Възможно ли е решение на Тайванския конфликт?
Николай Василев
Целият свят следи със спотаен мирис развоя на Руската експанзия против Украйна, само че оттатък непосредствените съседи на Украйна надали някъде се вълнуват повече в сравнение с в отдалечен Тайван. След като ръководителят Си разгласи, че ще реши " Тайванския въпрос " до пет години - в случай че се наложи и със мощ, страховете от война там набъбнаха неимоверно.
Какъв е въпросът на спора в Тайван?
Както Пекин, по този начин и Тайпе официално настояват, че островът е част от Китай, въпреки за все по-голяма част от популацията на Тайван фантазията да е оповестяването на самостоятелност.
Пекин от дълго време е оповестил, че ще отговори на сходен акт с незабавна " специфична военна интервенция ". Макар да се намира в интернационално приетите граници на Китай и по-голямата част от популацията да са потомци на преселници от континенталната част на страната, островът е бил превзет от династията Цин едвам през 1685 година и е ръководен от континента единствено за четири години (1945-49) от 1895 година насам. Важно е да се означи, в никакъв случай не е бил ръководен от Китайската комунистическа партия. Когато тя афишира основаването на Китайската национална република, прогоненият от Пекин Чан Кайшъ отдръпва държавното управление си на острова. За разлика от други разграничени страни като Корея и Германия, КНР къса дипломатически връзки с всяка страна, която признае държавното управление в Тайпе за представляващо Китай. Броят на страните, които вършат това последователно понижава. А опитът на Македония да извлече някакви облаги или вложения през 90-те години беше разочароващ за Скопие.
Дълго време Тайван се ръководи официално от застаряващите депутати от последния парламент на Китай, действително от военна хунта. Но след 1988 г. се правят доста демократични промени и на процедура Тайван през днешния ден е президентска република. Още от времето на Чан Кайшъ, когато Съединени американски щати признават Тайпе за представител на Китай, са подписани серия от контракти, които вършат Тайван американски съдружник. Вашингтон признава КНР през 1979, само че поддържа двоякост по отношение на готовността си да отбрани с военна мощ Тайва, в случай че бъде атакуван от Китай.
Към днешна дата може да се каже, че оповестяването на самостоятелност на Тайван ще се одобри като огромно оскърбление в Пекин, а налагането на властта на ККП наподобява като призрачен сън за множеството поданици на Тайван.
Възможен ли е компромис?
Важно събитие отпреди 25 години даде лъч вяра. Тогава Англия и Португалия връщат на Китай Хонг Конг и Макао, против заричане някогашните им колонии да запазят своята " система " за период от петдесет години. Този период през днешния ден е изминал едвам на половина, само че Пекин стяга примката над тези свои владения и отзвукът в Тайван е безапелационен. Тайпе няма да допусне разполагането на военни елементи на КНР на острова без опозиция.
Случващото се в Хонг Конг свежда до нула възможностите за спокойно обединяване на Тайван с КНР. Още повече с КНР на Си.
Но в случай че по някакъв метод той бъде сменен с по-умерен водач, каква би била вероятната формула за обединяване?
Моделът на де факто разделяне и де юре единение, практикуван в границите на Британската империя ни дава някакъв образец. Дори и при най-умерен водач в Пекин, Тайпе няма да одобри разполагането на войски на КНР или назначението на губернатор от Пекин, както стана в Хонг Конг. Но вероятно съглашение, Тайпе да премине от президентска към парламентарна народна власт, изпълнителната власт да се държи от министър-председател, а представителната власт от губернатор, назначен от Пекин, само че наложително по предложение на тайванския парламент, би било основа на някакво единодушие. Също по този начин знамето на КНР да се вее над знамето на Тайван на острова, а последното от своя страна да бъде декриминализирано на континента. Тайван да се откаже от това да открива дипломатически връзки с трети страни, само че тайвански консули да бъдат назначени в китайските посолства по света.
Гарант за сходна конвенция могат да бъдат само Съединени американски щати, които да се ангажират със отбраната на Тайван, в случай че Пекин се опита да наложи властта си със мощ, само че и да излезе с ясна позиция, че ще анулира всички свои задължения към Тайван, в случай че последния разгласи самостоятелност.
Подобен контракт може би беше вероятен преди няколко десетилетия, когато Китай нямаше претенцията да измести Съединени американски щати като световна мощ и може би би станал вероятен при възможна икономическа и демографска имплозия на КНР, каквато предсказват някои анализатори.
Дали обаче може да се стигне до война и дали тя ще е местна или световна? Това е въпрос, който тревожи от ден на ден хора на всички места по света!
Целият свят следи със спотаен мирис развоя на Руската експанзия против Украйна, само че оттатък непосредствените съседи на Украйна надали някъде се вълнуват повече в сравнение с в отдалечен Тайван. След като ръководителят Си разгласи, че ще реши " Тайванския въпрос " до пет години - в случай че се наложи и със мощ, страховете от война там набъбнаха неимоверно.
Какъв е въпросът на спора в Тайван?
Както Пекин, по този начин и Тайпе официално настояват, че островът е част от Китай, въпреки за все по-голяма част от популацията на Тайван фантазията да е оповестяването на самостоятелност.
Пекин от дълго време е оповестил, че ще отговори на сходен акт с незабавна " специфична военна интервенция ". Макар да се намира в интернационално приетите граници на Китай и по-голямата част от популацията да са потомци на преселници от континенталната част на страната, островът е бил превзет от династията Цин едвам през 1685 година и е ръководен от континента единствено за четири години (1945-49) от 1895 година насам. Важно е да се означи, в никакъв случай не е бил ръководен от Китайската комунистическа партия. Когато тя афишира основаването на Китайската национална република, прогоненият от Пекин Чан Кайшъ отдръпва държавното управление си на острова. За разлика от други разграничени страни като Корея и Германия, КНР къса дипломатически връзки с всяка страна, която признае държавното управление в Тайпе за представляващо Китай. Броят на страните, които вършат това последователно понижава. А опитът на Македония да извлече някакви облаги или вложения през 90-те години беше разочароващ за Скопие.
Дълго време Тайван се ръководи официално от застаряващите депутати от последния парламент на Китай, действително от военна хунта. Но след 1988 г. се правят доста демократични промени и на процедура Тайван през днешния ден е президентска република. Още от времето на Чан Кайшъ, когато Съединени американски щати признават Тайпе за представител на Китай, са подписани серия от контракти, които вършат Тайван американски съдружник. Вашингтон признава КНР през 1979, само че поддържа двоякост по отношение на готовността си да отбрани с военна мощ Тайва, в случай че бъде атакуван от Китай.
Към днешна дата може да се каже, че оповестяването на самостоятелност на Тайван ще се одобри като огромно оскърбление в Пекин, а налагането на властта на ККП наподобява като призрачен сън за множеството поданици на Тайван.
Възможен ли е компромис?
Важно събитие отпреди 25 години даде лъч вяра. Тогава Англия и Португалия връщат на Китай Хонг Конг и Макао, против заричане някогашните им колонии да запазят своята " система " за период от петдесет години. Този период през днешния ден е изминал едвам на половина, само че Пекин стяга примката над тези свои владения и отзвукът в Тайван е безапелационен. Тайпе няма да допусне разполагането на военни елементи на КНР на острова без опозиция.
Случващото се в Хонг Конг свежда до нула възможностите за спокойно обединяване на Тайван с КНР. Още повече с КНР на Си.
Но в случай че по някакъв метод той бъде сменен с по-умерен водач, каква би била вероятната формула за обединяване?
Моделът на де факто разделяне и де юре единение, практикуван в границите на Британската империя ни дава някакъв образец. Дори и при най-умерен водач в Пекин, Тайпе няма да одобри разполагането на войски на КНР или назначението на губернатор от Пекин, както стана в Хонг Конг. Но вероятно съглашение, Тайпе да премине от президентска към парламентарна народна власт, изпълнителната власт да се държи от министър-председател, а представителната власт от губернатор, назначен от Пекин, само че наложително по предложение на тайванския парламент, би било основа на някакво единодушие. Също по този начин знамето на КНР да се вее над знамето на Тайван на острова, а последното от своя страна да бъде декриминализирано на континента. Тайван да се откаже от това да открива дипломатически връзки с трети страни, само че тайвански консули да бъдат назначени в китайските посолства по света.
Гарант за сходна конвенция могат да бъдат само Съединени американски щати, които да се ангажират със отбраната на Тайван, в случай че Пекин се опита да наложи властта си със мощ, само че и да излезе с ясна позиция, че ще анулира всички свои задължения към Тайван, в случай че последния разгласи самостоятелност.
Подобен контракт може би беше вероятен преди няколко десетилетия, когато Китай нямаше претенцията да измести Съединени американски щати като световна мощ и може би би станал вероятен при възможна икономическа и демографска имплозия на КНР, каквато предсказват някои анализатори.
Дали обаче може да се стигне до война и дали тя ще е местна или световна? Това е въпрос, който тревожи от ден на ден хора на всички места по света!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ