Избори за никъде
Колкото повече доближава датата 14 ноември, разграничителните линии в обществото се множат със скоростта на разпространяването на вируса, а оптимизмът се стопи като първия сняг, едвам покрил върховете.
Четвъртата вълна добави ново публично разделяне: сред имунизирани и антиваксъри. Зеленият документ изправи лекари против лаборанти, учители против родители, работодатели против служащи, остарели против млади. Всички против Стойчо Кацаров. ГЕРБ против Радев.
Становището на Конституционния съд, че Кирил Петков е бил министър, обезсмисли разделянето кой е честен и кой не. Но пък незабавно прибави нова алена линия сред българите у нас и тези, живеещи в странство.
Но това са бели ядове. Защото две седмици преди изборите,
България си живее в неуместния свят
който няма нищо общо нито с дневния ред на света, още по-малко с бъдещето на Европа.
Докато страните на Стария континент една по една махат коронавирус рестриктивните мерки, ние сме на крачка от локдаун.
Докато Брюксел одобри последната порция от икономическите проекти на държавите-членки, нашият едвам в този момент потегли към европейската столица. И то в подобен насипен тип, че цяло знамение ще е, в случай че незабавно не ни го върнат.
Целият европейски бизнес към този момент написа големи планове по Зелената договорка. Само в България бизнесмените още чакат парите от мизерните коронавирус помощи.
Докато европейските общини към този момент се сдружават, с цел да обновят градовете си, нашите кметовете месеци наред обикалят селата, тъй като вършат избори.
В света оборотите в стопанските системи се усилват, а пристанищата едвам съумяват да обработят утроените товари, у нас месец не можем да изтеглим един изтърбушен транспортен съд.
Криза с газа трансформира енергийната карта на Европа, само че у нас борбата от година и половина си е друга - кой ще е бъдещият началник на КЕВР.
Несъмнено това още веднъж ще е един от първите пазарлъци в новото Народно заседание. Което, както към този момент се вижда още занапред, нито ще е доста по-различно от остарялото, нито ще има доста по-големи шансове да излъчи кабинет. Поне в случай че се има вяра на разбора от кохортата социолози, които дефинитивно изместиха политиците в оределите предизборни студиа.
Те обаче сложиха на масата поредност от парадоксални изречения, които удивително изясняват родната предизборна картина.
1. Герджиков може да не успее да победи Радев, само че Радев може и да не успее да завоюва.
Какво значи това? Закъснялата и семпла акция на професора, изпъстрена с монументи и цветя, доста мъчно ще тормози настоящия президент. Но борбата на Радев не е с съперника, а с вируса, цените и грешките на служебното държавно управление. Затова и балотажът, който до скоро бе чисто предполагаем, може да вдигне изненадващо висока анти Радев вълна и по образеца на 2001 и 2016 година страната да избере държавен глава с углавен избор. Дали обаче философията за обединяването на новия президент ще наподобява на ранния Първанов или късния Радев, това още никой не може да каже.
Ако пък Радев бъде избран отново, политиката на разделянето ще даде трети късмет на партиите на смяната. Сигналите по едно и също време от ГЕРБ, Лозан Панов и патриотите за иден импийчмънт към този момент вършат изборния резултат освен оспорван, само че и временен.
2. ГЕРБ ще е първа политическа мощ, само че кабинетът зависи от " Продължаваме промяната ".
Поставянето на партията на Борисов и на Кирил Петков на първите две места на изборите като сигурни мандатоносители ни вкарва в голям политически компромис - да се върнем в модела " Борисов ", в който огромният проблем бе корупцията или да продължим с модела " Радев ", в който не по-малък проблем е погазването на законите.
И в случай че се разчита, че някакво задоволително решение ще пристигна в 59-тата минута с третия мандат и с програмен кабинет, то обезсмислянето на резултатите от изборите става още по-актуално.
3. Чака се по-голямата интензивност, само че в случай, че няма локдаун.
Плеядата математици-вирусолози с много огромна акуратност пресметнаха в края на лятото стръмната есенна крива на болестта. Едва ли е загадка за политиците какво написа в листчетата на Витанов.
Не са знаели очевидно единствено социолозите, които лелеяха за 3,6 милиона изборна интензивност.
Черната статистика сигурно ще удари Българска социалистическа партия. Най-голямото незнайно за всички обаче идва с изявлението на министър Кацаров, който даде две седмици експериментален интервал за новата сертификационна действителност, а след това самичък заприказва за локдаун.
Иначе казано: с прибежката до кварталния магазин или аптеката, на 14 и 21 ноември ще отскачаме и до урните...
Имали сме избори на вярата, на смяната, на силата. Имали сме наказателни, даже омерзителни вотове. Помним доста непредвидени развръзки и още толкоз непредсказуеми обрати. Но избори, за които да е ясно, че водят към задънена улица - за първи път ни е. Дано да е за финален.
Четвъртата вълна добави ново публично разделяне: сред имунизирани и антиваксъри. Зеленият документ изправи лекари против лаборанти, учители против родители, работодатели против служащи, остарели против млади. Всички против Стойчо Кацаров. ГЕРБ против Радев.
Становището на Конституционния съд, че Кирил Петков е бил министър, обезсмисли разделянето кой е честен и кой не. Но пък незабавно прибави нова алена линия сред българите у нас и тези, живеещи в странство.
Но това са бели ядове. Защото две седмици преди изборите,
България си живее в неуместния свят
който няма нищо общо нито с дневния ред на света, още по-малко с бъдещето на Европа.
Докато страните на Стария континент една по една махат коронавирус рестриктивните мерки, ние сме на крачка от локдаун.
Докато Брюксел одобри последната порция от икономическите проекти на държавите-членки, нашият едвам в този момент потегли към европейската столица. И то в подобен насипен тип, че цяло знамение ще е, в случай че незабавно не ни го върнат.
Целият европейски бизнес към този момент написа големи планове по Зелената договорка. Само в България бизнесмените още чакат парите от мизерните коронавирус помощи.
Докато европейските общини към този момент се сдружават, с цел да обновят градовете си, нашите кметовете месеци наред обикалят селата, тъй като вършат избори.
В света оборотите в стопанските системи се усилват, а пристанищата едвам съумяват да обработят утроените товари, у нас месец не можем да изтеглим един изтърбушен транспортен съд.
Криза с газа трансформира енергийната карта на Европа, само че у нас борбата от година и половина си е друга - кой ще е бъдещият началник на КЕВР.
Несъмнено това още веднъж ще е един от първите пазарлъци в новото Народно заседание. Което, както към този момент се вижда още занапред, нито ще е доста по-различно от остарялото, нито ще има доста по-големи шансове да излъчи кабинет. Поне в случай че се има вяра на разбора от кохортата социолози, които дефинитивно изместиха политиците в оределите предизборни студиа.
Те обаче сложиха на масата поредност от парадоксални изречения, които удивително изясняват родната предизборна картина.
1. Герджиков може да не успее да победи Радев, само че Радев може и да не успее да завоюва.
Какво значи това? Закъснялата и семпла акция на професора, изпъстрена с монументи и цветя, доста мъчно ще тормози настоящия президент. Но борбата на Радев не е с съперника, а с вируса, цените и грешките на служебното държавно управление. Затова и балотажът, който до скоро бе чисто предполагаем, може да вдигне изненадващо висока анти Радев вълна и по образеца на 2001 и 2016 година страната да избере държавен глава с углавен избор. Дали обаче философията за обединяването на новия президент ще наподобява на ранния Първанов или късния Радев, това още никой не може да каже.
Ако пък Радев бъде избран отново, политиката на разделянето ще даде трети късмет на партиите на смяната. Сигналите по едно и също време от ГЕРБ, Лозан Панов и патриотите за иден импийчмънт към този момент вършат изборния резултат освен оспорван, само че и временен.
2. ГЕРБ ще е първа политическа мощ, само че кабинетът зависи от " Продължаваме промяната ".
Поставянето на партията на Борисов и на Кирил Петков на първите две места на изборите като сигурни мандатоносители ни вкарва в голям политически компромис - да се върнем в модела " Борисов ", в който огромният проблем бе корупцията или да продължим с модела " Радев ", в който не по-малък проблем е погазването на законите.
И в случай че се разчита, че някакво задоволително решение ще пристигна в 59-тата минута с третия мандат и с програмен кабинет, то обезсмислянето на резултатите от изборите става още по-актуално.
3. Чака се по-голямата интензивност, само че в случай, че няма локдаун.
Плеядата математици-вирусолози с много огромна акуратност пресметнаха в края на лятото стръмната есенна крива на болестта. Едва ли е загадка за политиците какво написа в листчетата на Витанов.
Не са знаели очевидно единствено социолозите, които лелеяха за 3,6 милиона изборна интензивност.
Черната статистика сигурно ще удари Българска социалистическа партия. Най-голямото незнайно за всички обаче идва с изявлението на министър Кацаров, който даде две седмици експериментален интервал за новата сертификационна действителност, а след това самичък заприказва за локдаун.
Иначе казано: с прибежката до кварталния магазин или аптеката, на 14 и 21 ноември ще отскачаме и до урните...
Имали сме избори на вярата, на смяната, на силата. Имали сме наказателни, даже омерзителни вотове. Помним доста непредвидени развръзки и още толкоз непредсказуеми обрати. Но избори, за които да е ясно, че водят към задънена улица - за първи път ни е. Дано да е за финален.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ