Кървавото асо в политическия покер
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Първа част
Славчо Кънчев*
Този, който усеща задоволително мощ в самия себе си, с цел да владее мозъците, няма да прибягва до принуждение: за какво му би трябвало да отстранява индивида с други възгледи, когато е в негов интерес да го притегли на своя страна с дружеско увещание.
Сократ (ок. 469–399 година пр.н.е.) – древногръцки мъдрец
Смъртоносният атентат, ориентиран евентуално против професор Александър Гелиевич Дугин, водач на Международното Евразийско придвижване, ръководител на Центъра за консервативни проучвания на Социологическия факултет на Московския държавен университет, един от теоретичните стълбове на парадигмата на актуалната съветска държавност като противовес на западната демократична теория, която е неразривно обвързвана с геополитическите ламтежи за международна доминация, само че взел като жертва на атентата неговата 29-годишна щерка Дария Дугина, журналистка и дейна съратничка на своя татко в неговата социална активност, още веднъж сложи в центъра на вниманието казуса с тероризма.
Всъщност какво съставлява тероризмът?
В актуалната научна литература тероризмът бива проучен, като най-малко, от три съществени позиции: социално-политическа, правна и психическа.
В политологическата литература тероризмът бива обсъждан като един от методите за политическа битка, който се заключава в използването на крайни ограничения за принуждение (убийства на държавни и политически дейци, взимане на заложници, взривяване на транспортни средства и връзки, всеобщи разстрели на мирни жители и други рискови насилствени действия). Политическата същина на тероризма се заключава в подриване на устоите на системата на държавната власт и порядъка на ръководство.
От правна позиция тероризмът се преглежда в качеството му на вариация на противоправните дейности, подлежащи на наказателно гонене и водещи до наказателна отговорност, тъй като методите и способите на терористичната активност имат блестящо изразено престъпно естество и се характеризират с нараснала социална заплаха.
В психическата литература гледната точка за дефиниране на тероризма нормално е като активност на обособени лица или групи хора с несъответстваща реакция на ставащите събития в дадена страна и/или света.
Към днешна дата не съществува единно възприета формулировка на учените по отношение на това, какво тъкмо съставлява тероризмът. Затова и другите възгледи на учените за природата на тероризма намират отражение в неговите многообразни избрания. Никой обаче не оспорва събитието, че многото аргументи и способи за демонстрация на тероризма се дефинират от културните обичаи, обществената конструкция на обществото и други особености на обособените страни.
Фактът, че понастоящем липсва единно мнение по отношение на наличието на понятието „ тероризъм “ не е инцидентно стичане на събитията, а изцяло целеустремено деяние. Отличителна линия на всички признати до момента интернационалните съглашения се явява отсъствието на определение и приписването на престъпна същина на тероризма, и това е проблем не от региона на правото, а политика. Много страни се пробват да „ играят “ с тероризма, като употребяват неговите прояви в свои ползи, или, назад, ползват за свои цели „ антитерористичната активност “. На процедура това се демонстрира в политиката на така наречен „ двоен стандарт “.
Всъщност това разбиране се появява и влиза в необятна приложимост в интервала на т. нар „ Студена война “, когато интернационалните връзки, по-точно интернационалното опълчване сред Съединените щати и техните съдружници, от една страна, а, въпреки това Съветския съюз и болшинството социалистически страни, бяха извънредно идеологизирани. Съюз на съветските социалистически републики квалифицираше репресивните дейности на капиталистическите страни против националноосвободителните придвижвания като актове на интернационален тероризъм. За Съединени американски щати и техните западни съдружници тези същите националноосвободителни придвижвания бяха прояви на интернационална престъпност и интернационален тероризъм.
Повечето теролози (специалисти в региона на тероризма) се сплотяват към дефиницията, че тероризмът се появява като реакция на дълго отсрочване на решения, отвод от решения, или очевидно незаслужено (възможно по субективното мнение на обособените индивиди) решение на политически проблеми. Тероризмът се появява от значими политически проблеми и публични несъгласия, в основата на които лежат спорове от политически, обществен, териториален, народен или мирогледен темперамент.
Въпреки, че Европа и близкият изток се срещат с тероризма като политически инструмент още през XIII в. с убийствата, осъществявани от асасините – членовете на една фракция в Ориента, чието местоположение е в планините сред Дамаск, Антиохия и Алепо, то болшинството специалисти свързват появяването на тероризма като всеобщо социално-политическо събитие с началото на Великата френска гражданска война от 1789 година, когато за първи път тероризмът като способ за политическо деяние бил употребен в качеството си на принудителен прийом за решение на политически проблеми и прибавен от радикалните революционери за заличаване на политически съперници. Необходимо е да бъде маркирано, че в началото под тероризъм, на първо място, била възприемана политиката на държавен гнет, в сходство с опита на Френската гражданска война. На Максимилиан Робеспиер принадлежи определението: „ Терорът не е нищо друго с изключение на правдивост, бърза, сигурна, непоколебима “.
Теролозите дефинират главните параметри от матриците на обективните условия, които основават огромна възможност от произход на терористични практики. Първо, належащо е да съществува борба сред две обществено-политически сили. Второто условие е да е налице забележителна асиметрия в техния властови капацитет за използване на политически практики, които са в унисон с техните ползи. Третото изискване е да е в деяние и мотивация, която е отвън територията на чистия веществен интерес. И тази фундаментална мотивация е желанието за самопризнание.
Желанието за самопризнание на даден субект или на общественост от човеци е допустимо да наподобява в началото прекомерно нищожно върху везната сред живота и гибелта, тогава, когато индивидът взема решение поради какво заслужава да почине, защото без дадени полезности животът му не би бил пълностоен, само че в действителност желанието за самопризнание е разбиране, толкоз остаряло, колкото и традицията на западната политическа философия, и съставлява напълно позната част от човешката персона. Платон пръв го разказва в „ Държавата “, където отбелязва, че съществуват три елементи на душата – желаеща, рационална и това, което той назовава thymos (тимос) или „ гневливост “. Една основна част от човешкото държание може да бъде обяснена като композиция от първите две елементи – предпочитание и разум; желанието подбужда индивидът да се стреми към материални неща отвън себе си и да се асоциира към духовни полезности, до момента в който разсъдъкът, или пресмятането, му демонстрира най-хубавия метод да ги реализира. В добавка към това обаче човешките същества търсят самопризнание за личната си полезност или пък на хора, неща или правила, които те надаряват с полезност.
Желанието за самопризнание има две насоки: „ изотимия “ – желанието за признание на тъждество, и „ мезотимия “ – желанието за признание на предимство.
В световен мащаб тероризмът още през XIX в. беше трансфорат в инструмент за политически дейности. През пролетта на 1865 година, когато армията на Конфедерацията е пред дефинитивна капитулация, на 14 април, в спектакъл „ Форд “ във Вашингтон, е смъртоносно ранен президентът Ейбрахам Линкълн, който, без да пристигна в схващане, умира на идващото утро. Отново е в деяние матрицата на терористичната процедура, тъй като още веднъж са се засрещнали обективните предпоставености за генериране на терористични дейности.
Само 16 години по-късно, на 1 март 1881 година, – след редица несполучливи опити до тогава, – членовете на организацията на „ Народна воля “ привеждат в осъществяване произнесената от тях смъртна присъда над Александър ІІ. Руският император бил погубен от бомба, хвърлена от Игнатий Гриневицки, при което умира и самият нападател.
„ Народна воля “ била бойна централизирана организация, отпред на която стоял надълбоко законспириран Изпълнителен комитет. Народоволците правили пропагандна активност сред учащите се, служащите, офицерството. Но центърът на активността им почнал бързо да се измества към самостоятелния гнет. Терорът бил обсъждан от народоволците като средство за политически прелом или най-малко като средство да бъде насила държавното управление да капитулира и да одобри настояванията на революционерите: привикване на Учредително заседание, определено посредством всеобщо гласоподаване, даване на цивилен свободи (на словото, на печата и пр.). Но след убийството на Александър ІІ върху народоволците се стоварва цялата репресивна мощност на съветската империя. Месец по-късно са екзекутирани ръководителите на „ Народна воля “ Андрей Желябов и София Перовска, а също и непосредствените участници в убийството на императора – служащият народоволец Т. М. Михайлов и студентът Н. И. Рисаков. Към началото на 1883 година остарелият Изпълнителен комитет бил изцяло погубен.
Дълъг е описът на терористичните актове в международната история. В него е и убийството на австрийския престолонаследник Франц-Фердинанд в Сараево, на 28 юни 1914 година от члена на сръбската военно-патриотична организация „ Черната ръка “ гимназиста Г. Принцип, послужило като мотив за експлоадирането на Първата международна война. В листата е и атентатът през 1925 година в църквата „ Св. Неделя “, изиграл ролята на пусков механизъм за кървави репресии против прогресивните сили у нас.
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Първа част
Славчо Кънчев*
Този, който усеща задоволително мощ в самия себе си, с цел да владее мозъците, няма да прибягва до принуждение: за какво му би трябвало да отстранява индивида с други възгледи, когато е в негов интерес да го притегли на своя страна с дружеско увещание.
Сократ (ок. 469–399 година пр.н.е.) – древногръцки мъдрец
Смъртоносният атентат, ориентиран евентуално против професор Александър Гелиевич Дугин, водач на Международното Евразийско придвижване, ръководител на Центъра за консервативни проучвания на Социологическия факултет на Московския държавен университет, един от теоретичните стълбове на парадигмата на актуалната съветска държавност като противовес на западната демократична теория, която е неразривно обвързвана с геополитическите ламтежи за международна доминация, само че взел като жертва на атентата неговата 29-годишна щерка Дария Дугина, журналистка и дейна съратничка на своя татко в неговата социална активност, още веднъж сложи в центъра на вниманието казуса с тероризма.
Всъщност какво съставлява тероризмът?
В актуалната научна литература тероризмът бива проучен, като най-малко, от три съществени позиции: социално-политическа, правна и психическа.
В политологическата литература тероризмът бива обсъждан като един от методите за политическа битка, който се заключава в използването на крайни ограничения за принуждение (убийства на държавни и политически дейци, взимане на заложници, взривяване на транспортни средства и връзки, всеобщи разстрели на мирни жители и други рискови насилствени действия). Политическата същина на тероризма се заключава в подриване на устоите на системата на държавната власт и порядъка на ръководство.
От правна позиция тероризмът се преглежда в качеството му на вариация на противоправните дейности, подлежащи на наказателно гонене и водещи до наказателна отговорност, тъй като методите и способите на терористичната активност имат блестящо изразено престъпно естество и се характеризират с нараснала социална заплаха.
В психическата литература гледната точка за дефиниране на тероризма нормално е като активност на обособени лица или групи хора с несъответстваща реакция на ставащите събития в дадена страна и/или света.
Към днешна дата не съществува единно възприета формулировка на учените по отношение на това, какво тъкмо съставлява тероризмът. Затова и другите възгледи на учените за природата на тероризма намират отражение в неговите многообразни избрания. Никой обаче не оспорва събитието, че многото аргументи и способи за демонстрация на тероризма се дефинират от културните обичаи, обществената конструкция на обществото и други особености на обособените страни.
Фактът, че понастоящем липсва единно мнение по отношение на наличието на понятието „ тероризъм “ не е инцидентно стичане на събитията, а изцяло целеустремено деяние. Отличителна линия на всички признати до момента интернационалните съглашения се явява отсъствието на определение и приписването на престъпна същина на тероризма, и това е проблем не от региона на правото, а политика. Много страни се пробват да „ играят “ с тероризма, като употребяват неговите прояви в свои ползи, или, назад, ползват за свои цели „ антитерористичната активност “. На процедура това се демонстрира в политиката на така наречен „ двоен стандарт “.
Всъщност това разбиране се появява и влиза в необятна приложимост в интервала на т. нар „ Студена война “, когато интернационалните връзки, по-точно интернационалното опълчване сред Съединените щати и техните съдружници, от една страна, а, въпреки това Съветския съюз и болшинството социалистически страни, бяха извънредно идеологизирани. Съюз на съветските социалистически републики квалифицираше репресивните дейности на капиталистическите страни против националноосвободителните придвижвания като актове на интернационален тероризъм. За Съединени американски щати и техните западни съдружници тези същите националноосвободителни придвижвания бяха прояви на интернационална престъпност и интернационален тероризъм.
Повечето теролози (специалисти в региона на тероризма) се сплотяват към дефиницията, че тероризмът се появява като реакция на дълго отсрочване на решения, отвод от решения, или очевидно незаслужено (възможно по субективното мнение на обособените индивиди) решение на политически проблеми. Тероризмът се появява от значими политически проблеми и публични несъгласия, в основата на които лежат спорове от политически, обществен, териториален, народен или мирогледен темперамент.
Въпреки, че Европа и близкият изток се срещат с тероризма като политически инструмент още през XIII в. с убийствата, осъществявани от асасините – членовете на една фракция в Ориента, чието местоположение е в планините сред Дамаск, Антиохия и Алепо, то болшинството специалисти свързват появяването на тероризма като всеобщо социално-политическо събитие с началото на Великата френска гражданска война от 1789 година, когато за първи път тероризмът като способ за политическо деяние бил употребен в качеството си на принудителен прийом за решение на политически проблеми и прибавен от радикалните революционери за заличаване на политически съперници. Необходимо е да бъде маркирано, че в началото под тероризъм, на първо място, била възприемана политиката на държавен гнет, в сходство с опита на Френската гражданска война. На Максимилиан Робеспиер принадлежи определението: „ Терорът не е нищо друго с изключение на правдивост, бърза, сигурна, непоколебима “.
Теролозите дефинират главните параметри от матриците на обективните условия, които основават огромна възможност от произход на терористични практики. Първо, належащо е да съществува борба сред две обществено-политически сили. Второто условие е да е налице забележителна асиметрия в техния властови капацитет за използване на политически практики, които са в унисон с техните ползи. Третото изискване е да е в деяние и мотивация, която е отвън територията на чистия веществен интерес. И тази фундаментална мотивация е желанието за самопризнание.
Желанието за самопризнание на даден субект или на общественост от човеци е допустимо да наподобява в началото прекомерно нищожно върху везната сред живота и гибелта, тогава, когато индивидът взема решение поради какво заслужава да почине, защото без дадени полезности животът му не би бил пълностоен, само че в действителност желанието за самопризнание е разбиране, толкоз остаряло, колкото и традицията на западната политическа философия, и съставлява напълно позната част от човешката персона. Платон пръв го разказва в „ Държавата “, където отбелязва, че съществуват три елементи на душата – желаеща, рационална и това, което той назовава thymos (тимос) или „ гневливост “. Една основна част от човешкото държание може да бъде обяснена като композиция от първите две елементи – предпочитание и разум; желанието подбужда индивидът да се стреми към материални неща отвън себе си и да се асоциира към духовни полезности, до момента в който разсъдъкът, или пресмятането, му демонстрира най-хубавия метод да ги реализира. В добавка към това обаче човешките същества търсят самопризнание за личната си полезност или пък на хора, неща или правила, които те надаряват с полезност.
Желанието за самопризнание има две насоки: „ изотимия “ – желанието за признание на тъждество, и „ мезотимия “ – желанието за признание на предимство.
В световен мащаб тероризмът още през XIX в. беше трансфорат в инструмент за политически дейности. През пролетта на 1865 година, когато армията на Конфедерацията е пред дефинитивна капитулация, на 14 април, в спектакъл „ Форд “ във Вашингтон, е смъртоносно ранен президентът Ейбрахам Линкълн, който, без да пристигна в схващане, умира на идващото утро. Отново е в деяние матрицата на терористичната процедура, тъй като още веднъж са се засрещнали обективните предпоставености за генериране на терористични дейности.
Само 16 години по-късно, на 1 март 1881 година, – след редица несполучливи опити до тогава, – членовете на организацията на „ Народна воля “ привеждат в осъществяване произнесената от тях смъртна присъда над Александър ІІ. Руският император бил погубен от бомба, хвърлена от Игнатий Гриневицки, при което умира и самият нападател.
„ Народна воля “ била бойна централизирана организация, отпред на която стоял надълбоко законспириран Изпълнителен комитет. Народоволците правили пропагандна активност сред учащите се, служащите, офицерството. Но центърът на активността им почнал бързо да се измества към самостоятелния гнет. Терорът бил обсъждан от народоволците като средство за политически прелом или най-малко като средство да бъде насила държавното управление да капитулира и да одобри настояванията на революционерите: привикване на Учредително заседание, определено посредством всеобщо гласоподаване, даване на цивилен свободи (на словото, на печата и пр.). Но след убийството на Александър ІІ върху народоволците се стоварва цялата репресивна мощност на съветската империя. Месец по-късно са екзекутирани ръководителите на „ Народна воля “ Андрей Желябов и София Перовска, а също и непосредствените участници в убийството на императора – служащият народоволец Т. М. Михайлов и студентът Н. И. Рисаков. Към началото на 1883 година остарелият Изпълнителен комитет бил изцяло погубен.
Дълъг е описът на терористичните актове в международната история. В него е и убийството на австрийския престолонаследник Франц-Фердинанд в Сараево, на 28 юни 1914 година от члена на сръбската военно-патриотична организация „ Черната ръка “ гимназиста Г. Принцип, послужило като мотив за експлоадирането на Първата международна война. В листата е и атентатът през 1925 година в църквата „ Св. Неделя “, изиграл ролята на пусков механизъм за кървави репресии против прогресивните сили у нас.
* – Авторът е ръководител на УС на Асоциацията за битка срещу корупцията в България.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ