Мнения Daily - Централният административен съд би бил прецедент в българското право
Откриване на новата постройка на СРС Софийски Районен съд Темида
© Николай Дойчинов ЦАС би били трети, противоконституционен " висш съд ". Още по тематиката
Мнения Daily - Фейк народна власт, фалшив пазар...
И още: Инспекцията по труда ще може да банкрутира компании избирателно; Истанбулската спогодба може да разреши злоупотреби с проблема за " фамилно принуждение "
9 яну 2018
Мнения Daily - Националистите сплотяват редици
И още: Дебатът по Истанбулската спогодба е позорен пазарлък; Не може да управляваш концесия като Пирин без тотална бистрота
8 яну 2018 Правораздаване
Централният административен съд би бил казус в българското право
От коментар на Васил Петров за " Дневник ". Авторът е лекар по административно право и арбитър в Софийския областен съд.
На 21.12.2017 година в Народното събрание е импортиран законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Законопроектът планува учредяването на нова правосъдна институция – Централен административен съд (ЦАС) със седалище в гр. София, с национална подсъдност и с незнаен брой съдии (щатът на съда ще бъде избран по преценка на Висшия правосъден съвет).
ЦАС ще преглежда като първа инстанция оспорванията срещу актовете на ръководителите на държавните организации и техните заместници, на изпълнителните шефове на изпълнителните организации и на ръководителите на държавни институции, основани със закон или с разпореждане на Министерския съвет; оспорвания срещу актове на Българска народна банка, както и други първоинстанционни каузи, посочени в закон. Ще бъде касационна инстанция за тъжби и митинги срещу първоинстанционни решения по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, породени на жители и организации от противозаконна административна активност. Ще преглежда и посочени в други закони частни тъжби срещу избрания на административните съдилища в страната.
Целта на законопроекта е посочена в претекстовете му – облекчение на свръхнатоварения Върховен административен съд от редица първоинстанционни каузи, както и от някои касационни производства и производства по частно обжалване.
Ако бъде основан в сегашния си тип, ЦАС би бил без казус в българската съдоустройствена история. Никога до момента не е създаван от законодателя съд, видимо инстанционен, само че с общонационална подсъдност и с пълномощието да преглежда като дефинитивна правосъдна инстанция цяла категория правосъдни каузи – конкурирайки по този метод висшите правосъдни инстанции. Предлаганият на вниманието на Народно събрание законопроект е неспособен опит за постигането на конституционосъобразно и потребно за жителите и организациите решение на действителен проблем, чийто размери не са проучени деликатно.
Едва ли казусът за огромната натовареност на Върховен административен съд или който и да било съд може да се реши с елементарното основаване на следващата правосъдна институция с неразбираем брой нови съдии (всеизвестно е, че България е измежду страните с максимален брой съдии и прокурори на глава от популацията в Европа).
Законопроектът за основаване на ЦАС би трябвало напълно да бъде отритнат по посочените съображения.
Съвсем обособен е въпросът, че законопроектът съдържа и редица други второстепенни, само че рискови разпореждания, които накърняват правилото на съдийското самоуправление и правилото на обективен и неутрален съд основан в сходство със закона. Например на ръководителя на ЦАС се дава пълномощието еднолично да мести съдиите от поделение в поделение (вж. предлагания член 97д, алинея 1, т. 4 от ЗСВ), както и да ръководи правосъдни сформира във всички отделения
(предлагания член 97д, алинея 1, т. 5 от ЗСВ).
-----------
Това, което планува проектът за Пирин, не е развиване на зимните спортове.
(Контра)протести
Българските спортни федерации са завладени като страната
От коментар на тенисистката Мануела Малеева в нейния фейсбук-профил. Малеева е член на управлението на партия " Да,България ".
Фотограф: Юлия Лазарова
Тези дни прочетох за плануваното шествие под надпис " Да кажем " ДА " на развиването на зимния туризъм и спорт в България ", подкрепено от български спортисти като Христо Стоичков, Александра Жекова, Радослав Янков, Петър Попангелов, Наско Сираков, Тихомир Иванов, Илиана Раева
Шествието им е планувано за съвсем същото време като идващия ни митинг за Пирин в София. Няма потребност да ви изяснявам какво значи това. Няма и да изброявам всички имена, които прочетох в листата. Болеше ме поради всеки от тях. Те са български спортисти като мен.
Първата ми мисъл беше: " Какво ги е предиздвикало? ". После си дадох сметка, че знам какво.
Българският спорт е като цяло унищожен след годините на неслучилия се преход. А българските спортни федерации са завладени по същия метод, по който е превзето всичко останало в нашата страна. Всъщност наша ли е към момента тази България?
България, в която по този начин елементарно се оставяме да ни разделят, да ни опълчват. Това е едно от най-тежките последици на превзетата страна - тя изкривява погледа по този начин, че на всички места да виждаш врагове. Тези хора обаче не са ми врагове.
Отказвам да ги видя като такива. Те са български спортисти, като мен. И аз и те сме първенците, които сме, тъй като всичко сме си създали сами. При загуба и при победа плачем и се радваме по един и същи метод. Всичко, което сме създали, е било без никакви зависимости, с изключение на помощта на треньорите и личната си изключителна воля. И аз, и те знаем на каква цена сме постигнали успехите си. Общото посред ни е доста и съм сигурна, че може да надделее, по тази причина ми се желае да се обърна към тях:
Колеги, ние с вас желаеме едно и също. Искаме модерни условия за развиване на спорта в страната, която обичаме повече от всичко. Това, което планува проектът за Пирин обаче не е развиване. То е присвояване, което ще облагодетелства само съмнителни бизнесмени и обвързваните с тях компании, само че не и страната, нито нейните жители, нито българските зимни спортове. Готова съм да седнем на една маса и да поговорим за зимните спортове и техните потребности, да потърсим положителни за България, устойчиви решения. Но дано не разрешаваме на хора, които не знаят нито какво е изстрадана загуба, нито какво е заслужена победа, да ни разделят, с цел да завладеят освен една от най-хубавите ни планини, а цялата ни страна. Нашата България.
------------ Сцената на председател- ството въпреки всичко има роля за разбуждането на обществото ни.
Европредседателство
Да чакаме, че Европейски Съюз ще накаже неприятните, е митология
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Анелия Николова
Сред най-мъчителните ми прекарвания в учебно заведение бяха часовете, отдадени на Априлското въстание. В тях ни караха да се гордеем с това какъв брой хора били изклани от османците и по какъв начин това разчувствало Великите сили. И до през днешния ден из подбалканските исторически възстановки ще чуете подложен дикторски глас, който изяснява, че задачата на въстанието да притегли вниманието на света е било реализирано. Т.е. горди сме, че сме били видяни.
Досещате се, че ще приказвам за председателството - един тип Шипченска епопея на българската свяст. Всички ще вперят взор в нас, покачени на " този връх висок е " и значи би трябвало незабавно да потвърдим, че съществуваме. Да оправим плочките, да насадим измежду декември теменужки.
За жал няма народен роман, няма сериозна тактика за измислянето му. Представяме се главно в Балкантуристския род на туристическа дестинация. Културната стратегия е на правилото по малко от всичко. За дребните ракии не знам какво взеха решение - 50 или 20 грама. Много фенове видяха, че рекламният клип е подвеждащ, тъй като дивата природа през днешния ден е зложелател на локалните общности, а безлюдни плажове има единствено през зимата. Сюжетът в резюме гласи: елате тук, ще забиете хубаво маце. Значи туристът-младеж среща прелестна госпожица, с която се разхождат из (почти несъществуващата вече) дива природа, хвалят (отдавна изчезналото) българско гостолюбие и минават през лист (вероятно заложени по проект) клишета на българската еднаквост: от кирилицата и противоположните знаци с глава за " да " и " не ", до последното, пристигнало от Силвестър Сталоун, за бързия ни интернет.
Както сподели политологът Първан Симеонов, жителите у нас имат повече доверие на Европа, в сравнение с личната си страна. Те явно имат вяра, че в случай че види тъгите ни тук, Европа ще се разчувства и - както преди време Дядо Иван - ще скокне да ни помогне. Но когато видят, че Юнкер се прегръща с Борисов като че ли всичко е наред, изпадат в черна меланхолия и се затварят в интернетстките си ехо-стаи. Разбира се, че Съюзът насочва процесите в България, без него работата щеше да е напълно зле; само че да чакаме той да накаже неприятните е митология. Даже еврофондовете на Унгария няма по какъв начин да спре, камо ли да проверява мошеническите нашенски медии.
И въпреки всичко: сцената на председателството ще изиграе значима роля за разбуждането на българското гражданско общество. Защото главният ни проблем е, че сме невидими. Напливът на камери и микрофони ще засилва процесите в обществото. Не, не става дума за директна интервенция на някакви велики сили в нашите каузи, а за световния взор, който дава кураж на жителите - внушава чувството, че някой ги вижда, че някой помни напъните им. Но да си оправим страната остава наша работа.
© Николай Дойчинов ЦАС би били трети, противоконституционен " висш съд ". Още по тематиката
Мнения Daily - Фейк народна власт, фалшив пазар...
И още: Инспекцията по труда ще може да банкрутира компании избирателно; Истанбулската спогодба може да разреши злоупотреби с проблема за " фамилно принуждение "
9 яну 2018
Мнения Daily - Националистите сплотяват редици
И още: Дебатът по Истанбулската спогодба е позорен пазарлък; Не може да управляваш концесия като Пирин без тотална бистрота
8 яну 2018 Правораздаване
Централният административен съд би бил казус в българското право
От коментар на Васил Петров за " Дневник ". Авторът е лекар по административно право и арбитър в Софийския областен съд.
На 21.12.2017 година в Народното събрание е импортиран законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Законопроектът планува учредяването на нова правосъдна институция – Централен административен съд (ЦАС) със седалище в гр. София, с национална подсъдност и с незнаен брой съдии (щатът на съда ще бъде избран по преценка на Висшия правосъден съвет).
ЦАС ще преглежда като първа инстанция оспорванията срещу актовете на ръководителите на държавните организации и техните заместници, на изпълнителните шефове на изпълнителните организации и на ръководителите на държавни институции, основани със закон или с разпореждане на Министерския съвет; оспорвания срещу актове на Българска народна банка, както и други първоинстанционни каузи, посочени в закон. Ще бъде касационна инстанция за тъжби и митинги срещу първоинстанционни решения по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, породени на жители и организации от противозаконна административна активност. Ще преглежда и посочени в други закони частни тъжби срещу избрания на административните съдилища в страната.
Целта на законопроекта е посочена в претекстовете му – облекчение на свръхнатоварения Върховен административен съд от редица първоинстанционни каузи, както и от някои касационни производства и производства по частно обжалване.
Ако бъде основан в сегашния си тип, ЦАС би бил без казус в българската съдоустройствена история. Никога до момента не е създаван от законодателя съд, видимо инстанционен, само че с общонационална подсъдност и с пълномощието да преглежда като дефинитивна правосъдна инстанция цяла категория правосъдни каузи – конкурирайки по този метод висшите правосъдни инстанции. Предлаганият на вниманието на Народно събрание законопроект е неспособен опит за постигането на конституционосъобразно и потребно за жителите и организациите решение на действителен проблем, чийто размери не са проучени деликатно.
Едва ли казусът за огромната натовареност на Върховен административен съд или който и да било съд може да се реши с елементарното основаване на следващата правосъдна институция с неразбираем брой нови съдии (всеизвестно е, че България е измежду страните с максимален брой съдии и прокурори на глава от популацията в Европа).
Законопроектът за основаване на ЦАС би трябвало напълно да бъде отритнат по посочените съображения.
Съвсем обособен е въпросът, че законопроектът съдържа и редица други второстепенни, само че рискови разпореждания, които накърняват правилото на съдийското самоуправление и правилото на обективен и неутрален съд основан в сходство със закона. Например на ръководителя на ЦАС се дава пълномощието еднолично да мести съдиите от поделение в поделение (вж. предлагания член 97д, алинея 1, т. 4 от ЗСВ), както и да ръководи правосъдни сформира във всички отделения
(предлагания член 97д, алинея 1, т. 5 от ЗСВ).
-----------
Това, което планува проектът за Пирин, не е развиване на зимните спортове.
(Контра)протести
Българските спортни федерации са завладени като страната
От коментар на тенисистката Мануела Малеева в нейния фейсбук-профил. Малеева е член на управлението на партия " Да,България ".
Фотограф: Юлия Лазарова
Тези дни прочетох за плануваното шествие под надпис " Да кажем " ДА " на развиването на зимния туризъм и спорт в България ", подкрепено от български спортисти като Христо Стоичков, Александра Жекова, Радослав Янков, Петър Попангелов, Наско Сираков, Тихомир Иванов, Илиана Раева
Шествието им е планувано за съвсем същото време като идващия ни митинг за Пирин в София. Няма потребност да ви изяснявам какво значи това. Няма и да изброявам всички имена, които прочетох в листата. Болеше ме поради всеки от тях. Те са български спортисти като мен.
Първата ми мисъл беше: " Какво ги е предиздвикало? ". После си дадох сметка, че знам какво.
Българският спорт е като цяло унищожен след годините на неслучилия се преход. А българските спортни федерации са завладени по същия метод, по който е превзето всичко останало в нашата страна. Всъщност наша ли е към момента тази България?
България, в която по този начин елементарно се оставяме да ни разделят, да ни опълчват. Това е едно от най-тежките последици на превзетата страна - тя изкривява погледа по този начин, че на всички места да виждаш врагове. Тези хора обаче не са ми врагове.
Отказвам да ги видя като такива. Те са български спортисти, като мен. И аз и те сме първенците, които сме, тъй като всичко сме си създали сами. При загуба и при победа плачем и се радваме по един и същи метод. Всичко, което сме създали, е било без никакви зависимости, с изключение на помощта на треньорите и личната си изключителна воля. И аз, и те знаем на каква цена сме постигнали успехите си. Общото посред ни е доста и съм сигурна, че може да надделее, по тази причина ми се желае да се обърна към тях:
Колеги, ние с вас желаеме едно и също. Искаме модерни условия за развиване на спорта в страната, която обичаме повече от всичко. Това, което планува проектът за Пирин обаче не е развиване. То е присвояване, което ще облагодетелства само съмнителни бизнесмени и обвързваните с тях компании, само че не и страната, нито нейните жители, нито българските зимни спортове. Готова съм да седнем на една маса и да поговорим за зимните спортове и техните потребности, да потърсим положителни за България, устойчиви решения. Но дано не разрешаваме на хора, които не знаят нито какво е изстрадана загуба, нито какво е заслужена победа, да ни разделят, с цел да завладеят освен една от най-хубавите ни планини, а цялата ни страна. Нашата България.
------------ Сцената на председател- ството въпреки всичко има роля за разбуждането на обществото ни.
Европредседателство
Да чакаме, че Европейски Съюз ще накаже неприятните, е митология
От коментар на проф. Ивайло Дичев за " Дойче Веле "
Фотограф: Анелия Николова
Сред най-мъчителните ми прекарвания в учебно заведение бяха часовете, отдадени на Априлското въстание. В тях ни караха да се гордеем с това какъв брой хора били изклани от османците и по какъв начин това разчувствало Великите сили. И до през днешния ден из подбалканските исторически възстановки ще чуете подложен дикторски глас, който изяснява, че задачата на въстанието да притегли вниманието на света е било реализирано. Т.е. горди сме, че сме били видяни.
Досещате се, че ще приказвам за председателството - един тип Шипченска епопея на българската свяст. Всички ще вперят взор в нас, покачени на " този връх висок е " и значи би трябвало незабавно да потвърдим, че съществуваме. Да оправим плочките, да насадим измежду декември теменужки.
За жал няма народен роман, няма сериозна тактика за измислянето му. Представяме се главно в Балкантуристския род на туристическа дестинация. Културната стратегия е на правилото по малко от всичко. За дребните ракии не знам какво взеха решение - 50 или 20 грама. Много фенове видяха, че рекламният клип е подвеждащ, тъй като дивата природа през днешния ден е зложелател на локалните общности, а безлюдни плажове има единствено през зимата. Сюжетът в резюме гласи: елате тук, ще забиете хубаво маце. Значи туристът-младеж среща прелестна госпожица, с която се разхождат из (почти несъществуващата вече) дива природа, хвалят (отдавна изчезналото) българско гостолюбие и минават през лист (вероятно заложени по проект) клишета на българската еднаквост: от кирилицата и противоположните знаци с глава за " да " и " не ", до последното, пристигнало от Силвестър Сталоун, за бързия ни интернет.
Както сподели политологът Първан Симеонов, жителите у нас имат повече доверие на Европа, в сравнение с личната си страна. Те явно имат вяра, че в случай че види тъгите ни тук, Европа ще се разчувства и - както преди време Дядо Иван - ще скокне да ни помогне. Но когато видят, че Юнкер се прегръща с Борисов като че ли всичко е наред, изпадат в черна меланхолия и се затварят в интернетстките си ехо-стаи. Разбира се, че Съюзът насочва процесите в България, без него работата щеше да е напълно зле; само че да чакаме той да накаже неприятните е митология. Даже еврофондовете на Унгария няма по какъв начин да спре, камо ли да проверява мошеническите нашенски медии.
И въпреки всичко: сцената на председателството ще изиграе значима роля за разбуждането на българското гражданско общество. Защото главният ни проблем е, че сме невидими. Напливът на камери и микрофони ще засилва процесите в обществото. Не, не става дума за директна интервенция на някакви велики сили в нашите каузи, а за световния взор, който дава кураж на жителите - внушава чувството, че някой ги вижда, че някой помни напъните им. Но да си оправим страната остава наша работа.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ