Славейковите дъбове
Оцелели са над 300 години. И до през днешния ден хвърлят сянка в застроена София, сред улици и блокове, там, където в миналото е бил краят на града.
Славейковите дъбове са необикновен тип забележителност. Въпреки че са напоени с доста история, те не са привлекателен център за туристи, непознати са даже за огромна част от софиянци. Но който уважава Пенчо Славейков и за който „ Ралица “ и „ Кървава ария “ са освен заглавия, един път в годината отива там да се поклони на поета.
Градинката с 28-те Славейкови дъба,
която се намира на метри от Семинарията, е една от дребното останали зелени площи в кв. „ Лозенец ”. Тя е последната оживяла част от остарялата дъбова кория на София – Курубаглар. Затова 300-годишните дървета са предпазени естествени обекти. През 1955 година в „ Държавен вестник ” " Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков " са оповестени за монумент на културата, а 50 години по-късно, през 2005 - за монумент на културата с национално значение.
Семейство Славейкови купува градината, когато след Освобождението, през 1879 година, се реалокира от Пловдив в София. Тогава теренът е към 10 дка.
Местността става обичано място за разходка на софиянци по това време.
Под сенките на вековните дървета българският претендент за Нобелова премия за литература Пенчо Славейков написва най-хубавите си стихотворения. В началото на века, подпирайки се на бастуна си, той постоянно идвал от града, сядал под обичания си дъб и се отдавал на съзерцаване.
Именно там е и обичаното място на кръга „ Мисъл ”. Възникнал към едноименното списание, той е първото литературно обединяване, което си слага за цел да образува, насочва и дефинира литературния усет на нацията в края на 19. и началото на 20. век. В групата влизат Пенчо Славейков, Пейо Яворов, доктор Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров.
Ако можеха дъбовете да разкажат…
Пенчо Славейков умира през май 1912 година в италианското курортно градче Брунате. В наследството си поетът написа, че
желае да бъде заровен до обичания си древен дъб
в София, с цел да остане част от вселената. Желанието му не е изпълнено, само че феновете на Славейковото творчество и до ден сегашен се събират на това място в деня на гибелта му, с цел да почетат паметта на великия стихотворец. А той е толкоз влюбен в дъбовете, че възпява желанието си да векува до тях в „ Псалом на поета ”, написан като писмо до обичаната му Мара Белчева.
Там на високий рид, където с теб, с приятели
обичах да седнал съм в спокоен диалог захласнат,
поръчай тамо гроб да ми сградят зидари,
там де мълчанието пей дивната си ария.
Ти знаеш, погледи отвърнал от земята,
че аз ги в висини възйемах все нагоре:
да е и моя гроб възйет към небесата -
и не в пръстта вграден - отвред с прозори.
На Славейковата градина се е възхищавал и Иван Вазов:
„ Рътлината Курубаглар макар варваризма на името си е едничкото място в покрайнината на София, дето человек може да откри зелен шумалак, сянка и да чуе по какъв начин шушне гората. Тя е като оазис в тая степна низина, изгоряла, тъжна, гола като длан лете. Над София тогава непрекъснато стои един облак прахуляк като пушек над полесражение, който чака единствено дъжд или вятър да се пръсне... И говореше ми тая ария на славея за нещо чисто, добродушно и нечовешко. И ази чувствувах под омиротворящото й омагьосване по какъв начин изчезват из душата ми облаците, навеяни от вихъра на виталното зло... ” (из описа „ Поколение “).
През 90-те години на предишния век от парка са отделени
първите имоти, които по закона на реституцията са върнати на притежателя им. Апетити към мястото продължава да има и през днешния ден. Проблемът идва от това, че при оповестяването на градинката за национално значима територията през 1998 година не е направено предложение за статута й и не е записан нужният режим за опазването й макар условията на нормативната уредба. Този пропуск излага градинката на действителна заплаха от застрояване.
Неотдавна вековните Славейкови дъбове бяха включени в плана „ Непознатата София ”, чиято цел е да напомни на столичани и гостите на града забравени или малко познати исторически, архитектурни, културни и художествени забележителности. Идеята е те да бъдат съживени и по-добре поддържани.
Изглежда има късмет последната част от остарялата дъбова кория до бул. „ Свети Наум “ да оцелее най-малко още 300 години.
Автор: Таня Иванова
