Той е човек, мъж и актьор, чужд на всякакви клишета.

Той е човек, мъж и артист, непознат на всевъзможни клишета. Чужд е на това да бъдеш отчужден от личната си визия за безвремие. Чужд е на умеенето да бъдеш хлъзгав, недоизказващ се, безсрамен, затулен или конформистки комфортен.

Той е лихварят Шайлок – най-обругавата персона във „ Венецианският търговец “, представлението на Явор Гърдев в Народния спектакъл. И това е първата му театрална роля на български език. Едва ли има по-подходящ старт. Едва ли има по-подходящ артист от Самуел Финци, който да овладее до съвършенство тази толкоз комплицирана шекспирова фигура – и като същина, и като обръщение. От безобразността на характера до безкрайността на нюансите – той е злопаметен, уязвим, раним, умен, обичащ, прозорлив, сръчен, пълководец – всичко.

Разговорът с него върви с чутовна лекост, с едно непрекъснато невидимо мигане и с онази неизменима усмивка, съпроводена от смях. Той е момчето, което в никакъв случай не си отива, нито се връща, тъй като всека среща е спирка по пътя и мотив за цялостно презареждане. До идващия път...

3 мин. Посрещаме най-ранното слънцестоене от 228 година насам: 2024 година има два най-дълги дни 6 мин. Комарите и кърлежите се появяват все по-често: Ето по какъв начин да останете в сигурност това лято 2 мин. Мюсюлманите честват Курбан Байрам 2 мин. Първото евросело у нас с близо 50% изборна интензивност: Тук е прелестно, ние сме си европейци 2 мин. Всяка втора постройка в Нова Загора е без прозорци, а стъкларят е единствено един 6 мин. Етиен Леви ще бъде народен представител от " Величие ": Достатъчно зрял съм, с цел да вляза в такова премеждие 3 мин. Посрещаме най-ранното слънцестоене от 228 година насам: 2024 година има два най-дълги дни 6 мин. Комарите и кърлежите се появяват все по-често: Ето по какъв начин да останете в сигурност това лято 2 мин. Мюсюлманите честват Курбан Байрам 2 мин. Първото евросело у нас с близо 50% изборна интензивност: Тук е прелестно, ние сме си европейци 2 мин. Всяка втора постройка в Нова Загора е без прозорци, а стъкларят е единствено един 6 мин. Етиен Леви ще бъде народен представител от " Величие ": Достатъчно зрял съм, с цел да вляза в такова премеждие

Снимка: Даниел Димитров

Самуел Финци – за иронията и свободата, за „ Венецианският търговец “ и апетита към български постановки, за цинизма и новобогаташеството, за бащините препоръки и взаимен концерт с Ицко Финци, за свободните и по-малко свободни страни в Европейския съюз.

Г-н Финци, прочетохте ли новата книга на татко си „ Пет пиеси, разказани от артист “?

- Да, прочетох я. Той ми пращаше периодичен разновидностите на неговите преразкази на пиесите и аз доста ги одобрявам. 

Вие също написахте книга, която излезе на немски. Няма ли интерес на български издатели към нея?

- Да, излезе преди една година и в този момент ще има второ издание – с меки корици. Има интерес, само че няма кой да я преведе. Не желая да я давам на преводач, тъй като прекомерно добре знам български, а с цел да я преведа, би трябвало я напиша отначало, а аз нямам това време. Един ден мога и да се реша, само че към този момент имам други проекти... (Смее се – бел. а.).

Иронията, която се долавя в заглавието – „ Книгата на Самуел “, постоянно ли е избавление и в живота?

- Да, няма различен излаз. Уви (Смее се – бел. а.).

А какво друго Ви избавя?

- Когато годините напредват, човек нормално си споделя: „ И това ще мине! Ще го преживеем! “. Ще мине известно време, болката ще се утоли. Трябва малко повече самообладание. 

Интересували ли сте за какво родителите са Ви нарекли Самуел, а не Самуил? И вярвате ли в силата на името?

- Да, по всякакви аргументи избират Самуел. Аз това дори съм го описал в книгата. На дядо ми съм кръстен. Както споделяше татко ми в едно писмо до мен, вместо Самуил е по-добре да е Самуел. Защото постоянно може Е да се промени в И, в случай че настъпят антисемитски времена. За всеки случай.

Снимка: Даниел Димитров

Настоящите ми занимания ме карат да се усещам нужен и потребен, споделя артистът

А дали имам вяра в силата на името? Не съм религиозен, не съм предразположен на мистерии. Но, въпреки това, знам какво значи името ми (Името Самуил значи измолен от Бога – бел. а.), и от време на време си споделям, че, в случай че няма никакъв различен излаз, най-малко това може и да помогне (Смее се – бел. а.).

Теди Москов споделя за Вас, че можете всичко, с изключение на да играете неприятно. Понякога желало Ви се е да играете неприятно, съгласно Вашите персонални разбирания за добра и неприятна игра...

- Теди Москов ми е другар. Затова е споделил по този начин (Смее се – бел. а.).

Да играя неприятно, значи да не си правя работата на сцената. Никога не ми се е желало да играя неприятно. Обаче съм си казвал, че би трябвало да можеш да играеш добре, с цел да можеш да играеш някой, който играе неприятно. 

Къде стои „ Венецианският търговец “ във Вашата персонална ранглиста с функциите, които сте изиграл?

- Не е моя задача да го дефинирам. При всички положения, беше доста забавен развой, тъй като аз за първи път играя на български, и то Шекспир, който не съм играл доста в живота си. А и одобрявам тази пиеса, считам я за съответна и значима за момента, в който живеем. И по тази причина процесът ми беше значим и забавен.

Играете за първи път на български. Имаше ли изненади?

- Аз изненадах самия себе, тъй като усещам, че заради обстоятелството, че работя на непознат език, към този момент от толкоз доста години, съм придобил една друга, доста хубава отдалеченост към българския език, т.е., към майчиния си език. Тази отдалеченост ми разрешава да работя с по-малко клиширан ударения, с по-малко клиширани изречения. И виждам да съм прецизен в това отношение. 

Допадна ли Ви езикът на пиесата в новия превод на Александър Шурбанов, тъй като съгласно мен този превод беше „ новината “ в това зрелище. 

Снимка: Даниел Димитров

Да, безусловно. Аз също считам, че преводът е доста добър, извънреден. Много комфортен за игра. Много предпоставящ – особено моето възприятие, моето тяло, моето актьорско тяло, и това в действителност ми харесва. Много пряк, доста прецизен превод.

Чувствате ли се като избавител на представлението, както Ви нарекоха незабавно след премиерата на „ Венецианският търговец “?

- Няма такова нещо. Това са нелепости. Наистина, аз четох някои изявления... Вижте, там може да се намерения малко, тъй като равнището на рецензията е...

Аз, по принцип, не чета рецензии. Отдавна съм престанал да се занимавам с това. Но желаех да си основа някаква картина на какво равнище е рецензията за театъра сега, в България. Затова попрехвърлих туй-онуй. Има какво още да се работи... Това, което прочетох, е много невникващо в съществото на представлението и се занимава с по-повърхностни неща.

Един-два текста имаше, които се пробват да погледнат по-дълбоко. И тук не приказвам за харесване или нехаресване, а за по-аргументирано и с по-голямо знание за театъра изобщо. Защото, когато човек написа за текст като „ Венецианският търговец “, се допуска, че би трябвало да знае малко повече – освен исторически обстоятелства, а и разбори. Има толкоз доста литература, изписана особено върху това зрелище.

Хубаво е човек да познава и какъв тип спектакъл се прави през днешния ден, по какъв начин се съпоставя тоя текст в една избрана конюнктура. Никъде, в никоя на рецензия не го видях. Имам възприятие, че хората са опасяват и не смеят да пипнат тематиката за антисемитизма в представлението и в текста, или по какъв начин режисьорът се пробва да работи по тематиката. Няма такова нещо. Като че ли това не съществува...

Снимка: Даниел Димитров

В доста от рецензиите открих обясненията на Явор и неговата неговата идея, което ми се вижда незадоволително, тъй като към този момент съм го чувал от него. 

Репетиционният развой с Явор Гърдев отвори ли апетита Ви за още български постановки?

- Аз не обичам да генерализирам всеобщо. Обичам да има нещо съответно. Затова нямам нищо срещу. Колкото повече разнообразни езици, толкоз по-добре. Аз съм играл освен на немски, а и на френски, на британски... Обичам тези смени, тъй като всеки език допуска различен жест на артиста и на индивида изобщо. И това ми е забавно – да проучвам какво се случва с мен като състезател, когато сменя езика. И в тази рамка, може би, за какво не, може да се случи нещо и още веднъж да работя тук...

Остава ли Ви време за гледане на спектакъл, до момента в който сте в България?

- По време на подготовките гледах някои неща. Виждам доста любопитни работи. Виждам, че малко по малко, се появяват много съответни представления. Има стандарт. Виждам към този момент най-различни жанрове, опити, самостоятелен спектакъл. Виждам, че има придвижване и нещата вървят напред. 

Продължавате ли да играете „ Един кон влезнал в бар “, с който гостувахте в София през март 2023 година?

- Не, прекратихме го, тъй като се смени директорката на театъра, в който играех. Аз там бях посетител, както и другата актриса, с която играех (Катлийн Моргенайер – бел. а.). Решихме, че пет години му стигат на това зрелище.

Следващият ми въпрос е предизвикан тъкмо от това зрелище: Цинизмът по кое време е оневинен?

- Ако цинизмът е художествено средство, то тогава е оневинен. В живота не съм му обожател. 

Балканското новобогаташество продължава ли да Ви нервира? Не понижава ли този феномен с годините?...

- Не, не понижава, само че той и по света не е по-малък. Така че България не е кой знае какво изключение. Просто, тук е съпроводено с балкански възторг. 

Снимка: Даниел Димитров

Новобогаташеството е навсякъде събитие – на всички места има нагли хора и хора, парадиращи с имущество и с други неща. 

Всеки път, когато си идвате в България, завръщане или просто връщане е това?

- Нито е завръщане, нито е връщане, а спирка. Спирка по пътя. Аз от дълго време съм престанал да мисля в тия категории. Просто, в този момент съм тук, на следващия ден съм еди-къде си, работя там, след това отивам там, където пребивавам. И това е! България е част от света, от Европа най-малко. Вече не ми се мисли в тия рамки... Какво значи завръщане? Това е идване. И тръгване.

Имате ли потребност от бащините препоръки към момента?

- Аз доста обичам да си приказвам с татко ми и с майка ми, също. Те доста добре следят и споделят. Тоест, доста добре могат да предадат това, което са видели, и по-късно да ми кажат какво мислят. Това ме интересува. 

Те ли са Вашият лакмус за протичащото се в България? 

- Отчасти, да. 

Има ли късмет да забележим концерт, в който Самуел е на барабаните, а Ицко – на пианото и/или цигулката?

- Едва ли ще стигнем до такава степен, само че не знам. Животът е пред нас (Смее се – бел. а.).

Има ли свободни и по-малко свободни страни в Европейски Съюз?

- Това, което чета за Унгария, да речем, основава усещане, че там в действителност има някакво леко ограничаване на свободи...

Въпросът е сложен, тъй като, в случай че четем статистики за свободата на словото, това е нещо много релативно. Но, общо взето, като виждам, ние свободно се показваме. Аз нямам боязън да изкажа мнението си... 

Снимка: Даниел Димитров

Но имам възприятието, че в България не се приказва доста (Смее се – бел. а.). Ако приказваме за артистичните среди, не слушам кой знае какви смели изказвания, отзиви. Обяснявам си го повече с индиферентност. 

Не е ли малко ужасно, тъпо... 

- Според мен е. Или някакъв тип отбрана. Но да не влизаме в тая тематика, тъй като не е единствено в артистичните среди. Имам възприятието, че хората просто бързо се нагаждат към обстановката. Свидетелство за това приспособяване е доста ниската изборна интензивност. Това да не се чувстваш виновен за обществото, в което живееш, е симптом. 

Има ли дума, която Ви дефинира най-добре като човек?

- Аз не мога да я кажа (Смее се – бел. а.).

Как бихте траял изречението „ Аз съм човек, който обича...? “

-...да си почива преди представления (Смее се – бел. а.).