Елша
Елша /Alnus/ е жанр покритосеменни растения от семейство Брезови. Състои се от над 30 типа листопадни дървета и шубраци, достигащи на височина до 4 м. Кората им е напукана и съвсем черна или сивкава на цвят. Листата са лъскави и лепкави. Шишарките са на дълги дръжки. Повечето типове от този жанр цъфтят през месеците февруари и април.
Видове елша
Най–разпространени типове са алената елша /Alnus rubra/, която се среща по западния бряг на Северна Америка, черната елша (Alnus glutinosa), публикувана в Европа и достигаща до над 30 м, както и зелената елша /Alnus Viridis/, която рядко доближава повече от 5 м височина. У нас най–често се срещат черната елша, бялата елша и планинската зелена елша.
Черната елша съставлява дърво, достигащо до 25 м височина. Този тип има мощно развита коренова система. Кората при по–младите растение е сивозелена и гладка, като в следствие потъмнява и се напуква. Листата на черната елша са заоблени, тъмнозелени от горната страна и светлозелени от солната страна, голи с късо зъбци по перваза.
Дървото има тъмносиви шишарковидни съплодия. Черната елша цъфти от февруари до април. Среща се край реките, на песъчливи и глинести почви, на всички места у нас. Освен в България се среща в Европа, Русия и Югозападна Азия. Пределната възраст на черната елша е към 100 години.
Бяла елша /Alnus incana/, наричана още космата елша и сива елша, съставлява ниско дърво или шубрак. И при този тип кореновата система е добре развита. Кората на бялата елша е гладка, светлосива и лъскава, даже и при по–старите дървета. Листата на това дърво са елипсовидни, с дръжки, остро двойно напилени, на върха заострени.
Младите листа на бялата елша са гъсто окосмени, старите са голи от горната страна, а изпод – сиво окосмени. Бялата елша доближава до височина 20 м, а възрастта ѝ доста рядко надвишава 100 години. Този тип цъфти през март и април. Среща се в Рила, Родопите, Стара планина, около реките, докъм 1700 м надморска височина. Освен у нас е публикуван и в Северна Италия, Русия, Северна Америка, Югозападна Азия и другаде.
Зелената елша /Alnus viridis/ е многостъблен шубрак и доближава височина до 4 м. Отделните човеци са с доста на брой стъбла, които със страничните си разклонения образуват гъста корона. Младите клончета на дървото в началото са овласени, а по-късно са голи, масленозелени или кафяви. Пъпките са приседнали и едва лепкави.
Листата на зелената елша са яйцевидни, с изострен връх и закръглена или сърцевидна основа. Съцветията на растението наподобяват шишарка и доближават дължина 1.5 см. Плодът е дребно орехче. Зелената елша е публикувана в планините на Балканския полуостров, Алпите и Карпатите. У нас се среща на територията на Рила, Пирин, Западните Родопи, Средна и Западна Стара планина и Витоша от 1300 докъм 2100 м надморска височина.
Състав на елша
Шишарките на елша имат в състава си дъбилни субстанции, от които 2.5 % са танини и галова киселина. Кората на дървото съдържа също дъбилни субстанции, тараксерол, тараксерон, лупеол, алено багрило вещество, смоли и други Листата съдържат хиперозид, кверцитрин, кафена киселина, витамин С, салицин и др.
Отглеждане на елша
Бялата елша е бързорастящ тип, само че интензивният ѝ напредък завършва още към 15-та година, а пределната възраст е към 60 години. Кореновата система е повърхностна. Плодоносенето стартира още към 10-годишна възраст, а при издънковите човеци и по-рано и е годишно. Този тип се развъжда и вегетативно, като образува коренови и пънни издънки.
Бялата елша е привикнала със леден и мокър климат. Тя е понася добре ниските температури и най-добре пораства на богати почви наоколо до течаща вода. В съпоставяне с черната елша е по-невзискателна към почвените условия и по-сенкоиздръжлива. Планинската зелена елша е приспособена към мокър и леден климат. Тя е мощно студоустойчив и влаголюбив тип. Предпочита влажни почви с добра аерация и без варовик.
Събиране и предпазване на елша
От елшите се употребяват най-вече шишарковидните реси, кората и листата. Вдървесинелите шишарковидни реси се събират от октомври до април на идната година, кората – при започване на пролетта, а листата на елшата се берат през летните месеци. Шишарковидните реси на елшата с времето потъмняват и остават на дървото през цялата зима. Брането им стартира от есента и продължава през зимата. Те или се откъсват непосредствено от дървото, или се отрязват с лозарска ножица дружно с връхните тънки клончета и по-късно се откъсват.
Кората на елшата се обелва напролет, като се избират стъбла и клончета с ненапукана кора. Правят се с изострен нож върху кората, на растояние 10 см, няколко пръстеновидни напречни разреза, които се съединяват с надлъжни разреза и по този метод се реализира по–лесното обелване. Листата могат да се бера съвсем през цялото лято, стига да са изцяло развити. След като се събере, материалът се пречиства от примеси и се суши в проветриви пространства или в сушилня при температура до 50 градуса.
Листата на елша се сушат мъчно. Преди това би трябвало деликатно да се разстелят на тъничък пласт върху рамки, като се разбъркват, с цел да не се слепят. От към 4 кг свежи съплодия се получава 1 кг сухи, от 4 кг свежа кора се получава 1 кг суха, а от 6 кг свежи листа – 1 кг сухи. Изсушеният материал би трябвало да е запазил присъщия си тип и характерната си миризма. При сушенето и съхранението не трябва да се смесват обособените типове.
Ползи от елша
Елшите се употребяват като обичайни лекарствени растение от доста нации. Тази билка работи антимикробно, стягащо и запичащо, лекува рани и стопира кървенето. Съплодията и кората се употребяват в научната съветска медицина като затягащи средства при остри и хронични ентерити, колити и др.
Листата на черната елша се ползват при простудни болести като потогонно средство. След поредност от проучвания върху черната елша през седемдесетте години се стига до извода, че шишарките имат температуропонижаващ резултат и могат да се ползват сполучливо при лекуване на малария.
При ревматизъм, а също и при простудни болести се предлага във френската и белоруската национална медицина болният да спи върху листа от черна елша. В Испания листата се намачкват и слагат на стъпалата на краката за облекчение на болки. Богатото таниново наличие обуславя употребяването на елшата при възпалителни кожни болести, варикозни язви и изгаряния - за местни приложения.
Руската елша има кръвоспиращо деяние и може да се употребява при epistaxis, като се слага локално в носа. Според учените, проучвали билката, дестилат от кори на черна елша има бактерицидно деяние по отношение на Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Bacillus subtilis. Установено е съществуването на фитонциди в кората на Alnus incana, тип, който е доста непосредствен до типа Alnus glutinosa и се преглежда от доста създатели като равносилен на него във връзка с лечебното му приложение.
Намерените фитонциди са ефикасни по отношение на някои протозоа, като Paramaecium caudatum, Stillonima millibus, Opalia renerum, Lamblia intestinalis. За външна приложимост кората на елшата е положително средство за промиване на порязвания, обриви, отровни опарвания, отоци, рани и навяхвания.
Вдървесинените шишарковидни реси и кората се използват външно и при ангина за гаргара, за компреси или лапи, при отичане и формиране на ядки в гърдите на кърмачките (сварени или счукани листа), за жабурене при неприятен мирис, срещу лишей, при маясъл и други Кората и листата главно се употребяват като национални дезинфектанти за окадяване на стаи, в които са лежали тежко заболели.
Съплодията и корите от елшите са използвани и в бояджийската индустрия, за боядисване на кожи и вълна, а също и за щавене на кожи. Дърветата се употребяват постоянно за подсилване на крайбрежията на реките, защото имат мощно развита коренова система. Дървесината на огромна част от типовете е доста трайна за подводни градежи. Елшите се използват и в зеленото строителство.
Народна медицина с елша
Българската национална медицина употребява основно шишарковидните реси, корите и листата от елша. При стомашни и чревни разстройства, а също и при хемороиди, нашата национална медицина предлага следната запарка от елша: Счукайте 30 г съплодия и ги сварете за към 20 минути в 500 мл вода. Оставете отварата да изстине и я прецедете. Приемайте от течността по една супена лъжица 4–5 пъти дневно преди ястие.
Тридесет грама счукани шишарки се накисват в чаша бяло вино, престояват 6 до 8 часа и течността се изпива едновременно заран като антифебрилно средство.
В нашата национална ветеринарна медицина от счуканите във тип на прахуляк съплодия (шишарки) на елша се подготвя мас със свинска мехлем (1:10) за лечение на гнойни рани по животните.
