Беше истинско. пълната история на графитите в София
Двуезичното издание на твърди корици " Sofia Urban Art. Историята на графитите и уличното изкуство от 90-те до през днешния ден " е плод на няколко години труд и попълня десетилетия на до момента рядко систематизирана история.
, които от близо осем години организират тематични обиколки из града (само през 2023-а, те са създали 270 тура по улиците на столицата). В екипа са Стела Бизева, братята Цветан и Николай Бизев, а за завършването на книгата оказват помощ още журналистът Константин Мравов, редакторите Мария Куманова и Наталия Иванова.
Книгата споделя за първите надписи в края на социализма и ранния преход, постоянно политически ангажирани; последователното осмисляне на града и по-сивите му елементи като различно художествено пространство, зараждането на " крюта " в средата на 90-те години и началото на XXI век, субкултурите в квартали като " Зона-Б5 ", " " Овча Купел " и " Дружба ", първите основни " спотове " като подлезите на НДК, " Попа " и надлеза в " Надежда ", навлизането на интернет и чат платформите като опция за обмяна на хрумвания, а дружно с тях и припомняне на приноса на значимите актьори, фестивали и изложения.
" Имаше няколко вероятни метода при построяването на линия на описа. Избрахме да разделим историята на десетилетия, тъй като в годините след 1989 година има разнообразни фактори, които са давали отражение - съществуване на спрейове, опция за основаване на среда, достъп до списания, опция за пътешестване на открито, даже филми - да вземем за пример, Beat Street от 1984 година, в който става въпрос за хип-хоп сцената в Ню Йорк, се е промъкнал у нас и е оставил огромно усещане ", споделя Стела Бизева, дългогодишна част от екипа на Sofia Graffiti Tour, също по този начин ангажирана с артистичната резиденция World of Co. и.
Реклама
Да се построи прецизна последователност е значително невероятно. За нея е забавно по какъв начин избрани актьори са почнали да рисуват в един квартал, без да имат контакт с евентуални съидейници на друго място. Основно предизвикателство е и събирането на образни архиви : съществуват истории за хора и места, които са едва или изобщо не са били документирани. " Прилича на нареждане на пъзел. " Екипът възнамерява книгата да не е формирана от повече от стотина страници, след това, наличието се разпростира на 256 страници, с над 600 фотоси.
Книгата синтезира и по какъв начин се разграничават поколенията, първите " крале " и почитателите им. " Има повече митинг в акциите на рисуващите през 90-те, повече чувство за общественост през 2000-те, а при райтърите от 2010-2019 - повече последователност. Променя се и характера на субкултурите, тяхното ентусиазъм - в този момент не е наложително графитите да са асоциирани с хип-хоп музиката, примерно. "
Историята минава през съществени имена като Vapsky и към този момент починалия ERIC, разказва разностранния артистичен път на и , провокиралите мощни публични реакции намеси на Destructive Creation иemircA (който в книгата споделя, че за работата му " Банкси има прочут принос, макар че се заех да го уча чак откакто започнаха да ме съпоставят с него " ), основаването на колективи като 140ideas, подчертават се и доста други създатели, известни с разнообразни псевдоними във времето.
Въпреки че изданието е отдадено на процесите в София, интервюираните вършат паралели с други места и описват по какъв начин другите " райтъри " са работили дружно сред градовете. Това постоянно води и до групиране в музиката - по-популярният като рапър NDOE, учил живопис във Велико Търново си спомня по какъв начин " Нощем бяхме по улиците на града, след това в студиото записвахме песни, беше същинско. "
Реклама
В рамките на изследванията е и методът, по който графити културата е изцяло отразявана в България. В архивите на Държавна сигурност, когато някой е заловен да изписва нещо на някоя фасада, за думата " спрей " се употребява " шпрее ". Сред медии, които за първи път пишат по-подробно за сцената, са списанията " Егоист " и " Паралели ". Но знанието, че тя съществува някъде там датира още по-рано.
Любопитен факт е, че измежду хората, които се наемат да обяснят културата на наличен български език, е. Той пътува до Ню Йорк при започване на 80-те и в брой на сп. " Изкуство " през 1984 година дефинира графитите като " портрет на една нетрадиционна активност ". Той първи написа за " оригиналността на дизайна на шрифта, плавността в интеграцията на буквите, яркостта на цвета и умелото му преливане в преходите " и отбелязва по какъв начин " споменавайки името си, създателят оживява ".
Ранната история минава към по-структурирани динамични процеси при започване на века - през 2002 година се провежда първа галерия на графити артистите у нас, във към този момент несъществуващия центъра за модерно изкуство АТА, в края на десетилетието се следи все по-отчетлива вълна на нови и нови имена. През последните години има все по-голямо приемане на уличните актьори в по-типичните места за показване на изкуство - от дребните частни пространства до Националната изложба, а през 2021 година Sofia Graffiti Tour, в партньорство с нидерландския стрийт арт деец Nash, показаха груповата галерия " От вандализъм до изкуство " в изложба Doza.
" Sofia Urban Art. Историята на графитите и уличното изкуство от 90-те до през днешния ден " e най-пълноценното издание по тематиката досега и първото, което показва основните моменти и на британски. То идва след други опити да се опишат фрагменти от историята: през 2021 година ХРОМЕ сплоти също в широкоформатна книга работата си през последните две десетилетия, малко преди този момент, през 2019 година, ретроспективно издание направи и Nasimo, значим източник е и апокрифният самиздат " Ferret, пор или по разия: Моите неща и графити сцената в България от 2001 до 2016 година "
, които от близо осем години организират тематични обиколки из града (само през 2023-а, те са създали 270 тура по улиците на столицата). В екипа са Стела Бизева, братята Цветан и Николай Бизев, а за завършването на книгата оказват помощ още журналистът Константин Мравов, редакторите Мария Куманова и Наталия Иванова.
Книгата споделя за първите надписи в края на социализма и ранния преход, постоянно политически ангажирани; последователното осмисляне на града и по-сивите му елементи като различно художествено пространство, зараждането на " крюта " в средата на 90-те години и началото на XXI век, субкултурите в квартали като " Зона-Б5 ", " " Овча Купел " и " Дружба ", първите основни " спотове " като подлезите на НДК, " Попа " и надлеза в " Надежда ", навлизането на интернет и чат платформите като опция за обмяна на хрумвания, а дружно с тях и припомняне на приноса на значимите актьори, фестивали и изложения.
" Имаше няколко вероятни метода при построяването на линия на описа. Избрахме да разделим историята на десетилетия, тъй като в годините след 1989 година има разнообразни фактори, които са давали отражение - съществуване на спрейове, опция за основаване на среда, достъп до списания, опция за пътешестване на открито, даже филми - да вземем за пример, Beat Street от 1984 година, в който става въпрос за хип-хоп сцената в Ню Йорк, се е промъкнал у нас и е оставил огромно усещане ", споделя Стела Бизева, дългогодишна част от екипа на Sofia Graffiti Tour, също по този начин ангажирана с артистичната резиденция World of Co. и.
Реклама
Да се построи прецизна последователност е значително невероятно. За нея е забавно по какъв начин избрани актьори са почнали да рисуват в един квартал, без да имат контакт с евентуални съидейници на друго място. Основно предизвикателство е и събирането на образни архиви : съществуват истории за хора и места, които са едва или изобщо не са били документирани. " Прилича на нареждане на пъзел. " Екипът възнамерява книгата да не е формирана от повече от стотина страници, след това, наличието се разпростира на 256 страници, с над 600 фотоси.
Книгата синтезира и по какъв начин се разграничават поколенията, първите " крале " и почитателите им. " Има повече митинг в акциите на рисуващите през 90-те, повече чувство за общественост през 2000-те, а при райтърите от 2010-2019 - повече последователност. Променя се и характера на субкултурите, тяхното ентусиазъм - в този момент не е наложително графитите да са асоциирани с хип-хоп музиката, примерно. "
Историята минава през съществени имена като Vapsky и към този момент починалия ERIC, разказва разностранния артистичен път на и , провокиралите мощни публични реакции намеси на Destructive Creation иemircA (който в книгата споделя, че за работата му " Банкси има прочут принос, макар че се заех да го уча чак откакто започнаха да ме съпоставят с него " ), основаването на колективи като 140ideas, подчертават се и доста други създатели, известни с разнообразни псевдоними във времето.
Въпреки че изданието е отдадено на процесите в София, интервюираните вършат паралели с други места и описват по какъв начин другите " райтъри " са работили дружно сред градовете. Това постоянно води и до групиране в музиката - по-популярният като рапър NDOE, учил живопис във Велико Търново си спомня по какъв начин " Нощем бяхме по улиците на града, след това в студиото записвахме песни, беше същинско. "
Реклама
В рамките на изследванията е и методът, по който графити културата е изцяло отразявана в България. В архивите на Държавна сигурност, когато някой е заловен да изписва нещо на някоя фасада, за думата " спрей " се употребява " шпрее ". Сред медии, които за първи път пишат по-подробно за сцената, са списанията " Егоист " и " Паралели ". Но знанието, че тя съществува някъде там датира още по-рано.
Любопитен факт е, че измежду хората, които се наемат да обяснят културата на наличен български език, е. Той пътува до Ню Йорк при започване на 80-те и в брой на сп. " Изкуство " през 1984 година дефинира графитите като " портрет на една нетрадиционна активност ". Той първи написа за " оригиналността на дизайна на шрифта, плавността в интеграцията на буквите, яркостта на цвета и умелото му преливане в преходите " и отбелязва по какъв начин " споменавайки името си, създателят оживява ".
Ранната история минава към по-структурирани динамични процеси при започване на века - през 2002 година се провежда първа галерия на графити артистите у нас, във към този момент несъществуващия центъра за модерно изкуство АТА, в края на десетилетието се следи все по-отчетлива вълна на нови и нови имена. През последните години има все по-голямо приемане на уличните актьори в по-типичните места за показване на изкуство - от дребните частни пространства до Националната изложба, а през 2021 година Sofia Graffiti Tour, в партньорство с нидерландския стрийт арт деец Nash, показаха груповата галерия " От вандализъм до изкуство " в изложба Doza.
" Sofia Urban Art. Историята на графитите и уличното изкуство от 90-те до през днешния ден " e най-пълноценното издание по тематиката досега и първото, което показва основните моменти и на британски. То идва след други опити да се опишат фрагменти от историята: през 2021 година ХРОМЕ сплоти също в широкоформатна книга работата си през последните две десетилетия, малко преди този момент, през 2019 година, ретроспективно издание направи и Nasimo, значим източник е и апокрифният самиздат " Ferret, пор или по разия: Моите неща и графити сцената в България от 2001 до 2016 година "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ