Изтече една година от началото на тази война, която според

Изтече една година от началото на тази война, която съгласно агресорите трябваше да завърши за няколко дни. Тази дата се настани в нашата история, както и в нашата съвест. 24 февруари е денят, след която светът към този момент няма да бъде същият. Войната е като камък, хвърлен в безшумно езеро - след него остават водни кръгове, които разместват цялата повърхнина на човешкото съществуване, всички негови измерения. Предизвикват рецесии, трансформират полезности, постановат ни друга оптика към предишното, сегашното и бъдещето.

Травмата от новото настъпление на варварите в Европа поражда духовен конвулсия, защото ни принуждава да погледнем с нови очи към мярата за положително и зло - а тази мяра е това, което ни прави индивиди. И по тази причина днешната годишнина е време за равносметки - всемирен, национални и персонални. В света след края на тази война всеки човек и всяка нация ще би трябвало да заемат своето място, обогатени посредством травматичния опит от войната - и в случай че пропуснем да го създадем, ще се окажем някъде в периферията, живеещи повече в предишното, в сравнение с в сегашното и бъдещето. Затова точно в този момент би трябвало да осмислим случилото се и да създадем своя избор във връзка с тази война - в това число и нашият общ, български избор.

Войната постанова няколко заключения, които, коства ми се, са явни:

1. С идилията от времената след рухването на Берлинската стена е свършено. Краят на историята се анулира. Не толкоз, тъй като Фукуяма е сбъркал, колкото заради това, че човешките взаимоотношения са динамични - и нищо не се случва един път вечно. На 24 февруари фашизмът, който ни изглеждаше заровен в предишното, ненадейно вампиряса. Налага се да го подчертая - многостранната действителност на съветската страна е напълно проникната от фашизма. Не единствено идеологията на Путинова Русия, само че и самото развиване на събитията е едно огромно дежавю по отношение на започването на Втората международна война. Както тогава, по този начин и в този момент международният хайлайф проспа неговото възникване, а знаци за него имаше премного: войните в Чечня и Грузия, " зелените човечета " в Донецк и Луганск, анексирането на Крим, убийствата на Анна Политковска и Борис Немцов. Наш грях е, че не можехме да ги разчетем и да разберем с кого си имаме работа.

Западните водачи одобриха мечтаното за фактически - искаше им се да имат вяра, че Путин е един от тях, че с него може да се съжителства, сътрудничи и търгува. Не, не може. Всичко това се крепи върху доверие, върху една колкото писана, толкоз и неписана рамка на човешките взаимоотношения, която той не признава и няма да признае в никакъв случай. Това най-накрая е безпощадно ясно: всевъзможни договаряния с него са безсмислени, защото той всеки момент може да промени на дадената дума. Обитаваният от него свят е друг - и в него безразличието към човешката добродетелност е съществена опора.

2. Путин към този момент изгуби тази война. Както и да се развиват оттук насетне военните дейности, те няма да заличат вредите от неговата експанзия - за самия него, за Руската федерация и, уви - за съветския народ. Провалиха се проектите за блицкриг, провали се илюзията, че украинците ще посрещнат съветските нашественици с самун и сол, а " груповият Запад " ще бъде разлъчен и сплашен. Пропаднаха даже очакванията, че Китай, Индия и някои страни от централна Азия ще одобряват дейностите на Русия - и даже ще ги подкрепят - с концепцията еднополюсния свят на демократичната народна власт да се трансформира в многополюсен. Вместо разединени, страните от Европейски Съюз са по-единни от всеки път, вместо НАТО да загуби позиции, през днешния ден приема в редиците си нови сътрудници.

Байдън: Русия няма да победи в никакъв случай Украйна

И най-важната, напълно непоправима загуба: митът за непобедимата съветска войска се разпадна напълно, към този момент няма кой и за какво да се опасява от Русия. Дори параноичните закани с нуклеарен апокалипсис към този момент провокират по-скоро подбив, в сравнение с опасения. Руската федерация се трансформира в международен парий, в индивид, с който съвсем никой не желае да има нещо общо. Стана повече от ясно до каква степен нелепи са претенциите за международна мощ: когато страна с Брутният вътрешен продукт колкото щата Тексас и по-малко от този на Южна Корея желае да води война с целия цивилизован свят, резултатът е подигравка.

3. Властта на Путин в Русия е несъвместима с всевъзможни демократични права и свободи. Това стана ясно от неговата тирада пред Федералното заседание на страната, в което той приказва за една " самодостатъчна Русия " и за военизиране на промишлеността, като прикани съветските олигарси да се върнат в страната и да вършат бизнес единствено там. Тази тирада е директен отговор на въпроса какво е бъдещето на тази страна: РФ ще бъде превърната в голямо сходство на Северна Корея - с всички последици за нейните жители. В неговите показа тя освен води война с " груповия Запад " - тя се отделя от целия свят и това разкъсване на връзките с нормалността и цивилизацията е невъзвратимо. На процедура тези показа обрисуват не друго, а концепцията " Чухче " на Корейската работническа партия, сътворена от Ким Ир Сен: безусловно затворена страна, която сама създава всичко, в това число всеобщия апетит на своите жители и налудната концепция за личното си великолепие.

Путин разказа в основна тирада една военна и самодостатъчна Русия

Става дума не толкоз за политика, що се касае за параноя - сходно на Ким Чен Ун, Путин желае " да яхне бомбата " - той разгласи излизането на Русия от двустранния контракт със Съединени американски щати за надзор над нуклеарните оръжия и даде да се разбере, че страната му стартира нови нуклеарни проби. И несъмнено, препотвърди своите искания за непорочност, като съобщи, че не Русия е нападнала Украйна, а самата тя е нападната - и се пробва да спре войната със мощ. Това, както и приказките за " педофилския " Запад, демонстрират задоволително ясно, че в тази ситуация не са вероятни договаряния - нужна е усмирителна риза.

4. Войната се води на територията на Украйна, само че борбата е за демократичните полезности на днешния цивилизован свят. Трябва да си дадем ясна сметка, че украинците водят война и вместо нас - за нашето общо бъдеще. Те се потвърдиха като сплотена и героична нация - и нашата поддръжка в тяхната трагична борба е обвързване - за всеки откровен политик, за всяка естествена нация и всеки заслужен човек. Путин би трябвало да бъде спрян със мощ, няма никакъв различен метод експанзията да бъде прекъсната. Тази война освен може, само че и би трябвало да приключи с изрично проваляне на Русия, тъй като в случай че създадем взаимни отстъпки с агресора, тя може да затихне за малко, само че след това ще продължи - и на експанзия ще бъдат подлагани нови и нови държави; прочее, както е добре известно, България е в късия лист на агресорите.

Портите на Европа. История на УкрайнаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Исканията за взаимни отстъпки и " заслужен излаз " за Путин, стартирани от политици като Еманюел Макрон, анализатори като Хенри Кисинджър и философи като Юрген Хабермас, са подвеждащи по доста аргументи, само че една от тях е съществена: даже непълен триумф на Путин в тази война ще даде зелена светлина за това, че и в актуалния свят е допустимо правото на мощния. Това ще окуражи примерно Китай да нападне Тайван, а Сърбия да си " вземе " Косово. Дори не ми се мисли защо ще окуражи това самата Русия.

5. Няма и не може да има честен избор в интерес на агресорите в тази война. Идеята, че тя не ни визира, че помощта за Украйна е " гасене на пожара с бензин " или че би трябвало да се снишим, до момента в който тя отмине, е заставане на страната на агресора. Този избор ни слага паралелно с орките на съветския режим - в една борба, която се води освен сред Европа и Евразия, само че и сред цивилизования свят и новото безчовечие.

Писма до УкрайнаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка

Ако България заеме сходна позиция, нейното място ще бъде измежду страни като Северна Корея и Иран; да не приказваме, че в случай че в този момент се поколебаем да помогнем на жертвата на съветската експанзия, няма да има и кой да ни помогне, когато сами станем жертва на такава. Освен това напълно не е безразлично дали воюваш против нацизма (включително в неговия актуален вариант) или се спотайваш в негова изгода. Поне в личната ни история имаме напълно безапелационен образец за това. Призивите за мир, укоряващи тези, които оказват помощ на една страна да се оправи с военна експанзия, нямат нищо общо с мира, нито с човешката добродетелност.

6. Тази война е освен война - тя е и закононарушение против човечеството . Прецедентите на военни закононарушения са към този момент десетки хиляди, а сладкодумен знак на това, което се случва, е танк с вързана на него перална машина, отмъкната от нечий украински дом. Ракетните офанзиви против цивилна украински инфраструктура са неоспорим терористичен акт, който не оставя подозрение, че си имаме работа с терористична страна - а, както е добре известно, с терористи не се договаря. В макрорамката на огромното потъва ужаса на дребното: унищожения живот на милиони хора; кланетата в Буча; стаите за изтезания (и една " детска " измежду тях); депортираните и дадени за " осиновяване " в Русия украински деца; изнасилените и убити жени; животът без ток, вода и електричество в разрушените градове; надписът " дети " до срутения спектакъл в Мариупол; изтезанията с ковашки чук на ВЧК " Вагнер " ; майките на убити във войната руснаци, които се радват на подарените им кожени палта Това са визии, от които боли - и в случай че не сме способни да изпитаме болежка, би трябвало да се запитаме защо въобще сме пристигнали на този свят.

Всичко това ни изправя - и изправя всеки един от нас, пред безмилостен духовен избор: ще се съгласим ли с всичко това, или ще го отречем? И още: какво ще създадем - освен ръководещите, само че и ние персонално, с цел да не се повтаря в никакъв случай?

7. Украйна потвърди себе си посредством решимостта и героизма, с който украинците пази своята независимост, само че и бъдещето на свободния свят. Това принуждава всички други нации да се запитат: биха ли били на висотата на украинците, в случай че на собствен ред станат жертва на сходна експанзия? Съжалявам, че би трябвало да го кажа, само че този въпрос важи с доста огромна мощ за България. Как бихме посрещнали да вземем за пример съветската войска, в случай че за следващ път тръгне да ни " освобождава ", както през 1944 година? С самун и сол, както я посрещнахме тогава - или както в миналото я посрещна ген. Иван Колев?

Радев и още осем водачи се подписаха под: " Русия е най-значима и директна опасност " за НАТО

Дали ще бъде мъчно да се конфигурира в България едно проруско марионетно държавно управление, каквото Путин се надяваше да наложи в Киев? (Само си го представете - отпред с Костадин Костадинов да вземем за пример, който ще извърши фантазията си за възобновяване на концлагерите от времето на социализма!) Как би се държал българския президент при възможна съветска експанзия - дали би приличал на Зеленски? И по какъв начин бихме се държали ние тогава, българските жители - дали щяхме да вършим коктейли " Молотов " или щяхме да следваме поговорката за преклонената главица?

Разбира се, въпросите и изборите, пред които ни изправя войната в Украйна, са доста повече. Всеки би трябвало да ги премисли, да ги формулира - освен пред това, което назоваваме история, само че и пред своята съвест. Трудно бихме могли да избягаме обаче от един от тях, а точно: къде съм аз и къде е моята нация в този трагичен, разтърсващ света спор? Мога ли да си скрия главата в пясъка, мога ли да се направя на миротворец - както са миротворци депутатите от Българска социалистическа партия и българският президент, или мога да запретна ръкави и да направя това, което е по силите ми, с цел да осигуря на себе си и на родината си едно по-достойно бъдеще?

Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.