И в оставка – правителството на Кирил Петков срещу националния ни интерес и в услуга на Путин
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg
Често пъти, изключително в една наситена с политически събития седмица, някои неща остават незабелязани от публичното внимание. Така в дните, когато Европейската централна банка се пробва да формулира ограничения против инфлацията, договарянията сред Русия, Украйна и Организация на обединените нации в Истанбул би трябвало да решат ориста на блокираното украинско зърно, с цел да не се стигне до продоволствена рецесия за години да вземем за пример, а Рим затъва в политически безпорядък след оставката на държавното управление на Марио Драги, една дребна община в Турция надали би се употребява от някакво изключително внимание. Но от една друга вероятност, изключително в по-дългосрочен проект, несъмнено би заслужавала внимание.
В общината Бейкилова в Турция ердогановият министър на енергетиката и естествените запаси Фатих Дюнмез инспектира едно новооткрито находище за редкоземни детайли с евентуални запаси от 694 милиона тона, нареждащото се на второ място след китайските запаси от 800 милиона тона. Редкоземните детайли, една съответна група от системата на Менделеев, са широкоразпространени в земната кора, само че извънредно рядко в съсредоточена и стопански преференциална за рандеман форма. Но те имат неповторими и незаменими свойства, които са основни за редица промишлености като от енергетиката и производството на микрочипове до производството на самолети и елементи за летателни апарати и аутомотив промишлеността. Имайки поради обстоятелството, че над 80 % от целия международен рандеман е съсредоточен в Китай, едно даже по-малко изобретение в Турция има капацитета за обезпечи сериозни доставки за европейската промишленост и енергетика, тъй че Старият континент да не е подвластен в толкоз огромна степен от Поднебесната империя.
Успехът на южните ни съседи обаче нито е чудодеен, нито е плод на шанс. Той е артикул на целенасочена и проведена държавна политика в добивната промишленост, която е плод на дълготрайна тактика. Проучвания в Бейликова се организират да вземем за пример още през 50-те години на предишния век, а първите периодически сондажи са от 70-те години. Истински пробив се прави и по време на Берат Албайрак, някогашен министър на енергетиката и естествените запаси, който е проектант на многочислените разкрити находища на естествени благосъстояния в Турция през последните години. Така в окото на урагана от енергийни и суровинни рецесии, подбудени от пандемията от COVID-19 и войната на Владимир Путин против Украйна, Турция се оказва в една доста усъвършенствана и преференциална позиция по отношение на редица други страни. Турската република разполага с стопански преференциални залежи на нефт и газ в акваторията на Средиземно и Черно море, минимум 2-3 новооткрити залежи на злато, нефт и мед, а в този момент и геостратегически депозити на редкоземни детайли, имащи опцията да се трансфорат в изключителна освен икономическа, само че и политическа карта.
Тук е редно да се означи, че опцията на една страна през политиката на своето държавно управление да развива своята добивна промишленост и да си обезпечи достъп до лични залежи на потребни изкопаеми, ще се трансформира в може би един от водещите политически, икономически и дипломатически активи на околните години. Възможността на една страна да обезпечава освен личната си стопанска система и промишленост, само че също по този начин да доставя и други страни с запаси, дава инструментите за доста солидно дипломатическо въздействие. Ако не друго, челният опит на Руската федерация през последните години, както и на Съединените щати, през личната си ресурсна и енергийна политика да въздействат на международните стопански и политически процеси, го потвърждава може би даже на равнището на аксиома. И тук идва контрастът с политиката, която на фона на вилнеещите рецесии, се организира в България. Отиващото си държавно управление на Кирил Петков, пристигнало със поръчката за някакви големи промени в политическия и стопанския живот на страната, нито по време на постоянния си мандат, нито по време на ръководството си в оставка не отбрани българския народен интерес и не направи нищо, с цел да даде въздух или подкрепи българската стопанска система в новите международни действителност.
Един от най-симптоматичните провали на ръководството на Кирил Петков се прояви в една напълно политическа, лишена от смисъл и ориентирана към преодоляването на избран самостоятелен регулатор от страна на ръководещите борба. Управляващата коалиция даде „ стълкновение “ през промени в Закона за енергетиката и промяна на състава на КЕВР, воглаве с неговия ръководител, с цел да си обезпечи надзор над органа, без въобще да огледа обстановката в по-дългосрочен проект и да вземе по-стратегическо решение. Като резултат на това новият състав на комисията демонстрира забележителна непросветеност в определянето на месечните цени на газа, а нейният ръководител афишира публични, че без съветски природен газ в България ще настъпи рецесия. Докато българската промишленост е оставена да работи „ на мрачно “ без изясненост с месечната цена на газа за седмици напред, „ евроатлантическото “ ръководство показва забележителна обич към съветското синьо гориво. На фона на това липсва какъвто и да е било контракт или желание да се стартира някакъв преговорен развой за дълготраен контракт за доставка на полутечен газ – нещо, което в една избрана степен би понижили зависимостта от съветския енергиен империализъм.
Едно от първите дейности на Асен Василев в границите на неговия мандат като министър и вицепремиер беше опитът да се вдигнат концесионните такси за рандеман на петрол, газ и руди до цената на едни от най-високите в света. На фона на въобще непотребното бюрократизиране и пречки при развиването на този бранш в България. И на фона на общата наклонност, подбудена от световните политически събития – когато страните се обръщат към личните си запаси и находища и търсят способи да подкрепят тяхното развиване или да го възстановят (Германия, да вземем за пример, се връща към добива и потреблението на въглища в своята енергетика) – решението на „ смяната “ беше да сътвори спомагателни проблеми за бранша. Към това могат да се прибавят и дейностите на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов, който продължи политическата стимулирана, само че лишена от икономическа логичност линия за потребление само на фотоволтаиците като излаз от рецесията, без въобще да се обръща взор към стратегически браншове като въглищата и атомната енергетика. В същото време локалните планове за добиви и изследвания се вкарват в серия от безкрайни бюрократични пречки.
И до момента в който най-сетне през решение на Народното събрание в границите на актуализацията на бюджета, дело обаче на опозицията, а не на ръководещите и тяхното болшинство, се вкараха обезщетения за цената на тока, то ограничения за обезщетения и доставяне на бизнеса с природен газ просто няма. Правителството на Кирил Петков продължава да е абдикирало от този въпрос и по време на постоянния си мандат, и по време на ръководството си в оставка. Липсват ограничения в признатата актуализация на бюджета, а вносът на газ от Азербайджан в България ще стигне само за снабдяването на топлофикациите.
Нехайството и твърдоглавието, с което Кирил Петков отхвърля всеки логичен разговор з бизнеса за обезщетения и диверсификация, стартират да се трансформират и в геополитически проблем, заслужен за взор на американската външна политика. Поставен ди стената и пренебрегнати от българското държавно управление, национално показаните работодателски организации се оказаха принудени да преглеждат „ Газпром “ като само допустимо решение на рецесията. Българската промишленост знае, че азерският газ ще отиде предпочитано за битово отопление и че без спомагателни доставки, заводите и компаниите ще би трябвало да спрат през студените месеци – а такива доставки без самодейност от държавното управление може да осъществя сигурно единствено съветският снабдител. Некомпетентността и неуместното държание на кабинета „ Петков “ тласкат българският бизнес, в голямата си част прозападно насочен, към геополитически реверанси с Изтока.
Така, на фона на наближаващата есен и зима и задаващата се политическа неустойчивост, цената за неналичието на решения от страна на кабинета „ Петков “ ще бъде платена от бизнеса и семействата. Последният „ гвоздей “ на фона на тази серия от управническа непросветеност и провали може да се уточни поръчката, че газ ще има – даже на четири пъти по-ниска цена – повтаряна от ръководството на страната месеци наред. А газ, както се оказва, няма. Няма и решения в тази посока. Няма и кой да вземе нужните решения. Защото държавното управление на Кирил Петков просто е потвърдило, че не може.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Димитър Стоянов, коментар за Tribune.bg
Често пъти, изключително в една наситена с политически събития седмица, някои неща остават незабелязани от публичното внимание. Така в дните, когато Европейската централна банка се пробва да формулира ограничения против инфлацията, договарянията сред Русия, Украйна и Организация на обединените нации в Истанбул би трябвало да решат ориста на блокираното украинско зърно, с цел да не се стигне до продоволствена рецесия за години да вземем за пример, а Рим затъва в политически безпорядък след оставката на държавното управление на Марио Драги, една дребна община в Турция надали би се употребява от някакво изключително внимание. Но от една друга вероятност, изключително в по-дългосрочен проект, несъмнено би заслужавала внимание.
В общината Бейкилова в Турция ердогановият министър на енергетиката и естествените запаси Фатих Дюнмез инспектира едно новооткрито находище за редкоземни детайли с евентуални запаси от 694 милиона тона, нареждащото се на второ място след китайските запаси от 800 милиона тона. Редкоземните детайли, една съответна група от системата на Менделеев, са широкоразпространени в земната кора, само че извънредно рядко в съсредоточена и стопански преференциална за рандеман форма. Но те имат неповторими и незаменими свойства, които са основни за редица промишлености като от енергетиката и производството на микрочипове до производството на самолети и елементи за летателни апарати и аутомотив промишлеността. Имайки поради обстоятелството, че над 80 % от целия международен рандеман е съсредоточен в Китай, едно даже по-малко изобретение в Турция има капацитета за обезпечи сериозни доставки за европейската промишленост и енергетика, тъй че Старият континент да не е подвластен в толкоз огромна степен от Поднебесната империя.
Успехът на южните ни съседи обаче нито е чудодеен, нито е плод на шанс. Той е артикул на целенасочена и проведена държавна политика в добивната промишленост, която е плод на дълготрайна тактика. Проучвания в Бейликова се организират да вземем за пример още през 50-те години на предишния век, а първите периодически сондажи са от 70-те години. Истински пробив се прави и по време на Берат Албайрак, някогашен министър на енергетиката и естествените запаси, който е проектант на многочислените разкрити находища на естествени благосъстояния в Турция през последните години. Така в окото на урагана от енергийни и суровинни рецесии, подбудени от пандемията от COVID-19 и войната на Владимир Путин против Украйна, Турция се оказва в една доста усъвършенствана и преференциална позиция по отношение на редица други страни. Турската република разполага с стопански преференциални залежи на нефт и газ в акваторията на Средиземно и Черно море, минимум 2-3 новооткрити залежи на злато, нефт и мед, а в този момент и геостратегически депозити на редкоземни детайли, имащи опцията да се трансфорат в изключителна освен икономическа, само че и политическа карта.
Тук е редно да се означи, че опцията на една страна през политиката на своето държавно управление да развива своята добивна промишленост и да си обезпечи достъп до лични залежи на потребни изкопаеми, ще се трансформира в може би един от водещите политически, икономически и дипломатически активи на околните години. Възможността на една страна да обезпечава освен личната си стопанска система и промишленост, само че също по този начин да доставя и други страни с запаси, дава инструментите за доста солидно дипломатическо въздействие. Ако не друго, челният опит на Руската федерация през последните години, както и на Съединените щати, през личната си ресурсна и енергийна политика да въздействат на международните стопански и политически процеси, го потвърждава може би даже на равнището на аксиома. И тук идва контрастът с политиката, която на фона на вилнеещите рецесии, се организира в България. Отиващото си държавно управление на Кирил Петков, пристигнало със поръчката за някакви големи промени в политическия и стопанския живот на страната, нито по време на постоянния си мандат, нито по време на ръководството си в оставка не отбрани българския народен интерес и не направи нищо, с цел да даде въздух или подкрепи българската стопанска система в новите международни действителност.
Един от най-симптоматичните провали на ръководството на Кирил Петков се прояви в една напълно политическа, лишена от смисъл и ориентирана към преодоляването на избран самостоятелен регулатор от страна на ръководещите борба. Управляващата коалиция даде „ стълкновение “ през промени в Закона за енергетиката и промяна на състава на КЕВР, воглаве с неговия ръководител, с цел да си обезпечи надзор над органа, без въобще да огледа обстановката в по-дългосрочен проект и да вземе по-стратегическо решение. Като резултат на това новият състав на комисията демонстрира забележителна непросветеност в определянето на месечните цени на газа, а нейният ръководител афишира публични, че без съветски природен газ в България ще настъпи рецесия. Докато българската промишленост е оставена да работи „ на мрачно “ без изясненост с месечната цена на газа за седмици напред, „ евроатлантическото “ ръководство показва забележителна обич към съветското синьо гориво. На фона на това липсва какъвто и да е било контракт или желание да се стартира някакъв преговорен развой за дълготраен контракт за доставка на полутечен газ – нещо, което в една избрана степен би понижили зависимостта от съветския енергиен империализъм.
Едно от първите дейности на Асен Василев в границите на неговия мандат като министър и вицепремиер беше опитът да се вдигнат концесионните такси за рандеман на петрол, газ и руди до цената на едни от най-високите в света. На фона на въобще непотребното бюрократизиране и пречки при развиването на този бранш в България. И на фона на общата наклонност, подбудена от световните политически събития – когато страните се обръщат към личните си запаси и находища и търсят способи да подкрепят тяхното развиване или да го възстановят (Германия, да вземем за пример, се връща към добива и потреблението на въглища в своята енергетика) – решението на „ смяната “ беше да сътвори спомагателни проблеми за бранша. Към това могат да се прибавят и дейностите на министъра на околната среда и водите Борислав Сандов, който продължи политическата стимулирана, само че лишена от икономическа логичност линия за потребление само на фотоволтаиците като излаз от рецесията, без въобще да се обръща взор към стратегически браншове като въглищата и атомната енергетика. В същото време локалните планове за добиви и изследвания се вкарват в серия от безкрайни бюрократични пречки.
И до момента в който най-сетне през решение на Народното събрание в границите на актуализацията на бюджета, дело обаче на опозицията, а не на ръководещите и тяхното болшинство, се вкараха обезщетения за цената на тока, то ограничения за обезщетения и доставяне на бизнеса с природен газ просто няма. Правителството на Кирил Петков продължава да е абдикирало от този въпрос и по време на постоянния си мандат, и по време на ръководството си в оставка. Липсват ограничения в признатата актуализация на бюджета, а вносът на газ от Азербайджан в България ще стигне само за снабдяването на топлофикациите.
Нехайството и твърдоглавието, с което Кирил Петков отхвърля всеки логичен разговор з бизнеса за обезщетения и диверсификация, стартират да се трансформират и в геополитически проблем, заслужен за взор на американската външна политика. Поставен ди стената и пренебрегнати от българското държавно управление, национално показаните работодателски организации се оказаха принудени да преглеждат „ Газпром “ като само допустимо решение на рецесията. Българската промишленост знае, че азерският газ ще отиде предпочитано за битово отопление и че без спомагателни доставки, заводите и компаниите ще би трябвало да спрат през студените месеци – а такива доставки без самодейност от държавното управление може да осъществя сигурно единствено съветският снабдител. Некомпетентността и неуместното държание на кабинета „ Петков “ тласкат българският бизнес, в голямата си част прозападно насочен, към геополитически реверанси с Изтока.
Така, на фона на наближаващата есен и зима и задаващата се политическа неустойчивост, цената за неналичието на решения от страна на кабинета „ Петков “ ще бъде платена от бизнеса и семействата. Последният „ гвоздей “ на фона на тази серия от управническа непросветеност и провали може да се уточни поръчката, че газ ще има – даже на четири пъти по-ниска цена – повтаряна от ръководството на страната месеци наред. А газ, както се оказва, няма. Няма и решения в тази посока. Няма и кой да вземе нужните решения. Защото държавното управление на Кирил Петков просто е потвърдило, че не може.
****
Димитър Стоянов е правист, специализиращ в региона на конституционното право и административното право и развой. В интервала 2017-2021 година е специалист в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната промяна.
Автор е на изявления по правна, историческа и външнополитическа тема.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ