Лакшми Митал промени стомандобива. Може ли синът му да го направи отново?
Лакшми Митал има две пристрастености - стоманодобивната промишленост и фамилията си.
Първата от тях трансформира бедното момче от Раджастан в индивида, който става прочут като Карнеги от Калкута.
Индийският бизнесмен съумява да построи втората по величина стоманена империя в света безусловно от нулата, а през 2006 година купува европейския стоманодобивен колос Arcelor.
Втората му пристрастеност пък постоянно заема челните страници на таблоидите - обилните сватби в Париж и лъскавите фамилни имения, измежду които и така наречен Тадж Митал в Лондон. Семейство Митал обича лукса, само че също така познава до най-малки детайлности бизнеса със стомана, написа The Economist.
През 2021 година Адитя - 46-годишният наследник на Лакшми, стана основен изпълнителен шеф на ArcelorMittal. Сега той има задачата за следващ път да трансформира промишлеността в извънредно динамични времена.
Около половината от приходите на ArcelorMittal идват от Европа, където натискът за декарбонизация на производството на стомана, източник на 10% от световните излъчвания на въглероден диоксид, става неудържим. В Европа към момента работят доста доменни пещи за изгаряне на въглища, а те са най-замъсряващата технология за произвеждане на стомана.
Много от тези мощности към този момент са в края на виталния си цикъл. Вместо да ги ремонтират, някои компании избират да ги заменят с нови съоръжения с непосредствено съкращаване на желязо (DRI) и електродъгови пещи (EAF).
Производството на стомана в доменни пещи е двойно по-интензивно от позиция на въглеродните излъчвания. То употребява въглища както за усвояване на О2 от желязната руда, по този начин и за отопление на пещите. Съвременните технологии за обработка на желязната руда се зареждат с природен газ, който в бъдеще може да бъде сменен от водород или възобновима сила.
Увеличаването на мащабите на тези нови производства може да провокира гражданска война в производството на стомана. Изхвърляйки своите доменни пещи, европейските производители на стомана се надяват да стартират да понижават излъчванията през това десетилетие и да ги сведат до нулеви в средата на века.
Адитя Митал към момента може да разчита на помощта на 71-годишния си татко като изпълнителен ръководител на ArcelorMittal. Но провокациите пред компанията са извънредно сложни. Докато по-възрастният Митал самичък е построил империята си, Адитя не е стопанин на личната си орис.
Той се нуждае от обширна инфраструктура за хващане на водород и въглерод, с цел да реализира своите упоритости, а и обезпечаването на пазар за по-скъпата „ зелена " стомана може да се окаже проблематично.
За разлика от татко си, който натрупва благосъстоянието си, приватизирайки закъсали държавни стоманодобивни комбинати, новият предстедател на ArcelorMittal няма да успее, в случай че компанията не получи поддръжка от данъкоплатците. Той не е единственият, който търси такава. Целият бранш поддържа тезата, че бързата декарбонизация ще бъде невъзможна, в случай че държавните управления не платят част от "сметката ".
ArcelorMittal въпреки всичко има редица преимущества. В продължение на десетилетия Митал купува стоманодобивни комбинати в разнообразни елементи на света, които употребяват сухи пелети и електродъгови пещи. Преходът обаче ще коства скъпо.
По данни на консултантската компания McKinsey, декарбонизирането на стоманата изисква вложения от приблизително 145 милиарда $ годишно през идващите 30 години и може да усили разноските за произвеждане на суровината с 30%.
ArcelorMittal предвижда, че трите нисковъглеродни централи, които компанията възнамерява да построи, ще костват общо 10 милиарда $ до 2030 година, което е изпълнимо за компания с годишни финансови разноски от към 3 милиарда $.
Силните финансови резултати обаче покачват условията на вложителите за по-високи дивиденти и управлението би трябвало да вземе поради техните претенции, преди да се впуска в огромни вложения в "зелена " стомана. Дори при скромна държавна поддръжка за финансови и оперативни разноски, възвръщаемостта от сходни планове би била прекомерно ниска, с цел да оправдае разноските.
Ето за какво представителите на стоманодобивната промишленост, включително и ArcelorMittal, са на мнение, че забележителната държавна поддръжка е от значително значение. Компанията на семейство Митал чака държавните управления да финансират към половината от плануваните 10 милиарда $ за декарбонизация през идващите 10 години.
Инвеститорите настояват, че би трябвало да се субсидират и част от оперативните разноски, като сметките за ток. Същото важи и за помощта за увеличение на производството на чист водород, чиято цена би трябвало да падне с 60%, с цел да стане чистата стомана конкурентоспособна на разноските с другите възможности, съгласно McKinsey.
Държавните вложения са нужни и за ускореното внедряване на повече възобновима сила, нужна за зареждането на чистите пещи. Общото търсене на електрическа енергия от страна на производителите на стомана в Европейски Съюз ще се удвои до 2030 година
Доменните пещи в развиващия се свят, които са строени по-късно от европейските, евентуално ще бъдат оборудвани със системи за хващане и предпазване на въглерод, а няма да бъдат напълно сменени. Тази зараждаща се технология също се нуждае от поддръжка от страна на държавните управления.
До средата на актуалното десетилетие европейските производители на стомана ще стартират да губят безплатното систематизиране на въглеродните квоти, които получават по системата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз. За да ги компенсират, те чакат през 2026 година да бъде въведен механизъм за контролиране на въглеродните предели, който да ги отбрани от вноса на по-евтина "мръсна " стомана.
Те се нуждаят от държавната поддръжка и по друга линия - за поощряване на търсенето на зелена стомана. Някои браншове, като автомобилните производители, са склонни да я купуват, вярвайки, че могат да трансферират разноските върху потребителите, които се грижат за въглеродните излъчвания.
Но строителната промишленост, който е най-големият пазар на стоманодобивните компании, не е толкоз въодушевена. Затова стоманопроизводителите настояват, че се нуждаят от доста публични планове, издигнати с нисковъглеродна стомана, с цел да оправдаят вложенията си.
Някои държавни дейности са оправдани. В дълготраен проект декарбонизацията на стоманодобивната промишленост би имала по-силен резултат от дотациите за електрически транспортни средства, да вземем за пример.
Но лекуването би трябвало да бъде рационално, написа още The Economist. Твърде елементарно околните връзки на държавните управления със стоманодобивната промишленост могат да се "изродят " в схеми за опазване на работни места, протекционизъм и възобновление на старите схеми на мрачно съдействие сред бюрократите и бизнеса.
Те обаче бяха разрушени точно с помощта на напъните на хора, като Лакшми Митал. Скоро ще стане ясно дали неговият правоприемник ще реализира идната огромна гражданска война в бранша.
Първата от тях трансформира бедното момче от Раджастан в индивида, който става прочут като Карнеги от Калкута.
Индийският бизнесмен съумява да построи втората по величина стоманена империя в света безусловно от нулата, а през 2006 година купува европейския стоманодобивен колос Arcelor.
Втората му пристрастеност пък постоянно заема челните страници на таблоидите - обилните сватби в Париж и лъскавите фамилни имения, измежду които и така наречен Тадж Митал в Лондон. Семейство Митал обича лукса, само че също така познава до най-малки детайлности бизнеса със стомана, написа The Economist.
През 2021 година Адитя - 46-годишният наследник на Лакшми, стана основен изпълнителен шеф на ArcelorMittal. Сега той има задачата за следващ път да трансформира промишлеността в извънредно динамични времена.
Около половината от приходите на ArcelorMittal идват от Европа, където натискът за декарбонизация на производството на стомана, източник на 10% от световните излъчвания на въглероден диоксид, става неудържим. В Европа към момента работят доста доменни пещи за изгаряне на въглища, а те са най-замъсряващата технология за произвеждане на стомана.
Много от тези мощности към този момент са в края на виталния си цикъл. Вместо да ги ремонтират, някои компании избират да ги заменят с нови съоръжения с непосредствено съкращаване на желязо (DRI) и електродъгови пещи (EAF).
Производството на стомана в доменни пещи е двойно по-интензивно от позиция на въглеродните излъчвания. То употребява въглища както за усвояване на О2 от желязната руда, по този начин и за отопление на пещите. Съвременните технологии за обработка на желязната руда се зареждат с природен газ, който в бъдеще може да бъде сменен от водород или възобновима сила.
Увеличаването на мащабите на тези нови производства може да провокира гражданска война в производството на стомана. Изхвърляйки своите доменни пещи, европейските производители на стомана се надяват да стартират да понижават излъчванията през това десетилетие и да ги сведат до нулеви в средата на века.
Адитя Митал към момента може да разчита на помощта на 71-годишния си татко като изпълнителен ръководител на ArcelorMittal. Но провокациите пред компанията са извънредно сложни. Докато по-възрастният Митал самичък е построил империята си, Адитя не е стопанин на личната си орис.
Той се нуждае от обширна инфраструктура за хващане на водород и въглерод, с цел да реализира своите упоритости, а и обезпечаването на пазар за по-скъпата „ зелена " стомана може да се окаже проблематично.
За разлика от татко си, който натрупва благосъстоянието си, приватизирайки закъсали държавни стоманодобивни комбинати, новият предстедател на ArcelorMittal няма да успее, в случай че компанията не получи поддръжка от данъкоплатците. Той не е единственият, който търси такава. Целият бранш поддържа тезата, че бързата декарбонизация ще бъде невъзможна, в случай че държавните управления не платят част от "сметката ".
ArcelorMittal въпреки всичко има редица преимущества. В продължение на десетилетия Митал купува стоманодобивни комбинати в разнообразни елементи на света, които употребяват сухи пелети и електродъгови пещи. Преходът обаче ще коства скъпо.
По данни на консултантската компания McKinsey, декарбонизирането на стоманата изисква вложения от приблизително 145 милиарда $ годишно през идващите 30 години и може да усили разноските за произвеждане на суровината с 30%.
ArcelorMittal предвижда, че трите нисковъглеродни централи, които компанията възнамерява да построи, ще костват общо 10 милиарда $ до 2030 година, което е изпълнимо за компания с годишни финансови разноски от към 3 милиарда $.
Силните финансови резултати обаче покачват условията на вложителите за по-високи дивиденти и управлението би трябвало да вземе поради техните претенции, преди да се впуска в огромни вложения в "зелена " стомана. Дори при скромна държавна поддръжка за финансови и оперативни разноски, възвръщаемостта от сходни планове би била прекомерно ниска, с цел да оправдае разноските.
Ето за какво представителите на стоманодобивната промишленост, включително и ArcelorMittal, са на мнение, че забележителната държавна поддръжка е от значително значение. Компанията на семейство Митал чака държавните управления да финансират към половината от плануваните 10 милиарда $ за декарбонизация през идващите 10 години.
Инвеститорите настояват, че би трябвало да се субсидират и част от оперативните разноски, като сметките за ток. Същото важи и за помощта за увеличение на производството на чист водород, чиято цена би трябвало да падне с 60%, с цел да стане чистата стомана конкурентоспособна на разноските с другите възможности, съгласно McKinsey.
Държавните вложения са нужни и за ускореното внедряване на повече възобновима сила, нужна за зареждането на чистите пещи. Общото търсене на електрическа енергия от страна на производителите на стомана в Европейски Съюз ще се удвои до 2030 година
Доменните пещи в развиващия се свят, които са строени по-късно от европейските, евентуално ще бъдат оборудвани със системи за хващане и предпазване на въглерод, а няма да бъдат напълно сменени. Тази зараждаща се технология също се нуждае от поддръжка от страна на държавните управления.
До средата на актуалното десетилетие европейските производители на стомана ще стартират да губят безплатното систематизиране на въглеродните квоти, които получават по системата за търговия с излъчвания на Европейски Съюз. За да ги компенсират, те чакат през 2026 година да бъде въведен механизъм за контролиране на въглеродните предели, който да ги отбрани от вноса на по-евтина "мръсна " стомана.
Те се нуждаят от държавната поддръжка и по друга линия - за поощряване на търсенето на зелена стомана. Някои браншове, като автомобилните производители, са склонни да я купуват, вярвайки, че могат да трансферират разноските върху потребителите, които се грижат за въглеродните излъчвания.
Но строителната промишленост, който е най-големият пазар на стоманодобивните компании, не е толкоз въодушевена. Затова стоманопроизводителите настояват, че се нуждаят от доста публични планове, издигнати с нисковъглеродна стомана, с цел да оправдаят вложенията си.
Някои държавни дейности са оправдани. В дълготраен проект декарбонизацията на стоманодобивната промишленост би имала по-силен резултат от дотациите за електрически транспортни средства, да вземем за пример.
Но лекуването би трябвало да бъде рационално, написа още The Economist. Твърде елементарно околните връзки на държавните управления със стоманодобивната промишленост могат да се "изродят " в схеми за опазване на работни места, протекционизъм и възобновление на старите схеми на мрачно съдействие сред бюрократите и бизнеса.
Те обаче бяха разрушени точно с помощта на напъните на хора, като Лакшми Митал. Скоро ще стане ясно дали неговият правоприемник ще реализира идната огромна гражданска война в бранша.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ