Колко ли са на брой великите творци, които нямат шанса

Колко ли са на брой великите създатели, които нямат шанса да станат звезди, въпреки да го заслужават? Може би американецът Джон Фанти е тъкмо подобен създател... или най-малко в някаква степен носи този капацитет. Роден през 1909 година и умрял през 1982 година, той е публицист и сценарист, който написа прозата като предопределение, а се занимава с кино драматургия единствено и само за пари. Неговият жанр, колкото и да е разпознаваем, не е задоволително всеобщ и бляскав, с цел да му помогне да доближи мейнстрийм статус, само че в същото време литературни великани като Чарлс Буковски дължат кариерата си на него и на културното му завещание, мощно повлияни от наситената му с подигравка и самоирония урбанизирана хармония.

Най-известните творби на Фанти са включени в неговата така наречен тетралогия " Квартет Бандини ", която съдържа четири романа: " Почакай до пролетта, Бандини ", " Пътят към Лос Анджелис ", " Питай прахта " и " Мечти от Банкър Хил ", като някои от тях даже са екранизирани. Сюжетите са увлекателно разгърнати, текстът е лек и се чете бързо, наличието е наситено с автобиографични детайли, а градската среда е като замъглено отражение в магическо огледало, което читателят гълтам с чувството, че може физически да се разноски из описаните улички, алеи и кръстовища.

По мотив новите издания на знаменития  " Квартет Бандини " в студиото на кино предаването " Сториборд " по радио ФОКУС гостува техният преводач – писателят Богдан Русев. Той споделя, че за него работата по сходен вид белетристика е истинско  предизвикателство, само че и голямо удоволствие. На фона на нападателни пазарни трендове, появяването в книжарниците на творчеството на Фанти е глътка пресен въздух, от която ценителите на класическата градска прозаичност имат потребност.

Целия диалог ще откриете в звуковия файл.