ЕВРОСКАНДАЛ: Виктор Орбан натискал Бойко Борисов!
Михаел Мартенс е дълготраен сътрудник за Югоизточна Европа на немския ежедневник „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг “. Роден е в Хамбург през 1973 година. С него беседва Димитър Ганев.
– Г-н Мартенс, наблюдавате и анализирате Балканите и Югоизточна Европа от 20 години, а преди този момент и Русия в продължение на 5 години. Отказът за присъединение на България и Румъния към Шенгенското пространство ефикасен лост ли е за оказване на напън за промени?
– Михаел Мартенс: Впечатлението ми от диалози с дипломати в България и някои хора в Берлин е, че най-ефективният инструмент за промени може би не е Шенген, а тези 6,3 милиарда евро, които България чака от Механизма за възобновяване и резистентност. Условието за приемането им е да бъдат признати 22 закона. Идеята е тези средства да потекат към България само в случай че страната приложи избрани промени, в това число да вкара отчетност на основния прокурор. Това се счита за по-ефективно.
Само преди дни разговарях с някогашен министър на правораздаването на Румъния. Той сподели, че Механизмът за съдействие и инспекция в никакъв случай не е могъл да проработи. Но методът със задържането на пари при липса на правосъдни промени би могъл да проработи доста по-добре.
Иначе, в случай че ме попитате какво тъкмо желаят да реализират Нидерландия и Австрия, аз не съм доста сигурен, че самите те знаят това. Всички сме наясно, че това е по-скоро несъгласие за вътрешна приложимост, не толкоз ориентирано към България, колкото към вътрешната аудитория.
– Доколко Европа е наясно, че част от парите на Европейски Съюз за България отиват при мафията?
– Михаел Мартенс: Пиша за Югоизточна Европа от 20 години. Един от обстоятелствата, които трябваше да приема е, че доста малко хора в Германия се интересуват от това, което става в Югоизточна Европа. Вероятно част от обяснението за феномена, който описвате е, че от гледната точка на Париж, Берлин, даже Мадрид, а преди този момент и на Лондон се знае, че Югоизточна Европа съществува, тя е там, само че съвсем никой не се вглежда доста от близко. Има доста дребна група от хора, която следи протичащото се.
Ако отидете в Берлин и попитате някой какво мисли за неналичието на отчетност на основния прокурор в България, бих споделил, че даже и 98% от политиците няма да схванат защо тъкмо става въпрос. За избрани хора в България това в действителност е добре, тъй като, в случай че никой не се интересува, те могат да не престават да си играят игрите.
Виктор Орбан, въпреки това, играе своята игра по доста по-различен метод. Той споделя: „ Аз съм против Вас и Ви го споделям в лицето “, до момента в който от България посланието към Европейски Съюз е по-скоро: „ Харесваме всичко, което вършиме, само че оставете ни вкъщи да вършим това, което ние избираме “.
Източник, който считам за меродавен, ми сподели преди години, че Бойко Борисов се е оплаквал, тъй като Орбан правел опит да оказва напън върху него: „ Бойко, ела в нашия лагер, позиционирай се против Меркел “. Разбира се, не мога да съм изцяло сигурен в това, защото не съм участвал, само че не бих се изненадал, в случай че е правилно.
– Преди години публикувахте извънредно забавна публикация, която проследяваше връзките сред баварския Християнсоциален съюз (ХСС), клона на фондацията му „ Ханс Зайдел “ в България и основаването на ГЕРБ с Бойко Борисов. Как могат да се нарекат сходни връзки – политическо инженерство, немска „ мека мощ “ или нещо друго?
– Михаел Мартенс: Мисля, че става въпрос за комбинация от всичко това. За да отговоря на този въпрос, би трябвало да се разбере какво съставляват немските политически фондации. Парламентарните партии разполагат със свои фондации.
Средствата, с които те работят, идват от данъкоплатеца, а размерът им се дефинира според от резултатите на последните три парламентарни вота в Германия. Или жестоко казано, взимат се поради последните 12 години.
Реклама
Когато фондациите изпращат някого зад граница, те нормално им споделят: направи положителни планове за подсилване на демокрацията. Но едно от нещата, които те нормално желаят, е да се открият локални политически сътрудници, като тук нямам поради съответно единствено България.
А когато страната е в Европейски Съюз, това става даже по-важно, тъй като се чака локалният сътрудник да гласоподава дружно с общото политическо семейство в Европейския парламент. Така че сред фондациите съществува същинска конкуренция за политически сътрудници. Разбира се, има избрани граници и не всяка фондация може да се сдружи с коя да е партия.
За пръв път пристигнах в България пред 2002 година и при една от първите си срещи се видях с господин Волфганг Глезкер, тогавашния шеф на „ Ханс Зайдел “. Той ми описа, че в тази страна има един огромен политически гений, който в действителност може да промени нещо. Това беше господин Борисов, по това време основен секретар на Министерство на вътрешните работи, който, по думите му, не е проруски надъхан.
Г-н Глезкер, който търсеше сътрудник, го дефинира като „ един тип политическо животно “ (по Аристотел). И макар че не ми го сподели непосредствено, аз останах с усещането, че фондация „ Ханс Зайдел “ счита, че този човек споделя нашите полезности.
Със сигурност на фондацията им бе казано точно това. Борисов знаеше по какъв начин се играе играта. Глезкер бе първият, който разбра капацитета му, имаше близка връзка, визити в Мюнхен и така нататък В избран смисъл Борисов е политически талант и няма потребност от дундуркане, само че това, че имаше интернационалните сътрудници, му оказа помощ.
– В ретроспекция дали от ХСС са удовлетворени от поддръжката си за Борисов и партията му?
– Михаел Мартенс: Трябва да ги попитате тях, а не мен. Но и в Германия би трябвало да проведем този значим спор за работата на политическите фондации. Проблемът е, че никой не я следи. Повечето хора може да са чували за фондациите, само че не знаят какво тъкмо вършат те, изключително зад граница.
Мисля, че това съставлява цялостен развой, би трябвало да се запитаме – кои са сътрудниците ни и способстват ли в действителност те за демократизацията на страните. А същинските проевропейци, тези, които имат вяра в Европа, не споделям леви или десни, биха могли да си зададат въпроса по какъв начин би повлияло едно сдружаване с неправилната партия на имиджа ти измежду локалното население.
Ако фондация „ Фридрих Науман “ споделя, че Движение за права и свободи е техен сътрудник, способства ли това за доверието, че немските институции поддържат демократичните промени? Или е правилно тъкмо противоположното? Ако фондация „ Фридрих Науман “ приключи съдействието си с Движение за права и свободи, както те наскоро направиха, и потърси некорумпиран сътрудник, не би ли изпратило това доста по-силно обръщение?
– Разкажете повече за прекратяването на връзките сред немската демократична фондация и Движение за права и свободи, това към момента не е известно в България.
– Михаел Мартенс: Първата информация, че фондацията възнамерява да приключи съдействието си с Движение за права и свободи и да скъса връзките с тях, получих през юни от източници, които считам за надеждни. А единствено преди дни три източника, един немски и два български, потвърдиха, че този проект в това време се е осъществил.
В по-ранен диалог отпреди няколко месеца ми бе казано, че е контрапродуктивно за имиджа на немската народна власт в България да се свързва с Делян Пеевски, и че на това би трябвало да бъде комплициран край по-скоро рано, в сравнение с късно. Разбира се, аз не съм представител на фондация „ Фридрих Науман “, тъй че единствено те могат публично да кажат какви са били претекстовете им.
Интервюто е на „ Дойче веле ”, заглавието на Narod.bg
– Г-н Мартенс, наблюдавате и анализирате Балканите и Югоизточна Европа от 20 години, а преди този момент и Русия в продължение на 5 години. Отказът за присъединение на България и Румъния към Шенгенското пространство ефикасен лост ли е за оказване на напън за промени?
– Михаел Мартенс: Впечатлението ми от диалози с дипломати в България и някои хора в Берлин е, че най-ефективният инструмент за промени може би не е Шенген, а тези 6,3 милиарда евро, които България чака от Механизма за възобновяване и резистентност. Условието за приемането им е да бъдат признати 22 закона. Идеята е тези средства да потекат към България само в случай че страната приложи избрани промени, в това число да вкара отчетност на основния прокурор. Това се счита за по-ефективно.
Само преди дни разговарях с някогашен министър на правораздаването на Румъния. Той сподели, че Механизмът за съдействие и инспекция в никакъв случай не е могъл да проработи. Но методът със задържането на пари при липса на правосъдни промени би могъл да проработи доста по-добре.
Иначе, в случай че ме попитате какво тъкмо желаят да реализират Нидерландия и Австрия, аз не съм доста сигурен, че самите те знаят това. Всички сме наясно, че това е по-скоро несъгласие за вътрешна приложимост, не толкоз ориентирано към България, колкото към вътрешната аудитория.
– Доколко Европа е наясно, че част от парите на Европейски Съюз за България отиват при мафията?
– Михаел Мартенс: Пиша за Югоизточна Европа от 20 години. Един от обстоятелствата, които трябваше да приема е, че доста малко хора в Германия се интересуват от това, което става в Югоизточна Европа. Вероятно част от обяснението за феномена, който описвате е, че от гледната точка на Париж, Берлин, даже Мадрид, а преди този момент и на Лондон се знае, че Югоизточна Европа съществува, тя е там, само че съвсем никой не се вглежда доста от близко. Има доста дребна група от хора, която следи протичащото се.
Ако отидете в Берлин и попитате някой какво мисли за неналичието на отчетност на основния прокурор в България, бих споделил, че даже и 98% от политиците няма да схванат защо тъкмо става въпрос. За избрани хора в България това в действителност е добре, тъй като, в случай че никой не се интересува, те могат да не престават да си играят игрите.
Виктор Орбан, въпреки това, играе своята игра по доста по-различен метод. Той споделя: „ Аз съм против Вас и Ви го споделям в лицето “, до момента в който от България посланието към Европейски Съюз е по-скоро: „ Харесваме всичко, което вършиме, само че оставете ни вкъщи да вършим това, което ние избираме “.
Източник, който считам за меродавен, ми сподели преди години, че Бойко Борисов се е оплаквал, тъй като Орбан правел опит да оказва напън върху него: „ Бойко, ела в нашия лагер, позиционирай се против Меркел “. Разбира се, не мога да съм изцяло сигурен в това, защото не съм участвал, само че не бих се изненадал, в случай че е правилно.
– Преди години публикувахте извънредно забавна публикация, която проследяваше връзките сред баварския Християнсоциален съюз (ХСС), клона на фондацията му „ Ханс Зайдел “ в България и основаването на ГЕРБ с Бойко Борисов. Как могат да се нарекат сходни връзки – политическо инженерство, немска „ мека мощ “ или нещо друго?
– Михаел Мартенс: Мисля, че става въпрос за комбинация от всичко това. За да отговоря на този въпрос, би трябвало да се разбере какво съставляват немските политически фондации. Парламентарните партии разполагат със свои фондации.
Средствата, с които те работят, идват от данъкоплатеца, а размерът им се дефинира според от резултатите на последните три парламентарни вота в Германия. Или жестоко казано, взимат се поради последните 12 години.
Реклама
Когато фондациите изпращат някого зад граница, те нормално им споделят: направи положителни планове за подсилване на демокрацията. Но едно от нещата, които те нормално желаят, е да се открият локални политически сътрудници, като тук нямам поради съответно единствено България.
А когато страната е в Европейски Съюз, това става даже по-важно, тъй като се чака локалният сътрудник да гласоподава дружно с общото политическо семейство в Европейския парламент. Така че сред фондациите съществува същинска конкуренция за политически сътрудници. Разбира се, има избрани граници и не всяка фондация може да се сдружи с коя да е партия.
За пръв път пристигнах в България пред 2002 година и при една от първите си срещи се видях с господин Волфганг Глезкер, тогавашния шеф на „ Ханс Зайдел “. Той ми описа, че в тази страна има един огромен политически гений, който в действителност може да промени нещо. Това беше господин Борисов, по това време основен секретар на Министерство на вътрешните работи, който, по думите му, не е проруски надъхан.
Г-н Глезкер, който търсеше сътрудник, го дефинира като „ един тип политическо животно “ (по Аристотел). И макар че не ми го сподели непосредствено, аз останах с усещането, че фондация „ Ханс Зайдел “ счита, че този човек споделя нашите полезности.
Със сигурност на фондацията им бе казано точно това. Борисов знаеше по какъв начин се играе играта. Глезкер бе първият, който разбра капацитета му, имаше близка връзка, визити в Мюнхен и така нататък В избран смисъл Борисов е политически талант и няма потребност от дундуркане, само че това, че имаше интернационалните сътрудници, му оказа помощ.
– В ретроспекция дали от ХСС са удовлетворени от поддръжката си за Борисов и партията му?
– Михаел Мартенс: Трябва да ги попитате тях, а не мен. Но и в Германия би трябвало да проведем този значим спор за работата на политическите фондации. Проблемът е, че никой не я следи. Повечето хора може да са чували за фондациите, само че не знаят какво тъкмо вършат те, изключително зад граница.
Мисля, че това съставлява цялостен развой, би трябвало да се запитаме – кои са сътрудниците ни и способстват ли в действителност те за демократизацията на страните. А същинските проевропейци, тези, които имат вяра в Европа, не споделям леви или десни, биха могли да си зададат въпроса по какъв начин би повлияло едно сдружаване с неправилната партия на имиджа ти измежду локалното население.
Ако фондация „ Фридрих Науман “ споделя, че Движение за права и свободи е техен сътрудник, способства ли това за доверието, че немските институции поддържат демократичните промени? Или е правилно тъкмо противоположното? Ако фондация „ Фридрих Науман “ приключи съдействието си с Движение за права и свободи, както те наскоро направиха, и потърси некорумпиран сътрудник, не би ли изпратило това доста по-силно обръщение?
– Разкажете повече за прекратяването на връзките сред немската демократична фондация и Движение за права и свободи, това към момента не е известно в България.
– Михаел Мартенс: Първата информация, че фондацията възнамерява да приключи съдействието си с Движение за права и свободи и да скъса връзките с тях, получих през юни от източници, които считам за надеждни. А единствено преди дни три източника, един немски и два български, потвърдиха, че този проект в това време се е осъществил.
В по-ранен диалог отпреди няколко месеца ми бе казано, че е контрапродуктивно за имиджа на немската народна власт в България да се свързва с Делян Пеевски, и че на това би трябвало да бъде комплициран край по-скоро рано, в сравнение с късно. Разбира се, аз не съм представител на фондация „ Фридрих Науман “, тъй че единствено те могат публично да кажат какви са били претекстовете им.
Интервюто е на „ Дойче веле ”, заглавието на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ