Михаил Горбачов - през разрушението към „свободата“
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Малко са хората, които знаят същинската фраза на поета и политик Хелон от Спарта „ за мъртвите или положително или нищо друго с изключение на истината “. За първия и единствен президент на Съветския съюз Михаил Горбачов (15 март 1990 - 25 декември 1991) не може да се даде еднопосочна оценка. Факт е, че той промени света и отношението към него се трансформира в самобитен филтър за и срещу демокрацията и свободата. В актуалното размирно време на дезинформация, нападателна реторика и лицемерен морал, неговата кончина още веднъж възкреси загатна за размирните времена на смяната в Съюз на съветските социалистически републики и страните от социалистическата система, съпроводени с опустошения, стопански катаклизми, обществени разтърсвания и човешки и материални загуби.
Смъртта на всеки общественик е мотив за рекапитулация на неговото време. Историята на Съюз на съветските социалистически републики носи отпечатъка на всеки един негов началник. Владимир Ленин сътвори страната, Йосиф Сталин ще бъде запомнен с култа към личността му, ГУЛАГ, само че и с успеха над хитлерофашизма и превръщането на Съветския съюз в суперсила. Никита Хрушчов развенча култа към Сталин, а Леонид Брежнев ще остане в историята с несполучливата акция в Афганистан. Времето сред него и Михаил Горбачов се характеризира с фразата „ петилетката на помпозните погребения “.
Управлението на Михаил Горбачов като общоприет секретар на Централен комитет на Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз (март 1985- март 1990) слага началото на два процеса. Първият е обвързван с разкритията за закононарушенията и жертвите в ГУЛАГ, а вторият – с несполучливите като цяло опити на перестройката. Това време ще бъде запомнено и с празните магазини, макар богатата годишна продукция, която остана в складовете, създавайки подправени условия за икономическа рецесия. Тогава 1987 година стартира и войната сред Азербайджан и Армения.
Перестройката на М. Горбачов вървеше редом със засилващите се страхове на американските анализатори за увеличаващата се неустановеност на икономическите и борсовите пазари в Западния свят. Борсовият срив на 19 октомври 1987 година стартира с известната фраза „ нас единствено знамение може да ни избави “. Чудото се появи в лицето на Михаил Горбачов, който на срещата край Малта с американския президент Джордж Буш през 1989 година, подписа смъртната присъда на суперсилата Съюз на съветските социалистически републики и на страните от Централна и Източна Европа. Първият стадий от Студената война завърши с разрушаването на Източния блок, в който идеологията, индустриализацията и обществената политика определяха образа на социалистическата система.
Краят на биполярния свят, който настъпи с неоспоримото присъединяване на Михаил Горбачов, отвори пътя към прехода, чиито тълкования са взаимоизключващи се, и който продължава и до през днешния ден. Медийният възторг и задълбочаващите се в своите безумия политики и дейности на ръководещите елити, не трансформират горчивата истина, че хората обедняват, обществото се профанизира и маргинализира, опазването на здравето се изражда, а страната като бранител на обществата, от ден на ден губи своята стойност и мощ.
Политиките и резултатите от дейностите на Михаил Горбачов са стадий от плана „ Студена война “. Последният руски водач въплъщава края на една ера. Предвид обстоятелството, че биполярното опълчване дефинира процесите през втората половина на ХХ век, естествено е рано или късно измененията да резонират в идеологическия, политически, стопански и боен конкурент в незавършилата Студена война – западния блок и неговата суперсила Съединени американски щати. Неоспорим факт е, че дейностите на Михаил Горбачов отложиха с няколко десетилетия икономическия и политически провал на либерализма. Явно идва времето на смяната в победилия Запад. Може да се окаже, че след време ще се разяснява по какъв начин сегашния американски президент Джо Байдън е довел до края на Съединените американски щати. А какво ще се случи по-късно следва да забележим.
Смъртта на Михаил Горбачов отвори кутията на Пандора на спомените, само че и дава опция за следващ път да се проучва и моделира светът от известното към хипотетичното.
Истината е нееднозначна, само че името на Михаил Горбачов ще остане в историята като значителен сегмент в международните промени в края на ХХ век.
Мир на праха му и светла му памет!
Малко са хората, които знаят същинската фраза на поета и политик Хелон от Спарта „ за мъртвите или положително или нищо друго с изключение на истината “. За първия и единствен президент на Съветския съюз Михаил Горбачов (15 март 1990 - 25 декември 1991) не може да се даде еднопосочна оценка. Факт е, че той промени света и отношението към него се трансформира в самобитен филтър за и срещу демокрацията и свободата. В актуалното размирно време на дезинформация, нападателна реторика и лицемерен морал, неговата кончина още веднъж възкреси загатна за размирните времена на смяната в Съюз на съветските социалистически републики и страните от социалистическата система, съпроводени с опустошения, стопански катаклизми, обществени разтърсвания и човешки и материални загуби.
Смъртта на всеки общественик е мотив за рекапитулация на неговото време. Историята на Съюз на съветските социалистически републики носи отпечатъка на всеки един негов началник. Владимир Ленин сътвори страната, Йосиф Сталин ще бъде запомнен с култа към личността му, ГУЛАГ, само че и с успеха над хитлерофашизма и превръщането на Съветския съюз в суперсила. Никита Хрушчов развенча култа към Сталин, а Леонид Брежнев ще остане в историята с несполучливата акция в Афганистан. Времето сред него и Михаил Горбачов се характеризира с фразата „ петилетката на помпозните погребения “.
Управлението на Михаил Горбачов като общоприет секретар на Централен комитет на Политбюро на Комунистическа партия на Съветския съюз (март 1985- март 1990) слага началото на два процеса. Първият е обвързван с разкритията за закононарушенията и жертвите в ГУЛАГ, а вторият – с несполучливите като цяло опити на перестройката. Това време ще бъде запомнено и с празните магазини, макар богатата годишна продукция, която остана в складовете, създавайки подправени условия за икономическа рецесия. Тогава 1987 година стартира и войната сред Азербайджан и Армения.
Перестройката на М. Горбачов вървеше редом със засилващите се страхове на американските анализатори за увеличаващата се неустановеност на икономическите и борсовите пазари в Западния свят. Борсовият срив на 19 октомври 1987 година стартира с известната фраза „ нас единствено знамение може да ни избави “. Чудото се появи в лицето на Михаил Горбачов, който на срещата край Малта с американския президент Джордж Буш през 1989 година, подписа смъртната присъда на суперсилата Съюз на съветските социалистически републики и на страните от Централна и Източна Европа. Първият стадий от Студената война завърши с разрушаването на Източния блок, в който идеологията, индустриализацията и обществената политика определяха образа на социалистическата система.
Краят на биполярния свят, който настъпи с неоспоримото присъединяване на Михаил Горбачов, отвори пътя към прехода, чиито тълкования са взаимоизключващи се, и който продължава и до през днешния ден. Медийният възторг и задълбочаващите се в своите безумия политики и дейности на ръководещите елити, не трансформират горчивата истина, че хората обедняват, обществото се профанизира и маргинализира, опазването на здравето се изражда, а страната като бранител на обществата, от ден на ден губи своята стойност и мощ.
Политиките и резултатите от дейностите на Михаил Горбачов са стадий от плана „ Студена война “. Последният руски водач въплъщава края на една ера. Предвид обстоятелството, че биполярното опълчване дефинира процесите през втората половина на ХХ век, естествено е рано или късно измененията да резонират в идеологическия, политически, стопански и боен конкурент в незавършилата Студена война – западния блок и неговата суперсила Съединени американски щати. Неоспорим факт е, че дейностите на Михаил Горбачов отложиха с няколко десетилетия икономическия и политически провал на либерализма. Явно идва времето на смяната в победилия Запад. Може да се окаже, че след време ще се разяснява по какъв начин сегашния американски президент Джо Байдън е довел до края на Съединените американски щати. А какво ще се случи по-късно следва да забележим.
Смъртта на Михаил Горбачов отвори кутията на Пандора на спомените, само че и дава опция за следващ път да се проучва и моделира светът от известното към хипотетичното.
Истината е нееднозначна, само че името на Михаил Горбачов ще остане в историята като значителен сегмент в международните промени в края на ХХ век.
Мир на праха му и светла му памет!
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ