Кристоф Бендер: Квотите за разпределяне на мигранти бяха грешка
Кристоф Бендер е старши анализатор и заместител.-председател на мозъчния концерн Европейска самодейност за непоклатимост. Базираният в Берлин център стои в основата на миграционната договорка сред Европейски Съюз и Турция, която укроти високата миграционна вълна от 2015 година, когато близо два милиона противозаконни мигранти се пробваха да преминат през източните и южни граници на Европейски Съюз.
на Европейската самодейност за непоклатимост, както тогава се назовава планът, е на бюрото на немския канцлер Ангела Меркел, когато следващата среща на върха на Европейски Съюз е пред разпад поради липса на консенсус по какъв начин да се спрат мигрантите, прииждащи от Турция. Преговорите са в невъзможност и водачите се разотиват до сутринта, обезверени, че не могат да намерят излаз. В посолството на Германия в Брюксел Меркел прекарва една безсънна нощ в срещи и диалози с разнообразни европейски министър председатели и президенти и на сутринта европейското предложение за разрешаване на миграционната рецесия е съединено. Още същия ден 27-те официално го одобряват и на 16 март 2016 година то влиза в действие.
Сделката планува Турция да задържа на своя територия бягащите от гражданската война сирийци и други мигранти от Близкия изток против финансова помощ от Европейски Съюз от 6 милиарда евро за три години за тяхната прехрана в Турция. Европа дава обещание и други неща като събаряне на визите и ускорение на договарянията за участие, само че те в никакъв случай не са изпълнени. Без последици остават и редица турски задължения, в това число законодателни промени, само че като цяло договорката взема решение казуса на Европа с миграцията.
Кристоф Бендер е зам.-директорр на Европейската самодейност за непоклатимост от 2000 година, а преди този момент работи години в района на Югоизточна Европа като началник на просветителни планове, аташе в австрийското посолство в Белград. След това е част от Международния център за развиване на миграционната политика и съветник на разнообразни институции, в това число Федералното канцлерство на Австрия.
В едно от скорошните си изявленията немският канцлер Ангела Маркел сподели, че миграционната рецесия от 2015 година и пандемията от COVID-19 са били най-големите провокации през шестнайсетте ѝ години отпред на държавното управление на Германия. Защо съгласно вас миграционната вълна е била такова тестване? Само поради броя на хората или има нещо в отношението към миграцията у германците, което е мъчно за ръководство?
- Броят на идващите в Германия в действителност беше предизвикателство. В рамките на няколко месеца близо милион души трябваше да бъдат настанени и за тях да се положат грижи. По това време не беше ясно и какъв брой дълго ще продължи този непрекъснат поток от хиляди търсещи леговище хора всеки ден. Това създаваше огромна политическа неустановеност. Едва съглашението Европейски Съюз с Турция от март 2016 година най-сетне сложи под надзор потока от търсещи леговище.
Германия одобри над милион души. Шест години по-късно сполучливо ли са интегрирани те?
- Тогава имаше доста рецензии към Меркел и нейната политика. Но в последна сметка Германия се оправи сносно. В предизборната акция тази есен миграцията и даването на леговище въобще не бяха тематика. Крайнодясната партия AfD ( " Алтернатива за Германия " ) загуби места в Народното събрание.Това е удивително! Това демонстрира, че болшинството в немското общество към момента поддържа политиката на Меркел по отношение на миграцията и убежището, която се основава на човечността и върховенството на закона.
В България част от хората считат, че мигрантите би трябвало да бъдат върнати вкъщи и не ги одобряват в своята среда. Съгласни ли са германците и австрийците мигрантите да бъдат интегрирани и по какъв начин виждат случването на този развой.
- Обществата се трансформират. През 70-те и 80-те години на предишния век множеството германци и австрийци гледаха на имигрантите съмнително и желаеха те да се " приберат вкъщи ". Такива възгледи се резервират и до през днешния ден, само че се споделят от все по-малък сегмент от обществото. Все още има противоречиви въпроси, несъмнено, само че те засягат най-много някои съответни мигранти. Днес и двамата родители на една четвърт от популацията на Австрия, са родени отвън Австрия. Имигрантите станаха част от обществото.
Споделяте ли възгледа, че заявката на Меркел през 2015 година, че мигрантите са добре пристигнали, даде подтик на популизма в Европа?
- Това несъмнено не поддържа популизма в Германия. През 2017 година, след разгара на бежанската рецесия, Меркел беше избрана отново. През лятото на 2021 година тя се радваше на утвърждение от над 80%.
Популистите, които желаят да експлоатират казуса с миграцията, в действителност не се нуждаят от мигранти. За техния роман е задоволителна хипотетична опасност от бъдеща миграция. Унгарският министър председател Виктор Орбан прави това доста добре. Той от години печели от хипотетичната опасност от надвиснала вълна от мюсюлмански мигранти, на процедура без в Унгария да има бежанци.
Има ли схващане в германските/австрийските общества, че техните стопански системи ще се нуждаят от работната мощ на новодошлите от Източна Европа или от другаде имигранти? Важно ли е това за метода, по който виждат интеграцията на мигрантите?
- Германската и австрийската стопанска система са подвластни от труда на имигрантите от края на 60-те години на предишния век, когато и двете страни започнаха интензивно да наемат по този начин наречените " гастарбайтери " от Турция и някогашна Югославия. Повечето хора са наясно, че служащите имигранти са значими за стопанската система, по-специално в строителния бранш, в туризма, опазването на здравето и услугите. Но не мисля, че това определящо за отношението към имиграцията.
Как ще се промени немската миграционна политика при новото държавно управление?
- Коалиционното съглашение на бъдещото държавно управление в Германия е обнадеждаващо. В него ясно се показва, че съдружните сътрудници " желаят да сложат завършек на противозаконните отблъсквания и страданията по външните граници на Европейски Съюз ". То приканва за " миграционни съглашения с трети страни, учредени на европейското и интернационалното право ". Коалицията възнамерява да назначи специфичен делегат за основаване на партньорства в региона на миграцията и е подготвена " да продължи напред с коалиция от държави-членки на Европейски Съюз, които биха желали да одобряват бежанци и интензивно да способстват за това останалите европейски страни да поемат повече отговорност и да съблюдават правото на Европейски Съюз ".
Като се има поради актуалната обстановка, при която систематичното потребление на принуждение в очевидно нарушаване на правото на Европейски Съюз, е публикувано на множеството външни граници на Европейски Съюз, това е по едно и също време амбициозно и обнадеждаващо. Посланието на бъдещото немско държавно управление ясно споделя " не " на отблъскването [на мигранти по границата], " да " на върховенството на закона и " да " на правото на леговище.
Европейски Съюз пробва на няколко пъти да осъвремени миграционната си политика, само че все се сблъсква с проблем с квотите за систематизиране на мигрантите. Смятате ли, че той е решим? 12 страни от Европейски Съюз неотдавна желаеха Европейски Съюз да се обкръжи с ограда. Но Европейската комисия е твърдо срещу това да се случи с пари на Европейски Съюз. Какво мислите за това?
- Беше неточност да се упорства за квоти. Трябва да признаем, че другите общества в Европейски Съюз виждат по друг метод миграцията. Словаците и чехите, като цяло не желаят да одобряват бежанци, само че други, като множеството германци, към момента го вършат. В Германия, Австрия или Нидерландия също има разлики: някои градове и общини са подготвени да одобряват повече бежанци, други не са.
Няма ли да е по-разумно да позволим на тези градове и общини, които желаят да одобряват повече бежанци, да го създадат, само че да не го постановяваме на тези, които не желаят? Настаняването на бежанците там, където се усещат добре пристигнали, също би направило сполучливата интеграция по-лесна. Европейски Съюз би могъл да даде специфични фондове за общности, които желаят да одобряват бежанци - като награждава тези, които го вършат, вместо да санкционира тези, които не го вършат.
© Associated Press
В пика на миграционната рецесия през 2015 година до 140 хиляди мигранти пристигаха месечно в Гърция през Турция, откъдето наемаха лодки, с цел да прекосят Егейско море
Успешна ли беше съгласно вас договорката за миграцията на Европейски Съюз с Турция от 2016 година?
- Някои аспекти от съглашението можеха да се приложат по-добре, особено във връзка с ужасните условия на гръцките острови. Но като цяло това беше явен триумф. Броят на тези, които минаха от Турция към гръцките острови, падна от повече от милион през дванадесетте месеца преди съглашението до 26 хиляди през дванадесетте месеца по-късно. А на хората, удавили се в Егейско море, падна от 1152 на 81. Нямаше изблъскване на мигранти и идващите имаха опция да аплайват за леговище.
Споразумението се провали през 2020 година, главно тъй като страните от Европейски Съюз не дадоха обещание спомагателна помощ за бежанците в Турция. Оттогава ситуацията е извънредно. Гръцките управляващи систематично отблъскват всички, както на сушата, по този начин и в морето, нарушавайки законодателството на Европейски Съюз всеки ден. Стана на практика невероятно да се кандидатства за леговище на гръцката граница.
Може ли Европа да се възползва от опита от съглашението за миграцията с Турция за разрешаване на обстановката в Беларус?
- Споразумението на Европейски Съюз с Турция сподели, че границите могат да се управляват сполучливо и дейно без принуждение, в съдействие с сътрудник от другата страна на границата. Турция се съгласи да одобри назад всички тези, които идват незаконно на гръцките острови, за които гръцките управляващи са решили, че са в сигурност в Турция. В подмяна Европейски Съюз даде великодушна помощ за обучение, обществена помощ и здравни грижи на бежанците, които към този момент живеят в Турция, и даде обещание да презасели по-голям брой бежанци непосредствено от Турция в Европейски Съюз.
Ясно е, че Беларус не може да бъде подобен сътрудник. Но може би, в случай че предложим на Украйна или Молдова съдействие в енергийния бранш или съответни стъпки към интеграция с Европейски Съюз, те биха били подготвени да одобряват търсещите леговище от границата с Беларус и да убедят Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците ВКБООН да обработва молбите им за леговище на тяхна територия. Предложението би трябвало да е съществено и атрактивно, само че би си коствало, защото ще избави животи, ще спре човешките премеждия и ще покаже на Лукашенко, че не може да изнудва Европейски Съюз.
Смятате ли, че Европейски Съюз би съумял да изглади несъгласията като се откаже от квотите за систематизиране на бежанците и ги замести с ad hoc решения като това с Турция?
- Не може да има едно решение за целия Европейски Съюз, защото ползите на страните членки са прекомерно разделечени. Най-обещаващият вид е неофициална коалиция от страни, които са наранени от забележителен брой търсещи леговище. Такава коалиция би трябвало да съживи съглашението на Европейски Съюз и Турция и да предложи сходни договорености на евентуалните сътрудници в Централното и Западното Средиземноморие.
Това не може да бъде Либия, защото хората, върнати в Либия, се озовават в лагери, където изтезанията и изнудването са необятно публикувани. Но може да са Тунис и Мароко.
Такива съглашения биха могли да оказват помощ за по-нататъшно понижаване на противозаконните пристигания, защото хората с дребни шансове да получат за леговище ще се въздържат от качване на лодки, тъй като ще знаят, че бързо ще бъдат върнати. Тогава държавите-членки на Европейски Съюз биха могли да презаселят повече бежанци непосредствено от спешни райони. Това би било в полза на всички.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
на Европейската самодейност за непоклатимост, както тогава се назовава планът, е на бюрото на немския канцлер Ангела Меркел, когато следващата среща на върха на Европейски Съюз е пред разпад поради липса на консенсус по какъв начин да се спрат мигрантите, прииждащи от Турция. Преговорите са в невъзможност и водачите се разотиват до сутринта, обезверени, че не могат да намерят излаз. В посолството на Германия в Брюксел Меркел прекарва една безсънна нощ в срещи и диалози с разнообразни европейски министър председатели и президенти и на сутринта европейското предложение за разрешаване на миграционната рецесия е съединено. Още същия ден 27-те официално го одобряват и на 16 март 2016 година то влиза в действие.
Сделката планува Турция да задържа на своя територия бягащите от гражданската война сирийци и други мигранти от Близкия изток против финансова помощ от Европейски Съюз от 6 милиарда евро за три години за тяхната прехрана в Турция. Европа дава обещание и други неща като събаряне на визите и ускорение на договарянията за участие, само че те в никакъв случай не са изпълнени. Без последици остават и редица турски задължения, в това число законодателни промени, само че като цяло договорката взема решение казуса на Европа с миграцията.
Кристоф Бендер е зам.-директорр на Европейската самодейност за непоклатимост от 2000 година, а преди този момент работи години в района на Югоизточна Европа като началник на просветителни планове, аташе в австрийското посолство в Белград. След това е част от Международния център за развиване на миграционната политика и съветник на разнообразни институции, в това число Федералното канцлерство на Австрия.
В едно от скорошните си изявленията немският канцлер Ангела Маркел сподели, че миграционната рецесия от 2015 година и пандемията от COVID-19 са били най-големите провокации през шестнайсетте ѝ години отпред на държавното управление на Германия. Защо съгласно вас миграционната вълна е била такова тестване? Само поради броя на хората или има нещо в отношението към миграцията у германците, което е мъчно за ръководство?
- Броят на идващите в Германия в действителност беше предизвикателство. В рамките на няколко месеца близо милион души трябваше да бъдат настанени и за тях да се положат грижи. По това време не беше ясно и какъв брой дълго ще продължи този непрекъснат поток от хиляди търсещи леговище хора всеки ден. Това създаваше огромна политическа неустановеност. Едва съглашението Европейски Съюз с Турция от март 2016 година най-сетне сложи под надзор потока от търсещи леговище.
Германия одобри над милион души. Шест години по-късно сполучливо ли са интегрирани те?
- Тогава имаше доста рецензии към Меркел и нейната политика. Но в последна сметка Германия се оправи сносно. В предизборната акция тази есен миграцията и даването на леговище въобще не бяха тематика. Крайнодясната партия AfD ( " Алтернатива за Германия " ) загуби места в Народното събрание.Това е удивително! Това демонстрира, че болшинството в немското общество към момента поддържа политиката на Меркел по отношение на миграцията и убежището, която се основава на човечността и върховенството на закона.
В България част от хората считат, че мигрантите би трябвало да бъдат върнати вкъщи и не ги одобряват в своята среда. Съгласни ли са германците и австрийците мигрантите да бъдат интегрирани и по какъв начин виждат случването на този развой.
- Обществата се трансформират. През 70-те и 80-те години на предишния век множеството германци и австрийци гледаха на имигрантите съмнително и желаеха те да се " приберат вкъщи ". Такива възгледи се резервират и до през днешния ден, само че се споделят от все по-малък сегмент от обществото. Все още има противоречиви въпроси, несъмнено, само че те засягат най-много някои съответни мигранти. Днес и двамата родители на една четвърт от популацията на Австрия, са родени отвън Австрия. Имигрантите станаха част от обществото.
Споделяте ли възгледа, че заявката на Меркел през 2015 година, че мигрантите са добре пристигнали, даде подтик на популизма в Европа?
- Това несъмнено не поддържа популизма в Германия. През 2017 година, след разгара на бежанската рецесия, Меркел беше избрана отново. През лятото на 2021 година тя се радваше на утвърждение от над 80%.
Популистите, които желаят да експлоатират казуса с миграцията, в действителност не се нуждаят от мигранти. За техния роман е задоволителна хипотетична опасност от бъдеща миграция. Унгарският министър председател Виктор Орбан прави това доста добре. Той от години печели от хипотетичната опасност от надвиснала вълна от мюсюлмански мигранти, на процедура без в Унгария да има бежанци.
Има ли схващане в германските/австрийските общества, че техните стопански системи ще се нуждаят от работната мощ на новодошлите от Източна Европа или от другаде имигранти? Важно ли е това за метода, по който виждат интеграцията на мигрантите?
- Германската и австрийската стопанска система са подвластни от труда на имигрантите от края на 60-те години на предишния век, когато и двете страни започнаха интензивно да наемат по този начин наречените " гастарбайтери " от Турция и някогашна Югославия. Повечето хора са наясно, че служащите имигранти са значими за стопанската система, по-специално в строителния бранш, в туризма, опазването на здравето и услугите. Но не мисля, че това определящо за отношението към имиграцията.
Как ще се промени немската миграционна политика при новото държавно управление?
- Коалиционното съглашение на бъдещото държавно управление в Германия е обнадеждаващо. В него ясно се показва, че съдружните сътрудници " желаят да сложат завършек на противозаконните отблъсквания и страданията по външните граници на Европейски Съюз ". То приканва за " миграционни съглашения с трети страни, учредени на европейското и интернационалното право ". Коалицията възнамерява да назначи специфичен делегат за основаване на партньорства в региона на миграцията и е подготвена " да продължи напред с коалиция от държави-членки на Европейски Съюз, които биха желали да одобряват бежанци и интензивно да способстват за това останалите европейски страни да поемат повече отговорност и да съблюдават правото на Европейски Съюз ".
Като се има поради актуалната обстановка, при която систематичното потребление на принуждение в очевидно нарушаване на правото на Европейски Съюз, е публикувано на множеството външни граници на Европейски Съюз, това е по едно и също време амбициозно и обнадеждаващо. Посланието на бъдещото немско държавно управление ясно споделя " не " на отблъскването [на мигранти по границата], " да " на върховенството на закона и " да " на правото на леговище.
Европейски Съюз пробва на няколко пъти да осъвремени миграционната си политика, само че все се сблъсква с проблем с квотите за систематизиране на мигрантите. Смятате ли, че той е решим? 12 страни от Европейски Съюз неотдавна желаеха Европейски Съюз да се обкръжи с ограда. Но Европейската комисия е твърдо срещу това да се случи с пари на Европейски Съюз. Какво мислите за това?
- Беше неточност да се упорства за квоти. Трябва да признаем, че другите общества в Европейски Съюз виждат по друг метод миграцията. Словаците и чехите, като цяло не желаят да одобряват бежанци, само че други, като множеството германци, към момента го вършат. В Германия, Австрия или Нидерландия също има разлики: някои градове и общини са подготвени да одобряват повече бежанци, други не са.
Няма ли да е по-разумно да позволим на тези градове и общини, които желаят да одобряват повече бежанци, да го създадат, само че да не го постановяваме на тези, които не желаят? Настаняването на бежанците там, където се усещат добре пристигнали, също би направило сполучливата интеграция по-лесна. Европейски Съюз би могъл да даде специфични фондове за общности, които желаят да одобряват бежанци - като награждава тези, които го вършат, вместо да санкционира тези, които не го вършат.
© Associated Press
В пика на миграционната рецесия през 2015 година до 140 хиляди мигранти пристигаха месечно в Гърция през Турция, откъдето наемаха лодки, с цел да прекосят Егейско море
Успешна ли беше съгласно вас договорката за миграцията на Европейски Съюз с Турция от 2016 година?
- Някои аспекти от съглашението можеха да се приложат по-добре, особено във връзка с ужасните условия на гръцките острови. Но като цяло това беше явен триумф. Броят на тези, които минаха от Турция към гръцките острови, падна от повече от милион през дванадесетте месеца преди съглашението до 26 хиляди през дванадесетте месеца по-късно. А на хората, удавили се в Егейско море, падна от 1152 на 81. Нямаше изблъскване на мигранти и идващите имаха опция да аплайват за леговище.
Споразумението се провали през 2020 година, главно тъй като страните от Европейски Съюз не дадоха обещание спомагателна помощ за бежанците в Турция. Оттогава ситуацията е извънредно. Гръцките управляващи систематично отблъскват всички, както на сушата, по този начин и в морето, нарушавайки законодателството на Европейски Съюз всеки ден. Стана на практика невероятно да се кандидатства за леговище на гръцката граница.
Може ли Европа да се възползва от опита от съглашението за миграцията с Турция за разрешаване на обстановката в Беларус?
- Споразумението на Европейски Съюз с Турция сподели, че границите могат да се управляват сполучливо и дейно без принуждение, в съдействие с сътрудник от другата страна на границата. Турция се съгласи да одобри назад всички тези, които идват незаконно на гръцките острови, за които гръцките управляващи са решили, че са в сигурност в Турция. В подмяна Европейски Съюз даде великодушна помощ за обучение, обществена помощ и здравни грижи на бежанците, които към този момент живеят в Турция, и даде обещание да презасели по-голям брой бежанци непосредствено от Турция в Европейски Съюз.
Ясно е, че Беларус не може да бъде подобен сътрудник. Но може би, в случай че предложим на Украйна или Молдова съдействие в енергийния бранш или съответни стъпки към интеграция с Европейски Съюз, те биха били подготвени да одобряват търсещите леговище от границата с Беларус и да убедят Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците ВКБООН да обработва молбите им за леговище на тяхна територия. Предложението би трябвало да е съществено и атрактивно, само че би си коствало, защото ще избави животи, ще спре човешките премеждия и ще покаже на Лукашенко, че не може да изнудва Европейски Съюз.
Смятате ли, че Европейски Съюз би съумял да изглади несъгласията като се откаже от квотите за систематизиране на бежанците и ги замести с ad hoc решения като това с Турция?
- Не може да има едно решение за целия Европейски Съюз, защото ползите на страните членки са прекомерно разделечени. Най-обещаващият вид е неофициална коалиция от страни, които са наранени от забележителен брой търсещи леговище. Такава коалиция би трябвало да съживи съглашението на Европейски Съюз и Турция и да предложи сходни договорености на евентуалните сътрудници в Централното и Западното Средиземноморие.
Това не може да бъде Либия, защото хората, върнати в Либия, се озовават в лагери, където изтезанията и изнудването са необятно публикувани. Но може да са Тунис и Мароко.
Такива съглашения биха могли да оказват помощ за по-нататъшно понижаване на противозаконните пристигания, защото хората с дребни шансове да получат за леговище ще се въздържат от качване на лодки, тъй като ще знаят, че бързо ще бъдат върнати. Тогава държавите-членки на Европейски Съюз биха могли да презаселят повече бежанци непосредствено от спешни райони. Това би било в полза на всички.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ