КТБ – шест милиарда причини да помним! |
От на следващия ден, 1 октомври 2020 година, пет български банки минават под надзора на Европейската централна банка (ЕЦБ) – Уникредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Пощенска банка и Райфайзенбанк.
За мнозина това ще е тъжна дата, тъй като за тях директният надзор е надали не оттегляне от националния ни суверенитет. Те обаче се възмущават от последствията, а не от аргументите за това решение. Много бързо се не помни мотивът, по който беше взето решението България въобще да кандидатства за Единния банков контрол на Европейски Съюз – рухването на КТБ. През юли 2014 година, на консултациите при президента Росен Плевнелиев, всички политически сили, показани в 42-рия парламент, се съгласиха, че това е най-хубавото решение, с цел да не се позволяват в бъдеще сходни рецесии. Шест години по-късно решението е реалност.
Не по този начин оптимистично, обаче стоят нещата с наказването на позволилите източването и банкрута на една от най-големите български банки. Както и със събирането на откраднатите суми. Шест години по-късно имаме най-малко шест доказателства за безхаберието на управляващите и 5 милиарда аргументи да се усещаме разочаровани и излъгани. За следващ път.
1. Съдебният развой за източването на КТБ е едвам първоначално си, заплашва да бие всички върхове по дълготрайност и надали ще завърши в тази декада;
2. Главният обвинен е недостижим за БГ правораздаване, а основният очевидец се оплита в показанията си и сочи единствено един провинен за поддържането и сриването на пирамидата КТБ, омаловажавайки личната си роля в процеса. Въпреки, че за всички е явно, че тази машинация е невъзможна без политически чадър и е непостижима за самичък човек.
3. Управителят на Българска народна банка, позволил рухването на КТБ, се измъкна безнаказано и се офиицализира като притежател на винарна.
4. Съставът на КФН, оказал се ни чул, ни видял сриването на КТБ, макар че акциите ѝ се търгуваха на финансовия пазар, а работата на надзора е да следи всичко да е по разпоредбите, просперира – мнозина продължиха да заемат високи държавни постове и да бъдат обявявани за безупречни специалисти, макар грандиозната си издънка.
5. Шефове на държавни и общински предприятия, позволили милиони от подопечните им компании да потънат в КТБ, продължиха да ръководят и да получават награди за положително справяне с работата.
6. Синдиците на КТБ събраха едвам под 1 милиард лв. от изчезналите над 6 милиарда лева, като доста от парцелите и предприятията смениха собствеността си на мрачно, при съмнителни условия и против смешни суми. Останалите 5 милиарда лв. потънаха в нечии джобове и партийни каси.
А същинските притежатели на офшорките, източили КТБ, си останаха зад кулисите. Защото ръководещите изчакаха съвсем цяла година преди да възложат интернационално финансово следствие на паричните потоци в КТБ. Достатъчно време, с цел да се заметат следите на най-големия обир на десетилетието. Спомням си отчета на “Аликс партнърс ”, с който се срещнах при започване на 2016 година – компанията, която беше наета от Фонда за гарантиране на влоговете сякаш да проверява къде са отишли парите на КТБ. Уви, министърът на финансите бе пропуснал да изиска компанията да наблюдава и разкрие същинските притежатели на фирмите пощенски кутии, в чиито сметки потънаха милиардите на КТБ. Да напомня – по-голямата част от тях бяха средства на държавни институции, държавни и общински компании и предприятия.
“Най-големият грабеж беше проспан – и съизвършител в това е страната в лицето на ръководещите ”. Казах го през 2016 година от трибуната на Народно събрание, споделям го и в този момент!
А сметката, както постоянно, платихме всички ние.
За мнозина това ще е тъжна дата, тъй като за тях директният надзор е надали не оттегляне от националния ни суверенитет. Те обаче се възмущават от последствията, а не от аргументите за това решение. Много бързо се не помни мотивът, по който беше взето решението България въобще да кандидатства за Единния банков контрол на Европейски Съюз – рухването на КТБ. През юли 2014 година, на консултациите при президента Росен Плевнелиев, всички политически сили, показани в 42-рия парламент, се съгласиха, че това е най-хубавото решение, с цел да не се позволяват в бъдеще сходни рецесии. Шест години по-късно решението е реалност.
Не по този начин оптимистично, обаче стоят нещата с наказването на позволилите източването и банкрута на една от най-големите български банки. Както и със събирането на откраднатите суми. Шест години по-късно имаме най-малко шест доказателства за безхаберието на управляващите и 5 милиарда аргументи да се усещаме разочаровани и излъгани. За следващ път.
1. Съдебният развой за източването на КТБ е едвам първоначално си, заплашва да бие всички върхове по дълготрайност и надали ще завърши в тази декада;
2. Главният обвинен е недостижим за БГ правораздаване, а основният очевидец се оплита в показанията си и сочи единствено един провинен за поддържането и сриването на пирамидата КТБ, омаловажавайки личната си роля в процеса. Въпреки, че за всички е явно, че тази машинация е невъзможна без политически чадър и е непостижима за самичък човек.
3. Управителят на Българска народна банка, позволил рухването на КТБ, се измъкна безнаказано и се офиицализира като притежател на винарна.
4. Съставът на КФН, оказал се ни чул, ни видял сриването на КТБ, макар че акциите ѝ се търгуваха на финансовия пазар, а работата на надзора е да следи всичко да е по разпоредбите, просперира – мнозина продължиха да заемат високи държавни постове и да бъдат обявявани за безупречни специалисти, макар грандиозната си издънка.
5. Шефове на държавни и общински предприятия, позволили милиони от подопечните им компании да потънат в КТБ, продължиха да ръководят и да получават награди за положително справяне с работата.
6. Синдиците на КТБ събраха едвам под 1 милиард лв. от изчезналите над 6 милиарда лева, като доста от парцелите и предприятията смениха собствеността си на мрачно, при съмнителни условия и против смешни суми. Останалите 5 милиарда лв. потънаха в нечии джобове и партийни каси.
А същинските притежатели на офшорките, източили КТБ, си останаха зад кулисите. Защото ръководещите изчакаха съвсем цяла година преди да възложат интернационално финансово следствие на паричните потоци в КТБ. Достатъчно време, с цел да се заметат следите на най-големия обир на десетилетието. Спомням си отчета на “Аликс партнърс ”, с който се срещнах при започване на 2016 година – компанията, която беше наета от Фонда за гарантиране на влоговете сякаш да проверява къде са отишли парите на КТБ. Уви, министърът на финансите бе пропуснал да изиска компанията да наблюдава и разкрие същинските притежатели на фирмите пощенски кутии, в чиито сметки потънаха милиардите на КТБ. Да напомня – по-голямата част от тях бяха средства на държавни институции, държавни и общински компании и предприятия.
“Най-големият грабеж беше проспан – и съизвършител в това е страната в лицето на ръководещите ”. Казах го през 2016 година от трибуната на Народно събрание, споделям го и в този момент!
А сметката, както постоянно, платихме всички ние.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ