Светът не е заплашван от “ястребите”, а от некомпетентни идиоти
Лиз Тръс подаде оставка като министър-председател. Месец и половина лиши на амбициозната британка да се трансформира в изцяло токсична и неприемлива фигура на “Даунинг Стрийт ”.
Основният проблем за Англия обаче е, че кандидатите да заменят Тръс не са доста по-добри. Стигна се до такава степен, че някои обмислят връщането на поста началник на държавното управление на Борис Джонсън, който беше изтласкан от поста от цялата страна единствено преди няколко месеца. Въпреки че главният противник на Тръс на последните партийни избори, Риши Сунак, който също беше доста усърдно тъпкан, има повече шансове.
В Русия на цялата тази политическа неразбория във Англия нормално се гледа или като на виц (в същия подтекст като гафовете на Джо Байдън), или с равнодушие, защото сумата не се трансформира от смяната на постовете. Не може да се разчитана смяна на радикалната русофобска политика на Лондон, който и да командва там.
Цялата тази обстановка обаче има и различен – стеснителен и даже напряко застрашителен – аспект, който нормално не попада във фокуса на вниманието.
Въпросът е, че деградиралото, некадърно и просто неуместно държавно управление на една велика (и ядрена) мощ е доста по-опасно за света от умното, опитно и високо професионално, даже и да е извънредно нападателно в постигането на задачите си.
Умен умел експерт схваща отговорността, която лежи на плещите му, е в положение да планува следствията от личните си решения и е наясно с точките, от които няма връщане обратно при осъществяването на определената политика.
В последна сметка, за какво държавното управление на Лиз Тръс се срина? Ами тъй като в една тежка социално-икономическа обстановка, с цел да я подобрят, те оповестиха такава тактика на деяние, че дефинитивно дерайлира националната финансова система. Икономистите скубят косите си, чудейки се за какво държавното управление не се е съветвало с никого, когато е изготвило този проект. Сега Лондон се пробва с незабавни ограничения да си върне всичко и да напъха още веднъж пастата за зъби в тубичката, само че не му се получи.
Ситуацията не е по-добра и в другите западни страни. Елитите на континентална Европа (с редки изключения като Унгария) просто предадоха националния суверенитет на страните и унищожават социално-икономическите системи на своите страни.
В самите Съединени американски щати обаче всичко е доста мъчно.
Джо Байдън тук още веднъж съобщи, че е „ направил всичко по силите си, с цел да понижи цените на бензина “ и още веднъж упрекна за проблемите на страната злокобния „ Влад “ Путин. А социологическите изследвания демонстрират, че американците просто не имат вяра на дневния ред, натрапен им от управляващите. В същото време сегашната администрация е толкоз досадна за всички, че даже демократични стълбове като “Ню Йорк Таймс ” започнаха да я подлагат на критика. Е, Демократическата партия като цяло е в печал, тъй като след лятното усъвършенстване в рейтинга си още веднъж потегли надолу и социолозите предсказват неуспех на най-важните междинни избори. Тоест демократите имаха избрани козове в ръцете си, само че ги изиграха погрешно, което може да докара до изборна злополука за тях след три седмици.
Тук може да се каже: добре, това е добре, Западът се самоизяжда, като по този метод опростява задачата за преформатиране на световната система за останалия свят.
В тази позиция има прочут смисъл, единствено че " страничните резултати " в тази обстановка са прекомерно съществени и заплашителни, с цел да бъдат елементарно подценени.
В момента Западът (предимно Съединени американски щати и Великобритания) в връзките си с геополитически съперници и съперници се придържа към тактиката на „ натискане, до момента в който не се пречупят “. Политиката му в Украйна е най-яркият образец за това.
Освен това на доктрина наподобява, че всичко се прави в сходство с вековни практики: въвличайте Русия в нескончаем спор, интензивно подкрепяйте съперниците ѝ, само че официално стойте настрана, тъй че Москва да затъне във боен спор, който я изтощава. А по-късно можете да се възползвате от отслабването ѝ.
Само че практическото използване на остарялата технология този път поразява със своите дефекти и крещяща безнаказаност на вземащите решения. Още по-лошо, в този момент обстановката е такава, че постоянно въобще не се знае кой в действителност взема тези решения.
Резултатите са налице.
От една страна, западният свят интензивно се прострелва в краката и другите елементи на тялото: първо като наложи недомислени наказания против Русия, които я удариха самата нея най-тежко, а в този момент се пробват неумело да изчистят насъбраното със личните си ръце. От друга страна, той продължава да подклажда военна ескалация, като ускорява личното си присъединяване в спора, с вярата, че това въпреки всичко ще способства за постигането на задачите.
Игнорират се рационалните гласове, които демонстрират, че тази тактика във връзка с Русия не сработи добре - би трябвало да се мисли за друга. Нещо повече, обособени представители на западния естаблишмънт, западните контраелити към този момент крещят с цяло гърло: Русия е нуклеарна мощ, провокирайки я, вие водите нещата към международна нуклеарна война. И са прави: във всяка геополитическа борба има точка без връщане, когато хибридната природа на спора най-сетне се разтваря в ескалация и враждуващите сили са изправени пред неизбежността на директен боен конфликт.
Само че този път - за първи път в историята на човечеството - една против друга се изправят страни, способни да унищожат международната цивилизация.
От страна на Запада обаче решенията се вземат от хора, в чийто разум, подготовка, отговорност - а тук-там даже здрав разсъдък - има съществени подозрения. Хора, които работят по шаблони, наследени от предшествениците си и когато действителността отхвърля да бъде форматирана до нужния им резултат, имат вяра, че просто би трябвало да натиснат повече и всичко ще се получи.
И те могат да считат всичко за „ повече ” - от саботажа на “Северните потоци ” и терористичната офанзива на Кримския мост до взривяването на Каховската Водноелектрическа централа и образуване на нуклеарна провокация.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Основният проблем за Англия обаче е, че кандидатите да заменят Тръс не са доста по-добри. Стигна се до такава степен, че някои обмислят връщането на поста началник на държавното управление на Борис Джонсън, който беше изтласкан от поста от цялата страна единствено преди няколко месеца. Въпреки че главният противник на Тръс на последните партийни избори, Риши Сунак, който също беше доста усърдно тъпкан, има повече шансове.
В Русия на цялата тази политическа неразбория във Англия нормално се гледа или като на виц (в същия подтекст като гафовете на Джо Байдън), или с равнодушие, защото сумата не се трансформира от смяната на постовете. Не може да се разчитана смяна на радикалната русофобска политика на Лондон, който и да командва там.
Цялата тази обстановка обаче има и различен – стеснителен и даже напряко застрашителен – аспект, който нормално не попада във фокуса на вниманието.
Въпросът е, че деградиралото, некадърно и просто неуместно държавно управление на една велика (и ядрена) мощ е доста по-опасно за света от умното, опитно и високо професионално, даже и да е извънредно нападателно в постигането на задачите си.
Умен умел експерт схваща отговорността, която лежи на плещите му, е в положение да планува следствията от личните си решения и е наясно с точките, от които няма връщане обратно при осъществяването на определената политика.
В последна сметка, за какво държавното управление на Лиз Тръс се срина? Ами тъй като в една тежка социално-икономическа обстановка, с цел да я подобрят, те оповестиха такава тактика на деяние, че дефинитивно дерайлира националната финансова система. Икономистите скубят косите си, чудейки се за какво държавното управление не се е съветвало с никого, когато е изготвило този проект. Сега Лондон се пробва с незабавни ограничения да си върне всичко и да напъха още веднъж пастата за зъби в тубичката, само че не му се получи.
Ситуацията не е по-добра и в другите западни страни. Елитите на континентална Европа (с редки изключения като Унгария) просто предадоха националния суверенитет на страните и унищожават социално-икономическите системи на своите страни.
В самите Съединени американски щати обаче всичко е доста мъчно.
Джо Байдън тук още веднъж съобщи, че е „ направил всичко по силите си, с цел да понижи цените на бензина “ и още веднъж упрекна за проблемите на страната злокобния „ Влад “ Путин. А социологическите изследвания демонстрират, че американците просто не имат вяра на дневния ред, натрапен им от управляващите. В същото време сегашната администрация е толкоз досадна за всички, че даже демократични стълбове като “Ню Йорк Таймс ” започнаха да я подлагат на критика. Е, Демократическата партия като цяло е в печал, тъй като след лятното усъвършенстване в рейтинга си още веднъж потегли надолу и социолозите предсказват неуспех на най-важните междинни избори. Тоест демократите имаха избрани козове в ръцете си, само че ги изиграха погрешно, което може да докара до изборна злополука за тях след три седмици.
Тук може да се каже: добре, това е добре, Западът се самоизяжда, като по този метод опростява задачата за преформатиране на световната система за останалия свят.
В тази позиция има прочут смисъл, единствено че " страничните резултати " в тази обстановка са прекомерно съществени и заплашителни, с цел да бъдат елементарно подценени.
В момента Западът (предимно Съединени американски щати и Великобритания) в връзките си с геополитически съперници и съперници се придържа към тактиката на „ натискане, до момента в който не се пречупят “. Политиката му в Украйна е най-яркият образец за това.
Освен това на доктрина наподобява, че всичко се прави в сходство с вековни практики: въвличайте Русия в нескончаем спор, интензивно подкрепяйте съперниците ѝ, само че официално стойте настрана, тъй че Москва да затъне във боен спор, който я изтощава. А по-късно можете да се възползвате от отслабването ѝ.
Само че практическото използване на остарялата технология този път поразява със своите дефекти и крещяща безнаказаност на вземащите решения. Още по-лошо, в този момент обстановката е такава, че постоянно въобще не се знае кой в действителност взема тези решения.
Резултатите са налице.
От една страна, западният свят интензивно се прострелва в краката и другите елементи на тялото: първо като наложи недомислени наказания против Русия, които я удариха самата нея най-тежко, а в този момент се пробват неумело да изчистят насъбраното със личните си ръце. От друга страна, той продължава да подклажда военна ескалация, като ускорява личното си присъединяване в спора, с вярата, че това въпреки всичко ще способства за постигането на задачите.
Игнорират се рационалните гласове, които демонстрират, че тази тактика във връзка с Русия не сработи добре - би трябвало да се мисли за друга. Нещо повече, обособени представители на западния естаблишмънт, западните контраелити към този момент крещят с цяло гърло: Русия е нуклеарна мощ, провокирайки я, вие водите нещата към международна нуклеарна война. И са прави: във всяка геополитическа борба има точка без връщане, когато хибридната природа на спора най-сетне се разтваря в ескалация и враждуващите сили са изправени пред неизбежността на директен боен конфликт.
Само че този път - за първи път в историята на човечеството - една против друга се изправят страни, способни да унищожат международната цивилизация.
От страна на Запада обаче решенията се вземат от хора, в чийто разум, подготовка, отговорност - а тук-там даже здрав разсъдък - има съществени подозрения. Хора, които работят по шаблони, наследени от предшествениците си и когато действителността отхвърля да бъде форматирана до нужния им резултат, имат вяра, че просто би трябвало да натиснат повече и всичко ще се получи.
И те могат да считат всичко за „ повече ” - от саботажа на “Северните потоци ” и терористичната офанзива на Кримския мост до взривяването на Каховската Водноелектрическа централа и образуване на нуклеарна провокация.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ