Парламентът може да приеме закона за еврото до края на лятото
Народното заседание може да одобри Закона за въвеждане на еврото до края на лятото.
Това предвижда през днешния ден служебният зам.-министър на финансите Методи Методиев.
Моделите на ведомството демонстрират, че София ще покрие нужния за влизане в еврозоната аршин за инфлацията до края на годината, съобщи още Методиев.
Министърът разяснява, че последните данни удостоверяват наклонността за спад на инфлацията, който обаче към момента не е задоволителен. Методиев повтори, че е допустимо България да изиска ексклузивен конвергентен отчет незабавно откакто покрие номиналните критерии за присъединение към клуба на 20-те страни, употребяващи единната европейска валута.
Сред работата, която страната трябваше да свърши преди присъединението към еврозоната беше приемането на два значими нормативни акта - новия Закон за Българската национална банка и Закона за въвеждане на еврото. Методиев посочи, че Законът за въвеждане на еврото, по който се работи през последната година и половина, няма да се прави оценка от Европейската комисия в постоянния конвергентен отчет за страната, за разлика от признатия през февруари Закон за Българска народна банка.
Хърватия изпревари България с еврото
България и Хърватия бяха признати дружно през юли 2020 година във валутния механизъм ERM II, прочут още като " чакалнята на еврозоната ". Загреб обаче съумя да влезе в еврозоната още на 1 януари 2023 година.
Според специалисти фактът, че София не покрива индикатора за инфлация, нужен за приемане на еврото, ще докара до по-късното ѝ присъединение. Планираната дата за това беше януари 2025 година.
Проблем остава инфлацията
България извършва останалите критерии за приемане на единната европейска валута. Държавният дълг на страната е малко над 23 % от Брутният вътрешен продукт, което е второто най-ниско съответствие в Европейски Съюз. Заради валутния ръб и участието в ERMII страната разполага и със постоянен валутен курс. Също по този начин бюджетният недостиг през 2023 година е бил едвам 1,9 % от Брутният вътрешен продукт.
Дългосрочният лихвен %, който не би трябвало да надвишава с повече от два процентни пункта този на трите страни с най-хубави индикатори, също покрива условията - той е в размер на 3,9 %.
Проблем остава инфлацията, която не трябва да надвишава с над 1,5 процентни пункта тази на 3-те страни с най-хубавите индикатори в еврозоната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това предвижда през днешния ден служебният зам.-министър на финансите Методи Методиев.
Моделите на ведомството демонстрират, че София ще покрие нужния за влизане в еврозоната аршин за инфлацията до края на годината, съобщи още Методиев.
Министърът разяснява, че последните данни удостоверяват наклонността за спад на инфлацията, който обаче към момента не е задоволителен. Методиев повтори, че е допустимо България да изиска ексклузивен конвергентен отчет незабавно откакто покрие номиналните критерии за присъединение към клуба на 20-те страни, употребяващи единната европейска валута.
Сред работата, която страната трябваше да свърши преди присъединението към еврозоната беше приемането на два значими нормативни акта - новия Закон за Българската национална банка и Закона за въвеждане на еврото. Методиев посочи, че Законът за въвеждане на еврото, по който се работи през последната година и половина, няма да се прави оценка от Европейската комисия в постоянния конвергентен отчет за страната, за разлика от признатия през февруари Закон за Българска народна банка.
Хърватия изпревари България с еврото
България и Хърватия бяха признати дружно през юли 2020 година във валутния механизъм ERM II, прочут още като " чакалнята на еврозоната ". Загреб обаче съумя да влезе в еврозоната още на 1 януари 2023 година.
Според специалисти фактът, че София не покрива индикатора за инфлация, нужен за приемане на еврото, ще докара до по-късното ѝ присъединение. Планираната дата за това беше януари 2025 година.
Проблем остава инфлацията
България извършва останалите критерии за приемане на единната европейска валута. Държавният дълг на страната е малко над 23 % от Брутният вътрешен продукт, което е второто най-ниско съответствие в Европейски Съюз. Заради валутния ръб и участието в ERMII страната разполага и със постоянен валутен курс. Също по този начин бюджетният недостиг през 2023 година е бил едвам 1,9 % от Брутният вътрешен продукт.
Дългосрочният лихвен %, който не би трябвало да надвишава с повече от два процентни пункта този на трите страни с най-хубави индикатори, също покрива условията - той е в размер на 3,9 %.
Проблем остава инфлацията, която не трябва да надвишава с над 1,5 процентни пункта тази на 3-те страни с най-хубавите индикатори в еврозоната.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ