Инсулиновата резистентност е един от най-важните болестни фактори в световен

Инсулиновата устойчивост е един от най-важните болестни фактори в международен мащаб. Много хора имат това метаболитно разстройство и не го знаят.

Много пациенти не знаят, че ниските равнища на сила, болките в мускулите и ставите, измененията в настроението, стомашно-чревните разстройства са директно свързани с инсулиновата устойчивост.

Инсулиновата устойчивост визира имунната функционалност, директно е обвързвана с възпалителни обостряния и утежняване на здравословното положение на пациенти с автоимунни или хронични болести.

Инсулинът е хормон, който контролира навлизането на захар в клетките. Когато консумираме повече захар, в сравнение с клетките на тялото се нуждаят, в опита си да се предпазят от непотребната захар, те стопират да реагират на инсулин. Намаленият отговор на клетките към инсулина се назовава инсулинова устойчивост и е един от най-важните фактори, влияещи върху човешкото здраве през днешния ден.

Намалената реакция на тялото към инсулина води до секреция на повече инсулин, нарушавайки метода, по който тялото ръководи силата, възпалението, имунната функционалност и тялото като цяло.

В резултат на това хората с инсулинова устойчивост могат да изпитат редица здравословни проблеми.

8 постоянно срещани казуса, породени от инсулинова устойчивост

1. Гранично нараснали равнища на кръвната захар: естествените равнища на кръвната захар са сред 75-100 mg/dL. Стойности сред 100-125 mg/dL са преддиабет, а стойности по-високи от 126 са диабет в зрелост (тип 2). Хората с инсулинова устойчивост е най-вероятно да имат стойности на глюкозата по-високи от 100 mg/dL. Това доста усилва риска от сърдечно-съдови болести и диабет спрямо хора с естествени равнища на глюкоза.

2. Повишено отсрочване на мазнини в региона на корема: инсулиновата устойчивост предотвратява изгарянето на мазнини и води до нараснало отсрочване на мазнини, изключително в региона на корема. Дори хора с обикновено или даже ниско телесно тегло могат да имат нараснал % на висцерална лой заради инсулинова устойчивост.

3. Високо кръвно налягане: инсулиновата устойчивост способства за развиването на хипертония, положение, което може да усили риска от сърдечни болести и инсулт.Намаленият отговор на тялото към инсулин нарушава регулацията на метода, по който тялото ръководи силата, възпалението, имунната функционалност и тялото като цяло.

4. Абнормни равнища на липидите: инсулиновата устойчивост е обвързвана с нараснали равнища на триглицериди и ниски равнища на „ добър “ холестерол (HDL), което усилва риска от сърдечни болести.

Мнозина имат вяра, че високите триглицериди се дължат на нарасналата консумация на храни, съдържащи мазнини. Повишените триглицериди обаче се дължат основно на нарасналата консумация на храни, съдържащи рафинирани въглехидрати като фруктоза и захар.

5. Синдром на поликистозни яйчници (PCOS): инсулиновата устойчивост е един от главните фактори, водещи до развиването на синдром на поликистозни яйчници, хормонално разстройство, което визира до 1 на 5 дами в репродуктивна възраст. Инсулиновата устойчивост е съпроводена от нараснала секреция на андрогени, дисрегулация на овулацията, менструалния цикъл, може да аргументи неплодородие, хирзутизъм, акне и други здравословни проблеми.

6. Сънна апнея: инсулиновата устойчивост е обвързвана с нараснал риск от сънна апнея, положение, при което дишането на човек се прекъсва по време на сън, което води до нарушавания на съня, хипертония, аритмии и други здравословни проблеми.

7. Мастна инфилтрация на черния дроб: мастна инфилтрация на черния дроб или мастен черен дроб се отнася до отлагането на триглицериди в черния дроб, което се дължи основно на инсулинова устойчивост. Засяга всеки четвърти възрастен в Европа и е рисков фактор за развиването на хронични болести, като сърдечно-съдови, ракови и автоимунни болести.

8. Хронично инфектиране: инсулинът е растежен фактор. Увеличава скоростта на клетъчната пролиферация и предизвиква възпалението в тялото. Повишените равнища на инсулин са свързани с нараснал риск от болести, характеризиращи се с хронично инфектиране, в това число сърдечно-съдови болести, автоимунни болести, диабет, рак и затлъстяване.

Инсулиновата устойчивост е метаболитно разстройство, което визира по-голямата част от популацията в Съединени американски щати и Европа.

Това е заболяване вследствие на актуалния метод на живот и хранене.

Заседнал метод на живот, хронично нараснала консумация на храни, които покачват секрецията на инсулин и недостиг на витамини и микроелементи, нужни за гладкото действие на инсулиновите рецептори, последователно понижават реакцията на клетките и тялото към него.

При хората с инсулинова устойчивост клетките в мускулите, черния дроб и мазнините, в опит да се предпазят от нарасналото съществуване на инсулин, не реагират в същата степен на него и глюкозата по-трудно навлиза в тях.

Въпреки това е обнадеждаващо, че това е метаболитно разстройство, което може да бъде променено.

Медицинските интервенции в метода на живот, коригирането на диетата могат да разрешат инсулиновата устойчивост.

При пациенти, диагностицирани с автоимунно или хронично заболяване, разрешаването на инсулиновата устойчивост усъвършенства хода на болестта и здравето на пациента.

Ако дефицитите и метаболитните нарушавания, които предизвикват инсулинова устойчивост, не се ръководят, тяхното разрешаване е изключително мъчно и води до непрекъснато утежняване на здравето.

Проблеми на организма и инсулинова устойчивост

Инсулиновата устойчивост е един от главните механизми за развиване на заболяването през днешния ден. Заедно с съществуването на маргинални дефицити на организма от микроелементи, той е централен фактор за развиването и утежняването на автоимунните болести.

Заседналият метод на живот, нарасналата консумация на храни, които усилват инсулиновата секреция и дефицитът на витамини и микроелементи, нужни за безпроблемното действие на инсулиновите рецептори, последователно понижават реакцията на клетките и тялото към него.

Незначителната липса на хранителни субстанции остава незабелязана в продължение на доста години до проявата на заболяване. Това са проблеми, които мъчно се откриват с елементарни лабораторни проби и се разказват под термина „ Скрит апетит “.

Жизненоважна част от гладката метаболитна функционалност на тялото и разрешаването на инсулиновата устойчивост е адекватността на витамините, минералите и микроелементите, които са нужни.

За безпроблемна секреция и функционалност на инсулина: магнезий, хром, витамини от В комплекс, витамин К2, витамин D3, пробиотици)

За обикновено протичане на процесите на укрепване на тъканите: витамин С, цинк, витамин Е, аминокиселини, антиоксиданти, витамин D3.

При лекуване на хронично инфектиране: омега-3 мастни киселини, витамин С, витамин D3, пробиотици.

За естественото действие на имунната система: витамин D3, витамин C, омега-3 мазнини, пробиотици, цинк. Недостигът на характерни микроелементи унищожава клетките на имунната система и е директно обвързван с автоимунитета.

Недостигът на микроелементи и витамини, които вземат участие в метаболитните процеси в организма, се отразява отрицателно на здравето, улеснява развиването на инсулинова устойчивост, попречва заздравяването на тъканите и предизвиква хроничното инфектиране.

Особено окуражаващо е, че факторите, свързани с метода на живот, телесните дефекти и диетата, могат да бъдат разпознати, поправени и да подобрят хода на болестта.

За пациентите с автоимунни или хронични болести, страдащи от метаболитни нарушавания, е значимо да разпознават точните дефекти, засягащи тяхното здраве, защото те са директно свързани с съществуването на инсулинова устойчивост.

Допреди няколко години точното вписване на проблеми и метаболитни нарушавания като инсулинова устойчивост при всеки субект беше изключително мъчно с класическите способи за премерване. Така че тяхната промяна се основаваше на общи насоки.

През последните години нов клас проби, които откриват дребни молекули в тялото, дават точна визия за минусите и метаболитните пътища, които въздействат върху здравословното положение на индивида.

Това е сензитивен способ на премерване. Тези проби се назовават ​​метаболомни разбори. Предимството им е, че записват точните дефекти, тъй че лечебният проект за справяне с инсулиновата устойчивост да може да бъде формиран изцяло, за възстановяване на здравето на пациента.

Те засичат повече от 80 индикатора, директно свързани със здравословното положение на индивида.

Тестовете откриват дефицити на витамини и други детайли, свързани с:

с устойчивостта на инсулин

метаболизма на захарите

на липидния метаболизъм

ръководството на възпалението

произвеждане на сила

положението на чревната микробна флора

функционалност на имунната система

действието на хормоналната система

Резултатите от проучванията са съпроводени от подобаващ проект за лекуване, който е подобаващ за всеки пациент и непрекъснатото следене от доктор е от значително значение.