Резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница предизвика бурни реакции
Бурни реакции провокира резолюцията на Организация на обединените нации за геноцида в Сребреница. В нея се предлага 11 юли да бъде разгласен за Международен ден на жертвите. Документът провокира митинги в Сърбия, Република Сръбска и Черна гора. Москва също осъди резолюцията.
Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович дефинира резолюцията като " победа на истината ". За ръководителя на сръбския парламент Ана Бърнабич, обаче, това е " пирова победа ".
" Ще ми бъде извънредно мъчно да си подпомагам със страните, които поддържаха резолюцията. Ще продължим да работим с сътрудниците и с членовете на Европейския съюз, това е в наш народен интерес, само че във всеки един миг бих дала поддръжката си на страните, които бяха до нас в този сложен миг ", сподели Ана Бърнабич, ръководител на Народното събрание на Сърбия.
Резолюцията беше подкрепена от 84 страни. Тях сръбският президент Александър Вучич упрекна, че желаят да сложат стигма върху Сърбия. 19 страни не поддържаха документа, а 68 се въздържаха. Сред страните, дали своят вот " срещу " са Беларус, Китай, Куба, Унгария, Русия и Сърбия.
Без всеобщи прояви, околните на жертвите на клането в Сребреница приветстваха резолюцията.
" Това е урок, който се надявам, че ще доближи до тези, които отхвърлят геноцида. Целта ни е жертвите, които са заровени тук и тези, които към момента търсим, да не бъдат забравени ", акцентира Алмаса Салихович, представител на Мемориалния център в Сребреница.
В покрайнините на град Сребреница през юли 1995 година са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под управлението на сръбския военачалник Ратко Младич на няколко разнообразни места. Това е най-мащабното изтребване на хора в Европа след приключването на Втората международна война.
За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният арбитражен съд в Хага е предявил обвинявания за това закононарушение. От март 1993 до юли 1995 година армията на Република Сръбска (АРС) държи града под блокада. Най-близката територия, следена от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен недостиг на храна, медикаменти и гориво. Течаща вода няма, тъй като босненските сърби са разрушили централния тръбопровод.
Бедственото състояние не се трансформира, когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за „ зона за сигурност “ и изпраща там боен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обграден от елементи на Корпуса „ Дрина “, които прогресивно лимитират наземния достъп на филантропични помощи. Различни интернационалните организации обезпечават хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е високомерен за 6 дни през юли 1995 от корпуса „ Дрина “. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 елементи. Едната колона от 10 – 15 000 мъже потегля през гората в опит да доближи зона на босненската войска. Друга част от към 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните елементи на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен гнет с изборни изтезания, телата от които са безсистемно насъбрани на забележими места. Босненските сърби с неочаквани жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват дами, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко доближава степен на полуда. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от дамите и качват дамите и най-малките деца на рейсове. Отвеждат ги към „ мюсюлмански “ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават единствено мъжете и момчетата на възраст над 13 година Майките им повтарят през днешния ден едни и същи фрази: „ изтръгнаха ми го от ръцете “, „ тогава му чух гласа за финален път “.
Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за изтезания – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 година нидерландските бойци от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „ нито един жив мохамеданин “.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разрушена на 2 елементи. Малка част доближава мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са хванати. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките задържани – по игрища, ливади, хранилища и учебни заведения. Накрая ги разделят на групи, водят ги с камиони до местата за изтезания, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага по-късно идва екскаватор, който да изкопае всеобщия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са сред 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст сред 13 и 24 г.
Министърът на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович дефинира резолюцията като " победа на истината ". За ръководителя на сръбския парламент Ана Бърнабич, обаче, това е " пирова победа ".
" Ще ми бъде извънредно мъчно да си подпомагам със страните, които поддържаха резолюцията. Ще продължим да работим с сътрудниците и с членовете на Европейския съюз, това е в наш народен интерес, само че във всеки един миг бих дала поддръжката си на страните, които бяха до нас в този сложен миг ", сподели Ана Бърнабич, ръководител на Народното събрание на Сърбия.
Резолюцията беше подкрепена от 84 страни. Тях сръбският президент Александър Вучич упрекна, че желаят да сложат стигма върху Сърбия. 19 страни не поддържаха документа, а 68 се въздържаха. Сред страните, дали своят вот " срещу " са Беларус, Китай, Куба, Унгария, Русия и Сърбия.
Без всеобщи прояви, околните на жертвите на клането в Сребреница приветстваха резолюцията.
" Това е урок, който се надявам, че ще доближи до тези, които отхвърлят геноцида. Целта ни е жертвите, които са заровени тук и тези, които към момента търсим, да не бъдат забравени ", акцентира Алмаса Салихович, представител на Мемориалния център в Сребреница.
В покрайнините на град Сребреница през юли 1995 година са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под управлението на сръбския военачалник Ратко Младич на няколко разнообразни места. Това е най-мащабното изтребване на хора в Европа след приключването на Втората международна война.
За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният арбитражен съд в Хага е предявил обвинявания за това закононарушение. От март 1993 до юли 1995 година армията на Република Сръбска (АРС) държи града под блокада. Най-близката територия, следена от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен недостиг на храна, медикаменти и гориво. Течаща вода няма, тъй като босненските сърби са разрушили централния тръбопровод.
Бедственото състояние не се трансформира, когато Организация на обединените нации афишира Сребреница за „ зона за сигурност “ и изпраща там боен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обграден от елементи на Корпуса „ Дрина “, които прогресивно лимитират наземния достъп на филантропични помощи. Различни интернационалните организации обезпечават хвърлянето на храна от хеликоптери.
Анклавът е високомерен за 6 дни през юли 1995 от корпуса „ Дрина “. В бягството си жителите на Сребреница се разделят на 2 елементи. Едната колона от 10 – 15 000 мъже потегля през гората в опит да доближи зона на босненската войска. Друга част от към 20 – 25 000 души остава изтласкана в най-северните елементи на анклава и е обкръжена от подпалени къщи и армията на босненските сърби.
Тази втора група е подложена на 2-дневен гнет с изборни изтезания, телата от които са безсистемно насъбрани на забележими места. Босненските сърби с неочаквани жестове заколват няколко деца в тълпата, която държат под око и изнасилват дами, някои от които губят разсъдъка си. Готовността на хората да избягат с цената на всичко доближава степен на полуда. Към края на втория ден няколко бежанци се самообесват.
Босненските сърби разделят мъжете от дамите и качват дамите и най-малките деца на рейсове. Отвеждат ги към „ мюсюлмански “ зони. Повечето от депортираните оцеляват физически. В Сребреница остават единствено мъжете и момчетата на възраст над 13 година Майките им повтарят през днешния ден едни и същи фрази: „ изтръгнаха ми го от ръцете “, „ тогава му чух гласа за финален път “.
Част от останалите мъже и момчета са убити на място в Сребреница. Други са отведени към друго място за изтезания – Братунац. Оцелели няма. На 14 юли 1995 година нидерландските бойци от ЮНПРОФОР обикалят анклава и не намират в него „ нито един жив мохамеданин “.
През това време колоната мъже, тръгнала през гората, е попаднала в засада и е разрушена на 2 елементи. Малка част доближава мюсюлманската зона. Другите няколко хиляди са хванати. Босненските сърби събличат голи част от тях. После 3 дни търсят място, което да побере всичките задържани – по игрища, ливади, хранилища и учебни заведения. Накрая ги разделят на групи, водят ги с камиони до местата за изтезания, подреждат ги в линия и ги разстрелват. Веднага по-късно идва екскаватор, който да изкопае всеобщия гроб. Оцелели са единици, които са се престорили на умрели.
Масовите гробове с тела от Сребреница са 39. Съдът приема, че убитите са сред 7 и 8 хиляди мъже. Почти 2000 от тях са били на възраст сред 13 и 24 г.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ