Лошо направеният филм или сериал може да съсипе и най-добрата

Лошо направеният филм или сериал може да съсипе и най-хубавата история. Това е доказвано в практиката нееднократно. Има обаче и изключения – случаи, в които киното и малкия екран се въодушевяват от бранш, нямащ доста общо с тях, с цел да основат нещо положително. Такъв е казусът със сериала The Last Of Us, който  води класацииите по гледаемост и упованията са, че ще резервира челното си място.   Малко история – The Last of Us се базира на компютърна със същото име, излязла на пазара за първи път през 2013 година Сюжетът ѝ се развива в постапокалиптичен свят, в който хората се заразяват с вирус, превръщащ ги в зомбита. Главната роля е за контрабандиста Джоел. По случайност той попада на момиче, за което се подозира, че може би е притежател на имунитет против вируса и това дава вяра за бъдещето. Задачата на Джоел е да я опази.    На пръв взор историята звучи като други сериали, разрастващи се в предстоящ зомби свят като да вземем за пример Walking Dead. Особеното в тази ситуация е, че Last of Us се базира на видеоигра, а не на книга, както различен път. Освен това в пост коронавирус света историята за вирус, заразяващ всеобщо, звучи надалеч по-близка до действителността, в сравнение с до фантастиката.    „ В исторически проект акомодациите на видеоигри постоянно са страдали от липса на схващане. Филмите и сериалите нормално се вършат от негеймъри, само че са ориентирани към почитателите на играта “, споделя Кейси Балтес, отговарящ за интерактивното програмиране на фестивала Tribeca, представен от изданието Wired.com.   Така съгласно него нито почитателите на играта стават почитатели на акомодацията, нито пък незапознатите с първоизточника схващат защо става дума. И следва хейт в големи размери. А геймърите не са измежду най-кротките в онлайн пространството хора и в действителност мога да съсипят продукцията от рецензии.     Вероятно триумфът на The Last of Us се дължи в някаква степен на присъединяване на основателя на играта Нийл Дръкман и в основаването на сериала. Режисьорът Крей Мазин пък е създател на суперуспешния „ Чернобил “, както и предан геймър, който схваща добре тази просвета.    Двамата са противоположности като характери, написа Wired. 44-годишният Дръкман е по-скоро въздържан. Докато 51-годишният Мазин е много прочувствен. При основаването на сериала главната задача на двамата е била по какъв начин да избегнат „ проклятието на видеоигрите “, т.е. упования неуспех при екранна акомодация на игра.   Това не е по никакъв начин елементарно, тъй като геймърите са привикнали да ръководят сами героите, а една акомодация им лишава тази опция. Освен това те имат лична визия за облици и характери на настоящите лица, която може да се сблъска с режисьорската. Но положителната вест е, че основателите на акомодацията имат опция да вкарат други страсти и черти в героите и да ги създадат привлекателни по друг метод. Очевидно Дръкман и Мазин са съумели да намерят салдото, тъй като сериалът се трансформира в шлагер.    Не бива да се не помни и актьорският състав. Главната роля е поверена на Педро Паскал, който явно всички обичат (само си спомнете Narcos и Game of Thones). Младата Бела Рамзи играе Ели, която, въпреки и заобиколена от зомбита, от време на време си остава инатлива и паскостлива като дете.    The Last of Us може и да не е с най-оригиналния сюжет. Но сигурно е добре изработен сериал, който си заслужава гледането.