Латвийският педиатър, учен и философ Петерис Клява и неговите размишления

Латвийският педиатър, академик и мъдрец Петерис Клява и неговите размисли за тайните на живота и гибелта.

Какво е гибелта?

Тя плаши хората с неизвестността и необратимостта на протичащото се. Работя в детската реанимация, срещам се със гибелта всеки ден. И виждам, че у родители, изгубили детето си, доста рядко изниква въпросът: „ Какво е гибелта? ”. Те просто мислят „ в никакъв случай повече ”, страдат, провеждат заравяне, вървят на гроба и цялостен живот се взират в старите фотографии. Скръбта на загубата е велика. Но у тези, които си задават въпроса какво е гибелта и търсят отговора, остротата на страданието отстъпва, тъй като човек стартира да проумява – няма гибел. Има преход към друга форма на битие, обединение с тъй наречените бяла светлина, която всеки претърпял клинична гибел вижда.

Много мъдреци знаят това. Когато един другар на Айнщайн умира в Цюрих, той записва в дневника си: „ За нас, физиците, гибелта не значи нищо. Ти си отиде първи, аз пристигам след теб. Минало, настояще и бъдеще – това е една празна заблуда ”.

Децата постоянно интуитивно усещат това. Лекувах 8-годишно момиченце, което малко преди да си отиде от този свят, сподели на родителите си поразителни думи: „ Мамо, баща, би трябвало да разберете – единствено не се опасявайте - ние не съществуваме! Когато Бог мисли, ние се представяме в съзнанието му ”. Знаете ли, и момичето, и Айнщайн, в действителност приказват за едно и също – нашето материално съществувание на този свят е една велика заблуда, а гибелта – преход.

Отговорите на въпроса „ какво е гибелта ” са разнообразни. Толкова комплицирано познание е нужно да се изясни по този начин, че хората с друга степен на развиване да съумеят да проумеят значимата за тях информация, и това знание да им донесе разтуха. Първото равнище – индивидът, понесъл загуба, според своята вяра, приема, че умрелият е попаднал в парадайса или пъкъла, погребва или кремира близкия си, моли се е за покойника, бързо се е отърсва от спомените си и стартира да прави нови деца, да живее живота си. Това е естествен развой, поддържащ числеността на популацията и човешката биомаса. В понятието „ биомаса ” няма нищо неприятно – от нея произлиза положителното и скъпото. Религиозният институт е потребен – той оказва помощ на тези, които са останали живи, да преживеят скръбта, а на оня, който е умрял – да извърши прехода.

В по-високата степен на развиване, когато главата ни не е заета с големи премеждия или непоколебими религиозни убеждения, когато в нея има задоволително свободно място за усещане на новото, човек осъзнава, че гибелта е просто избавление от тялото и преход в друго измерение. Защото измеренията могат да бъдат доста, само че те не се явяват нито парадайс, нито пъкъл. А оттатък нормалната мъдрост, има още по-висша мъдрост – тя е за определени. 

За религията и науката

Стана по този начин, че през днешния ден физиците-теоретици са по-близо до духовната просвета в сравнение с самите духовни деятели. Все по-малко място остава за философия и от ден на ден – за научни проучвания. Само 4% от човечеството са генетично склонни към нематериалност, а 16% - към бизнес и систематичен труд. Но с изключение на вродената ни предразположеност, в нас е заложена двигателна сила към многостранно развиване във всевъзможни посоки. А актуалното западно общество посредством технологии, интернет, изкуство, филми, спектакли, последователно ни развива и ни прави по-трудолюбиви и духовни. Затова западният човек е доста по-възприемчив, спрямо един тибетец или индус. Той е подготвен да гълтам познания, включително и духовни. Той основава науката, по тази причина и Далай Лама по този начин се стреми към Запада. В Съединени американски щати Далай Лама всяка година се среща с най-видните учени – кани 70-80 неврофизиолози, генетици, квантови физици, математици, и в свободна полемика разисква с тях въпроси като – какво е това схващане, живот, и какво има оттатък техните лимити.

Бялата светлина, която рано или късно, всички ние ще забележим, се явява реликтна сила на Вселената, съществуваща доста преди нас да ни има. Понятие общо за квантови физици и религиозни учения, в това число и християнството. И учените, и духовните деятели в хор споделят – светлината е основата на всичко, тя е чиста сила, която по някакъв метод се е материализирала и основала нашия свят. Тя е във всичко, в това число във всеки от нас.

Никога не споделям на умиращите деца, че ще умрат. И в никакъв случай никого не заблуждавам с заричане за продължение на този наш живот. Старая се доста малко да посветя детето в истината: „ Няма гибел. Ти напускаш тялото си и продължаваш да съществуваш в друго положение ”. И детето получава удостоверение от мен за чувството си, че ще продължи да съществува и нататък, единствено че по друг метод.

Знанията за гибелта трансформират нашия живот. Но ние ги пъдим от себе си. В Средновековието в Европа, говорели непрекъснато за гибелта, тъй като сексът бил табу. Днес всички приказват за секс, а тематиката за гибелта стана неразрешена. И когато обществено произнесеш тая дума „ гибел ”, те гледат с отвращение и опулени очи, като че ли в случай че я избегнеш, ще живееш постоянно.

Представете си го – човек не може да почине изцяло. В процеса на гибелта изчезва единствено неговото материално проявяване. Ние губим физическото си тяло, само че това, което се явяваме – личността ни, тя остава. Нашата енергетична същина, възприемаща всички феномени и реагираща на тях, живее още дълго, без ограничавания във времето и пространството. Пътешества из други светове и се слива с Бога.

В 11 клас сънувах сън – една жена ми донесе черна  книга, в която „ всичко е написано ”. Този сън се сбъдна след няколко години. Учех в медицинският институт, а една жена ми предложи да си купя черна книга, в която „ всичко е написано ”. Казваше се " Бхагавад Гита " — индийска библия за действителността ”. Струваше 35 рубли, а стипендията ми беше 40. Все едно, аз я купих и четях по нощите в общежитието, под одеялото с фенерче – боях се, че някой ще ми отнеме „ религиозната литература ”.

Всички би трябвало да знаем, че гибелта на човек е дълъг и комплициран развой, а не незабавен акт. Имало е човек, край, няма го към този момент, изчезна вечно. Ние разбираме, че и ембриона в майчина вътрешност трябва  да бъде възпитаван, да се окуражава с обич, да му се пуска красива музика, да чува положителни думи и песни. И тогава той ще се роди здрав и добър човек. Умиращите души също би трябвало да бъдат обгрижвани, окуражавани, с внимание, без вопли и сополи. На тях им следва дълго пътешестване и наново рождение в друго тяло. Не са нужни горки ридания, когато някой почине – това е страдалчество за отишлия си. Нещастните крясъци на невежи роднини сега, когато душата поема към друго измерение нарушава процеса. Момента на прехода е изпълнен с берекет, той би трябвало да премине в тиха, светла и възвишена тъга. Иначе индивидът ще остане в земната атмосфера, като фантом, прилепващ за своя дом или роднините си.

Молитвата към Бог от всяка вяра – това е най-хубавата помощ за умиращия. Дългата молитва, в продължение на всички дни до 40-те, когато се разпада това етерно тяло, което е обитавала душата, и тогава тя свободно отлита към своето ново измерение.

За избора да няма лични деца и лекарското предопределение

Женен съм от 12 години и дисциплинирам момче и момиче – това са децата на брачната половинка ми от първия й брак, които са ми доста скъпи. На 11 години си мислех – по какъв начин е допустимо да обичаш цялостен живот една жена? Може да се окаже, че втората, третата даже, е по-добра? Аз прекомерно рано почувствах, че не мога да бъда благополучен на нормалното фамилно равнище. А в това време, постоянно добре споделях с деца. Моята учителка по съветски език и литература от учебно заведение ме посъветва да стана детски доктор. Бях изрично срещу. Лекар – да, единствено не и детски! Постъпих в общия лекарски факултет, само че не ми доближи бал и ме взеха в педиатричния, за което откровено съм признателен на ориста.

За всички години работа в реанимацията разбрах, че е елементарно да създадеш дете и по този метод да удовлетвориш личния си нарцисизъм. Да погалиш, да поиграеш, да поглезиш… Но какво още можеш да дадеш? Виждам тия пияни дегенерати, които без подозрение също са божествени създания, които се развъждат с гневна скорост, и чиито деца страдат и умират. Разбирам, че някои деца са възпитавани в ужасни условия и стават гениални или ангели, разбирам, че материално-психологическия комфорт не постоянно е най-важното за възпитанието на децата. Но аз имам свое, персонално отношение към страданията. И не желая при никакви условия, да посвещавам някого на такива. Всеки самичък избира своята мярка за отговорност. Аз избрах да бъда виновен за приемни деца и за своите дребни пациенти.

Кой е най-важният човек в живота ми ли? (Дълго мълчание). Веднъж мислих за това…, и считам, че нямам подобен човек в живота си.

За смисъла на живота

Няма смисъл в живота. Какъв смисъл има в съня? Къде са хората, живели преди нас? Тях ги няма и в никакъв случай не ги е имало! Дошли сме от нищото, и в нищото ще се върнем. Не търсете смисъл, даже в творчеството няма подобен. Самото съществувание е по-възвишено от Бах и Моцарт. Нужно е просто да живееш. И да правиш това, което умееш. Нужно е да познаваш себе си.

За щастието

Щастието е къс проблясък, когато мозъкът е спокоен, а духовният разсъдък усеща наличието на безконечна мощ - израз на сиянието на твоя вътрешен свят. Хармония – вътрешна и външна. И ти разбираш, че би било отлично, постоянно да се намираш в сходно положение на умиротворяваща наслада. И какво ни пречи? Разбира се, нашият непрекъснато суетящ се разум.

За мен щастието е още, когато болно детенце помоли за вода и аз му давам с лъжичката да пие и насищам жаждата му. Щастието е, когато виждам умни, интелигентни и положителни родители да се грижат и обичат своето дете.

За мен най-важна е любовта. Любов – това е, когато с някого споделяте общи ползи, харесвате или не харесвате едни и същи неща. На сходна основа се  основава изцяло допустим фамилен живот. А другояче – всеки заспива и умира самичък, в своята самотност. Както Бог е самичък, по този начин и ти си самичък. И в случай че на някого се удаде да интегрира в своята самотност различен човек – това е удивително!

Самотата носи ли горест?

Въпросът е за какво си самичък? Много съвършени, извисени хора, предлагат на хората фамилния живот. Когато отишъл в Тибет, Иисус Христос споделил на мъжете: „ Семейството е най-хубавият манастир. Това е отлична школа за служене, тъй като когато правиш положително на различен човек, ти правиш положително на Бог ”. Аз персонално, обичам да мия съдове, да гладя ризите. И употребявам тези моменти, с цел да се практикувам в съсредоточаване на съзнанието си.

Ако бях всесилен, бих попитал Бог: „ Разбирам, че всичко е заблуда, само че за какво, Господи, ти трябваше да създаваш заблуда, в която деца и възрастни страдат, умират от апетит, и всичко това се усеща на физическо равнище? Създай различен сън за разсъдъка. В този Твой призрачен сън е толкоз ужасно! Не ни е необходим, а за какво ти би трябвало и на Теб? ” Ако имах сходна мощ, щях да направя по този начин, че да няма болежка и физически премеждия на тоя свят. А с нравствените страдания – „ обича ме – не ме обича ”, човек все някак ще се оправи.

Източник: happynation.info
Снимки: Latvijas Universitātes fotoarhīvs, Sākumlapa - Vesti.lv