Може ли Николай Младенов да стане премиер?
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Той успокои Газа и резервира вярата за мир в Близкия изток, написа тези дни авторитетният " Ню Йорк Таймс " за Николай Младенов, някогашен външен министър на България до 2013 година, а от този момент делегат на Организация на обединените нации.
Според изданието 48-годишният Младенов се завръща в родната си България, откакто е отказал да поеме препоръчан му от генералния секретар на Организация на обединените нации пост в Либия, „ с цел да се бори със сериозен здравословен проблем “.
Вестта, че Николай Младенов, някогашен министър на защитата и на външните работи в първото държавно управление на Бойко Борисов, е отказал поста на специфичен делегат на Организация на обединените нации за Либия, пристигна на 22 декември вечерта. Позицията му бе препоръчана персонално от генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш.
Дипломатът обяснил отхвърли си с „ персонални и фамилни аргументи “ и то, откакто седмица по-рано кандидатурата му за специфичен делегат на Организация на обединените нации бе одобрена от Съвета за сигурност на международната организация.
Да откажеш подобен пост значи, че имаш други съществени планове, още повече като се има поради, че Младенов от години гради сериозна интернационална кариера. Българският посланик работи за Организация на обединените нации от 2013 година, годината, в която предварителни приключи мандата си първият кабинет на ГЕРБ. Първоначално той беше началник на задачата на международната организация в Ирак, а от 2015 година е специфичен координатор за Близкоизточния кротичък развой на генералния секретар на Организация на обединените нации. Занимаваше се и с израелско-палестинския спор, където, споделят, опитите му за реализиране на прогрес били високо оценени и от двете страни.
Неслучайно и “Ню Йорк Таймс” цитира:
" Много почтен медиатор ", споделя за Младенов Рами Хамдала, някогашен министър председател на Палестинската автономност.
„ Аз персонално разчитах на него “, са думите на Моше Калон, някогашен финансов министър на Израел.
" Ние сме горди, че го познаваме ", акцентира и Халил ал-Хая, втори в йерархията на Хамас в Газа.
А какви дири остави Младенов в българската политика?
Присъствието му е белязано с липса на гръмки кавги – нещо извънредно за нашенските политически нрави. При това още преди да стане министър в кабинета на ГЕРБ, той е бил на „ парещ стол “ - първо като зам.-председател и представител на Съюз на демократичните сили, а по-късно – като народен представител в 39-ия парламент и евродепутат.
Затова новината, че отхвърля либийското предопределение още веднъж извади на напред във времето породилите се през лятото догатки, че авторитетни политически среди виждат в негово лице предстоящ министър-председател.
През август Младенов даде изявленията за няколко водещи медии във време, когато доверието към третия кабинет на Борисов бе стигнало сериозно ниска точка и се говореше за възможни смени на политическия връх.
В телевизионните си изяви тогава Младенов очерта по какъв начин вижда политическата обстановка у нас, уточни какво съгласно него би трябвало да се направи, а основните думи в изявите му бяха „ спокойна среда “ и „ разговор “.
„ Имаме потребност от рестарт на политическата ни система, само че рестарт, който се основава на спокоен разговор “, заявяваше той.
А също:
„ Влизаме в доста сложен стопански интервал. Не желая политическата рецесия, която имаме сега, да се трансформира в междуинституционална.”
И обобщаваше: „ Онова, което се вижда в профил за България, не наподобява добре, само че това се трансформира елементарно, в случай че тръгнем в градивна посока.”
Под листата с проблемите, които Младенов обрисува, биха се подписали политически сили и от левия, и от десния набор. Защото измежду тях са скъпите на сърцата на социалистите „ нарушено възприятие за правдивост “, „ беднотия “, „ положение на пенсионерите “, „ положение на опазването на здравето “. Но и топлещите душите на десницата „ усъвършенстване на парламентаризма и правосъдната система “. И, несъмнено, голямата тематика за корупцията, обща за всички опозиционни сили.
Но въпреки това Младенов е кадър на СДС/ГЕРБ. Води се член на ГЕРБ, само че сега участието му е замразено. И съпартийците му надали ръкопляскат на такива констатации.
А и в политиката постоянно има едно само че...
Николай Младенов от седем години не „ ври “ в българската политика. Затова време администрацията главно се промени. Политическият пейзаж като цяло – също. Както се споделя – в Народното събрание едва ли са останали хора, с които да изпие едно кафе.
За днешните български политици, мечтаещи за кариерно израстване, Младенов ще бъде спънка, „ човек, натрапен извън “. На български терен той ще срещне гневната конкуренция на хора, които към този момент се виждат като министър председатели или министри. Те на драго сърце ще му напомнят (в взаимозависимост от политическите си пристрастия) по какъв начин прочисти Външно министерство от фрагменти на някогашната Държавна сигурност (какъвто е бил и личният му баща) и по какъв начин събра сирийската съпротива в Правец – нещо, от което не е ясно какво завоюва България. Защото главният рефрен на този конгрес бе апел към Русия и Китай да престанат да поддържат президента на Сирия Башар Асад. Няма да липсват и хора, които да свържат въпросната среща, извършена на 28 май 2012 година с последвалия на 18 юли същата година атентат в Сарафово.
Вярно, идват сложни времена, в които е нужна обща воля и единодушие и които мъчно биха могли да бъдат реализирани с водачите на днешните политически обединения настръхнали един против различен.
Социолозите са безапелационни – когато и да са изборите, те ще излъчат пъстър парламент, който мъчно ще сформира държавно управление. И това на фона на засилващата се здравна и икономическа рецесия (нима има някой, който оптимистично да твърди, че за два-три месеца кошмарът, на който сме очевидци през днешния ден, ще бъде просто противен спомен).
Ако в такава конюнктура България се срине по наклонената повърхност на непрекъснати избори, придружавани от несекващи политически кавги, кой ще завоюва от това? И белким изобщо може да се приказва за печеливши, когато измежду изгубилите ще са множеството български жители.
От такава обстановка в действителност има два изхода.
Или Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ, Слави Трифонов преглъщат старите обиди и по образеца на Петър Стоянов, Иван Костов, Георги Първанов и Николай Добрев от 4 февруари 1997 година се договарят по няколко съществени цели, по които да се движи страната. Но това значи сякаш най-силният политически в Народното събрание (днес това е ГЕРБ, тогава беше БСП) да отстъпи на тези, чиито последователи пълнят площадите и му желаят оставката (днес тук е цялата съпротива – парламентарна и извънпарламентарна, през 97-ма бяха последователите на Съюз на демократичните сили и ДПС).
Изглежда ли допустимо? По-скоро не.
Вторият излаз е „ човек с харизма извън “ с благословия извън по образеца на Симеон Сакскобургготски.
Младенов наподобява подобаващ за тази роля. Но той няма никакво време да прави свое Национална движение „Симеон Втори". Ще би трябвало да откри път и към ГЕРБ, и към Българска социалистическа партия, и към Движение за права и свободи. В ГЕРБ обаче мечтаят за четвърти мандат на Борисов, а в Българска социалистическа партия – за собствен мандат. Не бива да се не помни и, че Движение за права и свободи си сложи за цел влизане във властта. Движението обаче постоянно е подкрепяло формулата експертен кабинет на националното спасение” и несъмнено и в този момент, в случай че се стигне до подобен вид, би я подкрепило.
Може ли Младенов да откри решение, което да удовлетвори всички? Ако не, коя би била политическата мощ, която би застанала зад него.
Идеите, които той стартира във Facebook наподобяват съвременни, разкрепостени, само че на нашенски терен това не постоянно е плюс.
В Деня на Независимостта, да вземем за пример, Младенов стартира концепцията за връщане на тленните остатъци на цар Фердинад в България. С аргумента: „ Всяка уважаваща себе си страна би трябвало да уважава своята история. “
Наистина самоуверено, като се има поради, че като се каже „ цар Фердинанд “, множеството българи се сещат не за индивида, построил съвременна страна от една изостанала османска провинция, а за този, чиито непомерни упоритости докараха на страната две национални произшествия и провал на очакванията за национално обединяване.
В обява по случай 31-вата годишнина от 10 ноември 1989 година, пък той споделя:
„ Днес, 31 години след 10 ноември, България е в Европа и НАТО, стопанската система ѝ се развива, преходът свърши. Днес международните провокации са други — пандемия, популизъм, задаваща се световна икономическа рецесия. Към всички тези проблеми, прибавяме и тези, типично нашенските — правораздаване, правдивост, опазване на здравето, образование… За страдание за тях към този момент не можем да виним предишното или света към нас. Трябва да виним себе си. Това са проблеми, които изискват актуалните българи, които не се опасяват от света да ги решат с взор напред, а не обратно. Те са останали от годините на нерешителния преход, от далавераджийството и страха от свободата. “
Хубави думи, само че против тях незабавно ще скочат. Управляващите 10 години ГЕРБ ще се обидят поради „ далавераджийството “. Българска социалистическа партия и десницата поради „ нерешителния преход “ - нали те го направиха.
И най-после - не трябва да се не помни българската сентенция за торбата сол и стоте тояги на голо. Вярно, че политиката е баланс и договаряне, само че българските политици са склонни да търсят баланс и да се договарят едвам, откакто изядат и торбата със сол и отнесат стоте тояги.
Той успокои Газа и резервира вярата за мир в Близкия изток, написа тези дни авторитетният " Ню Йорк Таймс " за Николай Младенов, някогашен външен министър на България до 2013 година, а от този момент делегат на Организация на обединените нации.
Според изданието 48-годишният Младенов се завръща в родната си България, откакто е отказал да поеме препоръчан му от генералния секретар на Организация на обединените нации пост в Либия, „ с цел да се бори със сериозен здравословен проблем “.
Вестта, че Николай Младенов, някогашен министър на защитата и на външните работи в първото държавно управление на Бойко Борисов, е отказал поста на специфичен делегат на Организация на обединените нации за Либия, пристигна на 22 декември вечерта. Позицията му бе препоръчана персонално от генералния секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш.
Дипломатът обяснил отхвърли си с „ персонални и фамилни аргументи “ и то, откакто седмица по-рано кандидатурата му за специфичен делегат на Организация на обединените нации бе одобрена от Съвета за сигурност на международната организация.
Да откажеш подобен пост значи, че имаш други съществени планове, още повече като се има поради, че Младенов от години гради сериозна интернационална кариера. Българският посланик работи за Организация на обединените нации от 2013 година, годината, в която предварителни приключи мандата си първият кабинет на ГЕРБ. Първоначално той беше началник на задачата на международната организация в Ирак, а от 2015 година е специфичен координатор за Близкоизточния кротичък развой на генералния секретар на Организация на обединените нации. Занимаваше се и с израелско-палестинския спор, където, споделят, опитите му за реализиране на прогрес били високо оценени и от двете страни.
Неслучайно и “Ню Йорк Таймс” цитира:
" Много почтен медиатор ", споделя за Младенов Рами Хамдала, някогашен министър председател на Палестинската автономност.
„ Аз персонално разчитах на него “, са думите на Моше Калон, някогашен финансов министър на Израел.
" Ние сме горди, че го познаваме ", акцентира и Халил ал-Хая, втори в йерархията на Хамас в Газа.
А какви дири остави Младенов в българската политика?
Присъствието му е белязано с липса на гръмки кавги – нещо извънредно за нашенските политически нрави. При това още преди да стане министър в кабинета на ГЕРБ, той е бил на „ парещ стол “ - първо като зам.-председател и представител на Съюз на демократичните сили, а по-късно – като народен представител в 39-ия парламент и евродепутат.
Затова новината, че отхвърля либийското предопределение още веднъж извади на напред във времето породилите се през лятото догатки, че авторитетни политически среди виждат в негово лице предстоящ министър-председател.
През август Младенов даде изявленията за няколко водещи медии във време, когато доверието към третия кабинет на Борисов бе стигнало сериозно ниска точка и се говореше за възможни смени на политическия връх.
В телевизионните си изяви тогава Младенов очерта по какъв начин вижда политическата обстановка у нас, уточни какво съгласно него би трябвало да се направи, а основните думи в изявите му бяха „ спокойна среда “ и „ разговор “.
„ Имаме потребност от рестарт на политическата ни система, само че рестарт, който се основава на спокоен разговор “, заявяваше той.
А също:
„ Влизаме в доста сложен стопански интервал. Не желая политическата рецесия, която имаме сега, да се трансформира в междуинституционална.”
И обобщаваше: „ Онова, което се вижда в профил за България, не наподобява добре, само че това се трансформира елементарно, в случай че тръгнем в градивна посока.”
Под листата с проблемите, които Младенов обрисува, биха се подписали политически сили и от левия, и от десния набор. Защото измежду тях са скъпите на сърцата на социалистите „ нарушено възприятие за правдивост “, „ беднотия “, „ положение на пенсионерите “, „ положение на опазването на здравето “. Но и топлещите душите на десницата „ усъвършенстване на парламентаризма и правосъдната система “. И, несъмнено, голямата тематика за корупцията, обща за всички опозиционни сили.
Но въпреки това Младенов е кадър на СДС/ГЕРБ. Води се член на ГЕРБ, само че сега участието му е замразено. И съпартийците му надали ръкопляскат на такива констатации.
А и в политиката постоянно има едно само че...
Николай Младенов от седем години не „ ври “ в българската политика. Затова време администрацията главно се промени. Политическият пейзаж като цяло – също. Както се споделя – в Народното събрание едва ли са останали хора, с които да изпие едно кафе.
За днешните български политици, мечтаещи за кариерно израстване, Младенов ще бъде спънка, „ човек, натрапен извън “. На български терен той ще срещне гневната конкуренция на хора, които към този момент се виждат като министър председатели или министри. Те на драго сърце ще му напомнят (в взаимозависимост от политическите си пристрастия) по какъв начин прочисти Външно министерство от фрагменти на някогашната Държавна сигурност (какъвто е бил и личният му баща) и по какъв начин събра сирийската съпротива в Правец – нещо, от което не е ясно какво завоюва България. Защото главният рефрен на този конгрес бе апел към Русия и Китай да престанат да поддържат президента на Сирия Башар Асад. Няма да липсват и хора, които да свържат въпросната среща, извършена на 28 май 2012 година с последвалия на 18 юли същата година атентат в Сарафово.
Вярно, идват сложни времена, в които е нужна обща воля и единодушие и които мъчно биха могли да бъдат реализирани с водачите на днешните политически обединения настръхнали един против различен.
Социолозите са безапелационни – когато и да са изборите, те ще излъчат пъстър парламент, който мъчно ще сформира държавно управление. И това на фона на засилващата се здравна и икономическа рецесия (нима има някой, който оптимистично да твърди, че за два-три месеца кошмарът, на който сме очевидци през днешния ден, ще бъде просто противен спомен).
Ако в такава конюнктура България се срине по наклонената повърхност на непрекъснати избори, придружавани от несекващи политически кавги, кой ще завоюва от това? И белким изобщо може да се приказва за печеливши, когато измежду изгубилите ще са множеството български жители.
От такава обстановка в действителност има два изхода.
Или Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Мустафа Карадайъ, Слави Трифонов преглъщат старите обиди и по образеца на Петър Стоянов, Иван Костов, Георги Първанов и Николай Добрев от 4 февруари 1997 година се договарят по няколко съществени цели, по които да се движи страната. Но това значи сякаш най-силният политически в Народното събрание (днес това е ГЕРБ, тогава беше БСП) да отстъпи на тези, чиито последователи пълнят площадите и му желаят оставката (днес тук е цялата съпротива – парламентарна и извънпарламентарна, през 97-ма бяха последователите на Съюз на демократичните сили и ДПС).
Изглежда ли допустимо? По-скоро не.
Вторият излаз е „ човек с харизма извън “ с благословия извън по образеца на Симеон Сакскобургготски.
Младенов наподобява подобаващ за тази роля. Но той няма никакво време да прави свое Национална движение „Симеон Втори". Ще би трябвало да откри път и към ГЕРБ, и към Българска социалистическа партия, и към Движение за права и свободи. В ГЕРБ обаче мечтаят за четвърти мандат на Борисов, а в Българска социалистическа партия – за собствен мандат. Не бива да се не помни и, че Движение за права и свободи си сложи за цел влизане във властта. Движението обаче постоянно е подкрепяло формулата експертен кабинет на националното спасение” и несъмнено и в този момент, в случай че се стигне до подобен вид, би я подкрепило.
Може ли Младенов да откри решение, което да удовлетвори всички? Ако не, коя би била политическата мощ, която би застанала зад него.
Идеите, които той стартира във Facebook наподобяват съвременни, разкрепостени, само че на нашенски терен това не постоянно е плюс.
В Деня на Независимостта, да вземем за пример, Младенов стартира концепцията за връщане на тленните остатъци на цар Фердинад в България. С аргумента: „ Всяка уважаваща себе си страна би трябвало да уважава своята история. “
Наистина самоуверено, като се има поради, че като се каже „ цар Фердинанд “, множеството българи се сещат не за индивида, построил съвременна страна от една изостанала османска провинция, а за този, чиито непомерни упоритости докараха на страната две национални произшествия и провал на очакванията за национално обединяване.
В обява по случай 31-вата годишнина от 10 ноември 1989 година, пък той споделя:
„ Днес, 31 години след 10 ноември, България е в Европа и НАТО, стопанската система ѝ се развива, преходът свърши. Днес международните провокации са други — пандемия, популизъм, задаваща се световна икономическа рецесия. Към всички тези проблеми, прибавяме и тези, типично нашенските — правораздаване, правдивост, опазване на здравето, образование… За страдание за тях към този момент не можем да виним предишното или света към нас. Трябва да виним себе си. Това са проблеми, които изискват актуалните българи, които не се опасяват от света да ги решат с взор напред, а не обратно. Те са останали от годините на нерешителния преход, от далавераджийството и страха от свободата. “
Хубави думи, само че против тях незабавно ще скочат. Управляващите 10 години ГЕРБ ще се обидят поради „ далавераджийството “. Българска социалистическа партия и десницата поради „ нерешителния преход “ - нали те го направиха.
И най-после - не трябва да се не помни българската сентенция за торбата сол и стоте тояги на голо. Вярно, че политиката е баланс и договаряне, само че българските политици са склонни да търсят баланс и да се договарят едвам, откакто изядат и торбата със сол и отнесат стоте тояги.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ