Ньойският договор пречупи България
Глад и боязън от изродяване са мъчили хората преди 100 година 
Наложените репарации от 2,25 милиарда златни франка са по-тежки от тези на Германия, вноските по тях са 55% от бюджета ни
Кризите се случват и минават. Единственото, което можем да създадем, е да извлечем вярната поука от тях. Защото, както един от отците на Църквата споделя - рецесиите са съд Божий. " Докога ще продължи рецесията? Докато надменните и грабливи хищници на капитала не признаят върховенството на Бога в делата си. Докато не схванат, че рецесията е синоним на съд - за тях и за целия свят ", споделя св. Николай Велимирович.
-->
Точно преди 100 години България е преживявала една от най-тежките рецесии в своята нова история.
На 16 декември 1922 година в българския щемпел излиза публикация под заглавие: " Страх от изродяване ". В нея написа: " Скъпотията от ден дневно пораства, сиромашията се шири, животът става все по-тежък и нетърпим даже. Особено мизерията се шири по градовете, измежду градското население, сред чиновничество, интелигенция, работничество. Ако на един човек на ден са потребни най-малко 80 грама белтъчини, 55 гр. мазнини и 350 гр. въглехидрати, почерпени от примес от артикули, която за едно четиричленно семейство през днешния ден се купува за 107 лева, какво би трябвало да кажем за нашето семейство, което нормално е по-многочленно и не всеки път има даже бюджет от 50 лева за храна?... Нека със статистика в ръка се записва основателният боязън от изродяване, породено от хроническо недохранване, с цел да се види накъде вървим и на какъв край могат да ни изведат репарациите ".
Представяте ли си какъв брой тежка е била рецесията, че да породи в обществото боязън от изродяване на популацията поради глада?
Първата международна война е завършила преди 4 години. Равносметката за света е 10 милиона убити, 20 милиона ранени и осакатени. Икономическите загуби се пресмятат на 360 милиарда $..
След пробива при Добро поле и успеха при Дойран България, разчитайки на прокламираните правила на президента Уилсън за следвоенното устройство, подписва на 19 септември 2018 година Солунското помирение и излиза от войната. Страната ни е измежду победените.
България е изгубила 143 хиляди души, ранени са 271 хиляди, останали като заложници за три години след войната - 100 хиляди души. Това са мъже, чиито фамилии са останали без грижа, а децата - без татковци.
Принципите на президента Уилсън за договаряне на повсеместен мир по обективен метод за всички страни обаче са пренебрегнати от Британия и Франция. На 27 ноември 2019 година е подписан Ньойския кротичък контракт, съгласно който България е принудена да се откаже от част от териториите си. Южна Добруджа - житницата на България, за повторно е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море сред реките Марица и Места), като краткотраен мандат получава Съглашението, което след това я дава на Гърция с уговорката за стопански изход на България на Бяло море. Ангажимент, който гърците не извършват. Така от страната ни са откъснати територии с повърхност от 11 хиляди кв. км. (около 10% от цялата територия) и над 200 хиляди българи остават под непозната власт. В идващите години към 100 хиляди българи идват в родината като бежанци. Заедно с териториите, които не съумяваме да присъединим към България, общият брой на българите под непозната власт е към 2 до 3.5 млн. души, съгласно другите източници.
Освен това България е задължена да изплати на съдружниците репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка. Вноските би трябвало да се изплащат на шест месеца на Репарационната комисия, основана с Версайския контракт, която пък от своя страна ги преразпределя сред съдружниците. Първото такова заплащане трябвало да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното - на 1 януари 1958 година
Установената с Ньойския контракт сума на репарациите от 2,25 милиарда златни франка е голяма. Тя е непостижима за опциите на българската стопанска система и държавен бюджет. Предявената сума съставлява 22 % от цялото национално благосъстояние по оценки от 1911 година, като по този индикатор репарациите са по-тежки от наложените на Германия с Версайския контракт. Вноските по тяхното погашение възлизат на 55 % от целия държавен бюджет по това време. Невъзможността за погашение на репарациите е известна още при сключването на Ньойския контракт, заради което той планува тяхната бъдеща преоценка.
Освен репарациите, клаузите в Ньойския контракт плануват спомагателни финансови тежести: окупационен дълг, прехрана на смесените арбитражни съдилища, комисиите по разоръжаването и репарациите, реституции и други Според спечелилите в Първата международна война, сумата е доста по-малка от вредите, които България е нанесла на своите врагове и нейният размер е понижен само заради осъзнатата от съдружниците неспособност българската страна да изплати по-голяма сума.
Решенията се взимат въз основата на данни за закононарушения на български военни, които се дават от граничещите с България страни. Те се одобряват безрезервно от техните съдружници.
През 1928 година по този мотив министър-председателят на Обединеното кралство по време на Първата международна война Лойд Джордж написа: " Цялата документи, показана от някои наши съдружници по време на мирните договаряния, беше лъжлива. Решенията взехме въз основа на имитации ".
Изготвеният проектодоговор е възложен на българската делегация на 19 септември, която е пътувала 8 дни с трен до Париж, с цел да участва на Парижката мирна конференция, само че не е позволена в залата. Българската страна излага възражения по редица текстове, само че те са отхвърлени.
Преговори с България няма, а има безусловен диктат
съдбоносен от изказването на френския министър-председател Жорж Клемансо, който декларира: " Там на Балканите има един див народ, който би трябвало да бъде погубен. "
На 21 март 1923 година българското държавно управление и Междусъюзническата комисия подписват съглашение, изменящо напълно структурата на репарационния дълг и отлагащо неговото погашение. Преговорите са водени от министър-председателя Александър Стамболийски, който се стреми да употребява сключването на релативно удобно съглашение в течащата по това време предизборна акция. Макар че е реализиран пробив в системата на репарациите и че дългът на процедура е понижен доста, съглашението провокира мощно неодобрение измежду българската общност, която чака по-големи отстъпки. Споразумението среща опозиция и във Франция, основно заради опасенията, че основава неподходящ казус във връзка с репарационния дълг на Германия. Но след триумфа си на изборите, Стамболийски отхвърля да преразглежда неговите условия, в което среща и поддръжката на Англия.
Първото заплащане по новото съглашение е направено на 1 октомври 1923 година. През идващите няколко години дългът е обслужван постоянно, като сумата на репарациите не надвишава 3,8 % от износа, а в случай че се включат и другите заплащания по контракта - 6,6 % от износа. Изплащането на репарациите се облекчава и от обезценяването на предвоенните външни задължения. Така обслужването на всички външни задължения (довоенни и репарационни) през 1926 година възлиза на 19,5 % от бюджета при 28,5 % през 1914 година. За интервала 1919 - 1929 година България изплаща общо 186,4 милиона златни франка отговорности по Ньойския контракт.
Най-тежкото практическо следствие от налагането на репарациите е, че те получават приоритет пред всяко друго обвързване на страната.
За да може да се оправи с репарациите, българското държавно управление стартира да отпечатва пари, което пък от своя страна
води до инфлация и до понижаване на златните ресурси на Българска народна банка
В такова състояние Народната банка стопира размяната на банкноти против доблестен метал.
Следвоенната рецесия в страната е доста по-тежка спрямо останалите западноевропейски страни, които се справят със обстановката към края на 1922 година
Негативно влияние върху стопанския живот оказват броженията през втората половина на 1923 година От юни до октомври 1923 година България е във военно състояние и в регионите на въстанието няма опция за стопанска активност, написа Антон Николов. През тези години страната ни изпитва дефицит на първични материали, горива и машини, а това се отразява на икономическия статус на цялото население. Ситуацията се утежнява от огромния бежански поток, който се устремява към България от Тракия, Македония, Добруджа и Западните околности. Броят на бежанците възлиза на към 228 191 души. Към тях би трябвало да се прибавят и към 50 000 съветски белогвардейци от армията на Врангел.
Кризата придобива и своите духовни измерения. След подписването на несправедливия Ньойски кротичък контракт в страната настъпват духовна съсипия и всенародна мъка. Рухват възрожденските идеали, появява се действителна опасност от раздробяване на националната ни ценностна система.
Всичко това дава отражение върху цялата ни последваща история през последните 100 г.
Наложените репарации от 2,25 милиарда златни франка са по-тежки от тези на Германия, вноските по тях са 55% от бюджета ни Кризите се случват и минават. Единственото, което можем да създадем, е да извлечем вярната поука от тях. Защото, както един от отците на Църквата споделя - рецесиите са съд Божий. " Докога ще продължи рецесията? Докато надменните и грабливи хищници на капитала не признаят върховенството на Бога в делата си. Докато не схванат, че рецесията е синоним на съд - за тях и за целия свят ", споделя св. Николай Велимирович.
-->
Точно преди 100 години България е преживявала една от най-тежките рецесии в своята нова история.
На 16 декември 1922 година в българския щемпел излиза публикация под заглавие: " Страх от изродяване ". В нея написа: " Скъпотията от ден дневно пораства, сиромашията се шири, животът става все по-тежък и нетърпим даже. Особено мизерията се шири по градовете, измежду градското население, сред чиновничество, интелигенция, работничество. Ако на един човек на ден са потребни най-малко 80 грама белтъчини, 55 гр. мазнини и 350 гр. въглехидрати, почерпени от примес от артикули, която за едно четиричленно семейство през днешния ден се купува за 107 лева, какво би трябвало да кажем за нашето семейство, което нормално е по-многочленно и не всеки път има даже бюджет от 50 лева за храна?... Нека със статистика в ръка се записва основателният боязън от изродяване, породено от хроническо недохранване, с цел да се види накъде вървим и на какъв край могат да ни изведат репарациите ".
Представяте ли си какъв брой тежка е била рецесията, че да породи в обществото боязън от изродяване на популацията поради глада?
Първата международна война е завършила преди 4 години. Равносметката за света е 10 милиона убити, 20 милиона ранени и осакатени. Икономическите загуби се пресмятат на 360 милиарда $..
След пробива при Добро поле и успеха при Дойран България, разчитайки на прокламираните правила на президента Уилсън за следвоенното устройство, подписва на 19 септември 2018 година Солунското помирение и излиза от войната. Страната ни е измежду победените.
България е изгубила 143 хиляди души, ранени са 271 хиляди, останали като заложници за три години след войната - 100 хиляди души. Това са мъже, чиито фамилии са останали без грижа, а децата - без татковци.
Принципите на президента Уилсън за договаряне на повсеместен мир по обективен метод за всички страни обаче са пренебрегнати от Британия и Франция. На 27 ноември 2019 година е подписан Ньойския кротичък контракт, съгласно който България е принудена да се откаже от част от териториите си. Южна Добруджа - житницата на България, за повторно е предадена на Румъния, а Беломорска Тракия (крайбрежието на Егейско море сред реките Марица и Места), като краткотраен мандат получава Съглашението, което след това я дава на Гърция с уговорката за стопански изход на България на Бяло море. Ангажимент, който гърците не извършват. Така от страната ни са откъснати територии с повърхност от 11 хиляди кв. км. (около 10% от цялата територия) и над 200 хиляди българи остават под непозната власт. В идващите години към 100 хиляди българи идват в родината като бежанци. Заедно с териториите, които не съумяваме да присъединим към България, общият брой на българите под непозната власт е към 2 до 3.5 млн. души, съгласно другите източници.
Освен това България е задължена да изплати на съдружниците репарации в размер на 2,25 милиарда златни франка. Вноските би трябвало да се изплащат на шест месеца на Репарационната комисия, основана с Версайския контракт, която пък от своя страна ги преразпределя сред съдружниците. Първото такова заплащане трябвало да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното - на 1 януари 1958 година
Установената с Ньойския контракт сума на репарациите от 2,25 милиарда златни франка е голяма. Тя е непостижима за опциите на българската стопанска система и държавен бюджет. Предявената сума съставлява 22 % от цялото национално благосъстояние по оценки от 1911 година, като по този индикатор репарациите са по-тежки от наложените на Германия с Версайския контракт. Вноските по тяхното погашение възлизат на 55 % от целия държавен бюджет по това време. Невъзможността за погашение на репарациите е известна още при сключването на Ньойския контракт, заради което той планува тяхната бъдеща преоценка.
Освен репарациите, клаузите в Ньойския контракт плануват спомагателни финансови тежести: окупационен дълг, прехрана на смесените арбитражни съдилища, комисиите по разоръжаването и репарациите, реституции и други Според спечелилите в Първата международна война, сумата е доста по-малка от вредите, които България е нанесла на своите врагове и нейният размер е понижен само заради осъзнатата от съдружниците неспособност българската страна да изплати по-голяма сума. Решенията се взимат въз основата на данни за закононарушения на български военни, които се дават от граничещите с България страни. Те се одобряват безрезервно от техните съдружници.
През 1928 година по този мотив министър-председателят на Обединеното кралство по време на Първата международна война Лойд Джордж написа: " Цялата документи, показана от някои наши съдружници по време на мирните договаряния, беше лъжлива. Решенията взехме въз основа на имитации ".
Изготвеният проектодоговор е възложен на българската делегация на 19 септември, която е пътувала 8 дни с трен до Париж, с цел да участва на Парижката мирна конференция, само че не е позволена в залата. Българската страна излага възражения по редица текстове, само че те са отхвърлени.
Преговори с България няма, а има безусловен диктат
съдбоносен от изказването на френския министър-председател Жорж Клемансо, който декларира: " Там на Балканите има един див народ, който би трябвало да бъде погубен. "
На 21 март 1923 година българското държавно управление и Междусъюзническата комисия подписват съглашение, изменящо напълно структурата на репарационния дълг и отлагащо неговото погашение. Преговорите са водени от министър-председателя Александър Стамболийски, който се стреми да употребява сключването на релативно удобно съглашение в течащата по това време предизборна акция. Макар че е реализиран пробив в системата на репарациите и че дългът на процедура е понижен доста, съглашението провокира мощно неодобрение измежду българската общност, която чака по-големи отстъпки. Споразумението среща опозиция и във Франция, основно заради опасенията, че основава неподходящ казус във връзка с репарационния дълг на Германия. Но след триумфа си на изборите, Стамболийски отхвърля да преразглежда неговите условия, в което среща и поддръжката на Англия.
Първото заплащане по новото съглашение е направено на 1 октомври 1923 година. През идващите няколко години дългът е обслужван постоянно, като сумата на репарациите не надвишава 3,8 % от износа, а в случай че се включат и другите заплащания по контракта - 6,6 % от износа. Изплащането на репарациите се облекчава и от обезценяването на предвоенните външни задължения. Така обслужването на всички външни задължения (довоенни и репарационни) през 1926 година възлиза на 19,5 % от бюджета при 28,5 % през 1914 година. За интервала 1919 - 1929 година България изплаща общо 186,4 милиона златни франка отговорности по Ньойския контракт.
Най-тежкото практическо следствие от налагането на репарациите е, че те получават приоритет пред всяко друго обвързване на страната.
За да може да се оправи с репарациите, българското държавно управление стартира да отпечатва пари, което пък от своя страна
води до инфлация и до понижаване на златните ресурси на Българска народна банка
В такова състояние Народната банка стопира размяната на банкноти против доблестен метал.
Следвоенната рецесия в страната е доста по-тежка спрямо останалите западноевропейски страни, които се справят със обстановката към края на 1922 година
Негативно влияние върху стопанския живот оказват броженията през втората половина на 1923 година От юни до октомври 1923 година България е във военно състояние и в регионите на въстанието няма опция за стопанска активност, написа Антон Николов. През тези години страната ни изпитва дефицит на първични материали, горива и машини, а това се отразява на икономическия статус на цялото население. Ситуацията се утежнява от огромния бежански поток, който се устремява към България от Тракия, Македония, Добруджа и Западните околности. Броят на бежанците възлиза на към 228 191 души. Към тях би трябвало да се прибавят и към 50 000 съветски белогвардейци от армията на Врангел.
Кризата придобива и своите духовни измерения. След подписването на несправедливия Ньойски кротичък контракт в страната настъпват духовна съсипия и всенародна мъка. Рухват възрожденските идеали, появява се действителна опасност от раздробяване на националната ни ценностна система.
Всичко това дава отражение върху цялата ни последваща история през последните 100 г.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ