Бавачката остави 9-месечното ни дете с приятеля си — изтръгва ли късмета си?
Ще бъда първият, който ще признае, че слагането на ясни граници е мъчно.
Преди водех детето на другар с нас от училище в продължение на месеци, тъй като тя беше на работа. Това не беше работен ден за мен и към този момент прибирах личните си деца, тъй че имаше смисъл.
Само че беше изтощително да се грижа за нечие дете плюс моето лично всяка сряда следобяд. Накрая споделих, че не мога повече. Измислих си подправено следучилищно занятие, вместо да обясня, че просто съм прекомерно изтощен.
Виждате ли? Границите са твърди. Те изискват да кажете на някого рационално нещо, от което се нуждаете и което желаете, и по-късно да стоите твърдо и да се изправите против него, в случай че не ви даде това рационално нещо.
Но ние всички сме възрастни и би трябвало да споделяме какво е добре и какво не.
За Ема беше (донякъде) добре нейният дълготраен другар на бавачката да живее в каравана в парцела на фамилията.
Той неотдавна беше останал скитник и караваната трябваше да бъде спирачка,...
Прочетете целия текст »
