Ако това е новата политика на Байдън, тя е силно разочароваща
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Първите седмици от президентството на Джо Байдън бяха огромно отчаяние за всички тези, които толкоз се радваха, че цялата власт в Съединени американски щати мина в ръцете на демократите: сега те държат и Конгреса, и Сената. Байдън изпрати още бойци в Ирак, разпореди въздушни удари в Сирия и не извърши обещанията си да вдигне минималната работна заплата и да опрости задълженията на тези младежи, които са взели големи заеми, с цел да завършат лицей. Конфузно е, че новият президент се отхвърли от тези две свои обещания напълно при започване на мандата си. И реакцията, най-много на младите гласоподаватели, беше напълно предстояща: шок и отчаяние! Да вземем Лойд Остин. Преди да влезе в кабинета на Байдън като министър на защитата, той работеше за оръжеен тръст. Това е един от сигналите, че за разлика от ръководството на Доналд Тръмп, през мандата на Джо Байдън Съединени американски щати още веднъж имат намерение да поемат повече военни задължения по света. Нима това е новата идея за политика по сигурността и за външна политика на Съединените щати, които Европа толкоз чакаше през миналите години?
Има задоволително нови претенденти за военни удари
Тук поражда идващият въпрос: какво идва след въздушните удари в Сирия и по чий адрес беше отправено изказването „ връщаме се на сцената и във военно отношение “? Потенциални получатели на тази опасност има премного. И при новата власт във Вашингтон Иран си остава „ парещ претендент “ за нанасяне на военни удари. Защото ислямската тирания в Техеран в действителност е най-големият зложелател на една нова мирна архитектура в Близкия Изток. Оттам дърпат конците на терористични групировки, които оставят след себе си опустошения, смут и гибел. Правителството на Байдън вероятно желае по едно и също време и двете: да върже ръцете на терористите и да върне Иран край масата за договаряния по нуклеарното съглашение, тъй че да се предотврати атомното въоръжаване на една „ бандитска страна “. А дали пък Съединени американски щати няма да се забъркат в някоя война с Китай? Защото Вашингтон има в района редица съдружници, който стенат под автократичния ботуш на президента Си Дзинпин. Индия, да вземем за пример, която предходната година трябваше да преглътне един граничен случай с убити хора от двете страни. Редица други страни (не единствено в Азия) в това време също се обвързаха с Китай в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж “ - да не кажа, че станаха подвластни от Китай. Шри Ланка, да вземем за пример, не може да си заплати задълженията за пристанището Хамбантота и го дава за 99 години под аренда на Китай, дружно с целия терен в близост. Така Пекин придобива един стратегически пункт, който може да употребява и за военни цели, освен това – в непосредствена непосредственост до своя стратегически съперник Индия.
Горещи точки на спорове
В същото време върлият зложелател на Индия Пакистан се показва надали не като братска страна на Китай. В Пакистан към този момент вкараха китайската валута юан като паралелна дружно $. А таман напъните на Пекин да измести $ като водеща международна валута може в бъдеще да въодушевят Вашингтон за въоръжен спор. Да не забравяме и Филипините, които упрекват Китай, че завладява филипински острови в Южнокитайско море. Япония също стачкува против държанието на Пекин в тази част от международния океан. Така поражда още една гореща точка на евентуални военни спорове. Разбира се, и Тайван! Независимата островна народна власт, съгласно Пекин, е китайска национална територия. Тайван обаче държи на своята самостоятелност и като съдружник на свободния свят създава (редом с Южна Корея) съвсем всички чипове, които интернационалните компании употребяват в своята електроника. И ще бъде горчива загуба освен за Съединени американски щати, в случай че островът падне в китайски ръце.
Президентът Си счита, че значима цел на неговото ръководство е да сложи под надзор всички територии, които счита за китайски. Списъкът включва Тибет, Синян, Вътрешна Монголия и Хонконг. Из всичките тези места Си и неговата номенклатура през миналите години направиха тежки нарушавания против човешките права. Единствено Тайван до момента съумява да се отърве от китайските попълзновения, тъй като като суверенна страна разполага със лична войска и може да се отбранява. Сега обаче на прицел се оказва и Мианмар. След военния прелом там въобще не е ясно накъде ще върви тази страна. Чуват се непотвърдени клюки, че Китай поддържа тамошните военни. Засега не е ясно дали това е по този начин, тъй като досега Китай реализира своята международна агресия не по боен, а по финансов, стопански и търговски път.
Тази американска тактика към този момент се е проваляла неведнъж
Пекин последователно реализира задачите си. Дори в Европа има страни, които към този момент играят по китайската свирка: Италия, Гърция, Унгария, Сърбия. Една страна, за която не важат законите и човешките права, предявява хегемониални искания и не инцидентно Съединени американски щати и Джо Байдън обмислят насрещни ограничения – най-малко по този начин наподобява сега. Но в предишното сходни ограничения – било то във Виетнам или в Ирак – в никакъв случай не са давали положителни резултати. И в случай че таман това е новата политика, която обещаваше претендентът за президент Джо Байдън, то неговото ръководство към този момент е разочароващо.
Автор: Александър Гьорлах
*Александър Гьорлах е езиковед и теолог. Академичната му кариера включва работа в влиятелни университети като Харвард и Кеймбридж.
Първите седмици от президентството на Джо Байдън бяха огромно отчаяние за всички тези, които толкоз се радваха, че цялата власт в Съединени американски щати мина в ръцете на демократите: сега те държат и Конгреса, и Сената. Байдън изпрати още бойци в Ирак, разпореди въздушни удари в Сирия и не извърши обещанията си да вдигне минималната работна заплата и да опрости задълженията на тези младежи, които са взели големи заеми, с цел да завършат лицей. Конфузно е, че новият президент се отхвърли от тези две свои обещания напълно при започване на мандата си. И реакцията, най-много на младите гласоподаватели, беше напълно предстояща: шок и отчаяние! Да вземем Лойд Остин. Преди да влезе в кабинета на Байдън като министър на защитата, той работеше за оръжеен тръст. Това е един от сигналите, че за разлика от ръководството на Доналд Тръмп, през мандата на Джо Байдън Съединени американски щати още веднъж имат намерение да поемат повече военни задължения по света. Нима това е новата идея за политика по сигурността и за външна политика на Съединените щати, които Европа толкоз чакаше през миналите години?
Има задоволително нови претенденти за военни удари
Тук поражда идващият въпрос: какво идва след въздушните удари в Сирия и по чий адрес беше отправено изказването „ връщаме се на сцената и във военно отношение “? Потенциални получатели на тази опасност има премного. И при новата власт във Вашингтон Иран си остава „ парещ претендент “ за нанасяне на военни удари. Защото ислямската тирания в Техеран в действителност е най-големият зложелател на една нова мирна архитектура в Близкия Изток. Оттам дърпат конците на терористични групировки, които оставят след себе си опустошения, смут и гибел. Правителството на Байдън вероятно желае по едно и също време и двете: да върже ръцете на терористите и да върне Иран край масата за договаряния по нуклеарното съглашение, тъй че да се предотврати атомното въоръжаване на една „ бандитска страна “. А дали пък Съединени американски щати няма да се забъркат в някоя война с Китай? Защото Вашингтон има в района редица съдружници, който стенат под автократичния ботуш на президента Си Дзинпин. Индия, да вземем за пример, която предходната година трябваше да преглътне един граничен случай с убити хора от двете страни. Редица други страни (не единствено в Азия) в това време също се обвързаха с Китай в границите на самодейността „ Един пояс, веднъж “ - да не кажа, че станаха подвластни от Китай. Шри Ланка, да вземем за пример, не може да си заплати задълженията за пристанището Хамбантота и го дава за 99 години под аренда на Китай, дружно с целия терен в близост. Така Пекин придобива един стратегически пункт, който може да употребява и за военни цели, освен това – в непосредствена непосредственост до своя стратегически съперник Индия.
Горещи точки на спорове
В същото време върлият зложелател на Индия Пакистан се показва надали не като братска страна на Китай. В Пакистан към този момент вкараха китайската валута юан като паралелна дружно $. А таман напъните на Пекин да измести $ като водеща международна валута може в бъдеще да въодушевят Вашингтон за въоръжен спор. Да не забравяме и Филипините, които упрекват Китай, че завладява филипински острови в Южнокитайско море. Япония също стачкува против държанието на Пекин в тази част от международния океан. Така поражда още една гореща точка на евентуални военни спорове. Разбира се, и Тайван! Независимата островна народна власт, съгласно Пекин, е китайска национална територия. Тайван обаче държи на своята самостоятелност и като съдружник на свободния свят създава (редом с Южна Корея) съвсем всички чипове, които интернационалните компании употребяват в своята електроника. И ще бъде горчива загуба освен за Съединени американски щати, в случай че островът падне в китайски ръце.
Президентът Си счита, че значима цел на неговото ръководство е да сложи под надзор всички територии, които счита за китайски. Списъкът включва Тибет, Синян, Вътрешна Монголия и Хонконг. Из всичките тези места Си и неговата номенклатура през миналите години направиха тежки нарушавания против човешките права. Единствено Тайван до момента съумява да се отърве от китайските попълзновения, тъй като като суверенна страна разполага със лична войска и може да се отбранява. Сега обаче на прицел се оказва и Мианмар. След военния прелом там въобще не е ясно накъде ще върви тази страна. Чуват се непотвърдени клюки, че Китай поддържа тамошните военни. Засега не е ясно дали това е по този начин, тъй като досега Китай реализира своята международна агресия не по боен, а по финансов, стопански и търговски път.
Тази американска тактика към този момент се е проваляла неведнъж
Пекин последователно реализира задачите си. Дори в Европа има страни, които към този момент играят по китайската свирка: Италия, Гърция, Унгария, Сърбия. Една страна, за която не важат законите и човешките права, предявява хегемониални искания и не инцидентно Съединени американски щати и Джо Байдън обмислят насрещни ограничения – най-малко по този начин наподобява сега. Но в предишното сходни ограничения – било то във Виетнам или в Ирак – в никакъв случай не са давали положителни резултати. И в случай че таман това е новата политика, която обещаваше претендентът за президент Джо Байдън, то неговото ръководство към този момент е разочароващо.
Автор: Александър Гьорлах
*Александър Гьорлах е езиковед и теолог. Академичната му кариера включва работа в влиятелни университети като Харвард и Кеймбридж.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ