Това е начин да живеем в един по-добър свят. Защо Тодор Павлов ...
" Когато редовно и ритмично даваш информация и те взимат тази информация от теб, съм сигурен, че ще се образува едно крепко население и общество в бъдеще със лично мислене. Защото единствено с образовани младежи, може да желаеме да променим България към нещо по-добро. Това е и основната причина да напусна частния бизнес и да се завърна в образованието, тъй като в случай че през днешния ден съм съумял да трансформира пет индивида, на следващия ден те трансформират други пет индивида, в един миг се получава лавина, която ще промени цяла България. Това е методът да живеем в един по-добър град, в една по-добра България, в един по-добър свят. ".
Това сподели Тодор Павлов, преподавател по " Компютърна техника и технологии и системи за сигурност "
Ето го цялото изявление:
Г-н Павлов, какво ви стимулира да станете преподавател, знаем, че в България към момента има недостиг на млади фрагменти в специалността? Стана ли по-привлекателна тази специалност?
Не бих споделил, че е привлекателна, по-скоро това е виновна специалност и би трябвало да я приемаш като нещо, което си почнал като задача, с цел да промениш мисленето, тъй че младежите да имат мотивация да се развиват напред.
Какво ме стимулира да стана преподавател? Ако няма младежи, които виждат актуалния метод на живот и не го предадат на поколенията, които идват е невероятно те да са готови за средата, която ги заобикаля.
Това значи, че само млади и стимулирани хора, биха могли да трансформират това общо мнение, че подрастващите могат и ще съумеят в този живот, тъй като сега върлува едно мнение, че младежите не са качествени, не стават или просто са неразбрани от огромна част от обществото.
С какви компликации се сблъскахте, когато започнахте да практикувате тази специалност? Трудно ли се работи с днешните възпитаници?
Работи се извънредно мъчно с младежите и това е по този начин, тъй като те са в защитна позиция, не чакат, че могат да открият разбирането на хора, които са по-възрастни от тях. Масово учителят през днешния ден е преподавател на възраст, който изисква и постанова мислене, което не е съответно за тях сега. Тяхното време и разбирания, нещата, които са значими и скъпи за тях, са доста по-различни от значимите неща, които бяха в нашето време.
Учителите, които учеха нас тогава, през днешния ден не са съответни във времето.
Как може да се реши този проблем?
В днешно време огромно въздействие оказва финансовата част. Има едно общо мнение в обществото, че учителите взимат големи заплати, може би за някои учители е по този начин. Ние да вземем за пример сме професионално образование, преподаваме осведомителни технологии и връзки, киберсигурност. Това са тясно профилирани специалности, които са високоплатени, когато си потвърден инженер или си на позиция управител, тогава следва да взимаш по 10 000 лева - 15 000 лева месечно. Учителската заплата сега е 1 600 лева - 1 700 лева, което на фона 15 000 лева е ниска мотивация за фрагменти в професионалното образование, които да обучат деца, които в действителност да поемат пътя си в тези специалности.
Основно върху учителите ли се хвърля отговорността за възпитанието на днешните генерации?
Да, това е по този начин, тъй като е най-лесният вид. Много по-лесно е един родител, да упрекна учителя, че не си е приключил работата. Много по-лесно е някоя институция да упрекна учителите, че не си правят качествено работата. Най-удобно е да упрекваме просветителната система, че е отговорна за всичко, не някой различен, а това е една обща самодейност на възпитаници, родители и учители.
Днес липсва уважението сред съответните единици. Липсва почитание сред ученика и учителя. Липсва и почитание и схващане от страна на учителя към ученика. От там се получава едно разцепление и мисля, че това е една голяма дупка в нашето общество сега, тъй като ние сме разединени освен в тази позиция, а във всички позиции. Нямаме обединяване в цели.
Добре ли е систематизирана просветителната система в България, има ли потребност от осъвременяване, от някакви фрапантни проблеми?
От осъвременяване постоянно има потребност, само че не всеки месец и всяка година. В момента вървим към едно непрекъснато осъвременяване, само че не съм уверен, че вървим към вярната посока. Постоянните нововъведения последователно изхабяват просветителната система, напрягат я и това рефлектира главно върху учителите с дълготраен опит.
По-младите учители го одобряваме, тъй като сме привикнали с динамичността на живота и това непрекъснато да се променят правила, системи, наредби не ни напряга толкоз, ние се напасваме.
Преподавателите с по-дълъг стаж в просветителната система към този момент са извънредно изморени и нямат интерес да влизат в нови системи. В момента, в който им се каже, започваме отначало, те отхвърлят да приложат това нещо.
Успяват ли учителите да с в крайник с новите технологии и новаторски способи на преподаване, поради това, което казвате за по-възрастните учители?
В момента има трайно внедряване на цифровизация в българското обучение. Всички са чували за цифрова раница, за електронните дневници и ние ги употребяваме непрекъснато.
Това са електронни дъски, Classroom, Shkolo и други платформи, които се употребяват.
Това образование развива цифрови умения във всички, които го употребяват, възпитаници, родители, всички влизат в тази цифровизация.
ПГ " Велизар Пеев "
Аз съм мощно впечатлен, че в нашето учебно заведение има не толкоз млади учители, които са мощно заинтригувани от това да вкарват новите технологии. Имам сътрудници, които се настройват към цифровите разновидности на оценяване - вид проби. Това са проби, които се пускат в платформа, можеш да създадеш самостоятелни проби за 25 ученика в един клас и по този метод няма повтаряемост на въпроси. Това са доста хубави практики и не е нещо, което единствено младите учители употребяват. Те са впечатлени от тези разновидности, по този метод се икономисва извънредно доста време.
Тук идва идващият въпрос с тестовото оценяване, който съгласно мен е добре да засегнем. Аз не съм на мнението, че би трябвало да има единствено тестово оценяване. Хубаво е да има и устно изпитване, писмени изпитвания, единствено по този метод децата ще изградят едни верни трудови привички за в бъдеще. Това важи и за матурите, които организираме сега.
Казахте, че се следи цифровизация в образованието, употребяват се все-повече новаторски способи на преподаване. Наблюдава ли се рационализация и в учебната среда гледна точна на материална база. С каква база разполагате във Вашето учебно заведение?
Изключително доста средства се влагат сега в българските учебни заведения. Ще дам образец със STEAM центровете /наука, техника, инжинерство, изкуства, математика бел.ред/. Това е обучителна стратегия, която е нещо новаторско в образованието. Не знам дали хората знаят какво са STEАM центровете.
ПГ " Велизар Пеев "
Това е комбиниране на новите технологии, развиването на младежите в разнообразни посоки, тъй че да могат да се срещнат с технологии като роботика и изкуствен интелект да вземем за пример. Това са доста известни тематики сега, само че те са и доста значими тъй като в бъдеще, най-малко 10 години напред ще се върви в тази посока.
ПГ " Велизар Пеев "
Друго са виртуалните технологии, 3D. Там се построяват доста логичен връзки, даже и с един елементарен конструктор, от който може да се покажат избрани градивни детайли, които надграждат.
Най-общо казано концепцията на STEАM програмата е придобиване на познания и подбудителство на интерес посредством прекарване. Ние от Професионална гимназия “Велизар Пеев “ непрестанно доразвиваме нашия STEАM център, като го разширяваме и обновяваме.
ПГ " Велизар Пеев "
Това е единият аспект, който е обвързван с модернизацията на STEАM центровете и построяването им във всички учебни заведения в цялата страна. От предходната година в българското обучение има STEАM план, тъй че към този момент всички учебни заведения ще бъдат със построени STEАM центрове.
ПГ " Велизар Пеев "
Следващото нещо са Центровете за високи достижения.
Ние имаме гордостта нашето учебно заведение да е определено за подобен център. От всички области в България, а те са 24, беше изработен конкурс и бяха определени 28 учебни заведения. Ние сме едно от тези учебни заведения, единственото в Югозападен регион, което е Център за високи достижения.
Проектът е с финансиране от Европейския съюз и е на стойност 3 433 689 лева Той включва действия по обновяването на инфраструктурата, материалната база и оборудването за образование във всички заложени професионални посоки.
Центърът е освен за възпитаници, само че и за учители, които да внедряват новите технологии и да основават едно модерно цифрово обучение, което да е на напълно друго, високо равнище, тъй че да се получи интерес от учениците към образованието и да намерят своя смисъл, когато учат.
Общувайки ежедневно с младите генерации, какви са Вашите упования, има ли вяра за по-добра България в обозримото бъдеще?
Сигурен съм, че има вяра. В тази една година и половина, в която упражнявам тази специалност, виждам израстването на хората, виждам, че когато си положително надъхан към учениците и искаш да им даваш, създаваш обучение, смисъл и просвета, те желаят да получат това нещо. Не са настроени отрицателно към това да се образоват и да са едни можещи младежи. Просто им би трябвало време да го осъзнаят.
Когато редовно и ритмично даваш информация и те взимат тази информация от теб, съм сигурен, че ще се образува едно крепко население и общество в бъдеще със лично мислене. Защото единствено с образовани младежи, може да желаеме да променим България към нещо по-добро. Това е и основната причина да напусна частния бизнес и да се завърна в образованието, тъй като в случай че през днешния ден съм съумял да трансформира пет индивида, на следващия ден трансформират други пет индивида, в един миг се получава лавина, която ще промени цяла България. Това е методът да живеем в един по-добър град, в една по-добра България, в един по-добър свят.
Какъв празник е 24 май, вие почитате ли го? Имат ли почитание младежите към този празник? За какво би трябвало да се замислим на тази дата?
24 май е един доста значим ден за всеки един българин. Силно се надявам и другите да го ценят, както и аз го оценявам, тъй като писмеността е едно от най-важните качества на един народ. Ние имаме лична книжовност, която не е единствено наша, а сме я дали и на други. Това е нещо, което е част от теб, това е твоето съзнание.
Не съм уверен, че сега учениците и техните родители, баби и дядовци и изобщо всички хора задоволително ценят и почитат празника 24 май. Показателно е, че към момента има митинги. Показателно е, че се опитваме да сътворяваме празнично въодушевление, само че то е в границите на едни 3-4 часа и в случай че това е почивен ден, ние се радваме единствено на това, че е почивен ден. Проблемът не е единствено с 24 май, казусът е, че всеки един празник се чества като почивен ден.
Интервю на Констанца Илиева
Това сподели Тодор Павлов, преподавател по " Компютърна техника и технологии и системи за сигурност "
Ето го цялото изявление:
Г-н Павлов, какво ви стимулира да станете преподавател, знаем, че в България към момента има недостиг на млади фрагменти в специалността? Стана ли по-привлекателна тази специалност?
Не бих споделил, че е привлекателна, по-скоро това е виновна специалност и би трябвало да я приемаш като нещо, което си почнал като задача, с цел да промениш мисленето, тъй че младежите да имат мотивация да се развиват напред.
Какво ме стимулира да стана преподавател? Ако няма младежи, които виждат актуалния метод на живот и не го предадат на поколенията, които идват е невероятно те да са готови за средата, която ги заобикаля.
Това значи, че само млади и стимулирани хора, биха могли да трансформират това общо мнение, че подрастващите могат и ще съумеят в този живот, тъй като сега върлува едно мнение, че младежите не са качествени, не стават или просто са неразбрани от огромна част от обществото.
С какви компликации се сблъскахте, когато започнахте да практикувате тази специалност? Трудно ли се работи с днешните възпитаници?
Работи се извънредно мъчно с младежите и това е по този начин, тъй като те са в защитна позиция, не чакат, че могат да открият разбирането на хора, които са по-възрастни от тях. Масово учителят през днешния ден е преподавател на възраст, който изисква и постанова мислене, което не е съответно за тях сега. Тяхното време и разбирания, нещата, които са значими и скъпи за тях, са доста по-различни от значимите неща, които бяха в нашето време.
Учителите, които учеха нас тогава, през днешния ден не са съответни във времето.
Как може да се реши този проблем?
В днешно време огромно въздействие оказва финансовата част. Има едно общо мнение в обществото, че учителите взимат големи заплати, може би за някои учители е по този начин. Ние да вземем за пример сме професионално образование, преподаваме осведомителни технологии и връзки, киберсигурност. Това са тясно профилирани специалности, които са високоплатени, когато си потвърден инженер или си на позиция управител, тогава следва да взимаш по 10 000 лева - 15 000 лева месечно. Учителската заплата сега е 1 600 лева - 1 700 лева, което на фона 15 000 лева е ниска мотивация за фрагменти в професионалното образование, които да обучат деца, които в действителност да поемат пътя си в тези специалности.
Основно върху учителите ли се хвърля отговорността за възпитанието на днешните генерации?
Да, това е по този начин, тъй като е най-лесният вид. Много по-лесно е един родител, да упрекна учителя, че не си е приключил работата. Много по-лесно е някоя институция да упрекна учителите, че не си правят качествено работата. Най-удобно е да упрекваме просветителната система, че е отговорна за всичко, не някой различен, а това е една обща самодейност на възпитаници, родители и учители.
Днес липсва уважението сред съответните единици. Липсва почитание сред ученика и учителя. Липсва и почитание и схващане от страна на учителя към ученика. От там се получава едно разцепление и мисля, че това е една голяма дупка в нашето общество сега, тъй като ние сме разединени освен в тази позиция, а във всички позиции. Нямаме обединяване в цели.
Добре ли е систематизирана просветителната система в България, има ли потребност от осъвременяване, от някакви фрапантни проблеми?
От осъвременяване постоянно има потребност, само че не всеки месец и всяка година. В момента вървим към едно непрекъснато осъвременяване, само че не съм уверен, че вървим към вярната посока. Постоянните нововъведения последователно изхабяват просветителната система, напрягат я и това рефлектира главно върху учителите с дълготраен опит.
По-младите учители го одобряваме, тъй като сме привикнали с динамичността на живота и това непрекъснато да се променят правила, системи, наредби не ни напряга толкоз, ние се напасваме.
Преподавателите с по-дълъг стаж в просветителната система към този момент са извънредно изморени и нямат интерес да влизат в нови системи. В момента, в който им се каже, започваме отначало, те отхвърлят да приложат това нещо.
Успяват ли учителите да с в крайник с новите технологии и новаторски способи на преподаване, поради това, което казвате за по-възрастните учители?
В момента има трайно внедряване на цифровизация в българското обучение. Всички са чували за цифрова раница, за електронните дневници и ние ги употребяваме непрекъснато.
Това са електронни дъски, Classroom, Shkolo и други платформи, които се употребяват.
Това образование развива цифрови умения във всички, които го употребяват, възпитаници, родители, всички влизат в тази цифровизация.
ПГ " Велизар Пеев "
Аз съм мощно впечатлен, че в нашето учебно заведение има не толкоз млади учители, които са мощно заинтригувани от това да вкарват новите технологии. Имам сътрудници, които се настройват към цифровите разновидности на оценяване - вид проби. Това са проби, които се пускат в платформа, можеш да създадеш самостоятелни проби за 25 ученика в един клас и по този метод няма повтаряемост на въпроси. Това са доста хубави практики и не е нещо, което единствено младите учители употребяват. Те са впечатлени от тези разновидности, по този метод се икономисва извънредно доста време.
Тук идва идващият въпрос с тестовото оценяване, който съгласно мен е добре да засегнем. Аз не съм на мнението, че би трябвало да има единствено тестово оценяване. Хубаво е да има и устно изпитване, писмени изпитвания, единствено по този метод децата ще изградят едни верни трудови привички за в бъдеще. Това важи и за матурите, които организираме сега.
Казахте, че се следи цифровизация в образованието, употребяват се все-повече новаторски способи на преподаване. Наблюдава ли се рационализация и в учебната среда гледна точна на материална база. С каква база разполагате във Вашето учебно заведение?
Изключително доста средства се влагат сега в българските учебни заведения. Ще дам образец със STEAM центровете /наука, техника, инжинерство, изкуства, математика бел.ред/. Това е обучителна стратегия, която е нещо новаторско в образованието. Не знам дали хората знаят какво са STEАM центровете.
ПГ " Велизар Пеев "
Това е комбиниране на новите технологии, развиването на младежите в разнообразни посоки, тъй че да могат да се срещнат с технологии като роботика и изкуствен интелект да вземем за пример. Това са доста известни тематики сега, само че те са и доста значими тъй като в бъдеще, най-малко 10 години напред ще се върви в тази посока.
ПГ " Велизар Пеев "
Друго са виртуалните технологии, 3D. Там се построяват доста логичен връзки, даже и с един елементарен конструктор, от който може да се покажат избрани градивни детайли, които надграждат.
Най-общо казано концепцията на STEАM програмата е придобиване на познания и подбудителство на интерес посредством прекарване. Ние от Професионална гимназия “Велизар Пеев “ непрестанно доразвиваме нашия STEАM център, като го разширяваме и обновяваме.
ПГ " Велизар Пеев "
Това е единият аспект, който е обвързван с модернизацията на STEАM центровете и построяването им във всички учебни заведения в цялата страна. От предходната година в българското обучение има STEАM план, тъй че към този момент всички учебни заведения ще бъдат със построени STEАM центрове.
ПГ " Велизар Пеев "
Следващото нещо са Центровете за високи достижения.
Ние имаме гордостта нашето учебно заведение да е определено за подобен център. От всички области в България, а те са 24, беше изработен конкурс и бяха определени 28 учебни заведения. Ние сме едно от тези учебни заведения, единственото в Югозападен регион, което е Център за високи достижения.
Проектът е с финансиране от Европейския съюз и е на стойност 3 433 689 лева Той включва действия по обновяването на инфраструктурата, материалната база и оборудването за образование във всички заложени професионални посоки.
Центърът е освен за възпитаници, само че и за учители, които да внедряват новите технологии и да основават едно модерно цифрово обучение, което да е на напълно друго, високо равнище, тъй че да се получи интерес от учениците към образованието и да намерят своя смисъл, когато учат.
Общувайки ежедневно с младите генерации, какви са Вашите упования, има ли вяра за по-добра България в обозримото бъдеще?
Сигурен съм, че има вяра. В тази една година и половина, в която упражнявам тази специалност, виждам израстването на хората, виждам, че когато си положително надъхан към учениците и искаш да им даваш, създаваш обучение, смисъл и просвета, те желаят да получат това нещо. Не са настроени отрицателно към това да се образоват и да са едни можещи младежи. Просто им би трябвало време да го осъзнаят.
Когато редовно и ритмично даваш информация и те взимат тази информация от теб, съм сигурен, че ще се образува едно крепко население и общество в бъдеще със лично мислене. Защото единствено с образовани младежи, може да желаеме да променим България към нещо по-добро. Това е и основната причина да напусна частния бизнес и да се завърна в образованието, тъй като в случай че през днешния ден съм съумял да трансформира пет индивида, на следващия ден трансформират други пет индивида, в един миг се получава лавина, която ще промени цяла България. Това е методът да живеем в един по-добър град, в една по-добра България, в един по-добър свят.
Какъв празник е 24 май, вие почитате ли го? Имат ли почитание младежите към този празник? За какво би трябвало да се замислим на тази дата?
24 май е един доста значим ден за всеки един българин. Силно се надявам и другите да го ценят, както и аз го оценявам, тъй като писмеността е едно от най-важните качества на един народ. Ние имаме лична книжовност, която не е единствено наша, а сме я дали и на други. Това е нещо, което е част от теб, това е твоето съзнание.
Не съм уверен, че сега учениците и техните родители, баби и дядовци и изобщо всички хора задоволително ценят и почитат празника 24 май. Показателно е, че към момента има митинги. Показателно е, че се опитваме да сътворяваме празнично въодушевление, само че то е в границите на едни 3-4 часа и в случай че това е почивен ден, ние се радваме единствено на това, че е почивен ден. Проблемът не е единствено с 24 май, казусът е, че всеки един празник се чества като почивен ден.
Интервю на Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ