Мисля, че българската икономика още не е загряла достатъчно, за

Мисля, че българската стопанска система още не е загряла задоволително, с цел да имаме съображение да твърдим, че навлиза в прегряване. Този коментар направи икономистът Румен Гълъбинов в ефира на " Хоризонт " във връзка опасенията, изразени от финансовия министър, че може да се доближи до прегряване на стопанската система у нас. Гълъбинов посочи и причини в поддръжка на своята теза:

Прегряването се характеризира с това, че търсенето изпреварва доста предлагането на пазара - на пазара на труда, на пазара на недвижими парцели, на пазара на бързооборотни артикули и по този начин нататък. Ние не виждаме чак такова нещо в търсенето и толкоз доста фрапантно да се е нараснало вътрешното ни частно ползване, с цел да имаме тези терзания. Другото, което е, че прегряването постоянно се показва в някакъв интензивен ритъм на инфлацията, а ние в България не виждаме да имаме толкоз висока инфлация, още повече че тук ни пазят някои фактори като валутния ръб да вземем за пример.

При всички положения, отново споделям, ние би трябвало да загреем в това положение, в което сме сега, още много време, и да променим някои неща, преди да твърдим, че можем да прегреем.

Българската стопанска система доста забави своето капиталообразуване - съвсем са спрели потоците, входящите на директни вложения, ние виждаме, че отново имаме спад към полугодието с 55% на директните вложения. Така че капиталообразуването в България се движи доста постепенно.

Освен това ръководството на България регистрира бюджетен остатък, само че той е поради ненаправени финансови разноски и несъблюдение на някои неотложни, по какъв начин да кажа, гласувани към този момент на разноски, които е трябвало към този момент да се случат - да вземем за пример за военна техника или за други неща, които се отсрочват във времето, разяснява още икономистът, като отбеляза, че прилежащи страни като Сърбия и Румъния ни изпреварват при привличането на непознати вложения. Според Гълъбинов главните фактори, които пречат за привличането на още вложения у нас, са корупцията и дефицитът на фрагменти, обвързван с демографската рецесия.

Българската стопанска система би трябвало да бъде доста добре оценена като капацитет за напредък, а това е нещо, което аз не виждам да е направено от настоящето ръководство по един безапелационен метод, с цел да може да се показа пред нас - обществеността, специалистите, експертите, да се моделира една евентуална опция за напредък на стопанската система и когато растежът е над капацитета, тогава можем да твърдим, че ние изпреварващо загряваме и прегряваме. Обаче когато е под капацитета, ние имаме още какво да прибавим, изясни още специалистът. Той коментира и данните от Доклада за световната конкурентоспособност на Световния стопански конгрес, където България се придвижва с едно място напред:

Да, придвижваме се с едно място напред, само че това бих го определил по-скоро като едно криво-ляво усъвършенстване, в сравнение с като някакъв внезапен и интензивен скок.

Да, софтуерно стоим добре и то с помощта на фирмите, които вложиха - частните компании, които пристигнаха, вложиха в България в софтуерните браншове - в аутсорсинг на услуги, промишлен аутсорсинг с висока добавена стойност, и не престават да го вършат, само че отново споделям - все по-малко.

Другото, което е, макроикономически стоим добре, с помощта на валутния ръб - валутният ръб ни обезпечава рамката, която ни разрешаваме да имаме един най-малко, добра непоклатимост на нашата финансова и икономическа система. Оттук нататък обаче - още веднъж пазарът на труда. Малко повече старания би трябвало да се вложат в пазара на труда - освен да осигуряваме претовареност тук по краткотрайни стратегии, които са финансирани от Европейския съюз и еврофондовете, а в действителност да има предложение на работа, а то отново идва от вложителите вложенията. Не може страната да бъде главният шеф.

Цялото изявление може да чуете от звуковия файл.