Виена строи суперквартал по примера на Барселона. Това стана ясно

Виена строи суперквартал по образеца на Барселона. Това стана ясно от прессъобщение на Бюрото за връзки с общественосттана на виенската община. Основната концепция на плана „ Суперблокове “, създаден в Барселона, е да изключи трафика от избрана зона в града, определяйки вътрешните улици и площади като пространство за споделено прилагане с приоритет за пешеходците. От общината показват, че Виена употребява този опит и стартира пилотен план по основаване на суперквартал в регион Фаворитен. Действията включват възобновяване на висококачествени публични пространства, понижаване на въглеродните излъчвания, озеленяване, основаване на пешеходна зона и устойчива подвижност. В основата на трансформацията е цялостното унищожаване на директния трафик. В допълнение към съществуващите 47 дървета ще бъдат засадени още 62, а общо 94 зелени пространства ще обезпечат доста растителност на мястото на досегашните бетонни улици, като дават обещание доста разхлаждане през горещите летни дни. Подобно на пешеходната зона, тези пространства ще бъдат оборудвани с многочислени системи за водна мъгла, водни детайли и светли настилки, които би трябвало понижат излъчването на топлота по време на летните жеги. Виенският суперквартал има за цел да отразява стратегическите цели на градското обмисляне на Виена, чиито цели са: обществено общуване, поддръжка за локалните общности, повече зеленина и охлаждащи детайли в битката против изменението на климата. Суперблоковете съставляват една от основните хрумвания за регенерирането на града. Идеята идва през 90-те години на предишния век от Салвадор Руеда, само че едвам през 2016 година става необятно известна с помощта на самодейност, осъществена в региона Поблену в Барселона. Суперкварталите са характерни региони в града, състоящи се от дребен център, наличен за пешеходци, с допустимо минимум трафик, като по този метод се реализира високо качество на живот. Това значи, че всеки в суперблока има достъп до зелени и публични пространства, а велосипедисти и пешеходци заемат пространството, употребявано преди този момент от коли. Предотвратява се моторизирано придвижване, предизвиква се ходенето пешком и колоезденето, а публичният превоз е усъвършенстван във външните краища на квартала. Чрез реорганизиране на уличното пространство може да се приложат ограничения за адаптиране към изменението на климата и свободата на придвижване. Свободното пространство придобива привлекателна форма, най-често с ново градско обзавеждане и зеленина, само че също и с нови настилки или домашни градини.