Макропоказателите в бюджета, големите числа, показват значително повишаване на социалните

...
Макропоказателите в бюджета, големите числа, показват значително повишаване на социалните
Коментари Харесай

Лъчезар Богданов: Едва 2% от социалния бюджет отива при хората в екстремна бедност

Макропоказателите в бюджета, огромните цифри, демонстрират доста повишение на обществените разноски. Въпросът е къде отиват ресурсите. Това мнение изрази пред БНР Лъчезар Богданов, основен икономист на Института за пазарна стопанска система. Според него огромна част от средствата на обществения бюджет отиват към необятни стратегии с доста бенефициенти и не се таргетира задоволително най-уязвимия сегмент.

„ Въпросът е по какъв начин да мерим триумфа на обществената политика. Успехът не е ли да имаме по-малко хора, които са заключени в клопката на бедността ? И то динамично – в случай че са били в този момент, да имаме механизъм след 5 или 10 години тези семейства да излязат от този капан. Това, което виждам, е, че стратегии, които не са ориентирани, които дават по малко, само че на доста хора, в действителност никой няма по какъв начин да мери триумфа от тях , а се оказва, че даже не си слага и цели “, разяснява Богданов в предаването „ Преди всички “.

Дори да изключим тематиката за пенсиите, която с мащаба си замъглява всичко останало, когато приказваме за обществена политика, има към 1 милиард или 30% повече разноски , които най-общо може да назовем свързани със обществени прехвърляния и заплащания, уточни икономистът.

Бюджетът на общественото министерство е повишен с близо 500 милиона лв. по отношение на предходната година и по отношение на 2020 година Въпросът е дали всички стратегии и разноски водят до дълготрайно понижаване на бедността и общественото изключване , съобщи Богданов.

За Лъчезар Богданов огромният въпрос е този на развиването – по какъв начин България да стане богата страна и да повторим опита на Ирландия, Естония, Словакия – страни, които, излизайки от тежкото си състояние преди 20 години, за едно или две десетилетия „ много приближиха богатите страни в Европа “. Това обаче по думите му е въпрос, който би трябвало да се взема решение с комплекс от политики.

В България единствено към 2% от обществения бюджет отиват за поддръжка на хора, които са в действителност в рискова беднотия , акцентира Богданов.

За тази обществена група , която след това дава дълготрайни последствия, там отива дребен запас . Големият запас отива на други места. “

Има удвояване на средствата за персонална помощ. Около 60% от обществените заплащания отиват , под една или друга форма, за хора с увреждания , регистрира Лъчезар Богданов.

Друга сходна огромна смяна има при майчинството.

„ Семействата и майките, които въпреки всичко са обезпечени и могат да се върнат на работа, не са най-бедните. Хората в по-голяма потребност са тези майки, които нямат приход и няма къде да се върнат на работа. За тях има доста по-малко парче от пицата . Там е съсредоточена бедността, материалните ограничения и огромните опасности за тези фамилии и тези деца. Въпросът е на баланс сред обособените политики “, счита Богданов.

В работещите семейства, изключително такива с двама работещи родители, на процедура риск от беднотия няма , като приказваме, несъмнено, за беднотия в действителност в правилната визия. Това, че хората съпоставят по какъв начин се живее в Белгия или в Германия, е напълно обособен въпрос. Бедността е съсредоточена на други места . “

Повече от половината от обществените прехвърляния идват през осигурителната система , само че още веднъж това са компенсации, стратегии, механизми, които дават заместващ приход на хора, които другояче работят.

Това демонстрира успеваемост на осигурителната система, само че не са ориентирани стратегии, които отиват в действителност там, където има най-големите опасности и най-големи потребности , безапелационен е икономистът.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР