“Война за живота на нашето дете“: Здравната криза, произлизаща от конфликта в Украйна
Катя е на път към болница за незабавна интервенция на 17-годишната си щерка Алинка, която има рак на костите, когато Русия нахлува в Украйна.
Техният доктор от Националния онкологичен институт в Киев им се обажда и ги поучава да се приберат у дома за личната им сигурност. Скоро фамилията осъзнава, че единственият вид е лекуването на Алинка да продължи в чужбина.
“Решихме го без съмнение, тъй като това не е единствено война с нашите окупатори, само че и война за живота на нашето дете “, споделя Катя в материал на Ройтерс, отдаден на резултатите от войната и бежанската вълна върху здравните системи и ориста на хората с разнообразни болести.
Катя и щерка ѝ в този момент са във Варшава, Полша, в очакване на лекуване за Алинка, чието положение е устойчиво.
Те са измежду повече от 1 милион души, които са избягали в Полша от Украйна, с цел да се скрият от ескалиращата война. Други 700 000 са отишли в прилежащи страни като Румъния и Молдова. Броят на бежанците може да доближи 4 млн. души, предвижда Организация на обединените нации.
Точка на изкривяване
Във военно време рецесиите в опазването на здравето – неналичието на достъп до лечебни заведения и лекуване, огнища на разнообразни заболявания, недохранване и други сходни проблеми постоянно убиват доста повече хора, в сравнение с бомбите и патроните.
Световната здравна организация (СЗО) предизвестява за евентуална районна здравна злополука в допълнение към големия брой смъртни случаи и опустошения от сраженията в Украйна. Опасенията са, че притокът на бежанци в прилежащите страни ще докара здравните им системи до ръба.
Страните, които понасят тежестта на идващите бежанци, се притесняват, че точката на изкривяване е близо, акцентирайки, че броят на леглата и лекарите не може да се удвои за една нощ, изключително в здравните системи, които към този момент са изтощени от двегодишната битка с пандемията от Covid-19.
" Можем да обявим, че ще лекуваме всички украински деца, само че се притеснявам, че това е просто нереалистично. Ще предоставим допустимо най-хубавата помощ, само че не можем да вършим чудеса “, споделя Ернест Кучар, началник на педиатрията в болничното заведение на Медицинския университет във Варшава.
Полското здравно министерство съобщи, че неговите лечебни заведения имат потенциал да лекуват към 7000 пациенти от Украйна.
Дългосрочно предизвикателство
До 1 млн. нови евентуални пациенти биха претрупали здравната система на всяка страна, съгласно Кейт Уайт, управител на програмата за незабавни случаи на групата за помощ “Лекари без граници “ (Лекари без граници).
В кратковременен проект интернационалните филантропични организации, националните държавни управления и доброволци се борят да изпратят медицински китове, медикаменти и коли за спешна помощ до граничните пунктове с Украйна.
Все още няма полеви лечебни заведения на границите с Унгария, Полша, Словакия или Молдова, удостовери Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците.
Европейският съюз, който даде на украинските бежанци права за краткотрайно престояване, което включва достъп до здравна помощ, също работи за подкрепяне на Полша, а Уайт сподели, че регулаторната рамка на Европейски Съюз може да форсира незабавните доставки.
Някои бежанци също доближават до държави-членки на Европейски Съюз по-на запад: да вземем за пример Германия е записала 50 000.
Но всички сътрудници, участващи в напъните за подкрепяне, споделят, че дълготрайните или хронични потребности, постоянно измежду пациенти, идващи без документи, медикаменти или дарба да приказват локалния език, могат да се окажат най-голямото предизвикателство.
Те включват лекуване на хора като Алинка, както и на такива с други болести, в това число диабет, ХИВ и туберкулоза. Украйна, страна с население от 44 милиона души, има 2,3 милиона души с диабет, 250 000 души, живеещи с ХИВ, и към 160 000 пациенти с рак, съгласно последните оценки на СЗО.
Наред с контузиите, оправянето с някои от тези положения като собствен максимален приоритет в последния си отчет за въздействието върху здравето в резултат на съветската инвазия в Украйна.
Диабет, Covid-19 и други инфекциозни болести, както и сърдечно-съдови и респираторни положения са маркирани в “червено “, което значи, че без нужното внимание съществува действителен риск от “високи равнища на заболеваемост от смъртност “ от въздействието на войната върху опазването на здравето.
Във Варшава, споделя Кучар, съвсем всяко дете емигрант, идващо в неговата болница, е дало позитивна проба за Covid-19, евентуално заради неприятните условия, в които са бягали от Украйна, където новите случаи на ковид са приблизително към 27 000 дневно преди войната и единствено 35 % от популацията е имунизирано.
Психичното здраве
Психичното здраве също е в алено в листата на СЗО, защото бежанците се оправят с немислима контузия.
Катя, във Варшава, схваща това. Тя е разрушена, до момента в който споделя за сложното 24-часово пътешестване заеддно с болната си щерка, с цел да стигне до полската столица.
Съпругът ѝ и още три деца остават в Украйна и тя е обезверено обезпокоена за тях, както и за това по какъв начин Алинка ще се възвърне от пътуването и ще получи нужното лекуване.
Катя споделя, че това, което се случи с Украйна през последните седмици, е задоволително мъчно с цел да се оправи здрав възрастен с него, само че натискът върху болно дете е невъобразим.
— “Трябва да издържиш” — споделя тя.
Техният доктор от Националния онкологичен институт в Киев им се обажда и ги поучава да се приберат у дома за личната им сигурност. Скоро фамилията осъзнава, че единственият вид е лекуването на Алинка да продължи в чужбина.
“Решихме го без съмнение, тъй като това не е единствено война с нашите окупатори, само че и война за живота на нашето дете “, споделя Катя в материал на Ройтерс, отдаден на резултатите от войната и бежанската вълна върху здравните системи и ориста на хората с разнообразни болести.
Катя и щерка ѝ в този момент са във Варшава, Полша, в очакване на лекуване за Алинка, чието положение е устойчиво.
Те са измежду повече от 1 милион души, които са избягали в Полша от Украйна, с цел да се скрият от ескалиращата война. Други 700 000 са отишли в прилежащи страни като Румъния и Молдова. Броят на бежанците може да доближи 4 млн. души, предвижда Организация на обединените нации.
Точка на изкривяване
Във военно време рецесиите в опазването на здравето – неналичието на достъп до лечебни заведения и лекуване, огнища на разнообразни заболявания, недохранване и други сходни проблеми постоянно убиват доста повече хора, в сравнение с бомбите и патроните.
Световната здравна организация (СЗО) предизвестява за евентуална районна здравна злополука в допълнение към големия брой смъртни случаи и опустошения от сраженията в Украйна. Опасенията са, че притокът на бежанци в прилежащите страни ще докара здравните им системи до ръба.
Страните, които понасят тежестта на идващите бежанци, се притесняват, че точката на изкривяване е близо, акцентирайки, че броят на леглата и лекарите не може да се удвои за една нощ, изключително в здравните системи, които към този момент са изтощени от двегодишната битка с пандемията от Covid-19.
" Можем да обявим, че ще лекуваме всички украински деца, само че се притеснявам, че това е просто нереалистично. Ще предоставим допустимо най-хубавата помощ, само че не можем да вършим чудеса “, споделя Ернест Кучар, началник на педиатрията в болничното заведение на Медицинския университет във Варшава.
Полското здравно министерство съобщи, че неговите лечебни заведения имат потенциал да лекуват към 7000 пациенти от Украйна.
Дългосрочно предизвикателство
До 1 млн. нови евентуални пациенти биха претрупали здравната система на всяка страна, съгласно Кейт Уайт, управител на програмата за незабавни случаи на групата за помощ “Лекари без граници “ (Лекари без граници).
В кратковременен проект интернационалните филантропични организации, националните държавни управления и доброволци се борят да изпратят медицински китове, медикаменти и коли за спешна помощ до граничните пунктове с Украйна.
Все още няма полеви лечебни заведения на границите с Унгария, Полша, Словакия или Молдова, удостовери Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците.
Европейският съюз, който даде на украинските бежанци права за краткотрайно престояване, което включва достъп до здравна помощ, също работи за подкрепяне на Полша, а Уайт сподели, че регулаторната рамка на Европейски Съюз може да форсира незабавните доставки.
Някои бежанци също доближават до държави-членки на Европейски Съюз по-на запад: да вземем за пример Германия е записала 50 000.
Но всички сътрудници, участващи в напъните за подкрепяне, споделят, че дълготрайните или хронични потребности, постоянно измежду пациенти, идващи без документи, медикаменти или дарба да приказват локалния език, могат да се окажат най-голямото предизвикателство.
Те включват лекуване на хора като Алинка, както и на такива с други болести, в това число диабет, ХИВ и туберкулоза. Украйна, страна с население от 44 милиона души, има 2,3 милиона души с диабет, 250 000 души, живеещи с ХИВ, и към 160 000 пациенти с рак, съгласно последните оценки на СЗО.
Наред с контузиите, оправянето с някои от тези положения като собствен максимален приоритет в последния си отчет за въздействието върху здравето в резултат на съветската инвазия в Украйна.
Диабет, Covid-19 и други инфекциозни болести, както и сърдечно-съдови и респираторни положения са маркирани в “червено “, което значи, че без нужното внимание съществува действителен риск от “високи равнища на заболеваемост от смъртност “ от въздействието на войната върху опазването на здравето.
Във Варшава, споделя Кучар, съвсем всяко дете емигрант, идващо в неговата болница, е дало позитивна проба за Covid-19, евентуално заради неприятните условия, в които са бягали от Украйна, където новите случаи на ковид са приблизително към 27 000 дневно преди войната и единствено 35 % от популацията е имунизирано.
Психичното здраве
Психичното здраве също е в алено в листата на СЗО, защото бежанците се оправят с немислима контузия.
Катя, във Варшава, схваща това. Тя е разрушена, до момента в който споделя за сложното 24-часово пътешестване заеддно с болната си щерка, с цел да стигне до полската столица.
Съпругът ѝ и още три деца остават в Украйна и тя е обезверено обезпокоена за тях, както и за това по какъв начин Алинка ще се възвърне от пътуването и ще получи нужното лекуване.
Катя споделя, че това, което се случи с Украйна през последните седмици, е задоволително мъчно с цел да се оправи здрав възрастен с него, само че натискът върху болно дете е невъобразим.
— “Трябва да издържиш” — споделя тя.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ