Артишок
Артишокът съставлява огромно бодливо растение, което произлиза от Средиземноморието. Той е член на семейство Цветя. Дивият артишок пораства в южната част на Европа. Листата му израстват от основата на стъблото и са дълги и бодливи.
Стъблото е до 1 м високо, разклонено, като клоните приключват с огромни бодливи цветя, които са виолетови на цвят, а от време на време и бели. Удебелената вътрешност и месестите основи на листата на незрялото цвете са частите на артишока, които са годни за консумация.
Артишокът за пръв път се появява в Сицилия, Италия. Растението също се загатва в гръцката и римската литература още през 77 година Артишокът се култивира и от северноафриканските маври покрай Гранада, Испания към 800 година Зеленчукът е пренесен в Англия към 1548 година, само че не е общопризнат добре. Испанските заселници придвижват артишока в Калифорния през 1600 година, само че той не добива незабавно известност, необятното му произвеждане и приложимост стартират след 1920 г.
Видове артишок
В взаимозависимост от формата и цвета на листата, се разграничават над 10 типа артишок. Един единствен от тях е кадърен за консумация в сурово положение и се смята за деликатес.
- Китайски артишок - известен е и се отглежда в Европа и в Далечния Изток. Расте на дребни грудки. Преди да се почисти и да се в профил твърдата му част, е належащо да се бланшира;
- Френски артишок (гулия) - този тип идва от Северна Африка, само че се отглежда в Европа и Америка. Неговата единствена ядлива част е пъпката;
- Йерусалимски артишок - този тип съставлява грудка с емфатичен усет на ядки. Цветът му варира от бежов до кафявочервеникав.
Състав на артишока
Артишокът, който към момента се употребява спорадично от българските домакини, е с изключение на апетитен, само че и богат на биоактивни субстанции. Доказателство за това е, че от острите му листа се извлича дестилат, който е суровина за производството медикаменти.
В наличието на артишока се откриват много баластни субстанции и микроелементи, като калий, калций, фосфор, магнезий, желязо, натрий. Този остър зарзават е източник на витамин А, В1, В2, С, като е богат на многто белтъчини, мазнини, въглехидрати и ниацин.
В наличието на артишока е открит въглехидратът инулин, който провокира отичане, както и огромно наличие на цинарин. Цинаринът е мощен антиоксидант, герой против нездравословните свободни радикали. Тези " вредители " се намесват в процесите на окисление на липидите, като нарушават виталната интензивност на клетките вследствие на увреждане на клетъчната мембрана.
Среден артишок, задушен или сварен съдържа: 60 калории; 4.2 грама протеини; по-малко от 1 милиграм мазнини; 13.4 грама въглехидрати; 114 грама натрий; 6.5 грама фибри.
Избор и предпазване на артишок
Артишокът може да се откри през цялата година, като пиковият му сезон е от март до май, а по-малко годишна продукция се добива през октомври. При избора на артишок би трябвало да се следи главите на зеленчука да са мрачно зелени, тежки, а листата да са компактно едно до друго.
Свежият артишок е доста малотраен артикул, по тази причина би трябвало да се съхранява в ледник, като се сложи непран в найлонова торбичка. Най-добре е да се употребява в границите на 4 дни от покупката. Много постоянно артишокът потъмнява, по тази причина опитните кулинари поучават да се сложи доста добре измит във вода с оцет или лимонен сок.
Важно е да знаете, че размера на артишока не въздейства върху неговите вкусови качества.
Кулинарна приложимост на артишок
Съставът на артишока предопределя и положителното му комбиниране с усетите на лимони, портокали, малини, каперси, както и подправки като чесън, дафинов лист, магданоз, босилек и кориандър.
Подготовката му за консумация е обвързвана с унищожаване на цялото стъбълце от основата, която се чупи, а не се реже. Отстраняват се също и дребните листа от долната част на зеленчука. Необходимо е и унищожаване на бодлите, като може да се употребява ножица или изострен нож да се отрежат острите върхове. Така квалифицирания артишок би трябвало да бъде подложен във вода със сока от един или два лимона (или оцетна вода) досега на сготвянето му.
Ядивната част на артишока са вътрешните, долни листа, като се употребява 1/3 от тяхната долна част. Ядивна е и сърцевината на артишока, само че първо би трябвало да се в профил мъхестото покритие. Артишокът бебе е изцяло зрял артишок, който пораства покрай земята, предпазен от по-големите листа на растението. Той е елементарен за готвене и подготовка, защото вътрешната мъхеста част не се развива.
Препоръчваме ви да консумирате артишока сварен на пара, тъй като по този начин се резервират всички негови потребни субстанции. Все отново той е доста апетитен печен или задушен. Неголемите артишоци са доста подобаващи за закуска, а междинните - за задушаване и печене. Прясната вътрешност на артишока може да бъде добавена в салати.
Ползи от артишока
Артишокът е едно от античните лекарствени растения. Той защищава черния дроб от токсично увреждане и спомага за бързото му възобновяване при съществуване на токсиинфекциозен развой. Продължителната приложимост на артишок редуцира равнището на серумния холестерол и триглицеридите.
Артишокът е подобаващ и за приложимост при стеатоза на черния дроб, след прекаран хепатит и след холецистектомия, при продължителен запек и метеоризъм. Той подтиква отделянето на отпадните субстанции от активността на човешкия организъм, а проявявайки пикочогонното си деяние форсира отделянето на непотребната течност и соли.
Листата на артишок се употребяват за лекуване на жълтеница, камъни в жлъчката, атеросклероза. Този зарзават е отлична храна за болните от диабет, подагра и даже целулит.
Вреди от артишока
Артишокът не е целесъобразна храна за хора, при които се следи съществуване на гастрит с намалена киселинност и намалено кръвно налягане.
Отслабване с артишок
Артишокът е скъп диетичен артикул, тъй като е нискокалоричен, богат на фибри и не на последно място - доста изобилен. Горчивият усет на цианина подтиква отделянето на злобен сок и усъвършенства разграждането на непотребните мазнини. Избягвайте използването на сол по време на диетичния режим с артишок. В същото време не трябва да подлагате артишока на прекомерно дълга термична обработка, тъй като потребната съставна част цианин се губи.
Разгледайте и рецептите с артишок в уеб страницата.
