Искра Михайлова: Културното наследство е ресурс за развитие
Културното завещание е голям запас за развиването на градовете, в това число на дребните обитаеми места. То може да бъде употребявано при стратегическото обмисляне на районите. Защото има капацитет да се трансформира в част от виталната среда на модерните градове. Това съобщи зам.-председателят на групата " Обнови Европа " в Европарламента Искра Михайлова по време на проведената през днешния ден от нея онлайн полемика: " Културното завещание в бъдещето на Европа ".
В центъра на дебата бе ролята на библиотеките в дигитализацията и популяризирането на културното завещание. Всички отчети, презентации и оферти ще бъдат импортирани в Конференцията за бъдещето на Европа.
Културното завещание е споделена ценностна система, която стои в основата на обединена Европа, сподели Михайлова и акцентира, че културното завещание има изключителна роля в новата тактика на напредък на Европейски Съюз - Зеления пакт, както и в цифровата промяна.
Културното завещание намира своите измерения в енергийната успеваемост, дигитализацията и новото устройство на градската среда - новия европейски Баухаус. Културното завещание е близо до европейските жители, то дава национално и европейско самочувствие. Неговото запазване е значимо, тъй като то е в запас за развиване, сподели още Искра Михайлова. И добави: " Това не е тематика за опазване на предишното, а за образуване на бъдещето. Тема в която цифровата промяна е основа за откриване на висококвалифицирани работни места, вектор за развиване на районите посредством ролята на Европа като туристическа дестинация № 1 ".
В момента туризмът образува 415 милиарда евро годишно Брутен вътрешен артикул на Европейски Съюз. Той дава работа на 15 милиона европейци.
Културните промишлености оживяват и пълнят със наличие концепцията за нов, по-близък до индивида Европейски съюз. Културното завещание дава памет, съхранява на обичаи и занаяти, които могат да предложат решения за природосъобразни практики, които да обогатят Зеления преход, безапелационна бе Искра Михайлова, допълвайки, че по този начин културното завещание става е част от правилата на кръговата стопанска система.
Проект на Българската библиотечно-информационна асоциация за основаване на платформа, съвместима с европейските библиотеки, показа Анета Дончева, ръководител на асоциацията и учител в СУ " Св. Климент Охридски ". Проектът е включен в Плана за възобновяване на страната ни. За реализацията му са планувани 67 млн. лева, които ще бъдат разпределяни посредством Министерство на културата. Платформата ще съдържа цифровизирани фондове на музеи, библиотеки, Националната филмотека, БНР, Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция и Държавна организация " Архиви ". Проектът планува и образование на жители.
Два-три пъти се е нараснал достъпът до цифрова среда по време на пандемията, сподели Дончева. И в детайли показа възходящата обществена роля на библиотеките. Сред предложенията на Българската библиотечно-информационна асоциация е реализацията на обществено приобщаващата библиотека. Това значи препроектиране на библиотечните услуги и изнасянето им отвън стените на институцията, в това число посредством оформяне на външни пространства. Идеята е да има и особено образование на хората за по-пълно самообслужване с цифровизираните фондове.
За страдание, плановете, свързани с културното завещание и културните институти в Плана за възобновяване са под 1 % - 0,005 на 100, сподели Искра Михайлова.
Спаска Тарандова, представител на " Глобални библиотеки ", даде още образци за новата обществена роля на библиотеките и заяви, че те към този момент интензивно се включват в битката с подправените вести. Още преди 2 години образование по тематиката са минали над 960 библиотечни експерти. Следващата цел на организацията е реализирането на фамилна цифрова просветеност.
Културното завещание ще е главен акцент в Конференцията за бъдещето на Европа, съобщи президентът на АЛДЕ Илхан Кючюк, който ще е един от докладчиците на най-важния за Европейски Съюз конгрес. Културата не е разкош, сподели Кючюк и подчертава върху концепцията за ново културно съглашение, което да сложи културното завещание в основата на европейския план.
Димитър Копаров, докторант в СУ с тематика доктурантурата си " Социализацията на културното завещание като фактор за развиването на българските градове " съобщи, че културното завещание се трансформира в актив на градовете и районите. И попита дали това ново разбиране ще промени метода, по който ще разглеждамве този актив в България.
В центъра на дебата бе ролята на библиотеките в дигитализацията и популяризирането на културното завещание. Всички отчети, презентации и оферти ще бъдат импортирани в Конференцията за бъдещето на Европа.
Културното завещание е споделена ценностна система, която стои в основата на обединена Европа, сподели Михайлова и акцентира, че културното завещание има изключителна роля в новата тактика на напредък на Европейски Съюз - Зеления пакт, както и в цифровата промяна.
Културното завещание намира своите измерения в енергийната успеваемост, дигитализацията и новото устройство на градската среда - новия европейски Баухаус. Културното завещание е близо до европейските жители, то дава национално и европейско самочувствие. Неговото запазване е значимо, тъй като то е в запас за развиване, сподели още Искра Михайлова. И добави: " Това не е тематика за опазване на предишното, а за образуване на бъдещето. Тема в която цифровата промяна е основа за откриване на висококвалифицирани работни места, вектор за развиване на районите посредством ролята на Европа като туристическа дестинация № 1 ".
В момента туризмът образува 415 милиарда евро годишно Брутен вътрешен артикул на Европейски Съюз. Той дава работа на 15 милиона европейци.
Културните промишлености оживяват и пълнят със наличие концепцията за нов, по-близък до индивида Европейски съюз. Културното завещание дава памет, съхранява на обичаи и занаяти, които могат да предложат решения за природосъобразни практики, които да обогатят Зеления преход, безапелационна бе Искра Михайлова, допълвайки, че по този начин културното завещание става е част от правилата на кръговата стопанска система.
Проект на Българската библиотечно-информационна асоциация за основаване на платформа, съвместима с европейските библиотеки, показа Анета Дончева, ръководител на асоциацията и учител в СУ " Св. Климент Охридски ". Проектът е включен в Плана за възобновяване на страната ни. За реализацията му са планувани 67 млн. лева, които ще бъдат разпределяни посредством Министерство на културата. Платформата ще съдържа цифровизирани фондове на музеи, библиотеки, Националната филмотека, БНР, Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция и Държавна организация " Архиви ". Проектът планува и образование на жители. Два-три пъти се е нараснал достъпът до цифрова среда по време на пандемията, сподели Дончева. И в детайли показа възходящата обществена роля на библиотеките. Сред предложенията на Българската библиотечно-информационна асоциация е реализацията на обществено приобщаващата библиотека. Това значи препроектиране на библиотечните услуги и изнасянето им отвън стените на институцията, в това число посредством оформяне на външни пространства. Идеята е да има и особено образование на хората за по-пълно самообслужване с цифровизираните фондове.
За страдание, плановете, свързани с културното завещание и културните институти в Плана за възобновяване са под 1 % - 0,005 на 100, сподели Искра Михайлова.
Спаска Тарандова, представител на " Глобални библиотеки ", даде още образци за новата обществена роля на библиотеките и заяви, че те към този момент интензивно се включват в битката с подправените вести. Още преди 2 години образование по тематиката са минали над 960 библиотечни експерти. Следващата цел на организацията е реализирането на фамилна цифрова просветеност.
Културното завещание ще е главен акцент в Конференцията за бъдещето на Европа, съобщи президентът на АЛДЕ Илхан Кючюк, който ще е един от докладчиците на най-важния за Европейски Съюз конгрес. Културата не е разкош, сподели Кючюк и подчертава върху концепцията за ново културно съглашение, което да сложи културното завещание в основата на европейския план.
Димитър Копаров, докторант в СУ с тематика доктурантурата си " Социализацията на културното завещание като фактор за развиването на българските градове " съобщи, че културното завещание се трансформира в актив на градовете и районите. И попита дали това ново разбиране ще промени метода, по който ще разглеждамве този актив в България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ