Организации и учени: С намаляването на субсидиите партиите ще спрат да функционират
Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет с с които се понижава размерът на държавната дотация до съвсем цялостното и анулиране ще лишат партиите за запас, а в дълготраен проект " ще докара политическите партии до неспособност да действат съответно ". Това се споделя в позиция на Асоциация " Прозрачност без граници ", която е подкрепена от доста експертни неправителствени организации, адвокати и професионалната общественост по политически науки
В петък Народното събрание реши че до края на 2020 година партиите и обединенията би трябвало да върнат непринудено надвзетите суми от държавната си дотация и се фиксира дотацията на 11 лева на получен глас на парламентарни избори. До преизчисляване на дотациите се стигна, откакто " Шоуто на Слави " показа информация от Министерството на финансите, съгласно която през 2018 година политическите обединения са получавали не по 11 лв., а по 13.23 лв. на получен на изборите глас.
Преди това Народното събрание реши на първо четене партийната дотация да стане 1 лева, като одобри на първо четене плана за смяна на държавния бюджет на премиера Бойко Борисов. Сега дотацията е 11 лева за всеки получен на парламентарни избори глас. Ако бъде призната смяната в държавния бюджет за 2019 година, дотацията ще се преизчисли на 1 юли 2019 година
Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет за 2019 година, с които по едно и също време се понижава размерът на държавната дотация, което на процедура значи нейното анулиране, и се одобряват правила за връщането на средства със задна дата, са неприемливи и съдържат значителен риск за политическата активност в България, се споделя в писмото до медиите. Учените и организациите се сплотяват към позициите, че държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа съществени политически субекти, които са получили забележителна изборна поддръжка, и да служи като преграда против корупцията. Вместо да пазят тези правила, измененията основават нови опасности за политическата система и за демократичния развой в страната, предизвестяват те.
Ето и цялата позиция:
Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет за 2019 година, с които по едно и също време се понижава размерът на държавната дотация, което на процедура значи нейното анулиране, и се одобряват правила за връщането на средства със задна дата, са неприемливи и съдържат значителен риск за политическата активност в България!
Въпросите за финансирането на политическите партии и на предизборните акции са съществени, засягат базисни структури в демократичното общество и се отразяват както на изборния развой, по този начин и на метода, по който действат политическите партии и главните институции в страната.
До сегашния миг не бе извършена сериозна и задълбочена полемика, с присъединяване на всички заинтересувани политически субекти, гражданското общество и експертната общественост, които да намерят решения на множеството проблеми, произлизащи от модела на партийно финансиране в страната. Тя бе и продължава да е нужна, с цел да сложи в центъра на вниманието основни проблеми, каквито са :
· неналичието на ясни и предвидими критерии за установяване размера на дотацията (актуалният размер се дефинира не в главния закон, регламентиращ активността на партиите, а в закона за държавния бюджет, който всяка година се приема по самодейност на изпълнителната власт);
· прекомерно високият размер на държавната дотация, който основава голяма неравнопоставеност сред партиите, които получават дотация и останалите;
· неналичието на обязаност сред размера на държавната дотация и действителната финансова поддръжка на партиите от техните членове и от донорите на дребни, само че постоянни дарения, които обезпечават резистентност на партийните структури и дават учредения за вътрешно-партиен контрол;
· изразходването на държавната дотация за несвойствени партийни действия, като да вземем за пример за благотворителност;
· задържането на дотацията в банкови депозити;
· неналичието на пълномощия на Сметната палата да прави инспекция за сходство сред действително получените и действително изразходваните пари в предизборните акции (въпреки напредъка, и до момента контролът на Сметната палата остава на първо място надзор по документи);
· липса на безвъзмезден и равнопоставен достъп до публичните медии за всички регистрирани участници в изборите.
Смисълът от държавното съфинансиране на политическите партии се състои в това да получават поддръжка, тъй че да поддържат ефикасни партийни структури, които работят в съдействие и в полза на избирателите; да реализират предизборни акции, с цел да показват своите хрумвания за ръководство на страната; и не на последно място, с цел да попречват попадането им в още по-голяма взаимозависимост от икономическите ползи на бизнеса.
Държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа съществени политически субекти, които са получили забележителна изборна поддръжка, и да служи като преграда против корупцията.
Вместо да пазят тези правила, измененията основават нови опасности за политическата система и за демократичния развой в страната:
1) В кратковременен проект, в подтекста на идните локални избори, те ще лишат съществени политически партии от законен запас за предизборните им акции и ще попречват достигането на техните послания и хрумвания за ръководство до евентуалните гласоподаватели. Партиите ще бъдат тласнати към търсене на финансови средства от бизнеса, което е неразрешено от сегашния Закон за политическите партии.
2) В дълготраен проект практическото неявяване на държавна дотация, дружно с ограничавания кръг от източници за финансиране, ще докара политическите партии до неспособност да действат съответно. Това на собствен ред ще се отрази както на плурализма в изборния развой, по този начин и на метода, по който действат представителните институции. Цената – политическа и икономическа, ще бъде платена от всички, и най-много от българските жители.
Сегашният метод за осъществяване на законови промени в тази значима сфера на политическия живот е безконтролен и недопустим, като за жалост до сегашния миг негови характерности са:
· търсенето на обикновени решения с популистки нюанс на проблем, който е базисен за демокрацията в страната и изисква висока степен на консенсус сред всички заинтересувани политически субекти, експертната общественост и гражданското общество;
· неналичието на оценка на политическите последици от приемането на двата законопроекта както в кратковременен проект (предвид идните локални избори през есента на 2019 г.), по този начин и в дълготраен проект (по отношение на цялата партийна система на страната);
· приемането на законови промени в прорез с съществени правни правила, като (а) липса на наложителни атрибути, каквито са оценка на въздействието и извършени публични консултации; (б) противоположна мощ на нормите; и (в) основаването на правна неустановеност у партиите по отношение на съществени правила, по които се прави тяхното финансиране. Наличието или отсъствието на правна предвидимост, която дава опция на субектите на правото да съобразят държанието си и то да бъде правомерно, е мерило за съществуването или отсъствието на правова държава;
· неналичието на задълбочена полемика по отношение на дефицитите в системата за политическо финансиране и по отношение на основаването на съответен модел, който подсигурява устойчиво и транспарантно действие на партиите, и свеждането на диалога до обикновени сметки за 1, 5 или 10 лв..
Призоваваме политическите водачи и народните представители да бъдат на висотата на заеманите позиции, като подходят отговорно към тематиката за политическото финансиране и с мисъл за следствията, които произтичат от законодателната работа на Народното събрание.
В петък Народното събрание реши че до края на 2020 година партиите и обединенията би трябвало да върнат непринудено надвзетите суми от държавната си дотация и се фиксира дотацията на 11 лева на получен глас на парламентарни избори. До преизчисляване на дотациите се стигна, откакто " Шоуто на Слави " показа информация от Министерството на финансите, съгласно която през 2018 година политическите обединения са получавали не по 11 лв., а по 13.23 лв. на получен на изборите глас.
Преди това Народното събрание реши на първо четене партийната дотация да стане 1 лева, като одобри на първо четене плана за смяна на държавния бюджет на премиера Бойко Борисов. Сега дотацията е 11 лева за всеки получен на парламентарни избори глас. Ако бъде призната смяната в държавния бюджет за 2019 година, дотацията ще се преизчисли на 1 юли 2019 година
Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет за 2019 година, с които по едно и също време се понижава размерът на държавната дотация, което на процедура значи нейното анулиране, и се одобряват правила за връщането на средства със задна дата, са неприемливи и съдържат значителен риск за политическата активност в България, се споделя в писмото до медиите. Учените и организациите се сплотяват към позициите, че държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа съществени политически субекти, които са получили забележителна изборна поддръжка, и да служи като преграда против корупцията. Вместо да пазят тези правила, измененията основават нови опасности за политическата система и за демократичния развой в страната, предизвестяват те.
Ето и цялата позиция:
Измененията в Закона за политическите партии и в Закона за държавния бюджет за 2019 година, с които по едно и също време се понижава размерът на държавната дотация, което на процедура значи нейното анулиране, и се одобряват правила за връщането на средства със задна дата, са неприемливи и съдържат значителен риск за политическата активност в България!
Въпросите за финансирането на политическите партии и на предизборните акции са съществени, засягат базисни структури в демократичното общество и се отразяват както на изборния развой, по този начин и на метода, по който действат политическите партии и главните институции в страната.
До сегашния миг не бе извършена сериозна и задълбочена полемика, с присъединяване на всички заинтересувани политически субекти, гражданското общество и експертната общественост, които да намерят решения на множеството проблеми, произлизащи от модела на партийно финансиране в страната. Тя бе и продължава да е нужна, с цел да сложи в центъра на вниманието основни проблеми, каквито са :
· неналичието на ясни и предвидими критерии за установяване размера на дотацията (актуалният размер се дефинира не в главния закон, регламентиращ активността на партиите, а в закона за държавния бюджет, който всяка година се приема по самодейност на изпълнителната власт);
· прекомерно високият размер на държавната дотация, който основава голяма неравнопоставеност сред партиите, които получават дотация и останалите;
· неналичието на обязаност сред размера на държавната дотация и действителната финансова поддръжка на партиите от техните членове и от донорите на дребни, само че постоянни дарения, които обезпечават резистентност на партийните структури и дават учредения за вътрешно-партиен контрол;
· изразходването на държавната дотация за несвойствени партийни действия, като да вземем за пример за благотворителност;
· задържането на дотацията в банкови депозити;
· неналичието на пълномощия на Сметната палата да прави инспекция за сходство сред действително получените и действително изразходваните пари в предизборните акции (въпреки напредъка, и до момента контролът на Сметната палата остава на първо място надзор по документи);
· липса на безвъзмезден и равнопоставен достъп до публичните медии за всички регистрирани участници в изборите.
Смисълът от държавното съфинансиране на политическите партии се състои в това да получават поддръжка, тъй че да поддържат ефикасни партийни структури, които работят в съдействие и в полза на избирателите; да реализират предизборни акции, с цел да показват своите хрумвания за ръководство на страната; и не на последно място, с цел да попречват попадането им в още по-голяма взаимозависимост от икономическите ползи на бизнеса.
Държавната дотация се дава, с цел да пази политическия плурализъм, да поддържа съществени политически субекти, които са получили забележителна изборна поддръжка, и да служи като преграда против корупцията.
Вместо да пазят тези правила, измененията основават нови опасности за политическата система и за демократичния развой в страната:
1) В кратковременен проект, в подтекста на идните локални избори, те ще лишат съществени политически партии от законен запас за предизборните им акции и ще попречват достигането на техните послания и хрумвания за ръководство до евентуалните гласоподаватели. Партиите ще бъдат тласнати към търсене на финансови средства от бизнеса, което е неразрешено от сегашния Закон за политическите партии.
2) В дълготраен проект практическото неявяване на държавна дотация, дружно с ограничавания кръг от източници за финансиране, ще докара политическите партии до неспособност да действат съответно. Това на собствен ред ще се отрази както на плурализма в изборния развой, по този начин и на метода, по който действат представителните институции. Цената – политическа и икономическа, ще бъде платена от всички, и най-много от българските жители.
Сегашният метод за осъществяване на законови промени в тази значима сфера на политическия живот е безконтролен и недопустим, като за жалост до сегашния миг негови характерности са:
· търсенето на обикновени решения с популистки нюанс на проблем, който е базисен за демокрацията в страната и изисква висока степен на консенсус сред всички заинтересувани политически субекти, експертната общественост и гражданското общество;
· неналичието на оценка на политическите последици от приемането на двата законопроекта както в кратковременен проект (предвид идните локални избори през есента на 2019 г.), по този начин и в дълготраен проект (по отношение на цялата партийна система на страната);
· приемането на законови промени в прорез с съществени правни правила, като (а) липса на наложителни атрибути, каквито са оценка на въздействието и извършени публични консултации; (б) противоположна мощ на нормите; и (в) основаването на правна неустановеност у партиите по отношение на съществени правила, по които се прави тяхното финансиране. Наличието или отсъствието на правна предвидимост, която дава опция на субектите на правото да съобразят държанието си и то да бъде правомерно, е мерило за съществуването или отсъствието на правова държава;
· неналичието на задълбочена полемика по отношение на дефицитите в системата за политическо финансиране и по отношение на основаването на съответен модел, който подсигурява устойчиво и транспарантно действие на партиите, и свеждането на диалога до обикновени сметки за 1, 5 или 10 лв..
Призоваваме политическите водачи и народните представители да бъдат на висотата на заеманите позиции, като подходят отговорно към тематиката за политическото финансиране и с мисъл за следствията, които произтичат от законодателната работа на Народното събрание.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ