След офанзивата на Израел в Газа: Ами после?
Нахлуването на Израел в Газа е нова рискова фаза на войната. И покачва риска от разгръщане на спора. Премиерът Нетаняху няма явен проект за излизане от Газа и следвоенното бъдеще на анклава. Без работеща тактика за " деня след " обаче всяка военна победа може бързо да се трансформира в политически погром.
" Ще унищожим " Хамас ". Ще побеждаваме. Може да отнеме време, само че ще излезем от тази война по-силни от всеки път. " Думите на израелския министър председател Бенямин Нетаняху и желанието за отмъщение след офанзивата на " Хамас " на 7 октомври, най-смъртоносната на израелска територия, са изцяло обясними. Въпросът е дали Нетаняху е схванал посланието на американския президент Джо Байдън при визитата му в Израел седмица след нападението, при което бяха убити близо 1400 души, а 239 бяха взети за заложници: " Докато чувствате тази гняв, не се оставяйте да бъдете погълнати от нея. След 11 септември 2001 година ние в Съединени американски щати бяхме разярени. И до момента в който търсехме правдивост и получихме правдивост, направихме и неточности. "
След като на 26 октомври израелски танкове и сухопътни сили нахлуха в линията Газа, войната сред Израел и " Хамас " навлезе в рискова нова фаза. Дали ще последва пълномащабна инвазия, с каквато заплашва Тел Авив, или офанзивата ще се ограничи до непрекъснати, само че къси и целенасочени нападения в палестинския крайбрежен анклав, тази ескалация покачва риска от разширение на спора.
Реклама
В най-кошмарния сюжет заплахата е от всеобща война в Близкия изток, която може да засмуче Иран, Съединени американски щати и даже Саудитска Арабия. Както разяснява пред в. Financial Times източник от администрацията на Байдън: " Всички забъркани страни имат предел, който, в случай че бъде прескочен, те ще сметнат, че би трябвало да работят. Но никой не знае до каква степен е прагът на другата страна. " През уикенда Иран към този момент даде сигнал, че може би обстановката приближава неговия предел. Президентът Ебрахим Раиси предизвести в пост в Х (познат преди като Twitter), че дейностите на Израел в Газа " пресичат " червени линии " и това може да принуди всички да подхващат дейности ". И добави: " Вашингтон желае от нас да не вършим нищо, само че продължава да дава широкомащабна поддръжка за Израел. "
Дори да не стигне до разгръщане на спора, той към този момент е задоволително кървясъл и тъмен. Според следеното от " Хамас " здравно министерство в Газа израелските бомбардировки от 7 октомври насам са довели до гибелта на над 8700 души, от които над 3000 деца. Само във вторник израелски удар, за който Тел Авив споделя, че е бил ориентиран против върховен пълководец от " Хамас ", умъртви над 50 души в бежански лагер в северната част на Газа.
Офанзивата на Израел не наподобява да стартира с явен проект за излизане от Газа и за следвоенното бъдеще на анклава. Но е ясно, че рецесията към този момент основава опасности по целия свят, даже да остане лимитирана в настоящия териториален обхват. Директорът на английската контраразузнавателна работа МИ-5 Кен Маккалъм предизвестява, че спорът може да се трансформира в катализатор за ислямистки тероризъм. Други служби се тревожат, че войната към този момент подклажда по едно и също време антисемитизъм и ислямофобия.
Грешките на другите и уроците за Израел
Нетаняху разгласи офанзивата като " втора фаза " на войната, която цели да разгроми " Хамас " и да смени властта в Газа. Което е мъчно изпълнима задача. Най-малкото тъй като " Хамас " е доста неща - религиозна концепция, обществено придвижване, политическа партия, държавно управление и милиция, сродена с тероризма. Организацията е изцяло вплетена в обществената тъкан на Газа от близо половин век и ръководи анклава от 16 години. Освен това, каквото и да се случва в Газа, " Хамас " ще остане значима политическа мощ в Западния бряг.
Източник: Reuters Реклама
За момента израелските войски, наподобява, се стремят да обкръжат и обсадят главния център в анклава - град Газа, а военни командири приказват за по-тесни цели от декларираното от Нетаняху цялостно заличаване на " Хамас ", а точно елиминиране на политическото и военното управление на организацията и разрушение на колкото е допустимо повече от военния й потенциал. Това може да отнеме седмици и даже месеци сражения в гъсто обитаеми региони с голяма мрежа от подземни тунели, известни като " метрото на Газа ".
За съпоставяне - през 2016-2017 година бяха нужни девет месеца, с цел да може иракският град Мосул да бъде освободен от хватката на " Ислямска страна в Ирак и Леванта ". В сирийския град Рака борбата продължи три месеца. Като за разлика от акцията на Израел, тогава офанзивата се водеше от локални иракски, кюрдски и сирийски войски, подкрепени по суша и въздух от водена от Съединени американски щати интернационална коалиция, ползваща се с поддръжка на Запад и в арабския свят. В Мосул, който се счита за най-голямата борба в градски условия в последните години, бяха убити над 9000 цивилни, а над 80% от унищожените здания бяха жилищни.
Източник: Reuters
Бившият израелски министър председател Ехуд Барак показва, че Израел е изправен пред четири ограничаващи фактора. Три от тях са свързани с войната: по какъв начин да води сражения, без да заплашва заложниците; по какъв начин да не допусне война на два фронта, в която да се включат милициите на " Хизбула " ; и по какъв начин да се оправи с времето, с цел да избегне усилване на интернационалния напън поради все по-окаяното състояние на палестинците в Газа. Четвъртото терзание е обвързвано с деня след прекъсването на огъня: " На кого можем да предадем щафетата ", попита Барак по време на неотдавнашен уебинар, проведен от Carnegie Endowment for International Peace.
На този въпрос Нетаняху няма отговор. Нападението на 7 октомври сподели неуспех освен на израелските служби, само че и на политиката на Нетаняху да " запуши " " Хамас " в Газа и да управлява територията извън, като я " запечатва " по суша и вода. От друга страна, окупирането на Газа, където живеят над 2 млн. души, е прекомерно скъпо и трудоемко, което беше и повода през 2005 година Израел да изтегли от анклава последните си военни сили и заселници.
" Ще унищожим " Хамас ". Ще побеждаваме. Може да отнеме време, само че ще излезем от тази война по-силни от всеки път. " Думите на израелския министър председател Бенямин Нетаняху и желанието за отмъщение след офанзивата на " Хамас " на 7 октомври, най-смъртоносната на израелска територия, са изцяло обясними. Въпросът е дали Нетаняху е схванал посланието на американския президент Джо Байдън при визитата му в Израел седмица след нападението, при което бяха убити близо 1400 души, а 239 бяха взети за заложници: " Докато чувствате тази гняв, не се оставяйте да бъдете погълнати от нея. След 11 септември 2001 година ние в Съединени американски щати бяхме разярени. И до момента в който търсехме правдивост и получихме правдивост, направихме и неточности. "
След като на 26 октомври израелски танкове и сухопътни сили нахлуха в линията Газа, войната сред Израел и " Хамас " навлезе в рискова нова фаза. Дали ще последва пълномащабна инвазия, с каквато заплашва Тел Авив, или офанзивата ще се ограничи до непрекъснати, само че къси и целенасочени нападения в палестинския крайбрежен анклав, тази ескалация покачва риска от разширение на спора.
Реклама
В най-кошмарния сюжет заплахата е от всеобща война в Близкия изток, която може да засмуче Иран, Съединени американски щати и даже Саудитска Арабия. Както разяснява пред в. Financial Times източник от администрацията на Байдън: " Всички забъркани страни имат предел, който, в случай че бъде прескочен, те ще сметнат, че би трябвало да работят. Но никой не знае до каква степен е прагът на другата страна. " През уикенда Иран към този момент даде сигнал, че може би обстановката приближава неговия предел. Президентът Ебрахим Раиси предизвести в пост в Х (познат преди като Twitter), че дейностите на Израел в Газа " пресичат " червени линии " и това може да принуди всички да подхващат дейности ". И добави: " Вашингтон желае от нас да не вършим нищо, само че продължава да дава широкомащабна поддръжка за Израел. "
Дори да не стигне до разгръщане на спора, той към този момент е задоволително кървясъл и тъмен. Според следеното от " Хамас " здравно министерство в Газа израелските бомбардировки от 7 октомври насам са довели до гибелта на над 8700 души, от които над 3000 деца. Само във вторник израелски удар, за който Тел Авив споделя, че е бил ориентиран против върховен пълководец от " Хамас ", умъртви над 50 души в бежански лагер в северната част на Газа.
Офанзивата на Израел не наподобява да стартира с явен проект за излизане от Газа и за следвоенното бъдеще на анклава. Но е ясно, че рецесията към този момент основава опасности по целия свят, даже да остане лимитирана в настоящия териториален обхват. Директорът на английската контраразузнавателна работа МИ-5 Кен Маккалъм предизвестява, че спорът може да се трансформира в катализатор за ислямистки тероризъм. Други служби се тревожат, че войната към този момент подклажда по едно и също време антисемитизъм и ислямофобия.
Грешките на другите и уроците за Израел
Нетаняху разгласи офанзивата като " втора фаза " на войната, която цели да разгроми " Хамас " и да смени властта в Газа. Което е мъчно изпълнима задача. Най-малкото тъй като " Хамас " е доста неща - религиозна концепция, обществено придвижване, политическа партия, държавно управление и милиция, сродена с тероризма. Организацията е изцяло вплетена в обществената тъкан на Газа от близо половин век и ръководи анклава от 16 години. Освен това, каквото и да се случва в Газа, " Хамас " ще остане значима политическа мощ в Западния бряг.
Източник: Reuters Реклама
За момента израелските войски, наподобява, се стремят да обкръжат и обсадят главния център в анклава - град Газа, а военни командири приказват за по-тесни цели от декларираното от Нетаняху цялостно заличаване на " Хамас ", а точно елиминиране на политическото и военното управление на организацията и разрушение на колкото е допустимо повече от военния й потенциал. Това може да отнеме седмици и даже месеци сражения в гъсто обитаеми региони с голяма мрежа от подземни тунели, известни като " метрото на Газа ".
За съпоставяне - през 2016-2017 година бяха нужни девет месеца, с цел да може иракският град Мосул да бъде освободен от хватката на " Ислямска страна в Ирак и Леванта ". В сирийския град Рака борбата продължи три месеца. Като за разлика от акцията на Израел, тогава офанзивата се водеше от локални иракски, кюрдски и сирийски войски, подкрепени по суша и въздух от водена от Съединени американски щати интернационална коалиция, ползваща се с поддръжка на Запад и в арабския свят. В Мосул, който се счита за най-голямата борба в градски условия в последните години, бяха убити над 9000 цивилни, а над 80% от унищожените здания бяха жилищни.
Източник: Reuters
Бившият израелски министър председател Ехуд Барак показва, че Израел е изправен пред четири ограничаващи фактора. Три от тях са свързани с войната: по какъв начин да води сражения, без да заплашва заложниците; по какъв начин да не допусне война на два фронта, в която да се включат милициите на " Хизбула " ; и по какъв начин да се оправи с времето, с цел да избегне усилване на интернационалния напън поради все по-окаяното състояние на палестинците в Газа. Четвъртото терзание е обвързвано с деня след прекъсването на огъня: " На кого можем да предадем щафетата ", попита Барак по време на неотдавнашен уебинар, проведен от Carnegie Endowment for International Peace.
На този въпрос Нетаняху няма отговор. Нападението на 7 октомври сподели неуспех освен на израелските служби, само че и на политиката на Нетаняху да " запуши " " Хамас " в Газа и да управлява територията извън, като я " запечатва " по суша и вода. От друга страна, окупирането на Газа, където живеят над 2 млн. души, е прекомерно скъпо и трудоемко, което беше и повода през 2005 година Израел да изтегли от анклава последните си военни сили и заселници.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ