Еднакви или противоположни?
Кое ни притегля у обичания – еднаквостта или противоположностите? Искрено имаме вяра, че желаеме да сме с някой като нас – той да споделя нашите ползи, да наподобява на нас, което би ни подсигурило хармонията. Та какво е сродната душа, която всеки търси, в случай че не да откриеш в някой различен своето второ Аз. А и не избираме ли приятелите си точно на този принцип – в случай че ние сме луди глави, те са съвсем щураци като нас, с цел да лудуваме дружно. Ако ние сме спокойни и разсъдливи, те са също уравновесени хора, с които можем да проведем изчерпателен и логичен диалог. Ако сме веселяци, те са не по-малко душата на компанията.
Само че любовта и другарството, макар някои допирателни, са безусловно разнообразни неща. Да, във всяка същинска обич би трябвало да има и другарство, то е заварката. Но обичаният освен ни притегля друго, само че може и да ни нарани по изцяло друг метод. А когато с него споделяме и живота си, макар пламъка на възприятията, не постоянно е елементарно. Както и с приятелите, прочее.
Присъствието на противоположности в двойката оказва помощ на връзките. Максимата - „ противоположностите се притеглят “, не се е появила от нищото. Нормално е, в случай че съм свенлива, да одобрявам наперените. Или в случай че съм с две леви ръце – да се удивлявам от сръчковците. Но става въпрос за полюси, които да поддържат салдото - евентуално това е идеалната формула, доколкото въобще съществува такава. Когато единият е грохнал, другият да има силата да вдъхне кураж. Когато единият вижда оптимистичния процес на събитията, другия да дава разумно-песимистичния взор, насочен от позицията: „ ами в случай че всичко се обърка... ” Когато единият работи прочувствено и преждевременно, другият да приказва с гласа на разсъдъка. Нещо като огъня и водата – щом единият пали, другият да смъква градусите. Щом единият литне нависоко, другият да му припомня, че с изключение на небе, има и земя и съприкосновението с нея наранява.
Различните ползи на двамата могат да бъдат и плюс, освен минус. Ако тя обича книгите и филмите, а той си пада по компютрите – би било отлично, в случай че имат отворените сетива всеки да надникне в света на другия. Това ще ги направи по-богати духовно, ще разшири кръгозора им. Понякога на човек му би трябвало прекомерно малко (всъщност по никакъв начин не е малко, а всичко – една любов), с цел да види, че зад дебелата стена, която е издигнал сред себе си и околния свят, съществуват прелестни непознати неща. Така може да открие, че домашните любимци освен хапят и драскат, както до момента е мислел, само че са и доста благи. Или че растенията не съществуват единствено, с цел да съхнат неоснователно, само че могат да бъдат и изумителни. А откривателството в живота е най-прекрасното нещо.
Не е зле и всеки от двамата да си даде сметка за нещата, в които е най-хубав. Ако тя обича да готви и го прави все по-добре, тъй като го прави с обич, а той е умел, отдава му се майсторенето на всякакви неща и го прави с кеф и желае техният дом да е единствен и несравним, какво по-хубаво от това. Не пречи, несъмнено, той да е кулинарът у дома и да шашка с манджи, дето ги няма на никое място, а сръчната да е дамата. Вероятно тя няма да е богинята на слагането на плочки, да вземем за пример, само че познавам дами, които идеално са боядисали стаите или са облепили с фолио старите мебели.
Така, че да си с някой като теб, като основа на връзките, е прелестно. Особено що се отнася до шерването на сходни базисни полезности. Но съществуването на задоволително доста противоположности, които ви вършат нещо изцяло, резултат от това допълнение, е съвършеният вид. А и приказваме за едно цяло, което се състои от приключени персони. Заедно те са нещо напълно друго – това ново НИЕ на хармоничната двойка.
Само че любовта и другарството, макар някои допирателни, са безусловно разнообразни неща. Да, във всяка същинска обич би трябвало да има и другарство, то е заварката. Но обичаният освен ни притегля друго, само че може и да ни нарани по изцяло друг метод. А когато с него споделяме и живота си, макар пламъка на възприятията, не постоянно е елементарно. Както и с приятелите, прочее.
Присъствието на противоположности в двойката оказва помощ на връзките. Максимата - „ противоположностите се притеглят “, не се е появила от нищото. Нормално е, в случай че съм свенлива, да одобрявам наперените. Или в случай че съм с две леви ръце – да се удивлявам от сръчковците. Но става въпрос за полюси, които да поддържат салдото - евентуално това е идеалната формула, доколкото въобще съществува такава. Когато единият е грохнал, другият да има силата да вдъхне кураж. Когато единият вижда оптимистичния процес на събитията, другия да дава разумно-песимистичния взор, насочен от позицията: „ ами в случай че всичко се обърка... ” Когато единият работи прочувствено и преждевременно, другият да приказва с гласа на разсъдъка. Нещо като огъня и водата – щом единият пали, другият да смъква градусите. Щом единият литне нависоко, другият да му припомня, че с изключение на небе, има и земя и съприкосновението с нея наранява.
Различните ползи на двамата могат да бъдат и плюс, освен минус. Ако тя обича книгите и филмите, а той си пада по компютрите – би било отлично, в случай че имат отворените сетива всеки да надникне в света на другия. Това ще ги направи по-богати духовно, ще разшири кръгозора им. Понякога на човек му би трябвало прекомерно малко (всъщност по никакъв начин не е малко, а всичко – една любов), с цел да види, че зад дебелата стена, която е издигнал сред себе си и околния свят, съществуват прелестни непознати неща. Така може да открие, че домашните любимци освен хапят и драскат, както до момента е мислел, само че са и доста благи. Или че растенията не съществуват единствено, с цел да съхнат неоснователно, само че могат да бъдат и изумителни. А откривателството в живота е най-прекрасното нещо.
Не е зле и всеки от двамата да си даде сметка за нещата, в които е най-хубав. Ако тя обича да готви и го прави все по-добре, тъй като го прави с обич, а той е умел, отдава му се майсторенето на всякакви неща и го прави с кеф и желае техният дом да е единствен и несравним, какво по-хубаво от това. Не пречи, несъмнено, той да е кулинарът у дома и да шашка с манджи, дето ги няма на никое място, а сръчната да е дамата. Вероятно тя няма да е богинята на слагането на плочки, да вземем за пример, само че познавам дами, които идеално са боядисали стаите или са облепили с фолио старите мебели.
Така, че да си с някой като теб, като основа на връзките, е прелестно. Особено що се отнася до шерването на сходни базисни полезности. Но съществуването на задоволително доста противоположности, които ви вършат нещо изцяло, резултат от това допълнение, е съвършеният вид. А и приказваме за едно цяло, което се състои от приключени персони. Заедно те са нещо напълно друго – това ново НИЕ на хармоничната двойка.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ