Една седмица след решението взето на осми декември, България и

Една седмица след решението взето на осми декември, България и Румъния да не станат членове на Шенген, резултатите от това решение към момента отекват в коридорите на Европейския парламент. На фона на значимите тематики, които европейските депутати, би трябвало да обсъдят, Парламентът бе ударен и то тежък корупционен скандал, обвързван с към този момент някогашния заместник-председател Ева Кайли. Как Страсбург ще се оттърси от петното върху репутацията си и още по-важно за България и за Румъния - по кое време може да се чака ново гласоподаване, при което двете страни да станат пълноправни членове на Шенгенското пространство? Това ще обсъждаме с нашите посетители през днешния ден в студиото - Калудия Гамон от Австрия, Ладислав Илчич от Хърватия, Карин Карлсбро от Швеция и Андрей Ковачев от България.

Дами и господа, благодаря ви доста че сте тук и приехте нашата покана. Това е последната пленарна сесия за годината, само че е много необикновена, имайки поради корупционния скандал, който се разви през последната седмица. Как гледате на тези събития и какви би трябвало да са идващите стъпки на Европарламента?

Клаудия Гамон: " Бях доста шокирана. И явно доста разочарована. Но би трябвало да стане ясно, че върховенството на закона работи. Ясно е, че ще има последствия от всевъзможни хипотетични противозаконни дейности от някои сътрудници тук. Смятам, че това, че мигновено отстранихме госпожа Кайли от поста на заместник-председател, сподели на всички, че оставаме правилни на полезностите ни и, че това не е проблем в организацията. Може да има престъпни случаи, допускам във всеки един парламент. Може би по-стриктни правила за бистрота биха били добре пристигнали в бъдеще. Но също по този начин би трябвало и да споделяме с нашите жители, да им покажем, че не би трябвало да се тормозят за целостта и достоверността на нашата институция. "

Ладислав Илчич: " Първо ще има развой, който да потвърди по какъв начин всичко се е случило. Разбира се, би трябвало да вземем ограничения против сходни случаи. Искам единствено да допълня, че става дума за самостоятелна отговорност, а не за целия Парламент. Но забавното, е че преди този случай, корупцията беше споменавана единствено по отношение на някои страни-членки като да вземем за пример Унгария, а преди 30 години не беше допустимо да съществува корупция в Европейски Съюз. Искам да кажа, че когато имаш повече власт и пари, както е в тази ситуация на Европейски Съюз, а това не беше по този начин преди 30 години, постоянно е допустимо да имаш корупция. Европейски Съюз не е организация, в която корупцията не е допустима, както е било преди. Ние тук не сме съвършени, само че би трябвало да сме доста по-внимателни в бъдеще. "

Карил Карлсбро: " Не, не считам, че имаме потребност от повече институции. Мисля, че би трябвало да съблюдаваме съществуващите закони. Да не забравяме, че корупцията е противозаконна. В този парламент имаме правила, може би те би трябвало да се трансформират предвид на този скандал. Но в края на краищата това е отговорност на всеки един от нас. Жалко е, само че и е сигнал, че такова нещо може да се случи на всички места. За да предотвратим сходно нещо е нужно всеки един от нас да поеме отговорност. Винаги би трябвало да има бистрота и медиите също да наблюдават какво се случва. А ние би трябвало да сме наясно, че постоянно ще има странични лица, които са подготвени да заплащат за въздействие. Наша задача е да не позволим сходно нещо да се случва. "  

Андрей Ковачев: " Първо това е доста разочароваща и неприятна вест, тъй като хвърля сянка върху европейските институции, а това не е хубаво за нашите демокрации. Белгийските, италианските и гръцките управляващи би трябвало да проведат изцяло следствие. Правосъдната система би трябвало да работи, както към този момент и споменахме върховенството на закона. Да не забравяме правилото, че всеки е почтен до доказване на противното. Трябва да се придържаме към нашите правила и нашето единение. Всеки е виновен за личното си държание, а тук става дума за престъпен случай, в случай че бъде доказано от арбитър. Необходимо е да не се хвърля сянка върху Екологичен потенциал и да продължим с нашата външна политика, да е ясно, че нашият Парламент е отворена институция и че съблюдаваме разпоредбите. Заради 1 или 2 черни овце в стадото, не трябва да затваряме целия ни парламент.Трябва да бъдем изключително виновни по тази тематика по отношение на нашите гласоподаватели. "

Нека преминем към главния фокус на нашата полемика. Госпожо Гамон, Австрия бе единствената страна, която сподели не и на България и на Румъния. Миграцията и контрола на границата бяха посочени като главен мотив. Но какво още се крие зад този отвод?

Клаудия Гамон: " Първо за мен е мъчно да обясня, тъй като моята партия не поддържа ветото. Решението бе взето от ръководещата Консервативна партия. Много съм натъжена, че се случи по този начин и желая да кажа, че скърбя. Смятам, че аргументът с маршрута на мигрантите е чист ПР ход. Това не беше същинската причина, става въпрос за вътрешнополитически националистически подбуди в Австрия. Мисля, че това е доста недодялан метод за водене на политика. Няма никаква връзка с това, което в действителност би трябвало да вършим тук. Да взимаме европейски решения за всички европейци. Нямам разумно пояснение, тъй като бе нелогично решение. "

Смятате ли, че Австрия към този момент приема решението си за неточност?

Клаудия Гамон: " Мисля, че след предходната седмица Народната партия в Австрия осъзна, че е позволила голяма неточност. Гледам обстановката в Румъния, която е доста значима стопански за Австрия, тъй като доста компании са вложили там, също и от моя район. Вече се чуват апели за протест на австрийски артикули, явно напрежението пораства за това австрийското държавно управление да премисли решението си. Да отстъпи крачка обратно и да промени нещата към по-добро. Дори и да се анулира ветото, не мисля, че нещо счупено в този момент ще може да се поправи в бъдеще във връзка с връзките с България и Румъния. "

Госпожо Карлсбро, Швеция сподели нерешително да на България и Румъния. Какво промени първичното решение на Румъния и намирате ли причините на Австрия за годни?

Карил Карлсбро: " Много се веселя, че в последна сметка шведското държавно управление гласоподава с ДА. Имаше спор в Народното събрание преди държавното управление да отиде на Съвета. Социалдемократите и крайнодесните в Швеция се оказаха на една и съща позиция, а точно срещу разширението на Шенген. Така че можеше и да е отрицателен избор също от страна на Швеция. Но имаше спор в Народното събрание и в общественото пространство. Защото във времена, в които би трябвало да си сътрудничим, да вземем за пример моята страна се пробва да се причисли към НАТО, би трябвало да се оправяме с едни и същи провокации. Какво известие би било това за нашите сътрудници, които извършват изискванията. Затова съм доста щастлива, че в последна сметка беше ДА. "

Беше ли миграцията част от терзанията на Швеция?

Карил Карлсбро: " Може и да е било за една от партиите, от това което чух от дебата в Народното събрание. Социалдемократите използваха аргумента с интернационалната престъпност, само че в последна сметка знаем, че Шенгенското пространство е метод, по-който по-добре да се оправим с казуса. Затова мисля, че това беше комбинация от разнообразни тези. "

Господин Ковачев, чухме причините на двете страни. Вие бяхте ли сюрпризиран от следващия отвод и в действителност какво повече можеше да създадат България и Румъния?

Андрей Ковачев: " Чакаме от 11 години, 11 години а не 1 или 2. Чуваме от специалистите на Европейска комисия, че България и Румъния покриват техническите условията за присъединение. Това е записано и в нашите контракти, по тази причина споделяме, че Австрия и Нидерландия нарушават разпоредбите на Европейски Съюз. Записано е, че в случай че страна извършва критериите и има предпочитание, то би трябвало да бъде присъединена към еврозоната или Шенген. Неприятно е, тъй като както споделиха сътрудниците, те намесват вътрешната политика. Гледайки социологическите проучвания, мислят, че могат да усилят процентите си като одобряват корав звук за миграцията. Но те бъркат миграцията с Шенген, тъй като, в случай че България и Румъния са в пространството, това значи повече сигурност за хората. Нашата взаимност да пазим външната граница е от изключително значение. Наши гранични служители на реда изгубиха живота си. Тези трима служители на реда пазеха също и жителите на Швеция, Австрия и Нидерландия. Пазеха ги от противозаконна миграция от Близкия изток. "

Вие казахте 11 години. А какво ние научихме за тези 11 години?

Андрей Ковачев: " Както споделих и на пленарната сесия, в никакъв случай не е верният миг. Някои страни ни споделят – Знаете ли, харесваме ви, само че след няколко месеца имаме избори, не е момента, имаме този и оня проблем. Ние сме толерантни, споделяме – Добре, ще изчакаме вашите избори, само че не можем да чакаме постоянно. Ядосвам се, когато чуя – Да, добре, само че не в този момент е моментът, поради предстоящата миграция или избори. Аргументът на Рюте за миграцията е по какъв начин да се изразя, подигравателен като се има поради, че митнически чиновници на пристанището в Ротердам са забъркани в голям корупционен скандал. Пране на пари и трафик на опиати. Корупцията е световен феномен, с който всички се борим. Но не трябва да го използваме по неправилен метод, с цел да не допуснем Блъгария и Румъния до Шенген. "

Чест мотив е че не е в този момент времето. Но явно в този момент е времето на Хърватия. Господин Илчич, можете ли да ни кажете, какво Хърватия направи по-различно от България и Румъния?

Ладислав Илчич: " Не съм доста сигурен за този отговор. Първо считам, че влизането в Шенген е механически въпрос, а не политически. Влизането в Европейски Съюз е политически. Когато си член на Европейски Съюз би трябвало да отговориш на някои механически условия, като да вземем за пример съоръжение, метод на запазване на границата. Когато Хърватия, Румъния и България извършиха условията, трябваше да бъдат автоматизирано признати. Но това не се случи, по тази причина очевидно е политически. Разбирам австрийците, които имат проблеми с миграцията, персонално аз считам, че Европейски Съюз има неправилна политика по отношение на миграцията. Например в Хърватия бяхме комплицирани, тъй като от една страна в Австрия има Консерватори, които не са удовлетворени от нашите служители на реда и метода, по който пазят границата. Че не сме били задоволително прецизни. От другата страна имаме Зелените, които постоянно са на страната на НПО-тата, които пък споделят, че сме прекомерно прецизни. И най-после не знаеш какво е условието. Начинът, по който пазиш границата е обръщение, което изпращаш на мигрантите. Ако си прецизен – им казваш, не можете да преминете нелегално. Ако си мекушав- тогава казваш, хайде ще преминете по един или различен метод. Някои НПО-та дори оказват помощ на контрабандистите. Този уикенд имаше случай с лодка с мигранти. Стана ясно, че трафикантите са били в контакт с НПО-та. Това е лицемерна позиция от Австрия и Нидерландия, тъй като в случай че не са удовлетворени от европейската политика за мигрантите, би трябвало да дойдат в Екологичен потенциал и да го кажат.

Имам един въпрос към всички - позицията на Нидерландия стартира диалогът дали България и Румъния би трябвало да продължат да бъдат гласувани дружно. Бих желал да чуя, какво мислите вие. Трябва ли България и Румъния да останат дружно?

Карил Карлсбро: " Съгласна съм, че това е механически въпрос. Ако покриваш критериите, би трябвало да бъдеш позволен до това пространство. В случая с Швеция, Социалдемократите трансформираха решението си, по тази причина не беше към този момент политически проблем. Така че това би трябвало да бъде адресирано на европейско, а не на национално равнище. "

Клаудия Гамон: " Не виждам смисъл да се разделят, тъй като това ще сътвори още предпоставки за още причини, които не са съответни по тематиката. Няма нищо общо с миграцията. Наистина Австрия е под напън, само че ние няма да разгадаем този проблем, като караме българите и румънците да страдат поради грешките на други хора. Искам да обясня, за какво съгласно мен бяхте обсъждани настрана от Хърватия. Тук става въпрос за расистки мотив, една неоимпериалистична позиция. Да гледаш от горната страна на хората в България и Румъния и да им казваш – ние знаем по-добре от вас какво е нужно да извършите. Това е унизително. "

Андрей Ковачев: " Аз съм срещу даже самото водене на сходен спор, двете страни да бъдат разграничени. Това би означавало България да изостане още доста и да се откри граница по река Дунав. Това е недопустимо и налудничаво. Трябва да имаме повече взаимност. Имаме граница с Турция – да, можем да твърдим, че тя е по-добре защитавана от други външни граници и това не е главен миграционен маршрут. Ние разбираме страни като Австрия, само че дано се оправяме с казуса дружно. Не като блокираме България и Румъния и не като ги разделяме. Много се нервирам като чуя сходни оферти на някои страни по време на Съвета. "

Ладислав Илчич: " Напълно съм склонен. Бях срещу трите страни да се разделят. Трите трябваше да влязат дружно. Тук е и моментът ФРОНТЕКС да помогне. През април напусна шефът Фабрис Леджери. Смятам, че имаме потребност от по-стриктен граничен надзор в цяла Европа, а обособените страни би трябвало да си оказват помощ. Имаме потребност от обща тактика. Без такава и с една мекушава защита попадаме в обстановка, в която някои страни се трансформират в жертви. Трябва да загатна и хърватския президент от Социалистическата партия, който искаше да наложи несъгласие на Финландия и Швеция за НАТО. Защото да, имаме и несправедлива политика на Европейски Съюз по отношение на Босна и Херцеговина. Затова дано се придържаме към строгите правила. "

Да заключим с един общ въпрос към всички ви - с две думи какво смятате, че би трябвало да създадем оттук насетне?

Карил Карлсбро: " Трябва да окажем напън от страна на Европейския парламент. "

Андрей Ковачев: " Очаквам огромните държави-членки да се намесят, като да вземем за пример Германия и Франция. Да засилят договарянията с Нидерландия и Австрия. "

Клаудия Гамон: " Австрия би трябвало да отдръпна ветото. "

Ладислав Илчич: " По-строга защита на границата, повече пълномощия за Фронтекс и обща политика за миграцията и влизането на България и Румъния в Шенген. "