Евродепутат Момчил Неков: Студентите от Източна Европа трябва да получават по-големи стипендии по Еразъм +
„ Искам да обърна внимание на стипендиите по стратегия Еразъм +. В момента те не разрешават на младежите със скромни приходи да вземат участие в програмата. Ако задачата на Комисията е фактически да направи новата стратегия по-приобщаваща, то студентите от Източна Европа би трябвало да получават по-големи стипендии “. Това съобщи евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал Момчил Неков по време на съвещание на Комисията по просвета и обучение към Екологичен потенциал по отношение на бъдещата стратегия Еразъм +.
„ Не ми се желае и в областта на образованието да приказваме за двойни стандарти сред Изтока и Запада “, акцентира Неков.
По време на разискването, Неков обърна внимание и на продължаващото образование и плануваният дребен бюджет за това в програмата.
„ Учението през целия живот постоянно е било изтъквано като приоритет на политиките на Съюза в региона на образованието. Една от главните цели на стратегия Еразъм + е точно насърчаването на учението през целия живот. В предлагането на Комисията обаче за образованието на възрастни са заделени по-малко от 4% от бюджета на програмата. На територията на Европейски Съюз едвам 11 % от хората на възраст сред 25 и 65 години вземат участие в продължаващо образование. В България по-малко от 2 % от хората вземат участие в образование през целия живот. Според задачите на Комисията този % би трябвало да доближи до 25 % до 2025 година Аз не виждам обаче с този непретенциозен бюджет по какъв начин ще стане това “, разяснява евродепутатът.
При гласуването на Доклада по отношение на езиковото тъждество в ерата на цифровите технологии, Момчил Неков сложи въпроса за явяване на матуритетен изпит по така наречен „ дребни “ европейски езици.
„ На територията на Съюза има редица фамилии, чиито членове живеят, работят и учат на територията на друга страна членка. Изборът да живееш, учиш и работиш на друго място не би трябвало да става за сметка на връзката с родния език и просвета, а тъкмо противоположното. За страдание, децата в тези фамилии, постоянно губят връзката с родния си език. Това се дължи от елементи на обстоятелството, че множеството страни членки на Европейски Съюз не плануват опция за явяване на матуритетен изпит по така наречен „ дребни “ европейски езици като българския, което е чиста проба дискриминация “, съобщи Неков.
Според него културната и езиковата еднаквост на всеки жител на Европейски Съюз, без значение от това дали е роден в България или в Англия, е нещо, което би трябвало да се браним и Европейски Съюз би трябвало да играе основна роля в този развой.
„ Достъпът до равни благоприятни условия е нещо, с което не можем да вършим компромис. След като имаме взаимно признание на дипломи, считам че би трябвало да имаме и взаимно признание на езикови компетентности “, посочи Момчил Неков.
По покана на евродепутата сега в Брюксел е посетителска група, в която има шефове на образователни заведения, учители, възпитаници. Те също участваха на съвещанието на Комисията по просвета и обучение към Екологичен потенциал, като бяха приветствани от ръководителя на комисията, Петра Камереверт.
„ Не ми се желае и в областта на образованието да приказваме за двойни стандарти сред Изтока и Запада “, акцентира Неков.
По време на разискването, Неков обърна внимание и на продължаващото образование и плануваният дребен бюджет за това в програмата.
„ Учението през целия живот постоянно е било изтъквано като приоритет на политиките на Съюза в региона на образованието. Една от главните цели на стратегия Еразъм + е точно насърчаването на учението през целия живот. В предлагането на Комисията обаче за образованието на възрастни са заделени по-малко от 4% от бюджета на програмата. На територията на Европейски Съюз едвам 11 % от хората на възраст сред 25 и 65 години вземат участие в продължаващо образование. В България по-малко от 2 % от хората вземат участие в образование през целия живот. Според задачите на Комисията този % би трябвало да доближи до 25 % до 2025 година Аз не виждам обаче с този непретенциозен бюджет по какъв начин ще стане това “, разяснява евродепутатът.
При гласуването на Доклада по отношение на езиковото тъждество в ерата на цифровите технологии, Момчил Неков сложи въпроса за явяване на матуритетен изпит по така наречен „ дребни “ европейски езици.
„ На територията на Съюза има редица фамилии, чиито членове живеят, работят и учат на територията на друга страна членка. Изборът да живееш, учиш и работиш на друго място не би трябвало да става за сметка на връзката с родния език и просвета, а тъкмо противоположното. За страдание, децата в тези фамилии, постоянно губят връзката с родния си език. Това се дължи от елементи на обстоятелството, че множеството страни членки на Европейски Съюз не плануват опция за явяване на матуритетен изпит по така наречен „ дребни “ европейски езици като българския, което е чиста проба дискриминация “, съобщи Неков.
Според него културната и езиковата еднаквост на всеки жител на Европейски Съюз, без значение от това дали е роден в България или в Англия, е нещо, което би трябвало да се браним и Европейски Съюз би трябвало да играе основна роля в този развой.
„ Достъпът до равни благоприятни условия е нещо, с което не можем да вършим компромис. След като имаме взаимно признание на дипломи, считам че би трябвало да имаме и взаимно признание на езикови компетентности “, посочи Момчил Неков.
По покана на евродепутата сега в Брюксел е посетителска група, в която има шефове на образователни заведения, учители, възпитаници. Те също участваха на съвещанието на Комисията по просвета и обучение към Екологичен потенциал, като бяха приветствани от ръководителя на комисията, Петра Камереверт.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ