Любовта има различни лица. И всички ние преминаваме през всичките

...
Любовта има различни лица. И всички ние преминаваме през всичките
Коментари Харесай

Моята първа играчка, моята първа любов

Любовта има разнообразни лица. И всички ние прекосяваме през всичките й форми и етапи по друго време. Но постоянно започваме от някъде - любовта към мама, фамилията и...любимата играчка. Върнете се десетилетие-две обратно и си спомнете първата обич - любовта към първата играчка. Малко са хората, които не пазят благи усеща в сърцето си за мечето с едно око, зайчето със скъсано ухо или одеалцето, без което не са могли да заспят. Този неугледен за близките другар е кален в борбите със страшните сънища, правилен асистент в белите и утешител в компликациите, съпътстващи порастването.

Огромна част от децата имат своята първа обич под формата на обичана движимост, с която са неразделни години наред. Тя е първа в багажа за всяко пътешестване, устоява на всяко пренасяне, гушкана е милион пъти, попива безчет сълзи. Без нея заспиването е мъчно, даже невероятно. Изгубването и е еднакво на същинска драма - не може да бъде сменена с нищо друго, даже с чисто нов двойник от магазина.

Кога и за какво децата се привързват към една играчка

Любимата играчка има доста особено място в детското сърце и заради тази причина е обект на необикновен интерес от страна на психолозите. Причините за тази невероятна обвързаност се коренят надълбоко в отношението на детето към заобикалящия го свят.

“Любимата играчка реализира извънредно значимата връзка сред вътрешното Аз на детето и външния свят. ”

Прави действителността по-малко плашеща, отделянето от мама - по-малко мъчително. Именно с помощта на обичаната движимост детето се научава да разграничава своята персона от личността на майка си. Гушкайки обичния любим, всяко ново прекарване става по-лесно и гладко, тъй като близостта с познатата движимост дава на детето чувството за успокоение, за непосредственост с дома, с мама, с познатата конюнктура.

Привързаността се демонстрира сега, в който детето стартира да осъзнава, че е настрана създание от мама - някъде към 8-9 месец и с цялостна мощ се демонстрира след навършването на годинка. Тази фаза се назовава " сензорна ", тъй като децата имат потребност от сетивни чувства за сигурност - нормално тогава се привързват към играчката. Особен пик получава привързаността сега, в който детето се сблъска с смяна в всекидневието си - когато тръгне на ясли, реалокира се в независима стая, мама стартира работа...

Да насочим детето към обичаната му играчка

Признаците, по които се избира обичаната движимост, не са ясни, само че в случай че желаете да стимулирате тази обвързаност на детето си, оставяйте наоколо до възглавничката му някоя мека плюшена играчка, която да се трансформира в непрекъснато наличие в всекидневието му. Няма особена причинност за това коя тъкмо движимост ще се трансформира в обичана на вашето дете - от време на време сме сложени пред приключен факт - до през вчерашния ден незабележимото плюшено куче, подарен от някоя далечна братовчедка, получава ролята на живота си - обичаната играчка на вашето мъниче. Изборът не зависи от това, дали е скъпа или красива движимост. Нали е обич - просто е магия.

Каква играчка е подобаваща? Добре е тя да има междинна величина - 20-30 см. Това са оптималните размери, които вършат играчката подобаваща за гушкане и разнасяне на всички места, където е и детето. Играчката да бъде лесна за поддържане, да е лека, от плат, с цел да се изпира в пералня и с цел да можете елементарно да „ лекувате “ контузиите, нанесени от интензивното потребление

Изберете име и я наричайте с него - това ще ви помогне да изградите ритуали, по този начин значими за детското всекидневие. Слагайки детето да си ляга, завийте и играчката при него, пожелайте й лека нощ, наричайки я с името й. Ако детето се нарани, дано играчката също целуне раната. Ако детето се опасява - играчката е отсреща да го успокои с наличието си и спокойствието, което излъчва. Не инцидентно психолозите-терапевти употребяват съществуването на обичана движимост в своята работа с децата - тя е най-пряк път до детското сърце.

Добре е играчката да има действителен облик и да наподобява оптимално правдиво. Независимо дали ще бъде мече, кученце или зайче, колкото по-реален е обликът на играчката, толкоз по-добре - по този начин детето ще построи ясна визия за заобикалящата го реалност. Въпреки тази рекомендация, в случай че детето се привърже към синьото кученце с крила, не трябва да критикувате облика на любимеца - както знаем, любовта е сляпа и е значимо да демонстрираме почитание към избора на детето.

В никакъв случай не се подигравайте на обичта на детето. Това би го наранило доста. Проявявайте почитание към привързаността му- то се отъждествява с облика на своя безгласен любим и в случай че усети насмешка за възприятията си, това ще провокира в него нерешителност, което неизбежно ще се отрази на самочувствието. Гушкайте и говорете на играчката, ще останете сюрпризирани какъв брой по-лесно е да поддържате връзка с детето даже и на сложни тематики, в случай че до него е и обичаната играчка.

Краят на любовта

Децата могат да поддържат такова другарство с играчка чак до предучилищна възраст. И обектът на безграничното боготворене да се окаже на дъното на някой панер за играчки. Без драма, просто други неща излизат на напред във времето и обичаната играчка остава следващ спомен от отиващото си детство. Запазете скъсаното мече, куклата с проскубани коси. Един ден вашето пораснало дете ще желае да я види и да я помирише, пипне. И кой знае - може отново да я гушне.
Източник: hera.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР