Иван Кръстев: Бяхме добрите. Но този свят изчезна.
Сега виждаме едни европейци, които са изгубили увереността си и се усещат безсилни. Сякаш Европа е получила някакъв припадък на световъртеж, споделя известният български политолог Иван Кръстев при започване на изявлението в отговор на въпрос на " Шпигел " по какъв начин той вижда Европейския съюз през днешния ден - след пандемията и енергийната рецесия, а в този момент и с войната в Украйна, споделя dw.com
Най-голямата заплаха и централният парадокс
На идните европейски избори партиите вдясно от християндемократическата Европейска национална партия (ЕНП) може да се класират първи в най-малко девет страни от Европейски Съюз, измежду които Италия, Франция и Нидерландия. Но те няма да основат нещо като обединен десен фронт - заради простата причина, че тези партии имат освен прекомерно разнообразни профили, само че и се развиват друго, показва Кръстев. Джорджа Мелони например се демонстрира доста по-умерена, в сравнение с мнозина чакаха, до момента в който полската " Право и правдивост " и унгарската " Фидес " се придвижиха още по-надясно през последните години.
Освен това има разлика в отношението към тези десни партии в личните им страни, прибавя Кръстев и дава следния образец: В Италия по-малко от една пета от хората имат вяра, че Мелони работи за извеждането на страната от Европейски Съюз и от еврозоната. Така мислят както последователите, по този начин и съперниците на нейната партия. В Германия се обрисува напълно друга картина: както гласоподавателите на " Алтернатива за Германия " (АзГ), по този начин и всички останали са уверени, че тази партия се стреми да извади Германия от Европейски Съюз и от еврозоната, споделя Иван Кръстев, като се базира на изследване на Европейския съвет за външна политика, извършено в 12 страни от Европейски Съюз, които дружно държат три четвърти от местата в Европейския парламент (ЕП).
На въпрос на " Шпигел " дали гласоподавателите на АзГ осъзнават, че това би съсипало германската стопанска система и би засегнало силно в това число и тях, Кръстев дава две вероятни пояснения за сходно държание: " Едното е, че гласоподавателите на " Алтернатива за Германия " са мощно прочувствени, а недоволствата им са радикални. Ето за какво те следват Лениновата максима " колкото по-зле, толкоз по-добре ". Разбирай: колкото по-голям е хаосът, толкоз по-големи са възможностите за напредък на АзГ. Другото допустимо пояснение: последователите на тази партия не имат вяра, че тя в действителност ще завоюва и по тази причина стрелят лудо във всички направления - с убеждението, че го вършат единствено с халосни патрони. "
Според Иван Кръстев крайнодесните партии в Европа не са единни даже по тематиката за миграцията. В страни като Италия, Гърция, Унгария и Румъния са повече загрижени от това, че прекалено много хора не престават да ги напущат, в сравнение с от това, че други хора имигрират към тях. Да вземем да вземем за пример Унгария, която мнозина считат за най-антиимигрантски настроената страна в Европейски Съюз: това е страната, която преди пандемията издаваше най-вече работни визи на чужденци по отношение на броя на популацията. Политици, които водят акция против имигрантите, след изборите бързо си споделят, че страната им има потребност от задгранична работна ръка, с цел да се поддържа стопанската система.
Такъв беше и казусът с Джорджа Мелони, споделя още Кръстев пред " Шпигел ".
На въпрос дали това не значи, че европейските крайнодесни са в действителност по-безобидни, в сравнение с се е предполагало, Кръстев дава отговор: " Не бих подкрепил такова умозаключение. Едно е несъмнено: колкото по-слаб е демократичният консенсус в дадена страна, толкоз по-опасни са десните партии. И в случай че някоя от тях пристигна на власт, откакто преди този момент е била свалена оттова, вероятността да има развиване в властническа посока е огромна. Това може да се следи при " Право и правдивост " на Ярослав Качински в Полша и при " Фидес " на Виктор Орбан в Унгария. "
Иван Кръстев дава отговор и на въпроса на " Шпигел " дали в страни като Унгария например хората към този момент не ценят демокрацията, свободата на словото и правовата държавност, откакто там не виждаме всеобщи митинги.
" Ако попитате хората дали желаят народна власт, свободни и почтени избори, протекция на малцинствата и свобода на медиите, голямото болшинство ще каже " да ". Но даже да виждат, че тяхната партия нарушава демократичните правила, те ще продължат да гласоподават за нея, тъй като са уверени, че една победа на противниковата партия би представлявала най-голямата опасност за демокрацията. Антидемократи имат вяра, че пазят демокрацията - това е централният абсурд в днешната рецесия на демокрацията. "
В това отношение Кръстев дава образец със Съединени американски щати, където множеството от гласоподавателите на Доналд Тръмп знаят, че за него главните правила на демокрацията де факто нямат никакво значение. Но същите тези хора са уверени, че Демократическата партия съставлява още по-голяма заплаха.
" Не говорете за триумфите на Европейски Съюз "
Накрая от " Шпигел " питат Иван Кръстев по какъв начин демократичните партии да се опълчват сполучливо на наратива на десните популисти, на което българският политолог дава отговор с един ексцентричен съвет: да не се приказва прекомерно доста за триумфите на Европейски Съюз.
Причината: хората правят оценка отрицателно таман най-големите триумфи на Европейски Съюз, измежду които Кръстев показва да вземем за пример Зелената договорка и раздялата с енергийната взаимозависимост от Русия, както и това, че Европейски Съюз се справи с пандемията по-успешно от други.
Но триумфите бързо се не помнят или се одобряват за даденост, до момента в който в същото време недоволството на критиците става част от политическия роман, споделя българският политолог. Когато по време на предизборна кампания политиците изтъкват това, което считат за триумфи на Европейски Съюз, те вероятно ще срещнат повече опозиция, в сравнение с поддръжка, посочва Кръстев. " Най-голямата заплаха е от боязън от гибелта Европейски Съюз да извърши самоубийство ", споделя българският политолог в края на изявлението си за " Шпигел ".
Текстът може да прочетете и на
Най-голямата заплаха и централният парадокс
На идните европейски избори партиите вдясно от християндемократическата Европейска национална партия (ЕНП) може да се класират първи в най-малко девет страни от Европейски Съюз, измежду които Италия, Франция и Нидерландия. Но те няма да основат нещо като обединен десен фронт - заради простата причина, че тези партии имат освен прекомерно разнообразни профили, само че и се развиват друго, показва Кръстев. Джорджа Мелони например се демонстрира доста по-умерена, в сравнение с мнозина чакаха, до момента в който полската " Право и правдивост " и унгарската " Фидес " се придвижиха още по-надясно през последните години.
Освен това има разлика в отношението към тези десни партии в личните им страни, прибавя Кръстев и дава следния образец: В Италия по-малко от една пета от хората имат вяра, че Мелони работи за извеждането на страната от Европейски Съюз и от еврозоната. Така мислят както последователите, по този начин и съперниците на нейната партия. В Германия се обрисува напълно друга картина: както гласоподавателите на " Алтернатива за Германия " (АзГ), по този начин и всички останали са уверени, че тази партия се стреми да извади Германия от Европейски Съюз и от еврозоната, споделя Иван Кръстев, като се базира на изследване на Европейския съвет за външна политика, извършено в 12 страни от Европейски Съюз, които дружно държат три четвърти от местата в Европейския парламент (ЕП).
На въпрос на " Шпигел " дали гласоподавателите на АзГ осъзнават, че това би съсипало германската стопанска система и би засегнало силно в това число и тях, Кръстев дава две вероятни пояснения за сходно държание: " Едното е, че гласоподавателите на " Алтернатива за Германия " са мощно прочувствени, а недоволствата им са радикални. Ето за какво те следват Лениновата максима " колкото по-зле, толкоз по-добре ". Разбирай: колкото по-голям е хаосът, толкоз по-големи са възможностите за напредък на АзГ. Другото допустимо пояснение: последователите на тази партия не имат вяра, че тя в действителност ще завоюва и по тази причина стрелят лудо във всички направления - с убеждението, че го вършат единствено с халосни патрони. "
Според Иван Кръстев крайнодесните партии в Европа не са единни даже по тематиката за миграцията. В страни като Италия, Гърция, Унгария и Румъния са повече загрижени от това, че прекалено много хора не престават да ги напущат, в сравнение с от това, че други хора имигрират към тях. Да вземем да вземем за пример Унгария, която мнозина считат за най-антиимигрантски настроената страна в Европейски Съюз: това е страната, която преди пандемията издаваше най-вече работни визи на чужденци по отношение на броя на популацията. Политици, които водят акция против имигрантите, след изборите бързо си споделят, че страната им има потребност от задгранична работна ръка, с цел да се поддържа стопанската система.
Такъв беше и казусът с Джорджа Мелони, споделя още Кръстев пред " Шпигел ".
На въпрос дали това не значи, че европейските крайнодесни са в действителност по-безобидни, в сравнение с се е предполагало, Кръстев дава отговор: " Не бих подкрепил такова умозаключение. Едно е несъмнено: колкото по-слаб е демократичният консенсус в дадена страна, толкоз по-опасни са десните партии. И в случай че някоя от тях пристигна на власт, откакто преди този момент е била свалена оттова, вероятността да има развиване в властническа посока е огромна. Това може да се следи при " Право и правдивост " на Ярослав Качински в Полша и при " Фидес " на Виктор Орбан в Унгария. "
Иван Кръстев дава отговор и на въпроса на " Шпигел " дали в страни като Унгария например хората към този момент не ценят демокрацията, свободата на словото и правовата държавност, откакто там не виждаме всеобщи митинги.
" Ако попитате хората дали желаят народна власт, свободни и почтени избори, протекция на малцинствата и свобода на медиите, голямото болшинство ще каже " да ". Но даже да виждат, че тяхната партия нарушава демократичните правила, те ще продължат да гласоподават за нея, тъй като са уверени, че една победа на противниковата партия би представлявала най-голямата опасност за демокрацията. Антидемократи имат вяра, че пазят демокрацията - това е централният абсурд в днешната рецесия на демокрацията. "
В това отношение Кръстев дава образец със Съединени американски щати, където множеството от гласоподавателите на Доналд Тръмп знаят, че за него главните правила на демокрацията де факто нямат никакво значение. Но същите тези хора са уверени, че Демократическата партия съставлява още по-голяма заплаха.
" Не говорете за триумфите на Европейски Съюз "
Накрая от " Шпигел " питат Иван Кръстев по какъв начин демократичните партии да се опълчват сполучливо на наратива на десните популисти, на което българският политолог дава отговор с един ексцентричен съвет: да не се приказва прекомерно доста за триумфите на Европейски Съюз.
Причината: хората правят оценка отрицателно таман най-големите триумфи на Европейски Съюз, измежду които Кръстев показва да вземем за пример Зелената договорка и раздялата с енергийната взаимозависимост от Русия, както и това, че Европейски Съюз се справи с пандемията по-успешно от други.
Но триумфите бързо се не помнят или се одобряват за даденост, до момента в който в същото време недоволството на критиците става част от политическия роман, споделя българският политолог. Когато по време на предизборна кампания политиците изтъкват това, което считат за триумфи на Европейски Съюз, те вероятно ще срещнат повече опозиция, в сравнение с поддръжка, посочва Кръстев. " Най-голямата заплаха е от боязън от гибелта Европейски Съюз да извърши самоубийство ", споделя българският политолог в края на изявлението си за " Шпигел ".
Текстът може да прочетете и на
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ