Супите са един необятен свят в кулинарното изкуство и в

Супите са един необхватен свят в кулинарното изкуство и в него България се показва с една освежаваща лятна студена чорба, позната с името таратор. Приготвя се елементарно и постоянно се харесва. Ето от кое място идва и по какъв начин го подготвят в разнообразни краища.

История на таратора

Ако потърсим следите на това ядене обратно във времето, то ще ни води чак до Средните епохи. През 16-ти и 17-век това лятно прелъщение е било видяно от пътешествениците, посетили нашите земи.

Тараторът не е единствено наш патент, намира се и в останалите балкански страни, където има своите вариации, както на подготвяне, по този начин и като наименование.

Самото наименование идва от персийски език и по тази причина се счита, че първичният вид на студената лятна чорба води началото си от персийците. Минавайки през разнообразни кухни и кулинарни желания, тараторът търпи разнообразни вариациит, като турските и гръцките са най-близо до нашите разновидности.

Варианти на таратора в разнообразни краище на страната

Когато приказваме за разновидностите на таратора, би трябвало да уточним, че доста от тях зависят освен от района, само че и от времето, когато тараторът е почнал да се подготвя всеобщо през лятото за разхлаждане в жегите.

В началото на ХХ век под названието таратор се е разбирало, става въпрос за студена чорба от краставица, орехи, оцет и вода. Наричан е жетварски таратор, тъй като всеобщо се е консумирал по време на беритба за разхлаждане. Днес към момента се подготвя по този метод в Пазарджишкия край. Вариант на таратор с кисело мляко е бил по-рядко публикуван.

В речника на Найден Геров като таратор се дефинира студената чорба от краставици, чесън, орехи и оцет. Малко по-късно студеното ядене към този момент се дефинира като формирано от разводнено кисело мляко, краставици, оцет и чесън.

За първи път актуалният вид на таратора се появява през 1956 година като рецепта. Тогава като таратор се разказва ядене, приготвено от нарязани на кубчета краставици, разрушено кисело мляко, чесън, сол, копър, олио и лъжица ситно счукани орехи, като се прибавя и лед, с цел да се поддържа студената температура на супата.

Има вид краставицата да се размени с маруля, нарязана на ситно, като останалите съставки се резервират. Този вид се прави по-често в районите, където зеленчуците са в обилие, като в тракийския район, където и се основава изискване за нашарване на рецептата за таратор. Познат е с името таратор по селски.

В региона на Пирдоп тази студена чорба се прави като главно ястие, тъй като в нея се поставя и самун, а киселото мляко се заменя с вода и оцет. Останалите подправки са като при класическия таратор.

Краставицата от време на време се заменя с морков или коприва, само че такива разновидности не са всеобщо публикувани.

Рецепта за типичен български таратор

Класиката в тази чорба е тествана неведнъж и е определен най-хубавият вид. Той съдържа:

- Краставица;

- Кисело мляко;

- Чесън;

- Копър;

- Ситно нарязани орехи;

- Олио;

- Вода;

- Сол.

Особености на приготвянето на таратор

Перфектният таратор се прави единствено с нарязани на кубчета краставици, не и настъргани такива, които трансформират усета.

Трябва да се следват и стъпките в приготвянето му, като на първо време се нарязват краставиците, овкусяват се, а след това се прибавя млякото.

Млякото би трябвало да бъде с избрана плътност, само че при гъсто мляко, над 3, 6 %, се разрежда в съответствие 1: 1. При по-малка масленост водата е по-малко.

Орехите в таратора са добавка, която може и да се пропусне, само че с тях ястието добива приключен тип и усет.