Промените в Конституцията, които са внесени в Народното събрание и

Промените в Конституцията, които са импортирани в Народното събрание и които по всяка възможност ще бъдат признати през декември, ще трансфорат прокуратурата в политически орган. Повечето от членовете на бъдещия прокурорски съвет – шестима от общо 10, ще се избират от Народното събрание. Двама ще се избират от прокурорската гилдия, а един – от следователите. Главният прокурор е член по право. Министърът на правораздаването, а те в последните години се сменят постоянно, ще има право да кадрува измежду прокурорите. Той може да прави оферти за назначение, повишение, пренасяне и освобождение в прокурорския съвет, до момента в който в съдийския съвет единствено ще може да предлага някого за освобождение.  
Тази доста ясна и съответна позиция чуха европейските депутати от Мониторинговата група за народна власт, които са на посещаване в София при срещите си с българските управляващи в четвъртък и петък, заяви единственият български представител в делегацията Елена Йончева. Това е и мнението на по-голямата част от професионалните организации на съдиите, на прокурорите, на следователите и на академичната общественост. Подобни рецензии има и в мнението на Венецианската комисия. Фактът, че не е ясно кои са създателите на предложенията за промени в Конституцията в допълнение размива отговорността за последствията от тях на този стадий. Вносителите са депутатите от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи.  
Надявам се, че това не е просто един следващ обред, който да оправдае всичко, което се прави под надслова „ проевропейски промени “. Ние българите сме проевропейски настроени, само че неналичието на задоволително ефикасни промени основава евроскептицизъм в обществото, разяснява Елена Йончева в изявление за предаването „ Преди всички “ на БНР. В четвъртък евродепутатите от задачата на Мониторинговата група, водени от ръководителя Софи ин’т Велд се срещнаха с премиера Николай Денков, министъра на правораздаването Атанас Славов, представители на Министерството на културата, публицисти, неправителствени организации. В петък са диалозите с и.ф. основен прокурор Борислав Сарафов, министъра на вътрешните работи Калин Стоянов, президента Румен Радев, омбудсмана Диана Ковачева и други
Според последните разбори на Европейската комисия за обстановката в България, въз основа и на наблюдението на Мониторинговата група, липсва прогрес по следствията на корупция по високите етажи на властта. Притеснително е, че съставът на Висшия правосъден съвет (ВСС) продължава да е с изминал мандат, няма напредък във връзка с рекомендациите от Доклада за върховенството на закона на Европейската комисия от 2022 година – за Инспектората на Висш съдебен съвет, да вземем за пример, уточни Елена Йончева. Затова задачата на Екологичен потенциал е за повторно в България след 2021 година
От първите срещи с публицистите в четвъртък оставам с усещане, че автоцензурата остава, сподели Елена Йончева. Тя напомни, че от четири години работи върху европейски закон за свободата на медиите, който към този момент е признат от Европейския парламент. Необходимо е да се знае собствеността на медиите, от кое място идва финансирането им, изключително в случай че е от страната или от локалната власт. Така читателите и феновете ще се ориентират кой стои зад информацията и какви са нейните претекстове. Частното финансиране на медиите постоянно ги трансформира в инструмент за напън, разяснява евродепутатът. В България не всички медийни снабдители са регистрирани, какво остава за обществена информация за финансирането им, уточни тя.  
Елена Йончева заяви още, че  очаква  явен отговор за какво механизмът за следствие на основния прокурор към момента не работи. Наболелите въпроси стоят, разяснява тя. Евродепутатът напомни позицията на Венецианската комисия по препоръчаните промени в Конституцията. Експертите поддържат единствено разделянето на Пленума на Висш съдебен съвет на два съвета – съдийски и прокурорски. За мен е необичайно занапред да стартира публично разискване по измененията в конституцията в случай, че планът към този момент е в Народното събрание и ще се гласоподава, сподели Елена Йончева.
Тя разяснява, че зад някои от текстовете има подозрение, че стои чисто политическа цел, вместо желание за промяна. Такива са да вземем за пример предложенията за ограничаването за президента да избира длъжностен министър председател всред ръководителя на Народното събрание, ръководителя на Конституционния съд и шефа на Българска народна банка. Това би довело до блокаж на страната, съгласно нея. Не виждам за какво би трябвало да се трансформира институтът на служебното държавно управление – то е належащо при парламентарна рецесия, разяснява тя. 
Това, което получаваме като отговори от някои представители на ръководството е, че всичко най-хубаво следва, правосъдната промяна ще се направи. Усещането ми е, че се вършат промени за пред Европейски Съюз, съобщи тя.
Елена Йончева напомни, че заключенията на Мониторинговата група се разискват в комисията LIBE и стават част от Докладите за върховенството на закона, които показва Европейската комисия всяка година. От 2022 година в тях има съответни рекомендации. Групата, която се състои от единствено 14 евродепутати от всички политически фамилии не би оставила въпросите без отговори, разяснява тя. В България би трябвало да има институции, които да поемат рецензии, да бъдат открити към гласоподавателите и към Европейски Съюз, съгласно нея.
За контакт с Групатана Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: