Приемайте закони за чуждестранни агенти, защото идва време отново да се мете стълбата на властта отгоре надолу
Огнян Минчев*
Едва ли е изненада за някого, че несменяемият автократ в Будапеща поддържа путинистките закони за " непознатите сътрудници " - в Грузия, в Унгария и на всички места другаде. За Орбан и сходните му право на битие имат единствено тези, които са в директна взаимозависимост от локалния деспот - той им заплаща, той ги награждава, той ги санкционира за непокорство. Външните пари основават самостоятелни от властта хора и начинания. Затова " наши " - пари и сътрудници - са единствено тези, на които заплаща локалния деспот и/или кремълския му патрон. Който дрънка - е за вънка. Който не слуша - в кауша.
Законът за " задграничните сътрудници " по путинистки пример се популяризира от кремълската агитация - в това число от българската " Възраждане " по автентичен метод. Първообраз на този закон бил... американският закон за регистрация на задграничните сътрудници от 1938 година (FARA - Foreign Agents Registration Act). Има обаче
някои " дребни " разлики
сред американския и путинисткия вид закони за " задграничните сътрудници ". Съединени американски щати са единствената страна в света, където проведени непознати ползи могат легално да лобират в американските представителни институции - Конгрес, Сенат и федерално държавно управление - за реализиране на избрани свои цели. Навсякъде другаде сходна активност се смята повече или по-малко за национална измяна. Практикува се на всички места, разликата е, че в Америка това оказване на въздействие е изцяло легално и законно. Именно по тази причина се изисква и регистрация на лобистите, които съставляват тези непознати проведени ползи. Защото всяка форма на лобизъм във Вашингтон би трябвало да бъде открита и легална, а сътрудниците - лобисти - да бъдат публично регистрирани. Тях не ги гонят, не ги затварят, не ги тровят с новичок, не ги пращат в концлагери зад Полярния кръг...
По време на комунизма Унгария беше " най-веселата колиба " в концлагера на руската империя. В Унгария имаше страхотни рок групи, свободно се слушаше западна музика, културата и частния живот бяха значително освободени от контрола на комунистическата партия, Будапеща излъчваше обаяние на свободен град. През 80-те години започнаха внимателни икономически промени под недоволния взор на Москва. Този страхливо очовечен " гулаш комунизъм " бе практикуван от комунистическия лидер Кадар с " извинението " към Москва, че другояче унгарците ще създадат нов протест като този от 1956 година Затова днешното смирение на Унгария към режима на Орбан поражда удивление. Това, че в Унгария има консервативно публично болшинство против постлибералната просвета на Запада не е учудващо - такова болшинство има и в други посткомунистически общества, в това число в България. Учудващо е
покорството, с което унгарците одобряват относителното си обедняване
- към този момент са след Румъния по БНП на глава, затварят си очите пред развихрилата се корупция и клиентелна стопанска система, напълно следена от клановете на Орбан, търпят цензурата, практическата несменяемост на властта.
Именно за такива режими " задграничните сътрудници " са непоносими - тъй като приказват обществено за кражбите, злоупотребите и монополизирането на властта. Иначе американският закон прави работа - по неговата логичност у нас би трябвало да се записват като " задгранични сътрудници " тези, които от години са на загадка заплата от Газпром, Лукоил, стипендиантите на съветската агитация в медиите, политици и админи, които са закачени за вимето на съветската олигархия в България и обслужват нейните български кръгове и представители - библиотекаро-сарайски, слънчево-масонски... Като задгранични сътрудници би трябвало да се записват орденоносците на Путин, русофилските шайки по язовир Копринка и на Бузлуджа, половината политически партии... Да не се унасям, че въпреки всичко не пиша разказ...
Грузия смути рахата на путиноидите - и в Кавказ, и в Русия, явно и в Европа... Приемайте, приемайте закони за " задгранични сътрудници ". Защото идва време още веднъж да се мете стълбата на властта - от горната страна надолу, другояче няма смисъл!
*Коментарът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Едва ли е изненада за някого, че несменяемият автократ в Будапеща поддържа путинистките закони за " непознатите сътрудници " - в Грузия, в Унгария и на всички места другаде. За Орбан и сходните му право на битие имат единствено тези, които са в директна взаимозависимост от локалния деспот - той им заплаща, той ги награждава, той ги санкционира за непокорство. Външните пари основават самостоятелни от властта хора и начинания. Затова " наши " - пари и сътрудници - са единствено тези, на които заплаща локалния деспот и/или кремълския му патрон. Който дрънка - е за вънка. Който не слуша - в кауша.
Законът за " задграничните сътрудници " по путинистки пример се популяризира от кремълската агитация - в това число от българската " Възраждане " по автентичен метод. Първообраз на този закон бил... американският закон за регистрация на задграничните сътрудници от 1938 година (FARA - Foreign Agents Registration Act). Има обаче
някои " дребни " разлики
сред американския и путинисткия вид закони за " задграничните сътрудници ". Съединени американски щати са единствената страна в света, където проведени непознати ползи могат легално да лобират в американските представителни институции - Конгрес, Сенат и федерално държавно управление - за реализиране на избрани свои цели. Навсякъде другаде сходна активност се смята повече или по-малко за национална измяна. Практикува се на всички места, разликата е, че в Америка това оказване на въздействие е изцяло легално и законно. Именно по тази причина се изисква и регистрация на лобистите, които съставляват тези непознати проведени ползи. Защото всяка форма на лобизъм във Вашингтон би трябвало да бъде открита и легална, а сътрудниците - лобисти - да бъдат публично регистрирани. Тях не ги гонят, не ги затварят, не ги тровят с новичок, не ги пращат в концлагери зад Полярния кръг...
По време на комунизма Унгария беше " най-веселата колиба " в концлагера на руската империя. В Унгария имаше страхотни рок групи, свободно се слушаше западна музика, културата и частния живот бяха значително освободени от контрола на комунистическата партия, Будапеща излъчваше обаяние на свободен град. През 80-те години започнаха внимателни икономически промени под недоволния взор на Москва. Този страхливо очовечен " гулаш комунизъм " бе практикуван от комунистическия лидер Кадар с " извинението " към Москва, че другояче унгарците ще създадат нов протест като този от 1956 година Затова днешното смирение на Унгария към режима на Орбан поражда удивление. Това, че в Унгария има консервативно публично болшинство против постлибералната просвета на Запада не е учудващо - такова болшинство има и в други посткомунистически общества, в това число в България. Учудващо е
покорството, с което унгарците одобряват относителното си обедняване
- към този момент са след Румъния по БНП на глава, затварят си очите пред развихрилата се корупция и клиентелна стопанска система, напълно следена от клановете на Орбан, търпят цензурата, практическата несменяемост на властта.
Именно за такива режими " задграничните сътрудници " са непоносими - тъй като приказват обществено за кражбите, злоупотребите и монополизирането на властта. Иначе американският закон прави работа - по неговата логичност у нас би трябвало да се записват като " задгранични сътрудници " тези, които от години са на загадка заплата от Газпром, Лукоил, стипендиантите на съветската агитация в медиите, политици и админи, които са закачени за вимето на съветската олигархия в България и обслужват нейните български кръгове и представители - библиотекаро-сарайски, слънчево-масонски... Като задгранични сътрудници би трябвало да се записват орденоносците на Путин, русофилските шайки по язовир Копринка и на Бузлуджа, половината политически партии... Да не се унасям, че въпреки всичко не пиша разказ...
Грузия смути рахата на путиноидите - и в Кавказ, и в Русия, явно и в Европа... Приемайте, приемайте закони за " задгранични сътрудници ". Защото идва време още веднъж да се мете стълбата на властта - от горната страна надолу, другояче няма смисъл!
*Коментарът е оповестен на фейсбук страницата на създателя, заглавието е на Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ