 години. Засаждането и започвало с хвърлянето на семена от вожда на племето.
От хилядолетия киноа се гледа в цяла Южна Америка, главно в Боливия и Перу, където са съсредоточени 97% от международното произвеждане. С благословията на Далай Лама да вземем за пример стартира развъждането и в Тибет и Хималаите. Растението вирее най-добре на 3 000-4000 метра надморска височина - в региони с небогати почви и сурови климатични условия.
Киноата има невероятната дарба да цъфти и отделя семена във всеки стадий от растежа си. Веднъж захване ли се някъде, даже почвата да не е удобна, тя се трансформира в производител, като се обкръжава с поколение. Единственото, от което се нуждае, е неналичието на бурени към нея.
Повечето сортове киноа порастват от 1 до 3 метра на височина и съставляват величествени растения. Присъствието им излъчва зарево във всяка градина. Киноата има и неповторими цветни нюанси, преливащи най-много към разсъмване и по здрач.
Почва. Киноата е добре дружелюбна към азот и фосфор. Растения, отглеждани в богата почва може да доближат повече от 3 метра височина. Оптимална почвата е добре дренирана, само че растението се оправят добре във всевъзможни условия.
Сортове. Име сортове киноа, предлагани от компании за семена. Трудно е да се опишат неуловимите разлики във усета сред тях.
Засаждане. Киноата пораства най-добре, когато оптималните температури не надвишават 32 °C. Най-доброто време за засаждане е от края на април до края на май. Когато почвени температури са към 15 °C растенията се появяват в границите на три до четири дни.
Сеитба. Семената би трябвало да бъдат засети не повече от 15 см. Засаждането може да се направи на ръка или със сеялка. Растения би трябвало да се разрежда на 15-45 см. едно от друго. За декар ще е необходим кг семена.
Поддръжка. Сеенето в редове спомага за плевенето, което е наложително. Почвената влага евентуално ще е задоволителна до началото на юни, с цел да покълнат.
Прибиране на реколтата. Киноата е подготвена за прибиране, когато листата й са паднали. Семената могат елементарно да бъдат събрани с ръка. Важно е да се гледа времето, когато решите да прибирате киноата, тъй като в случай че е валяло, сухите семена ще покълнат. Най-доброто време за прибиране на реколтата е сухото време, рано заран, след първата слана.
Вършитба. Киноата е покрита с горчиво вещество, наречено сапонин. Благодарение на него, киноата изисква усърдно изплакване преди готвене. Един от методите е да се сложизърното в блендер с хладка вода на най-ниската скорост, със сапун и да сменяте водата, до момента в който към този момент не е сапунена. Това лишава към пет смени на водата, с цел да се реализира мечтаният резултат.
Добиви. Нормалният търговски добиви на киноа е 500-900 кг. на декар. Селскостопанските комбайни към момента се приспособяват към лекотата на семето.
