Какво може да се случи в бъдеще с нашия вид
Най-драстичните еволюционни промени се случват в продължение на дълги интервали от време, само че резултатът от тях може да се види относително скоро след настъпването им.
Д-р Стюарт от университета Борнемут има огромен принос в възходящия размер на работа, която демонстрира по какъв начин развиването и еволюцията на екосистемата би трябвало да бyдат взети под внимание, когато се спекулира сред другите геоложки столетия.
Неговата работа е да дефинира или по-точно да локализира ледената ера, времената на еволюцията на животинските типове и по какъв начин палеоекологичните данни могат да се употребяват като доказателство за това какво може да се случи в бъдеще за нашия тип.
Поглеждайки обратно, към времето на динозаврите или даже по-назад, до съществуването на едноклетъчните организми, отговорни за произхода на живота, става явно, че екосистемата съществува от преди повече от 65 милиона години.
Д-р Стюарт учи ефикасното взаимоотношение сред античните екосистеми, палеоекология и еволюцията на хората и други организми през последните 100 000 години. Той взима пред тип всичко, изкопано в обекти от пещери в Белгия до пустинята на Абу Даби, където се изправил пред най-необичайното предизвикателство – изкопаване на цялостен скелет на кит.
Стюарт взима съществуващите познания на географското систематизиране на растителни и скотски типове през интервали на стопляне и изстудяване, и през последните ледникови интервали, с цел да обезпечи информация за модерната човешка еволюция, за изгубването на неандерталците и други сродни типове.
Неандерталците са живели от над 200 000 преди към 30 000 години и се развивали в Европа и Азия, до момента в който актуалните хора (Хомо сапиенс) се развиват в Африка.
Чрез проучване на възхода на първите европейци, неотдавна се открива нова група на мистериозни братовчеди на неандерталците, които живеели на голямо пространство, от студената простор на Сибир до тропическите гори на Индонезия. Тяхното по-специфично проучване е допустимо да се сътвори по-добра визия за това, което сме.
Ключово просветление в това изследване, извършено дружно с проф. Крис Стрингър от Лондон, началник на Природонаучния музей там, идва от разбирането за значимата роля на убежището. То е променяно по отношение на измененията във времето, т.е. затопляне-застудяване-затопляне. Това оказва голямо въздействие влияние върху еволюционното бъдещето на типа.
Еволюция претърпяват и самите човешки типове. Сегашните поданици не са същите като истинските групи, вследствие на променливите генетични разновидности.
Когато ледената ера свършва, другите популации хора и животни стартират да се сливат още веднъж, само че в никакъв случай не съумяват да се слеят както преди, като една и съща група. Този развой води до значимите еволюционни промени, които в последна сметка могат да доведат до произхода на нови типове и изгубването на другите.
В последна сметка това изяснява за какво хомо сапиенс към момента са тук, а нашите архаични човешки братовчеди са изчезнали преди към 30 000 години.
