Когато става въпрос за императорите на Русия, всеки от тях

Когато става въпрос за императорите на Русия, всеки от тях се помни с някакво свое действие, или с нещо фрапиращо от живота му.

За император Александър ІІ в Русия незабавно си спомнят, че това е владетелят, премахнал крепостното право, а ние си спомняме за него като за Цар Освободител.

Той е владетелят на Русия, оповестил война на Турция, вследствие на която България се връща още веднъж на картата на Европа.

Без подозрение този монарх е значима фигура в историята от наша позиция като наранени от външната му политика, а също буди интерес с вътрешните си каузи, защото крепостничеството е система, напълно сходна на робството и нейното унищожаване има изражение на гражданска война в устройството на обществото.

Навсякъде по света робството е премахвано с гражданска война или война. На процедура този развой в Русия се е случил посредством промени, само че дали всичко е имало смисъла на избавление на подвластни хора от употребата на господарите им, както звучи на доктрина? Изводът може да бъде изработен, откакто се прегледа животът и делата на Александър ІІ.

Биографични бележки за император Александър ІІ

Александър ІІ е правоприемник на нечовечен и закостенял държател. Баща му, Николай І, е един от най-консервативно управлявалите владетели в династия Романов. Наричали го Палкин - от палка, пръчка, тъй като по негово време доста известно става наказването пердах с пръчка. Този държател си извоюва и друго название - Жандарм на Европа, откакто потушава грубо революцията в Австро-Унгария. Несъмнено Русия живее в тъмни времена при Николай І и това се отразява както на живота на популацията, по този начин и на позицията, която страната заема в интернационалните връзки.

Поражението на Русия в Кримската война демонстрира, че новият император получава в завещание една консервативна и изостанала страна. Необходимостта от реформиране на системата била повече от належаща. И Александър ІІ чудесно схваща тази нужда, още когато заема престола през 1855 година.

Според един от откривателите на неговото ръководство Александър ІІ става модернизатор, без да е подобен по предопределение. Просто потребностите на времето му го постановат.

За да се стигне до промените, пътят на императора като държател на голямата страна минава по един обичаен път, само че единствено на пръв взор.

Александър е престолонаследник, първороден наследник на Николай І и брачната половинка му Александра Фьодоровна, щерка на пруския крал Фридрих Вилхелм ІІІ.

Младият престолонаследник обаче получава демократично обучение под управление на поета Жуковски.

През първата година на ръководството си владетелят се сблъсква с казуса Кримска война, в която в последна сметка Русия търпи проваляне. Това подсказва на нейния монарх, че е неотложно да предприеме промени, с цел да модернизира изостаналата си страна.

Най-важната вътрешна промяна е анулацията на крепостното право. До анулацията му, осъществена през 1861, селяните в централните съветски губернии са в персонална взаимозависимост от помешчика, който можел да ги пребива, убива, продава или даже проиграва на карти. По това време официално било неразрешено убийството на селяни със закон, само че той не се спазвал.

С промяната царят им дава персонална независимост, само че земята остава у помешчиците и за множеството селяни времето до същинската независимост се проточва с десетилетия. Крепостното право било победено, само че не и бедността.

Друга значима промяна е въвеждането на системата за локално самоуправление. Освен това наложителното осъвременяване на армията също е осъществено. Той редуцира нейната бройка и я прави по-модерна.

Висшето обучение също получава своята самостоятелност.

Съдът и финансовата система също са осъвременени.

Външна политика на Александър ІІ

Руската империя търпи ново разширение при Александър ІІ. В Средна Азия съветските земи се простират до Иран, а в Далечния изток стига до Тихия океан. По това време дефинитивно е обуздан Северен Кавказ, само че пък Аляска е купена от Съединени американски щати. По момента двете страни я употребяват общо.

Курилските острови са заменени със Сахалин през ХХ век. Аляска и Курилите са считани за далечни територии, които мъчно могат да бъдат отбранявани.

През 1877 - 1878 година Александър ІІ е императорът, който води Руско- турската война, вследствие на която България получава своята независимост като малко княжество.

Запомнете! Един факт, който остава съвсем незнаен е, че Александър ІІ взима присъединяване в съглашението от Райхщад с Австро- Унгария, което е стъпка към Берлинския конгрес, който разпокъсва България.

Личността на Александър ІІ

Императорът се отличавал с възприятието си за комизъм. Той постоянно обичал да повтаря, че да се ръководи Русия е сложна, само че изцяло безполезна работа.

А прекомерно любопитен е казусът с визитата му в православен храм, където се появил внезапно. Тъй като не бил предстоящ, полицейският шеф трябвало с юмруци и боричкане да му отвори път. През цялото време служителят повтарял с крещене фразите с страхопочитание и с уважение, до момента в който жестоко разчиствал път на Величеството. По-късно императорът коментирал, че най-сетне е съумял да разбере по какъв начин в Русия хората се учат на страхопочитание и уважение.

Интересен миг в биографията му е, че при посещаване в Лондон още като престолонаследник се влюбил в кралица Виктория. Заради мястото, което и двамата заемали в обществото, никакви връзки не можело да се осъществят, а по-късно, към този момент като император Александър ІІ не се отзовавал изключително почтително към остарялата си обич, наричал я ребром упорита магьосница.

Личният му избор е зависещ на политиката. Жени се за немската княгиня Мария Хесенска, само че имал и доста фаворитки. След гибелта на жена си се оженил за една от тях, Екатерина Долгорукова. Имал общо 12 деца, 8 от първия и 4 от втория си брак.

Това е може би императорът претърпял най-вече атентати. Това се изяснява с обстоятелството, че по негово време съветските революционери стартират да употребяват терора.

Първото нападение над Александър ІІ е от 1886 година. По царския конвой е хвърлена бомба от придвижването национална воля. Последвали още 4. По императора стреляли, хвърляли бомби, взривявали царския трен, само че той оцелявал.

Има и един атентат, който е обвързван директно с България. През 1880 година Александър ІІ приготвя тържествена вечеря на българския княз Александър Батенберг в трапезарията на Зимния замък. Двамата монарси обаче закъсняват за вечерята и това ги избавя, само че 67 души от личния състав, който е подготвял тържествената вечерна среща потърпевш. Някои са ранени, други убити.

Последният опит се оказал съдбовен. На 1 март 1881 година царският конвой бил в Петербург и по него хвърлили бомба от Народна воля. Групата, която съумява да убие монарха е известна като първомартовци. Това са 8 членове на терористичната организация, които приготвят и реализират убийството на владетеля. Те задействат самоделна бомба, само че Александър ІІ оцелява и излиза жив от каретата. Един от атентаторите обаче взривява бомба до него. Царят потърпевш от самоубийственият атентат и умрял няколко часа по-късно от раните си.

На мястото на гибелта му е издигната черква. Това е Възкресение Христово и тя през днешния ден е емблема на града.