Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) е намалил с

Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) е понижил с 25 базисни пункта трите съществени лихвени %, заяви на уеб страницата си банковият регулатор на еврозоната. Това се случва за първи път от 2019 година, а като съществени причини се показват: обновена оценка на вероятността за инфлацията, динамичността на главната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика, след девет месеца, в които ЕЦБ поддържаше непроменени лихвените проценти. От съвещанието на Управителния съвет през септември 2023 г. насам инфлацията е спаднала с повече от 2.5 процентни пункта, а вероятността за нея се е подобрила осезаемо. Основната инфлация също е намаляла, потвърждавайки признаците за намаляване на ценовия напън, а инфлационните упования бележат спад във всички времеви хоризонти. Паричната политика поддържаше рестриктивни изискванията за финансиране. Това потискаше търсенето и стабилизираше инфлационните упования, допринасяйки доста за връщането на инфлацията към по-ниско равнище, написа в известието на ЕЦБ до медиите. Още по тематиката 29 май 2024 Новите лихви в действие от 12 юли Така трите лихви спадат надлежно до: 3.75% по депозитното облекчение (лихвата, която банките получават по овърнайт депозитите си в централната банка); 4.25% по главните интервенции по рефинансиране (когато банките заемат средства от ЕЦБ за период от една седмица); 4.50% по пределно кредитно облекчение (лихвата, която банките заплащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ). Новите лихви влизат в действие от 12 юни. Така на процедура ЕЦБ се причисли към централните банки на Канада, Швеция и Швейцария, които преди този момент понижиха лихвените проценти и изпревари авторитетния Федерален запас на Съединени американски щати (Фед-централната банка на страната). За 11 и 12 юни е носрочено съвещанието на FOMC (органът на Фед, който дефинира паричната политика, включително и лихвите). Прогнозата за инфлацията и растежа на стопанската система Същевременно, без значение от напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови напън остана висок заради засиления напредък на заплатите. Затова инфлацията евентуално ще се задържи над целевото ниво в огромна част от идната година. В последните прогнози на специалистите на Евросистемата и общата, и главната инфлация са ревизирани нагоре за 2024 година и 2025 година спрямо прогнозите от март. От известието на ЕЦБ излиза наяве, че специалистите плануват общата инфлация да бъде на приблизително ниво от 2.5% през 2024 година, 2.2% през 2025 година и 1.9% през 2026 г. Да напомним, че инфлацията в еврозоната набъбна повече от плануваното през май, подхранвана от растежа на цените в бранша на услугите, който някои политици дефинират като изключително значим, тъй като отразява вътрешното търсене. Предварителните данни на Евростат демонстрираха, че вместо да спада, инфлацията нараства с 0.2% на месечна база, по отношение на април, и с 2.6 % на годишна база, по отношение на май 2023 година, след закъснение с 2.4 на 100, регистрирано през април и март. Тези данни подсказват, че инфлацията може да се окаже по-нестабилна от предстоящото в еврозоната, разясниха пазарни участници пред Ройтерс. Що се отнася до инфлацията без съставените елементи енергоносители и храни, специалистите плануват тя да бъде на приблизително ниво от 2.8% през 2024 година, 2.2% през 2025 година и 2.0% през 2026 г. Очаква се икономическият напредък да се увеличи до 0.9% през 2024 година, до 1.4% през 2025 година и до 1.6% през 2026 г. Управителният съвет е решен да обезпечи навреме връщане на инфлацията към средносрочното целево ниво от 2% и поради това ще поддържа главните лихвени проценти задоволително рестриктивни колкото дълго е належащо за постигането на тази цел. Управителният съвет ще продължи да ползва учреден на данните метод, съвещание по съвещание, когато дефинира подобаващото равнище и дълготрайност на рестриктивността. По-специално, решенията му за лихвените проценти ще се основават на оценката му за вероятността за инфлацията въз основа на постъпващите стопански и финансови данни, динамичността на главната инфлация и силата на трансмисионния механизъм на паричната политика. Управителния съвет не се ангажира авансово с избрана траектория на лихвените проценти. Обратното изкупуване на активи ще продължи Освен това, през днешния ден Управителният съвет удостовери, че през втората половина на годината ще понижава наличностите на Евросистемата от скъпи бумаги по програмата за закупуване на активи в изискванията на изключителна обстановка, породена от пандемия (PEPP) със приблизително 7.5 милиарда евро месечно. Параметрите на процеса на понижаване на наличностите по PEPP ще подхождат в общи линии на тези по програмата за закупуване на активи (APP), която към този момент е закрита. Управителният съвет има намерение да приключи реинвестициите по PEPP в края на 2024 г. В умозаключение, Управителният съвет декларира, че има подготвеност да поправя всички свои принадлежности в границите на мандата си, с цел да обезпечи връщане на инфлацията на целевото ниво от 2% в средносрочен проект и да резервира гладкото действие на трансмисионния механизъм на паричната политика. Освен това, Инструментът за отбрана на трансмисионния механизъм на паричната политика е разполагаем за противопоставяне на нежелана, безредна пазарна динамичност, застрашаваща съществено предаването на паричната политика във всички страни от еврозоната. Това ще разреши на Управителния съвет да извършва по-ефикасно мандата си за ценова непоклатимост.