Кокошките с латинско название Gallus е род, състоящ се от

Кокошките с латинско наименование Gallus е жанр, състоящ се от 4 типа птици, роднини с фазаните. Днес се срещат в Индостан и още някои прилежащи острови. Едва ли има по-голям жанр птици на Земята през днешния ден от кокошия. Този факт се дължи на превръщането на дивата банквска кокошка в домашна птица, отглеждана от хората за кокоше месо. Днес това е промишленост в промишлени мащаби.

Съществуват доста породи кокошки, които се отглеждат главно за яйца или за месо. Има обаче и такива, селектирани за специфични цели. Най-известни измежду тях са японските кокошки. Те са главно бойни породи. Става въпрос за домашни птици, които имат забележителна визия и държание и провокират интереса на хората, които са заинтригувани от най-известната и многочислена домашна птица наред с пуйки, гъски, патки.

История на японските кокошки

Японските породи кокошки в болшинството си са селектирани преди епохи и в този момент се назовават още борцови породи, тъй като задачата на основаването им е била битката. Всички са с враждебен характер и съставляват относително едри птици, познати в няколко разновидността на оцветяване, като най-хубавите екземпляри измежду тях са от дивия кафяв цвят.

Инстинктът им за пердах е толкоз мощно заложен, че даже женските се бият, а петлите са мощно териториални и ревностно пазят харема си. Войнственият им темперамент се демонстрира още на 2-3 седмици. В предишното са употребявани главно за два типа пердах с петли, провеждани с естествени шпори или с железни.

Днес тези занимания са неразрешени със закон, само че птиците си остават очебийно нападателни. Те имат освен неповторим екстериор, който е доста цветен, само че и извънредно самостоятелен характер и възприятие за предимство над другите домашни птици. Противно на упованията са много спокойни и гальовни с хората и не атакуват постоянно стопаните си.

Видове японски кокошки

Сред феновете на поданиците на кокошето царство от японските кокошки най-известни са породите Шамо, Ямато, Феникс, Коейоши, Йокохама, Куро кашива - японската черна кокошка, Тоумару и други. Най-известните от тях заслужават по-специално внимание.

Японски кокошки Шамо

Това е борцова японска мини кокошка, с присъща визия и манталитет на борците. Тя не е от носливите породи, снася към 60-80 яйца годишно.

Птицата стои високо изправена и е доста витална. Прави усещане, че има много изпъкнала глава, с голо лице с набръчкана кожа. Отличава се също с къса човка, дълга шия и добре изразена грива към врата.

Крилата на птицата са високо сложени, сочат надолу.

Има заголени гърди, мускулести, здрави.

Средно къси крайници, жълти при ярко оцветените и сиви при тези с мрачно оперение.

Гърбът е необятен, прав, много дълъг, към опашката се стеснява мощно.

Гребенът е червен, с форма на орех, крепко подложен.

Очите му са изпъкнали, изразителни, жълто до оранжево оцветени.

Дългата шия образува начело гуша.

Менгушите са ясно изразени, изключително при възрастните екземпляри.

Човката му е къса, леко извита нагоре.

Опашката му е къса, леко е повдигната нагоре. Основните сърповидни пера са наклонени надолу, а долните са сгънати нагоре и стърчат леко.

Оперението приляга компактно към тялото на птицата. В цветово отношение се следят златисто, сребристо, жълто, черно, бяло, гълъбово и сиво.

Живото тегло на петлите е от 0, 8 до 1 кг, а на кокошките от 0, 6 до 0, 8 кг.

Шамо, което и в превод значи войник, са отлични и упорити бойци и би трябвало да бъдат отглеждани настрана, защото са доста напористи. Те са взискателни, храната им би трябвало да бъде богата на протеини. Към нея би трябвало да се прибавят и витамини един път седмично.

Необходимо е да се обезпечи задоволително място за младите птици, тъй като ще стартират да се бият още в невръстна възраст. Отглеждането на кокошките за яйца не е целесъобразно.

Японски кокошки Ямато

Породата Ямато е зародила като бойна порода, селектирана от японските животновъди. Целта, която са гонили, е дребна, само че издръжлива птица със ядосан темперамент. Създадена е особено за развлечение на японските императори, известни с интереса си към багра с петли. Съвременните птици от породата са запазили изцяло присъщите черти на своите предшественици.

Те са дребни по мярка, с неприятно оперение, което в долната част към опашката съвсем липсва, има типичните обеци и месесто лице.

Тялото им е необятно и изправено, има форма на яйце. Към опашката леко се стеснява.

Вратът е със междинна дължина, леко накривен напред.

Опашката му е къса, с цел да не пречи по време на борбите, а коремът му е едва развъртян.

Главата му е дребна, само че веждите са ясно забележими и това придава по-застрашителен тип на птицата.

Човката е къса, само че здрава, а очите му имат перлен цвят.

Краката не са дълги, само че са мощни и мускулести.

Теглото на кокошките стига до 1, 3-1, 5 кг, а на петлите до 1, 7 кг.

Птицата като цяло е много нападателна. Лесно кълве и по-големи пилета от нея, по тази причина също би трябвало да се отглежда настрана от други типове домашни птици. Тези кокошки също се характеризират с доста ниско произвеждане на яйца.

Японските кокошки Феникс

Тази порода японски кокошки има особено място измежду всички останали. Тя се появява в началото в Китай, само че развъждането става извънредно в Япония и приносът на японските селекционери е доста значим.

Птиците са отглеждани за потребностите на императорското семейство и на останалите жители е било неразрешено да ги ядат. И през днешния ден традицията тези птици да се ядат единствено от богати и авторитетни хора в Япония продължава.

Птицата от тази порода е в действителност забележителна. Опашката на петела е цели 90 сантиметра. Може да пораства без спиране в продължение на 5 години. В град Нагоя към момента продължава развъждането на кокошките Феникс.

Този японски петел е присъщ с огромната си грива. Главата му е дребна, а клюнът е междинен. Очите му са оранжеви на цвят. Опашката е доста дълга, само че съгласно европейските правила не трябва да се разрешава разгръщане над 3 метра, до момента в който в Япония позволяват до 10 метра.

Тялото на женските птици е фино, оперението може да допира земята при вървене. Мъжките са малко по-едри.

Пилетата тежат до 2 кг, мъжките с 0, 5 кг повече. Оперението им е сиво или синьо. Птицата наподобява доста елегантно с изправения си гордо гребен, въпреки че е дребна на размер.

Отглеждането на тази порода изисква изключително запас. Тя есе нуждае от температури от 10-12 градуса и никога не би трябвало да пада под 5 градуса. Естествената вентилация е доста значима. Ако се понижи, понижава притокът на О2 и птицата го усеща незабавно.

Трябва постоянно да се на изсъхнало и топло. Нуждае се и от всекидневна разходка навън. Когато опашката не е пораснала още повече от 2 метра, птицата може да върви, без да се постанова контрол над нея. Ако е по-дълга, би трябвало да се следи при разходката на открито. За да се предотврати пострадване на опашката, перата от време на време се поставят на специфични подложки.

Не се предлага тази порода да се отглежда в клетка. Качеството на перата се утежнява очевидно, а главното достолепие на пази птица е във външния тип.

Производството на яйца от тези птици е 50-100 на година. Нито яйцата, нито месото им съставляват изключително полезност. Основната цел на развъждането е декоративна. Важна роля играе убеждението, че притежаването на тази птица носи благополучие и благоденствие.