Крепостта Кастрици - най-северното пристанище на Варнеския залив
На към 8 км от центъра на град Варна, в резиденция " Ексиновград " се намират руините на Късноантичната и средновековна цитадела Кастрици. Градът е открит от известния археолог Карел Шкорпил при започване на XIX век. Той организира първите разкопки и прави първите скици на обекта – на портата и северозападния завършек на крепостната стена. През 2004 година стартират регулярните разкопки, които ни разкриват една много ясна и живописна картина за живота в пристанищния град, написа " Българска история ".
Селището, което през днешния ден е известно с името Кастрици, поражда още в интервала на Късната Античност, в края на V – началото на VI век. В началото на VII век обаче, споделя ориста на доста от градовете в Северночерноморските византийски провинции, и бива изоставено и разрушено. В интервала на Средновековието пристанищния град се възражда за нов живот, когато огромен брой италиански търговци навлизат в Черно море и стартира интензивен търговски стокообмен.
Именно през XIII – XIV век крепостта придобива тип на истински феодален град и се трансформира във значим пристанищен център. Включена е в отбранителната линия на огромната цитадела Варна. Поради усилената търговия с мореплаватели от цялото Средиземноморие, в годините на Второто българско царство градът изживява своя максимален подем, а географското му състояние го прави най-удобното пристанище във Варненския залив.
Кастрици обгръща повърхност от към 15 дка и разполага със забележителна отбранителна система. До момента екипът на проф. Валентин Плетньов е разкрил половината цитадела. Изцяло проучена е северната крепостна стена, обърната към сушата. Тя е дълга над 200 м и е непокътната до 3 м височина. Куртината е построена от огромни дялани каменни блокове със заварка от розов хоросан. Дебелината на северния дувар варира между 1,80 и 2 м. По дължината й са издигнати пет кръгли кули бастиони, с диаметър 3,5 м. Между две от кулите е ситуирана и основната врата на града, необятна 3 м.
От двете страни на портата има удебеляване на зидовете, което подсказва, че най-вероятно над нея се е издигала надвратна стълба, до която се е прекосявало по каменни стълби. Широчината на портата допуска и съществуването на катаракта. В западната част на северната стена е открита още една второстепенна врата, която обаче е зазидана. Освен петте кръгли кули на северната куртина се издигат още две кули – едната правоъгълна (4 х 4,5 м) в източния завършек на зида, както и една триъгълна османска кула. Перпендикулярно на северния дувар, в източната му част, е оголен излишък от по-тънка стена (1.60 – 1.80 м). Тя е построена във вътрешната част на града.
Това кара археолозите да считат, че ограденото пространство в действителност е цитаделата на крепостта Кастрици. Тя е защитавана от правоъгълната и триъгълната османска кула. Това недвусмислено допуска, че градът е част от Черноморската отбранителната линия на османците най-малко до XV – XVI век, като такава е ориста на значителен брой приморски замъци.
Освен северната стена добре проучена е и западната, където е построена и четиристенна кула донжон, която в следствие е доукрепявана. Донжонът е строен най-вероятно в края на XIII – XIV век. За това свидетелстват и разкрития в най-ниския слой параклис със следи от фрески. Кулата обгръща повърхност от към 50 м и най-вероятно е била висока към 14 м. До донжонът, перпендикулярно на западния дувар, само че от външната страна е построена спомагателна стена, дълга към 30 м, която е служила за отбрана на пристанището.
В границите на крепостта са разкрити над 50 здания, в това число и две църкви. Строени са гъсто една до друга, само че дебелината на зидовете им допуска, че са били двуетажни. Сравнително огромни са – с дължина 16 – 18 м и ширина 6 – 8 м. Интересно при постройките на Кастрици е, че се редуват пространства, в които има една или две пещи, с такива, в които няма. Намерените фрагменти от амфори в пространствата без пещи демонстрира, че те са служели за хранилища. Сградите са ситуирани от двете страни на тесните улици, които са типично средновековни, построени на две равнища и покрити с калдъръм. Разкрити са и четири странноприемнци.
През 2007 година е открита първата черква, която е еднокорабна с притвор. Интересното при нея е, че към храмът са открити няколко здания, които евентуално са оформяли дребен манастир. Втората черква е разкопана през 2014 година и е много забавна, защото съставлява жилищна постройка, преустроена в черква. Тя е с правоъгълен проект, дълга е 12 м и необятна 3.5 м. В източната част е построена полукръгла апсида. Западно от църквата е открит дребен некропол с двайсет християнски погребения. Според археолозите църквата е била фамилен храм.
Крепостта Кастрици е непокътната в достоверен тип, което ни разрешава да получим много забавна визия за живота и бита на българите в интервала на Второто българско царство. В постройките са открити голям брой най-разнообразни битови предмети, фрагменти от красива сграфито керамика, медни съдове, украшения, като част от тях са вносни – доказателство за разрастващата се търговия. Много забавен е планове в една от постройките литиен кръст и сребърна икона на Св. Богородица.
Несъмнено находките, които са с особена значимост и дават една относително лесна за следене последователност за живота в Кастрици, са монетите. До момента са открити над 3000 монетни находки, монети на няколко български и византийски владетели (на царете Константин Тих Асен, Тодор Светослав, Михаил Шишман и Иван Александър; императорите Михаил VІІІ Палеолог, Андроник ІІ Палеолог, Мануил ІІ Палеолог и др.). Открити са монети с контрамарка на Добруджанското деспотство, татарски монети, венециански солдини и грошове. Също по този начин епирски, влашки, молдовски, османски (на емирите Мурад I, Баязид I и Сюлейман) и даже британски монети от XIV век.
Много любопитна находка са и откритите монети на мемелюшките султани в Египет, датиращи от XIV – началото на XV век. Огромното количество и многообразие на нумизматичните находки демонстрира усилената търговия на пристанището на крепостта Кастрици, както и за разцвета на града. Точно това кара някои откриватели да отъждествяват именитата Карвуна, столица на Добруджанското деспотство, с Кастрици. Теза, лишена от всякаква историческа логичност.
Въпреки това, Кастрици е едно значимо пристанище, за което свидетелства фактът, че градът е обозначен на няколко морски карти от интервала XIV – XVI век. С хода на османското завладяване на Балканите той последователно губи функционалността си и постепенно е зарязан при започване на XV век. Това се удостоверява и от последните открити монети на емир Сюлейман, сечени през 1404 година. Освен в картите крепостта се загатва и в Полската хроника на Калимах за похода на крал Владислав III Ягело от 1444 година, само че с името Макрополис. Това демонстрира, че крепостта е употребена от османците най-малко до XV – XVI век, а за последно в документ се загатва в османския закон " Закона за пристанищата " (глава 36) от времето на султан Сюлейман Кануни (1520 – 1566), под името Керсич.
Селището, което през днешния ден е известно с името Кастрици, поражда още в интервала на Късната Античност, в края на V – началото на VI век. В началото на VII век обаче, споделя ориста на доста от градовете в Северночерноморските византийски провинции, и бива изоставено и разрушено. В интервала на Средновековието пристанищния град се възражда за нов живот, когато огромен брой италиански търговци навлизат в Черно море и стартира интензивен търговски стокообмен.
Именно през XIII – XIV век крепостта придобива тип на истински феодален град и се трансформира във значим пристанищен център. Включена е в отбранителната линия на огромната цитадела Варна. Поради усилената търговия с мореплаватели от цялото Средиземноморие, в годините на Второто българско царство градът изживява своя максимален подем, а географското му състояние го прави най-удобното пристанище във Варненския залив.
Кастрици обгръща повърхност от към 15 дка и разполага със забележителна отбранителна система. До момента екипът на проф. Валентин Плетньов е разкрил половината цитадела. Изцяло проучена е северната крепостна стена, обърната към сушата. Тя е дълга над 200 м и е непокътната до 3 м височина. Куртината е построена от огромни дялани каменни блокове със заварка от розов хоросан. Дебелината на северния дувар варира между 1,80 и 2 м. По дължината й са издигнати пет кръгли кули бастиони, с диаметър 3,5 м. Между две от кулите е ситуирана и основната врата на града, необятна 3 м.
От двете страни на портата има удебеляване на зидовете, което подсказва, че най-вероятно над нея се е издигала надвратна стълба, до която се е прекосявало по каменни стълби. Широчината на портата допуска и съществуването на катаракта. В западната част на северната стена е открита още една второстепенна врата, която обаче е зазидана. Освен петте кръгли кули на северната куртина се издигат още две кули – едната правоъгълна (4 х 4,5 м) в източния завършек на зида, както и една триъгълна османска кула. Перпендикулярно на северния дувар, в източната му част, е оголен излишък от по-тънка стена (1.60 – 1.80 м). Тя е построена във вътрешната част на града.
Това кара археолозите да считат, че ограденото пространство в действителност е цитаделата на крепостта Кастрици. Тя е защитавана от правоъгълната и триъгълната османска кула. Това недвусмислено допуска, че градът е част от Черноморската отбранителната линия на османците най-малко до XV – XVI век, като такава е ориста на значителен брой приморски замъци.
Освен северната стена добре проучена е и западната, където е построена и четиристенна кула донжон, която в следствие е доукрепявана. Донжонът е строен най-вероятно в края на XIII – XIV век. За това свидетелстват и разкрития в най-ниския слой параклис със следи от фрески. Кулата обгръща повърхност от към 50 м и най-вероятно е била висока към 14 м. До донжонът, перпендикулярно на западния дувар, само че от външната страна е построена спомагателна стена, дълга към 30 м, която е служила за отбрана на пристанището.
В границите на крепостта са разкрити над 50 здания, в това число и две църкви. Строени са гъсто една до друга, само че дебелината на зидовете им допуска, че са били двуетажни. Сравнително огромни са – с дължина 16 – 18 м и ширина 6 – 8 м. Интересно при постройките на Кастрици е, че се редуват пространства, в които има една или две пещи, с такива, в които няма. Намерените фрагменти от амфори в пространствата без пещи демонстрира, че те са служели за хранилища. Сградите са ситуирани от двете страни на тесните улици, които са типично средновековни, построени на две равнища и покрити с калдъръм. Разкрити са и четири странноприемнци.
През 2007 година е открита първата черква, която е еднокорабна с притвор. Интересното при нея е, че към храмът са открити няколко здания, които евентуално са оформяли дребен манастир. Втората черква е разкопана през 2014 година и е много забавна, защото съставлява жилищна постройка, преустроена в черква. Тя е с правоъгълен проект, дълга е 12 м и необятна 3.5 м. В източната част е построена полукръгла апсида. Западно от църквата е открит дребен некропол с двайсет християнски погребения. Според археолозите църквата е била фамилен храм.
Крепостта Кастрици е непокътната в достоверен тип, което ни разрешава да получим много забавна визия за живота и бита на българите в интервала на Второто българско царство. В постройките са открити голям брой най-разнообразни битови предмети, фрагменти от красива сграфито керамика, медни съдове, украшения, като част от тях са вносни – доказателство за разрастващата се търговия. Много забавен е планове в една от постройките литиен кръст и сребърна икона на Св. Богородица.
Несъмнено находките, които са с особена значимост и дават една относително лесна за следене последователност за живота в Кастрици, са монетите. До момента са открити над 3000 монетни находки, монети на няколко български и византийски владетели (на царете Константин Тих Асен, Тодор Светослав, Михаил Шишман и Иван Александър; императорите Михаил VІІІ Палеолог, Андроник ІІ Палеолог, Мануил ІІ Палеолог и др.). Открити са монети с контрамарка на Добруджанското деспотство, татарски монети, венециански солдини и грошове. Също по този начин епирски, влашки, молдовски, османски (на емирите Мурад I, Баязид I и Сюлейман) и даже британски монети от XIV век.
Много любопитна находка са и откритите монети на мемелюшките султани в Египет, датиращи от XIV – началото на XV век. Огромното количество и многообразие на нумизматичните находки демонстрира усилената търговия на пристанището на крепостта Кастрици, както и за разцвета на града. Точно това кара някои откриватели да отъждествяват именитата Карвуна, столица на Добруджанското деспотство, с Кастрици. Теза, лишена от всякаква историческа логичност.
Въпреки това, Кастрици е едно значимо пристанище, за което свидетелства фактът, че градът е обозначен на няколко морски карти от интервала XIV – XVI век. С хода на османското завладяване на Балканите той последователно губи функционалността си и постепенно е зарязан при започване на XV век. Това се удостоверява и от последните открити монети на емир Сюлейман, сечени през 1404 година. Освен в картите крепостта се загатва и в Полската хроника на Калимах за похода на крал Владислав III Ягело от 1444 година, само че с името Макрополис. Това демонстрира, че крепостта е употребена от османците най-малко до XV – XVI век, а за последно в документ се загатва в османския закон " Закона за пристанищата " (глава 36) от времето на султан Сюлейман Кануни (1520 – 1566), под името Керсич.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ