Догматичната култура - социалистически реализъм
„ В българската история има нещо, което ни отличава от драмите на другите източноевропейските нации с това, че сталинизма удря редица държавни управления и държавни глави, само че тук двата огромни удара, които нанася той е в действителност на художници. Ние може да се гордеем с това, че Александър Жендов и Борис Димовски са художници, на които растежът им е по-голям от това, което политиката ни е дала в този интервал като опозиция или като народен интерес. Те са допълнително мъже и имат допълнително нравствен и политически принос към бъдещето, в сравнение с политиката е дала. “, споделя изкуствоведа Калин Николов в диалог с Кънчо Кожухаров за социалистическия натурализъм. Днес той гостува в предаването " Видимо и невидимо: Изопачената история ".
Парадоксално е, че либерален човек като Пикасо е бил с леви убеждения, революционни и смели за времето си. Вярвал е в концепциите на комунизма и се е възхищавал на сатрапа Сталин, виждайки в него по собствен метод концепцията за бъдещето, само че дали е знаел за мракобесието на режима. „ Защото Ал. Жендов е знаел. Жендов е приключил в Съветския съюз, жена му е разстреляна от Сталин и той си идва в България. “
Калин Николов споделя, че когато Александър Жендов е извикан пред Народния съд с цел да свидетелства против Райко Алексиев той изнася забележителна тирада: „ Другари съдии, вие въобще не сте квалитетни да се изказвате за просвета, за изкуство. Райко Алексиев, като ръководител на Съюза на художниците, действаше като извънредно самоуверен антифашист. Той беше доста заслужен човек. В творчеството си беше превъзходен, а като жител и наш асистент, безспорен. “
Творци като Асен Пейков - италиански ваятел от български генезис, на чието име е кръстен дребен площад против Колизеума в Рим, под чиито ръце оживяват персони като София Лорен, Федерико Фелини, Ава Гарднър, създател на 9 метрова скулптура на Леонардо да Винчи, която краси римското летище „ Фиумичино “, скулпторът и художник Боян Райнов, брат на Богомил Райнов, художника Жорж Папазов и други са високо ценени по света, само че не и в родината си. „ До средата на 80-те години за Жорж Папазов съвсем не се говореше. След това излезе една книга „ Паскин “ от Богомил Райнов, в която на Папазов се даваше извънредно негативна оценка. Едно общество, несъмнено основно от литератори, се опитваше да го наложи и той си се наложи последователно, само че трябваше да мине време, доста след гибелта му, да мине и 10 ноември, с цел да се заприказва за този художник. Какви са били мотивите да се срамим, че в модерното изкуство има наши хора? Поводите не са, че нашето изкуство е било консервативно и не вижда модернизма, само че по-скоро някакви персонални претекстове, персонална злоба, някакво отвращение да се напомня, че той е общувал и с Ламар, и с Владимир Полянов, и с Кирил Кръстев, т.е. една част хора по-свободомислещи в държанието си и оценката на XX век, без значение дали в по-скромен мащаб са го изказвали това нещо, или по-шумно, или са били удряни, изключвани, както Кирил Кръстев - изключен на 9-ти септември от Съюза на писателите, Владимир Полянов – също, подлаган на рецензия и така нататък и тъй наречените “
Целият диалог на Кънчо Кожухаров с Калин Николов гледайте във видеото:
Парадоксално е, че либерален човек като Пикасо е бил с леви убеждения, революционни и смели за времето си. Вярвал е в концепциите на комунизма и се е възхищавал на сатрапа Сталин, виждайки в него по собствен метод концепцията за бъдещето, само че дали е знаел за мракобесието на режима. „ Защото Ал. Жендов е знаел. Жендов е приключил в Съветския съюз, жена му е разстреляна от Сталин и той си идва в България. “
Калин Николов споделя, че когато Александър Жендов е извикан пред Народния съд с цел да свидетелства против Райко Алексиев той изнася забележителна тирада: „ Другари съдии, вие въобще не сте квалитетни да се изказвате за просвета, за изкуство. Райко Алексиев, като ръководител на Съюза на художниците, действаше като извънредно самоуверен антифашист. Той беше доста заслужен човек. В творчеството си беше превъзходен, а като жител и наш асистент, безспорен. “
Творци като Асен Пейков - италиански ваятел от български генезис, на чието име е кръстен дребен площад против Колизеума в Рим, под чиито ръце оживяват персони като София Лорен, Федерико Фелини, Ава Гарднър, създател на 9 метрова скулптура на Леонардо да Винчи, която краси римското летище „ Фиумичино “, скулпторът и художник Боян Райнов, брат на Богомил Райнов, художника Жорж Папазов и други са високо ценени по света, само че не и в родината си. „ До средата на 80-те години за Жорж Папазов съвсем не се говореше. След това излезе една книга „ Паскин “ от Богомил Райнов, в която на Папазов се даваше извънредно негативна оценка. Едно общество, несъмнено основно от литератори, се опитваше да го наложи и той си се наложи последователно, само че трябваше да мине време, доста след гибелта му, да мине и 10 ноември, с цел да се заприказва за този художник. Какви са били мотивите да се срамим, че в модерното изкуство има наши хора? Поводите не са, че нашето изкуство е било консервативно и не вижда модернизма, само че по-скоро някакви персонални претекстове, персонална злоба, някакво отвращение да се напомня, че той е общувал и с Ламар, и с Владимир Полянов, и с Кирил Кръстев, т.е. една част хора по-свободомислещи в държанието си и оценката на XX век, без значение дали в по-скромен мащаб са го изказвали това нещо, или по-шумно, или са били удряни, изключвани, както Кирил Кръстев - изключен на 9-ти септември от Съюза на писателите, Владимир Полянов – също, подлаган на рецензия и така нататък и тъй наречените “
Целият диалог на Кънчо Кожухаров с Калин Николов гледайте във видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ